Украинска съветска социалистическа република

Резюме

Украинската съветска социалистическа република (украински: Украї́нська Радя́нська Соціалісти́чна Респу́бліка, румънски:  Украинска Радианска Социалистическа Република, съкратено УРСР, УССР; на руски: Украинска Сове́тская Социалисти́ческая Респу́блика, УССР), известна също като Съветска Украйна, е една от съставните републики на Съветския съюз от създаването му през 1922 г. до разпадането му през 1991 г. В химна на Украинската съветска социалистическа република републиката е наричана просто Украйна. Републиката е управлявана от Комунистическата партия на Съветския съюз чрез нейния републикански клон – Комунистическата партия на Украйна, като съюзна република на Съветския съюз, който съществува като силно централизирана еднопартийна държава. първата болшевишка украинска република е основана през декември 1917 г. като Украинска съветска република след началото на болшевишката революция в Русия. Украинската гражданска война се води между различните украински републики, основани от украински националисти, украински анархисти и украински болшевики, с помощта на или срещу съседни държави. Украинската ССР е създадена от болшевиките след поражението на Украинската народна република в Съветско-украинската война по време на Руската гражданска война. Като съветска протодържава Украинската ССР става член-основател на Организацията на обединените нации заедно с Белоруската ССР, въпреки че юридически те са представлявани от Всесъюзната държава в отношенията ѝ с държави извън Съветския съюз. След разпадането на Съветския съюз Украинската ССР се преобразува в независима държава Украйна, въпреки че конституцията остава в сила до приемането на новата конституция през юни 1996 г.

През 72-годишната си история границите на републиката се променят многократно, като значителна част от днешна Западна Украйна е анексирана от съветските войски през 1939 г. от Република Полша, а през 1945 г. към нея е присъединена Карпатска Рус от Чехословакия. От самото си създаване източният град Харков е столица на републиката. Впоследствие обаче седалището на правителството е преместено през 1934 г. в град Киев, историческата столица на Украйна, който остава столица до края на съществуването на Украинската ССР и остава столица на независима Украйна след разпадането на Съветския съюз.

Географски Украинската ССР е разположена в Източна Европа, на север от Черно море, и граничи със съветските републики Молдова, Беларус и Русия. Границата на Украинската ССР с Чехословакия е най-западната гранична точка на Съветския съюз. Според преброяването на населението в СССР през 1989 г. населението на републиката е 51 706 746 жители, което рязко намалява след разпадането на Съветския съюз.

Първоначалното ѝ име през 1919 г. е Украинска социалистическа съветска република (украински: Украї́нська Соціалісти́чна Радя́нська Респу́бліка, румънски:  Украинска социалистическа радикална република, съкратено УСРР, УСРР). След ратифицирането на съветската конституция от 1936 г. имената на всички съветски републики са променени, като са пренесени втората (социалистическа) и третата (съветска на руски или радианска на украински) дума. В съответствие с това на 5 декември 1936 г. 8-ият извънреден конгрес на Съветите в Съветския съюз променя името на републиката на Украинска съветска социалистическа република, което е ратифицирано от 14-ия извънреден конгрес на Съветите в Украинската ССР на 31 януари 1937 г.

Името на Украйна (на латински: Vkraina) е предмет на дискусия. Често то се възприема като произлизащо от славянската дума „okraina“, която означава „гранична земя“. За пръв път е използвано за определяне на част от територията на Киевска Рус (Рутения) през XII в., като по това време Киев е столица на Рус. От XII в. насам името се използва по различни начини. Например запорожките казаци наричат своя хетманат „Украйна“.

В рамките на Полско-литовската общност името има неофициален статут за по-голямата част от Киевското воеводство.

„The Ukraine“ е обичайната форма в английския език, въпреки че в украинския език няма определителен член. След обявяването на независимостта на Украйна тази форма става все по-рядко срещана в англоезичния свят, а стиловите ръководства предупреждават да не се използва в професионалното писане. Според посланика на САЩ Уилям Тейлър „Украйна“ вече предполага незачитане на суверенитета на страната. Украинската позиция е, че употребата на „“Украйна“ е неправилна както от граматическа, така и от политическа гледна точка“.

След абдикацията на царя и началото на процеса на разрушаване на Руската империя много хора в Украйна пожелават да създадат Украинска република. По време на гражданската война от 1917 г. до 1923 г. се формират много фракции, които се обявяват за правителства на новородената република, като всяка от тях има поддръжници и противници. Двете най-значими от тях са правителство в Киев, наречено Украинска народна република (УНР), и правителство в Харков, наречено Украинска съветска република (УССР). Базираната в Киев УНР е международно призната и подкрепена от Централните сили след Брест-Литовския договор, докато базираната в Харков УСР е подкрепяна единствено от съветските руски сили, докато нито УНР, нито УСР са подкрепяни от останалите белогвардейски сили.

Конфликтът между двете съперничещи си правителства, известен като Украинско-съветска война, е част от продължаващата гражданска война в Русия, както и борба за национална независимост, която завършва с присъединяването на територията на подкрепящата независимостта Украинска народна република към нова Украинска социалистическа съветска република, присъединяването на Западна Украйна към Втората полска република и превръщането на новата стабилна Украйна в член-основател на Съветския съюз.

Правителството на Украинската съветска република е създадено на 24-25 декември 1917 г. В публикациите си то се нарича или Република на Съветите на работническите, войнишките и селските депутати, или Украинска народна република на Съветите. През 1917 г. републиката е призната само от друга непризната държава – Руската съветска федеративна социалистическа република. С подписването на Брест-Литовския договор тя е окончателно разгромена към средата на 1918 г. и в крайна сметка е разпусната. Последното заседание на правителството се провежда в град Таганрог.

През юли 1918 г. бившите членове на правителството създават Комунистическата партия (болшевики) на Украйна, чието учредително събрание се провежда в Москва. След поражението на Централните сили в Първата световна война болшевишка Русия възобновява враждебните си действия спрямо Украинската народна република, бореща се за украинска независимост, и организира друго съветско правителство в Курск, Русия. На 10 март 1919 г. според Третия конгрес на Съветите в Украйна (проведен на 6-10 март 1919 г.) името на държавата е променено на Украинска социалистическа съветска република.

Основаване: 1917-1922

След Руската революция от 1917 г. няколко фракции се опитват да създадат независима украинска държава, като последователно си сътрудничат и се борят една срещу друга. В създаването на Украинската народна република участват многобройни повече или по-малко социалистически ориентирани фракции, сред които болшевики, меншевики, социалисти-революционери и много други. Първоначално най-популярната фракция е местната Социалистическа революционна партия, която съставя местното правителство заедно с федералистите и меншевиките.

Непосредствено след Октомврийската революция в Петроград болшевиките предизвикват Киевското болшевишко въстание, за да подкрепят революцията и да си осигурят Киев. Поради липсата на адекватна подкрепа от страна на местното население и антиреволюционната Централна рада обаче Киевската болшевишка група се разцепва. Повечето от тях се преместват в Харков и получават подкрепата на източните украински градове и индустриални центрове. По-късно този ход е оценен като грешка от някои от народните комисари (Евгения Бош). На 17 декември те поставят ултиматум на Централната рада да признае съветското правителство, към което Радата се отнася много критично. Болшевиките свикват отделен конгрес и на 24 декември 1917 г. обявяват първата Украинска съветска република, като обявяват Централната рада и нейните поддръжници за разбойници, които трябва да бъдат изкоренени. Срещу Украинската народна република започват военни действия за установяване на съветски режим в страната и с пряката подкрепа на Съветска Русия украинските национални сили на практика са победени. Правителството на Украйна се обръща към чуждестранните капиталисти, като намира подкрепа в лицето на Централните сили, тъй като останалите отказват да го признаят. След Брест-Литовския договор Руската СФСР отстъпва цялата завладяна украинска територия, тъй като болшевиките са изтласкани от Украйна. Правителството на Съветска Украйна е разпуснато след последното си заседание на 20 ноември 1918 г.

След повторното превземане на Харков през февруари 1919 г. е сформирано второ съветско украинско правителство. Правителството налага руска политика, която не е съобразена с местните нужди. Група от три хиляди работници е изпратена от Русия, за да вземе зърно от местните ферми за изхранване на руските градове, и е посрещната със съпротива. Украинският език също е забранен за използване в администрацията и образованието. В крайна сметка, водейки борба както с белите сили на изток, така и с републиканските сили на запад, Ленин нарежда ликвидирането на второто съветско украинско правителство през август 1919 г.

В крайна сметка, след създаването на Комунистическата партия на Украйна (болшевишка) в Москва, на 21 декември 1919 г. е сформирано трето украинско съветско правителство, което започва нови военни действия срещу украинските националисти, тъй като те губят военната си подкрепа от победените Централни сили. В крайна сметка Червената армия се оказва под контрола на голяма част от украинската територия след полско-съветския мир от Рига. На 30 декември 1922 г., заедно с руската, белоруската и закавказката република, Украинската ССР е една от страните основателки на Съюза на съветските социалистически републики (СССР).

Междувоенни години: 1922-1939

През 20-те години на ХХ в. в Украинската ССР се провежда политика на т.нар. украинизация като част от общата съветска политика на коренизация; тя включва насърчаване на употребата и социалния статус на украинския език и издигане на етнически украинци на ръководни постове (за повече подробности вижте „Украинизация – първите години на Съветска Украйна“).

През 1932 г. агресивната селскостопанска политика на тоталитарния режим на Йосиф Сталин води до една от най-големите национални катастрофи в съвременната история на украинския народ. Гладът, известен като Голодомор, причинява преки човешки жертви, които се оценяват на 2,6 милиона души Някои учени и Световният конгрес на свободните украинци твърдят, че това е акт на геноцид. Международната комисия за разследване на глада в Украйна през 1932-1933 г. не открива доказателства, че гладът е бил част от предварително замислен план за гладуване на украинците, и през 1990 г. заключава, че гладът е причинен от комбинация от фактори, включително съветската политика на задължителна реквизиция на зърно, насилствена колективизация, декулацизация и русификация. Общото събрание на ООН се въздържа да признае Голодомора за геноцид, наричайки го „голяма трагедия“ като компромис между напрегнатите позиции на Обединеното кралство, Съединените щати, Русия и Украйна по въпроса, докато много държави продължават поотделно да го приемат като такъв.

Втората световна война: 1939-1945 г.

През септември 1939 г. Съветският съюз нахлува в Полша и окупира галицийските земи, населени с украинци, поляци и евреи, като ги присъединява към територията на Украинската ССР. През 1940 г. Съветският съюз окупира Бесарабия, Северна Буковина и областта Херца – земи, населени с румънци, украинци, руснаци, евреи, българи и гагаузи, като ги присъединява към територията на Украинската ССР и новосъздадената Молдовска ССР. През 1945 г. тези земи са окончателно присъединени, като към тях е добавен и Задкарпатският регион по силата на договор със следвоенната администрация на Чехословакия. След отстъплението на Съветския съюз на изток през 1941 г. Уфа става военно седалище на съветското украинско правителство.

Следвоенни години: 1945-1953

Въпреки че Втората световна война (наричана от съветското правителство Велика отечествена война) не приключва преди май 1945 г., германците са прогонени от Украйна между февруари 1943 г. и октомври 1944 г. Първата задача на съветските власти е да възстановят политическия контрол над републиката, който е напълно загубен по време на войната. Това е огромна задача, като се имат предвид огромните човешки и материални загуби. По време на Втората световна война Съветският съюз губи около 8,6 млн. бойци и около 18 млн. цивилни, като 6,8 млн. от тях са украински цивилни и военнослужещи. Освен това по време на войната около 3,9 милиона украинци са евакуирани в Руската съветска федеративна социалистическа република, а 2,2 милиона украинци са изпратени в лагери за принудителен труд от германците.

Материалните разрушения са огромни; заповедта на Адолф Хитлер да създаде „зона на унищожение“ през 1943 г., съчетана с политиката на изпепеляване на съветската армия през 1941 г., означава, че Украйна е в руини. Тези две политики водят до унищожаването на 28 хил. села и 714 града и селища. 85 % от центъра на Киев е разрушен, както и 70 % от центъра на втория по големина град в Украйна – Харков. Поради тази причина 19 милиона души остават без дом след войната. Промишлената база на републиката, както и много други, е унищожена. Между юли и ноември 1941 г. съветското правителство успява да евакуира 544 промишлени предприятия, но бързото германско настъпление води до унищожаването или частичното разрушаване на 16 150 предприятия. 27 910 хил. колхоза, 1300 машинно-тракторни станции и 872 държавни стопанства са унищожени от германците.

Въпреки че войната донесе на Украйна огромни физически разрушения, победата доведе и до териториално разширение. Като победител Съветският съюз придобива нов престиж и повече земя. Украинската граница е разширена до линията Кързън. Украйна се разширява и на юг, близо до областта Измаил, която преди това е част от Румъния. Между Съветския съюз и Чехословакия е подписано споразумение, според което Карпатска Рутения е предадена на Украйна. Територията на Украйна се разширява със 167 000 кв. км (64 500 кв. мили), а населението ѝ се увеличава с около 11 млн. души.

След Втората световна война са приети изменения в Конституцията на Украинската ССР, които ѝ позволяват да действа като отделен субект на международното право в някои случаи и до известна степен, оставайки в същото време част от Съветския съюз. По-специално, тези изменения позволяват на Украинската ССР да стане един от членовете-основатели на Организацията на обединените нации (ООН) заедно със Съветския съюз и Белоруската ССР. Това е част от сделка със Съединените щати за осигуряване на известен баланс в Общото събрание, което според СССР е нарушено в полза на Западния блок. В качеството си на член на ООН Украинската ССР е избрана за член на Съвета за сигурност на ООН през 1948-1949 г. и 1984-1985 г.

Alternatives:Хрушчов и Брежнев: 1953-1985 г.Хрушчов и Брежнев: 1953-1985

Когато Сталин умира на 5 март 1953 г., колективното ръководство в състав Хрушчов, Георгий Маленков, Вячеслав Молотов и Лаврентий Берия поема властта и започва период на десталинизация. Промяната настъпва още през 1953 г., когато на официалните лица е позволено да критикуват политиката на Сталин за русификация. На заседание през юни 1953 г. Централният комитет на Комунистическата партия на Украйна (КПУ) открито критикува политиката на русификация на Сталин. На 4 юни 1953 г. Олексий Кириченко наследява Леонид Мелников на поста първи секретар на КПУ; това е важно, тъй като Кириченко е първият етнически украинец, който оглавява КПУ от 20-те години на миналия век. Политиката на десталинизация придобива две основни черти – централизация и децентрализация от центъра. През февруари 1954 г. Руската съветска федеративна социалистическа република (въпреки че само 22% от населението на Крим са етнически украинци. През 1954 г. се провежда и масовото държавно организирано честване на 300-годишнината от Съединението на Русия и Украйна, известно още като Переяславския събор (договорът, с който Украйна е поставена под руска власт преди три века. Събитието се празнува, за да се докаже старата и братска любов между украинци и руснаци и да се докаже, че Съветският съюз е „семейство на народите“; това е и още един начин за легитимиране на марксизма-ленинизма. На 23 юни 1954 г. гражданският танкер „Туапсе“ на Черноморското параходство със седалище в Одеса е отвлечен от флота на Военноморските сили на Република Китай в открито море на 19°35′ с.ш., 120°39′ и.д., западно от протока Балинтанг близо до Филипините, докато 49-те украински, руски и молдовски членове на екипажа са задържани от режима на Куоминдана за различни срокове до 34 години в плен, като трима от тях умират.

„Размразяването“ – политиката на целенасочена либерализация – се характеризира с четири точки: амнистия за всички, осъдени за държавни престъпления по време на войната или непосредствено след нея; амнистия за една трета от осъдените за държавни престъпления по време на управлението на Сталин; създаване на първата украинска мисия към ООН през 1958 г.; и постоянно увеличаване на броя на украинците в ръководството на КПУ и правителството на Украинската ССР. Не само повечето членове на Централния комитет и Политбюро на КПУ са етнически украинци, но и три четвърти от най-високопоставените партийни и държавни служители също са етнически украинци. Политиката на частична украинизация води и до културно размразяване в Украйна.

През октомври 1964 г. Хрушчов е свален от власт на съвместен пленум на Централния комитет и Политбюро и е заменен от ново колективно ръководство, този път начело с Леонид Брежнев, роден в Украйна, като първи секретар, и Алексей Косигин като председател на Съвета на министрите. Управлението на Брежнев ще бъде белязано от социална и икономическа стагнация – период, често наричан Ерата на стагнацията. Новият режим въвежда политиката на растсвет, сближаване и сливане („разцвет“, „сближаване“ и „сливане“

Горбачов и разпускането: 1985-1991

Политиките на Горбачов за перестройка и гласност (на английски: преструктуриране и откритост) не успяват да достигнат до Украйна толкова рано, колкото до другите съветски републики, заради Володимир Шчербицки, консервативен комунист, назначен от Брежнев и първи секретар на Украинската комунистическа партия, който подава оставка от поста си през 1989 г. Чернобилската катастрофа от 1986 г., политиката на русификация и очевидната социална и икономическа стагнация карат няколко украинци да се противопоставят на съветското управление. Политиката на Горбачов за перестройка също така никога не е въведена на практика, като през 1990 г. 95 % от промишлеността и селското стопанство все още са собственост на съветската държава. Говоренето за реформи, но липсата на въвеждането им на практика, води до объркване, което на свой ред прераства в опозиция на самата съветска държава. Политиката на гласност, която сложи край на държавната цензура, накара украинската диаспора да се свърже отново със сънародниците си в Украйна, съживи религиозните практики, като унищожи монопола на Руската православна църква, и доведе до създаването на няколко опозиционни брошури, списания и вестници.

Седмица след победата на Кравчук, на 8 декември, той и неговите руски и беларуски колеги подписват Беловежкото споразумение, с което се обявява, че Съветският съюз на практика е престанал да съществува и на негово място се създава Общността на независимите държави. На 21 декември към тях се присъединяват осем от останалите 12 републики (всички с изключение на Грузия) и подписват Протокола от Алма-Ата, в който се потвърждава, че Съветският съюз е престанал да съществува. Съветският съюз официално се разпада на 26 декември.

Системата на управление на Украинската ССР се основава на еднопартийна комунистическа система, управлявана от Комунистическата партия на Украйна, клон на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Републиката е една от 15-те съставни републики, съставляващи Съветския съюз от влизането ѝ в съюза през 1922 г. до разпадането му през 1991 г. Цялата политическа власт и авторитет в СССР са в ръцете на органите на Комунистическата партия, като в официалните държавни органи и институции е съсредоточена малка част от реалната власт. В такава система органите от по-ниско ниво са били пряко подчинени на органите от по-високо ниво и т.н., като основната част от властта се е намирала в най-висшите ешелони на комунистическата партия.

Първоначално законодателната власт е поверена на Конгреса на Съветите на Украйна, чийто Централен изпълнителен комитет дълги години е оглавяван от Григорий Петровски. Скоро след публикуването на сталинистката конституция Конгресът на Съветите е преобразуван във Върховен съвет (а Централният изпълнителен комитет – в негов Президиум), който се състои от 450 депутати. Върховният съвет има право да приема закони, да изменя конституцията, да приема нови административни и териториални граници, да приема бюджета и да изготвя планове за политическо и икономическо развитие. Освен това парламентът разполагаше и с правомощието да избира изпълнителната власт на републиката – Министерския съвет, както и с правомощието да назначава съдии във Върховния съд. Законодателните сесии бяха кратки и се провеждаха само няколко седмици в годината. Въпреки това Върховният съвет избираше Президиум, председател, трима заместник-председатели, секретар и няколко други членове на правителството, които да изпълняват официалните функции и задължения между законодателните сесии. Председателят на Президиума беше влиятелна позиция във висшите ешелони на властта в републиката и номинално можеше да се счита за еквивалент на държавен глава, въпреки че по-голямата част от изпълнителната власт щеше да бъде съсредоточена в политбюро на Комунистическата партия и нейния първи секретар.

Пълно всеобщо избирателно право е предоставено на всички граждани на възраст 18 и повече години, с изключение на затворниците и лишените от свобода. Въпреки че не можеха да се считат за свободни и имаха символичен характер, изборите за Върховен съвет се провеждаха на всеки пет години. Кандидатите от избирателните райони от цялата република, обикновено състоящи се от средно 110 000 жители, се избираха пряко от партийните органи, което предоставяше малка възможност за политическа промяна, тъй като всички политически органи бяха пряко подчинени на по-високото ниво над тях.

С началото на реформите на съветския генерален секретар Михаил Горбачов за перестройка в средата и края на 80-те години на ХХ век през 1989 г. са приети закони за изборна реформа, които либерализират процедурите за номиниране и позволяват в един район да се кандидатират няколко души. В резултат на това през март 1990 г. се провеждат първите сравнително свободни избори в Украинската ССР. В парламента са избрани 111 депутати от Демократичния блок, хлабаво обединение на малки проукраински и просуверенни партии и инструменталното Народно движение на Украйна (известно на украински език като „Рух“). Въпреки че Комунистическата партия запазва мнозинството си с 331 депутати, голямата подкрепа за Демократичния блок показва недоверието на хората към комунистическите власти, което в крайна сметка води до независимостта на Украйна през 1991 г.

Украйна е правоприемник на Украинската ССР и на 5 октомври 1991 г. заявява, че ще изпълнява „онези права и задължения съгласно международните споразумения на Съюзната ССР, които не противоречат на Конституцията на Украйна и интересите на републиката“. След обявяването на независимостта на Украйна парламентът на Украинската ССР е преименуван от Върховна рада на сегашното си име Върховна рада, като Върховната рада все още е парламент на Украйна. Украйна също така отказва да признае изключителните руски претенции за наследяване на Съветския съюз и претендира за такъв статут и за Украйна, което е посочено в членове 7 и 8 от издадения през 1991 г. Закон за юридическото наследство на Украйна. След обявяването на независимостта Украйна продължава да предявява искове срещу Руската федерация в чуждестранни съдилища, като се стреми да си възстанови своя дял от чуждестранната собственост, която е била собственост на Съветския съюз. Тя също така запазва мястото си в Организацията на обединените нации, заемано от 1945 г. насам.

Alternatives:Външни отношенияЧуждестранни отношенияМеждународни отношенияВъншни връзки

На международния фронт Украинската ССР, както и останалите 15 републики, на практика нямаше думата по собствените си външни работи. Важно е обаче да се отбележи, че през 1944 г. на Украинската ССР е разрешено да установява двустранни отношения с държави и да поддържа собствена постоянна армия. Тази клауза е използвана, за да се разреши членството на републиката в Организацията на обединените нации, заедно с Белоруската ССР. В съответствие с това на 24 октомври 1945 г. представители на „Украинската съветска социалистическа република“ и 50 други държави основават ООН. На практика това осигурява на Съветския съюз (постоянен член на Съвета за сигурност с право на вето) още два гласа в Общото събрание. Последният аспект на клаузите от 1944 г. обаче никога не е изпълнен и въпросите на отбраната на републиката се управляват от съветските въоръжени сили и Министерството на отбраната. Друго право, което е предоставено, но никога не е използвано до 1991 г., е правото на съветските републики да се отделят от съюза, което е кодифицирано във всяка от съветските конституции. Така например в член 69 от Конституцията на Украинската ССР се посочва: „Украинската ССР запазва правото си на доброволно отделяне от СССР“. Теоретичното отделяне на република от съюза обаче е практически невъзможно и нереалистично в много отношения до времето след реформите на Горбачов в рамките на перестройката.

Украинската ССР е член на Икономическия и социален съвет на ООН, УНИЦЕФ, Международната организация на труда, Световния пощенски съюз, Световната здравна организация, ЮНЕСКО, Международния съюз по далекосъобщения, Икономическата комисия за Европа на ООН, Световната организация за интелектуална собственост и Международната агенция за атомна енергия. Отделно не е член на Варшавския договор, Комекон, Световната федерация на профсъюзите и Световната федерация на демократичната младеж, а от 1949 г. – и на Международния олимпийски комитет.

Юридически Съветският съюз и неговите петнадесет съюзни републики представляват федерална система, но функционално страната е силно централизирана държава, като всички важни решения се вземат в Кремъл – столицата и седалището на правителството на страната. Съставните републики бяха по същество унитарни държави, като по-ниските нива на властта бяха пряко подчинени на по-високите. През 72-годишното си съществуване административното деление на Украинската ССР се променя многократно, като често включва регионална реорганизация и анексиране от страна на съветските власти по време на Втората световна война.

Най-разпространеното административно деление е областта (провинцията), които при обявяването на независимостта на републиката от Съветския съюз през 1991 г. са 25. Провинциите се подразделят допълнително на райони, които наброяват 490. Останалата част от административното деление в рамките на областите се състои от градове, селища от градски тип и села. Градовете в Украинската ССР са отделно изключение, като те могат да бъдат подчинени или на самите провинциални власти, или на районните власти, на които са административен център. Два града – столицата Киев и Севастопол в Крим, третиран отделно, тъй като в него се намираше подземна база за ядрени подводници, бяха определени като „градове със специален статут“. Това означаваше, че те бяха пряко подчинени на централните власти на Украинската ССР, а не на околните провинциални власти.

Alternatives:Историческо формиранеИсторическа формацияИсторическо образуванеИсторическо образувание

Историята на административното деление в републиката обаче не е толкова ясна. В края на Първата световна война през 1918 г. Украйна е нападната от Съветска Русия в качеството ѝ на руско марионетно правителство на Украинската ССР и без официална декларация разпалва Украинско-съветската война. Управлението на Украинската ССР от самото начало се ръководи от създадената в Москва Комунистическа партия на Украйна, която първоначално е формирана от болшевишките организационни центрове в Украйна. Окупирайки източния град Харков, съветските войски го избират за седалище на правителството на републиката, наричано разговорно в медиите „Харков – Първа столица“ с намек за епохата на съветския режим. Харков е и градът, в който през 1917 г. е създадено първото съветско украинско правителство със силната подкрепа на властите на Руската СФСР. През 1934 г. обаче столицата е преместена от Харков в Киев, който и до днес е столица на Украйна.

През 30-те години на ХХ век в Украинската ССР живеят значителен брой етнически малцинства. Националните окръзи са формирани като отделни териториално-административни единици в рамките на областните власти от по-високо ниво. Окръзите са създадени за трите най-големи малцинствени групи в републиката, които са евреи, руснаци и поляци. Другите етнически групи обаче имат право да подадат молба до правителството за собствена национална автономия. През 1924 г. на територията на Украинската ССР е създадена Молдовската автономна съветска социалистическа република. При завладяването на Бесарабия и Буковина от съветските войски през 1940 г. Молдовската АССР преминава към новообразуваната Молдовска съветска социалистическа република, а Буджак и Буковина са осигурени от Украинската ССР. След създаването на Украинската ССР значителен брой етнически украинци се оказват извън границите на Украинската ССР. През 20-те години на ХХ в. Украинската ССР е принудена да отстъпи на Русия няколко територии в Северия, Слободна Украйна и Азовското крайбрежие, включително градове като Белгород, Таганрог и Стародуб. През 20-те години на ХХ век администрацията на Украинската ССР напразно настоява за преразглеждане на границата между Украинските съветски републики и Руската съветска република въз основа на Първото всесъюзно преброяване на населението на Съветския съюз от 1926 г., което показва, че 4,5 милиона украинци живеят на руски територии, граничещи с Украйна. Насилственото прекратяване на украинизацията в южните райони на Руската съветска република води до масово намаляване на отчетените украинци в тези региони при преброяването на населението в СССР през 1937 г.

След подписването на пакта Молотов-Рибентроп нацистка Германия и Съветският съюз си поделят Полша, а източните ѝ граници са осигурени от съветските буферни републики, като Украйна получава територията на Източна Галиция. Септемврийската кампания в Полша в съветската пропаганда е представена като „Златния септември“ за украинците, предвид обединяването на украинските земи от двата бряга на река Збруч, дотогава граница между Съветския съюз и полските общности, населени с украинскоговорящи семейства.

Alternatives:Преди 1945 г.До 1945 г.Преди 1945 година

Alternatives:След 1945 г.След 1945 годинаСлед 1945

През 1945 г. селскостопанското производство е едва 40% от нивото през 1940 г., въпреки че териториалното разширение на републиката е „увеличило размера на обработваемата земя“. За разлика от забележителния ръст в индустриалния сектор, селското стопанство в Украйна, както и в останалата част на Съветския съюз, продължава да функционира като ахилесовата пета на икономиката. Въпреки човешките жертви на колективизацията на селското стопанство в Съветския съюз, особено в Украйна, съветските плановици все още вярват в ефективността на колективното земеделие. Старата система е възстановена; броят на колхозите в Украйна се увеличава от 28 хил. през 1940 г. на 33 хил. през 1949 г. и обхваща 45 млн. хектара; броят на държавните стопанства почти не се увеличава и през 1950 г. възлиза на 935, които обхващат 12,1 млн. хектара. В края на Четвъртия петгодишен план (през 1950 г.) и Петия петгодишен план (през 1955 г.) селскостопанската продукция все още е далеч по-ниска от тази през 1940 г. Бавните промени в селското стопанство могат да се обяснят с ниската производителност на колективните стопанства и с лошите метеорологични условия, на които съветската система за планиране не може да реагира ефективно. Зърното за човешка консумация в следвоенните години намалява, което от своя страна води до чести и тежки продоволствени дефицити.

Увеличението на съветското селскостопанско производство е огромно, но съветските украинци все още изпитват недостиг на храна поради неефективността на силно централизираната икономика. По време на пика на съветско-украинското селскостопанско производство през 50-те и началото и средата на 60-те години на ХХ век потреблението на хората в Украйна и в останалата част на Съветския съюз всъщност за кратко намалява. Причините за тази неефективност са много, но произходът ѝ може да се проследи до пазарната система с един купувач и един производител, създадена от Йосиф Сталин. Хрушчов се опитва да подобри ситуацията в селското стопанство на Съветския съюз, като разширява общия размер на посевите – например само в Украинската ССР „размерът на земята, засята с царевица, нараства с 600%“. В разгара на тази политика, между 1959 и 1963 г., една трета от украинската обработваема земя е била заета с тази култура. Тази политика намалява общото производство на пшеница и ръж; Хрушчов е предвидил това и производството на пшеница и ръж е преместено в съветска Централна Азия като част от кампанията „Девствени земи“. Селскостопанската политика на Хрушчов се проваля и през 1963 г. Съветският съюз трябва да внася храни от чужбина. Общото ниво на селскостопанска производителност в Украйна рязко намалява през този период, но се възстановява през 70-те и 80-те години на ХХ век по време на управлението на Леонид Брежнев.

През следвоенните години промишлената производителност на Украйна се удвоява в сравнение с довоенното си ниво. През 1945 г. промишленото производство възлиза на едва 26% от нивото през 1940 г. През 1946 г. Съветският съюз въвежда Четвъртия петгодишен план. Четвъртият петгодишен план ще се окаже забележителен успех и може да бъде сравнен с „чудесата на западногерманското и японското възстановяване“, но без чуждестранен капитал; съветското възстановяване е исторически впечатляващо постижение. През 1950 г. брутното промишлено производство вече е надхвърлило равнището от 1940 г. Макар че съветският режим все още набляга на тежката промишленост пред леката, секторът на леката промишленост също се разраства. Увеличаването на капиталовите инвестиции и увеличаването на работната сила също благоприятстват икономическото възстановяване на Украйна. В предвоенните години 15,9 % от съветския бюджет отива за Украйна, а през 1950 г., по време на Четвъртия петгодишен план, този дял нараства до 19,3 %. Работната сила се е увеличила от 1,2 млн. през 1945 г. на 2,9 млн. през 1955 г., което представлява увеличение от 33,2% спрямо нивото от 1940 г. В резултат на този забележителен растеж към 1955 г. Украйна произвежда 2,2 пъти повече продукция, отколкото през 1940 г., и републиката се превръща в един от водещите производители на някои стоки в Европа. Украйна е най-големият производител на чугун и захар на глава от населението в Европа, вторият по големина производител на стомана и желязна руда на глава от населението и третият по големина производител на въглища на глава от населението в Европа.

От 1965 г. до разпадането на Съветския съюз през 1991 г. индустриалният растеж в Украйна намалява, а през 70-те години на миналия век започва да се задъхва. Значителният икономически упадък не става очевиден преди 70-те години на ХХ век. По време на Петия петгодишен план (1951-1955 г.) индустриалното развитие на Украйна нараства с 13,5%, докато по време на Единадесетия петгодишен план (1981-1985 г.) промишлеността нараства със сравнително скромните 3,5%. Двуцифреният растеж, наблюдаван във всички отрасли на икономиката в следвоенните години, изчезва през 80-те години на ХХ в., като е изцяло заменен от ниски стойности на растежа. Непрекъснат проблем през цялото съществуване на републиката е акцентът, който плановиците поставят върху тежката промишленост, а не върху потребителските стоки.

Урбанизацията на украинското общество в следвоенните години доведе до увеличаване на потреблението на енергия. Между 1956 и 1972 г., за да посрещне това нарастващо търсене, правителството построява пет водохранилища по поречието на Днепър. Освен че подобряват съветско-украинския воден транспорт, язовирите се превръщат в места за нови електроцентрали и в резултат на това хидроенергетиката в Украйна процъфтява. Промишлеността за добив на природен газ също процъфтява и Украйна става мястото на първия следвоенен добив на газ в Съветския съюз; до 60-те години на ХХ век най-голямото украинско газово находище произвежда 30 % от общия добив на газ в СССР. Правителството не е в състояние да задоволи постоянно нарастващото търсене на енергия от страна на народа, но през 70-те години съветското правителство замисля интензивна програма за ядрена енергетика. Според Единадесетия петгодишен план до 1989 г. съветското правителство ще построи 8 атомни електроцентрали в Украйна. В резултат на тези усилия Украйна става силно диверсифицирана по отношение на потреблението на енергия.

Много църкви и синагоги са разрушени по време на съществуването на Украинската ССР.

Урбанизацията в постсталинска Украйна се развива бързо; през 1959 г. само 25 града в Украйна имат население над сто хиляди души, а през 1979 г. броят им нараства до 49. През същия период ръстът на градовете с население над един милион души се увеличава от един на пет; само Киев почти удвоява населението си – от 1,1 милиона през 1959 г. на 2,1 милиона през 1979 г. Това се оказва повратна точка в украинското общество: за първи път в историята на Украйна по-голямата част от етническите украинци живеят в градски райони; през 1979 г. 53% от етническото украинско население е такова. По-голямата част от тях работят в неселскостопанския сектор, през 1970 г. 31% от украинците се занимават със селско стопанство, за разлика от тях 63% от украинците са индустриални работници и служители с бели якички. През 1959 г. 37% от украинците живеят в градски райони, а през 1989 г. делът им се е увеличил до 60%.

Alternatives:ЦитатиЦитиранияЦитати:Цитиране

Alternatives:ИзточнициИзточници:Източници наИзточници .

Координати: 50°27′ С.Ш. 30°30′ И.Д.

Източници

  1. Ukrainian Soviet Socialist Republic
  2. Украинска съветска социалистическа република