Странна война

Резюме

„Drôle de guerre“, „Фалшива война“, „Sitzkrieg“ – период от Втората световна война от 3 септември 1939 г. до 11 май 1940 г. на Западния фронт.

Наименованието „фалшива война“ е използвано за първи път от американски журналисти през 1939 г. Френската версия на „Drôle de guerre“ (Странна война) е измислена от френския журналист Ролан Доржлес. Войната набляга на характера на сраженията – с изключение на морските, те почти напълно отсъстват. Воюващите страни водят само слаби сражения на френско-германската граница, предимно под защитата на линиите Мажино и Зигфрид. От време на време западните съюзници бомбардират индустриалните центрове на Германия. Периодът на Странната война е използван пълноценно от германските командири като стратегическа пауза: Германия успява в полската кампания, завладява Дания и Норвегия и се подготвя за нахлуване във Франция.

След като идва на власт, Адолф Хитлер започва да реализира идеята за обединяване на всички земи с живеещите в тях германци в една държава. Опирайки се на военна сила и дипломатически натиск, през март 1938 г. Германия безпрепятствено извършва аншлуса на Австрия.

През септември същата година Мюнхенското споразумение води до разделянето на Чехословакия между Германия, Полша и Унгария.

На 21 март 1939 г. Германия иска анексирането на град Гданск, който е бил под управлението на Лигата на нациите, и отварянето на „Полския коридор“ (създаден след Първата световна война, за да осигури на Полша достъп до Балтийско море). Полша отказва да изпълни исканията на Германия. В отговор на това на 28 март 1939 г. Хитлер обявява пакта за ненападение с Полша (подписан през януари 1934 г.) за невалиден.

На 31 март 1939 г. британският министър-председател Чембърлейн заявява от името на британското и френското правителство, че ще окаже всякаква възможна помощ на Полша, ако сигурността ѝ бъде застрашена. На 6 април едностранната британска гаранция за Полша е заменена с двустранно споразумение за взаимопомощ между Англия и Полша.

На 15 май 1939 г. е подписан полско-френски протокол, в който французите обещават да започнат настъпление в рамките на следващите две седмици след мобилизацията.

На 25 август 1939 г. англо-полският съюз е финализиран и подписан в Лондон под формата на „Споразумение за взаимопомощ и таен договор“.

Член първи от англо-полското споразумение за взаимопомощ гласи:

Според тайния договор под „европейска държава“ се разбира Германия.

На 1 септември 1939 г. германските войски пресичат границата с Полша. В съответствие със споразуменията във Франция е обявена мобилизация още същия ден. Малко по-късно, на 17 септември 1939 г., СССР нахлува в Полша.

Великобритания и Франция значително превъзхождаха Германия по отношение на своя потенциал. Населението на Германия (включително Австрия и Судетите) е 79,4 млн. души, а населението на Британската и Френската колониална империя е съответно 560 млн. и 110 млн. души (включително 47,5 млн. и 42 млн. души в метрополията).

През 1939 г. Германия добива 284 млн. тона въглища, британската метрополия – 235 млн. тона, а френската – 49,8 млн. тона; желязото се претопява съответно в 19,8 млн., 8,1 млн. и 7,4 млн. тона; производството на стомана стомана 25,6 милиона, 13,4 милиона и 7,9 милиона тона; общото производство на империите е било още по-голямо. В навечерието на войната Германия рязко увеличава военното си производство, чиято стойност е около 3,4 пъти по-голяма от тази на Великобритания, но това е предимство с чисто временен характер. Дори само Британската империя разполагаше с много повече потенциални ресурси от Германия.

Британската империя имаше почти пълен монопол върху най-важните стратегически суровини – калай, каучук, волфрам, молибден, юта – и достъп до всички суровини, от които се нуждаеше. От друга страна, Германия е зависима от вноса. Опитите за самодостатъчност не доведоха до очакваните резултати.

Авиация

По време на обявяването на войната континентална Франция разполага с 34 дивизии сухопътни войски, както и с големи военновъздушни сили. Френските военновъздушни сили се състоят от около 3300 самолета, от които 1275 са най-новите бойни машини:

В същото време Луфтвафе на Западния фронт разполага с 1193 самолета. От тях 568 изтребителя, 421 бомбардировача и 152 разузнавача. По този начин въздушното превъзходство на Франция над Германия е очевидно. А с пристигането на британските въздушни части във Франция това превъзходство ще стане огромно. Кралските военновъздушни сили предоставят над 1500 от най-модерните си самолети в помощ на съюзниците: изтребители Spitfire и Hurricane, бомбардировачи Fairey „Battle“, бомбардировачи Bristol Blenheim и Wheatley. Всички тези самолети обаче са базирани на британски летища и преместването им във Франция отнема доста време.

Като цяло през 1939 г. Франция разполага с третия по големина брой танкове и самолети в света след Червената армия и Вермахта и с четвъртия по големина флот в света след британския, американския и японския (Франция е следвана от Италия).

Наземни сили

Група армии C

Западният фронт на Вермахта е представен от Група армии С на генерал-полковник Вилхелм фон Лееб, състояща се от 42 дивизии (през септември 3-та планинска дивизия е спешно прехвърлена, за да я подсили), от които само 12 могат да се нарекат пълноценни:

Първи ешелон (първа и втора фаза на мобилизация)

Втори ешелон (четвърта фаза на мобилизация)

Резерв (трета фаза на мобилизация)

Германските войски заемат позиции по холандската, белгийската и френската граница. При това те използват създадената по-рано линия Зигфрид.

2-ра група армии

До 12 септември френските сили нарастват до 78 дивизии (включително 4 моторизирани дивизии) и 18 отделни танкови батальона. От друга страна, по това време германците не разполагат с нито една танкова или моторизирана дивизия – всички са разположени в Полша.

На 3 септември 1939 г. Великобритания (в 5:00 ч.) и Франция (в 11:00 ч.) обявяват война на Германия. Френско-полското споразумение вече е подписано постфактум на 4 септември. Тогава полският посланик във Франция започна да настоява за незабавна обща офанзива. На същия ден британски представители – началникът на имперския щаб генерал Едмънд Уилям Айрънсайд и главният маршал на военновъздушните сили Сирил Нюъл – пристигат във Франция за разговори с френския генерален щаб. Въпреки многобройните срещи на съвместния комитет на щабовете, които се провеждат от края на март, в началото на септември все още няма координиран план за действие за оказване на помощ на поляците.

На следващия ден Айрънсайд и Нюъл съобщават на кабинета, че след приключването на мобилизацията на техните армии главнокомандващият на френската армия Гамелин ще „притисне линията Зигфрид“ и ще изпробва условно отбраната ѝ на 17 септември.

В резултат на подготовката от 18 август и скритата мобилизация от 25 август германското командване разгръща група армии С на Запад, състояща се от 31 2

По-важното обаче е, че французите не успяват да започнат офанзива преди 17 септември. Дотогава френско-германската конфронтация се е ограничавала до локални сражения. Неспособността на Франция да удари германците по-рано се дължи на остарялата мобилизационна система: сформираните части не са имали време да преминат през подходящо обучение. Друга причина за забавянето е, че френското военно командване има остарял възглед за воденето на война, тъй като смята, че всяка офанзива трябва да бъде предшествана от мащабна артилерийска подготовка, както по време на Първата световна война. Голяма част от френската тежка артилерия обаче е консервирана и не може да бъде подготвена до петнадесетия ден след обявяването на мобилизацията.

Що се отнася до британската помощ, беше ясно, че първите две дивизии на британския експедиционен корпус ще могат да пристигнат на континента едва през първите дни на октомври, а още две – през втората половина на октомври. На други британски дивизии не можеше да се разчита. За французите това е и извинение да не започнат настъпление.

Германската армия също не бърза да започне пълномащабна война на Западния фронт. В „Директивата на Адолф Хитлер, върховен главнокомандващ на военните сили, относно нападението над Полша (31.08.1939 г.)“ се посочва следното:

„3) На Запад отговорността за избухването на войната трябва да се стовари изцяло върху британците и французите. На дребните нарушения на границата първо трябва да се реагира с действия от чисто местен характер… Германската сухопътна граница на запад не трябва да бъде нарушавана в нито един момент без мое разрешение. Същото се отнася за всички военноморски операции, както и за други действия в морето, които могат да бъдат оценени като военни операции. Операциите на военновъздушните сили трябва да бъдат ограничени до въздушна защита на националните граници срещу вражески въздушни нападения… 4) Ако Англия и Франция започнат военни операции срещу Германия, целта на въоръжените сили, действащи на Запад, ще бъде да осигурят подходящи условия за победното завършване на операциите срещу Полша… Сухопътните сили ще поддържат Западния вал и ще се подготвят да предотвратят заобикалянето му от север…“.

За изпълнението на тази задача група армии С под командването на генерал-полковник Вилхелм фон Лееб разполага с 11 2

След началото на войната французите се ограничават до няколко локални нападения около Западната стена. При изграждането на отбранителната бариера германците не се придържат към естествените извивки на границите, така че в някои райони линията е права. Освен това германските войски получават заповед да защитават само линията Зигфрид и да не участват в продължителни боеве. На 13 септември 1939 г. французите успяват сравнително лесно да окупират два предни участъка – участъка „Warndt“ западно от Саарбрюкен и граничния излаз между Саарбрюкен и Пфалцската гора.

Когато след края на войната с Полша се забелязва пренасочването на германските формирования от Източния към Западния фронт, от 3 октомври французите освобождават по-голямата част от завзетата от тях гранична зона и се изтеглят до държавната граница, а на места и отвъд нея. Според германските военни те са били изненадани от лошо проектираните полеви позиции, които французите са изоставили.

Офанзива в Саарланд

Съгласно френско-полския военен договор френската армия е длъжна да започне подготовка за голяма офанзива 3 дни след началото на мобилизацията. Френските войски трябва да завземат района между френската граница и германската отбранителна линия и да проведат бойно разузнаване. На 15-ия ден от мобилизацията (т.е. 16 септември) целта на френската армия е да започне пълномащабно настъпление срещу Германия. Предварителната мобилизация започва във Франция на 26 август, а пълната мобилизация е обявена на 1 септември.

Френската офанзива в долината на Рейн започва на 7 септември, четири дни след като Франция обявява война на Германия. В този момент силите на Вермахта са ангажирани с офанзива в Полша, а французите имат огромно числено предимство по границата с Германия. Действията на френската армия обаче не носят облекчение на поляците, а самите французи се оказват в несигурно положение и не постигат големи успехи. Така край Саарбрюкен единадесет дивизии щурмуват едновременно германските позиции, пробивайки на 32 километра напред. За една седмица французите успяват да превземат общо 12 селища. Въпреки това, след като германците предават градовете без загуби, те заблуждават французите, като увеличават силите си. Постепенно германците започват да контраатакуват: На 10 септември французите отблъскват първата атака край Апачи. Въпреки това настъплението продължава до превземането на гората Варндт. В тази операция пехотата понася тежки загуби от противопехотни мини и френската офанзива се изчерпва. Френската армия дори не стига до Западната стена. На 12 септември англо-френският Висш военен съвет се събира за първи път в Абевил, Франция. Беше решено всички настъпателни действия да бъдат прекратени незабавно.

Операцията не довежда до изтегляне на германските войски от Полша. Полша не беше уведомена за решението за прекратяване на офанзивата. Вместо това Гамелин информира маршал Едуард Ридз-Смигла, че половината от неговите дивизии са се сражавали с врага и че френските успехи са принудили Вермахта да изтегли поне шест дивизии от Полша. На следващия ден командирът на френската военна мисия в Полша Луи Фори информира началника на полския щаб генерал Вацлав Стахевич, че планираната пълномащабна офанзива на Западния фронт трябва да бъде отложена от 17 септември за 20 септември. Планираната пълномащабна офанзива срещу Германия е трябвало да бъде осъществена от 40 дивизии, включително една бронирана дивизия, три механизирани дивизии, 78 артилерийски полка и 40 танкови батальона, но поради безнадеждното положение на Полша на 17 септември тя е отменена.

Германската контраофанзива на 16 и 17 октомври позволява на Германия да си върне териториите, загубени по време на Сааристката операция. Френските войски се връщат зад линията Мажино. Така започва Странната война.

Съветско-финландската война

Забележително събитие в странната война е съветско-финландската война, която започва на 30 ноември 1939 г.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

В средата на октомври британците заемат позиции на белгийско-френската граница между Молд и Байеуи, доста далеч от фронтовата линия, с четири дивизии (два армейски корпуса). В този район имаше почти непрекъснат противотанков окоп, който беше обхванат от огън от боксове. Тази система от укрепления е изградена като продължение на линията Мажино, в случай че германските войски пробият през Белгия.

На 28 октомври военният кабинет одобрява Стратегическата концепция на Великобритания. Генерал Едмънд Айрънсайд, началник на британския генерален щаб, описва концепцията като „пасивно изчакване с цялото вълнение и тревога, които го съпътстват“.

След това на Западния фронт настъпва пълно затишие. Френският кореспондент Ролан Доржлес, който е бил на фронтовата линия, пише

…бях изненадан от спокойствието, което цареше там. Артилеристите, които се бяха разположили на Рейн, спокойно наблюдаваха германските влакове с боеприпаси, които се движеха по отсрещния бряг, а нашите пилоти прелитаха над димящите комини на фабриката в Саар, без да хвърлят никакви бомби. Очевидно основната грижа на висшето командване е била да не се безпокои врагът.

На 30 октомври 1939 г. британски изтребител сваля германски разузнавателен самолет Do 17 за първи път на Западния фронт. На 9 декември 1939 г., по време на нощен патрул, британски патрул попада на минно поле и ефрейтор Т. Прайди става първият британски пехотинец, загинал в бой през Втората световна война (но в никакъв случай не е първата британска жертва – над 800 моряци загиват при потъването на кораба „Роял Оук“).

През декември 1939 г. във Франция е сформирана пета британска дивизия, а през първите месеци на следващата година от Англия пристигат още пет дивизии. Зад британската линия са създадени близо 50 летища с циментови писти, но вместо да бомбардират германските позиции, британските самолети разпръскват пропагандни листовки над фронтовата линия.

Позицията на френските комунисти

През септември 1939 г. ФКП започва антивоенна кампания, като призовава войниците да дезертират от армията. На 2 септември неговите депутати гласуват против военните кредити. Генералният секретар на партията Морис Торез, призован в армията, дезертира и бяга в СССР, за което е осъден задочно на смърт от военен съд.

На 27 септември 1939 г. на Съвета на главнокомандващите на въоръжените сили и техните началници на щабове Хитлер нарежда незабавна подготовка на настъпление на запад: „Целта на войната е да се постави Великобритания на колене, да се победи Франция“. Главнокомандващият на сухопътните войски Валтер фон Браухич и началникът на Генералния щаб Франц Халдер се противопоставиха. (Те дори подготвят план за отстраняване на Хитлер от власт, но не получават подкрепата на генерал Фром, командир на резервната армия, и се отказват от него).

Още на 6 октомври 1939 г. германските войски окончателно завършват окупацията на Полша, а на 9 октомври на командващия въоръжените сили Браухич, Гьоринг и Рьодер са изпратени „Помощни мемоари и основни указания за войната на Запад“. В този документ на базата на концепцията за „блицкриг“ се очертават стратегическите цели на бъдещата кампания. В него се посочва също, че германските войски ще атакуват на запад, без да се съобразяват с неутралитета на Белгия, Нидерландия и Люксембург. Въпреки опасенията за неуспех, Браухич нарежда на Генералния щаб да изготви „Директивата на Гелб за стратегическо разгръщане“, която подписва на 29 октомври 1939 г.

Планът Gelb (Жълт) в първата си версия (планът OKH) (която така и не е реализирана) предвижда посоката на основната германска атака да минава от двете страни на Лиеж. Директивата завършва със заповед към Група армии А и Група армии Б да концентрират силите си така, че да могат да заемат начални позиции за настъплението в шест нощни прехода. Началото на офанзивата е насрочено за 12 ноември. На 5 ноември Браухич отново се опитва да разубеди Хитлер да нахлуе във Франция. На свой ред Хитлер отново заявява, че офанзивата трябва да започне не по-късно от 12 ноември. На 7 ноември обаче поръчката е отменена поради неблагоприятни метеорологични условия. По-късно началото на операцията е отлагано още 29 пъти.

На 10 януари 1940 г. Хитлер определя окончателната дата за настъплението – 17 януари. Но в същия ден, в който Хитлер взема това решение, се случва доста мистериозен „инцидент“: самолет, превозващ германски офицер, който пренасял секретни документи, се приземява по погрешка в Белгия и планът „Хелб“ попада в ръцете на белгийците („Мехеленският инцидент“). Германците са принудени да променят плана на операцията. Нова ревизия е предоставена от началник-щаба на група армии А под ръководството на Рундщедт и Манщайн. Манщайн стига до заключението, че е по-добре да нанесе основния удар през Ардените в посока Седан, което съюзниците по никакъв начин не очакват. Основната идея на плана на Манщайн е „привличане“. Манщайн не се е съмнявал, че съюзниците непременно ще реагират на нахлуването в Белгия. Но ако разположат войските си там, те ще загубят наличния резерв (поне за няколко дни), ще натоварят пътищата до степен на пропадане и, най-важното, ще отслабят „плъзгащия се на север“ оперативен участък Динан – Седан.

При планирането на инвазията във Франция германският генерален щаб се притеснява, че англо-френските войски могат да окупират Дания и Норвегия. На 10 октомври 1939 г. главнокомандващият на военноморските сили, гросадмирал Рьодер, за първи път изтъква пред Хитлер значението на Норвегия в морската война. Скандинавия е добър плацдарм за нападение срещу Германия. Окупацията на Норвегия от Великобритания и Франция би означавала фактическа морска блокада за Германия.

На 14 декември 1939 г. Хитлер дава заповед да се подготви операция в Норвегия. На 1 март 1940 г. е издадена специална директива. Параграф 1 от директивата гласи:

Развитието на ситуацията в Скандинавия изисква да се извърши подготовка за окупиране на Дания и Норвегия с част от въоръжените сили. Това трябва да попречи на британците да се укрепят в Скандинавия и Балтийско море, да осигури рудната ни база в Швеция и да разшири началните позиции на флота и авиацията срещу Англия.

На 7 март 1940 г. Хитлер одобрява окончателния план на операция Weserubung.

Сутринта на 9 април германските посланици в Осло и Копенхаген връчват идентични ноти на норвежките и датските власти, в които въоръжената намеса на Германия се обосновава с необходимостта да се защитят двете неутрални държави от предполагаемо предстоящо нападение от страна на британците и французите. В нотата се съобщава, че целта на германското правителство е мирната окупация на двете страни.

Дания се подчинява на германските искания почти без съпротива.

Ситуацията в Норвегия е различна. Там германците превземат основните норвежки пристанища Осло, Трондхайм, Берген и Нарвик на 9-10 април. На 14 април англо-френският десант се приземява близо до Нарвик, на 16 април – в Намсус, а на 17 април – в Ондалснес. На 19 април съюзниците започват атака срещу Трондхайм, но са победени и в началото на април трябва да изтеглят войските си от централна Норвегия. След сраженията за Нарвик в началото на юни съюзниците се евакуират от северната част на страната. По-късно, на 10 юни, последните части на норвежката армия се предават. Норвегия е поставена под германска окупационна администрация.

Периодът на „странната война“ приключва на 10 май 1940 г. На този ден германските войски започват мащабна офанзива в неутрална Белгия, Холандия и Люксембург, съгласно плана на Хелб. След това през Белгия, заобикаляйки линията Мажино от север, германските войски превземат почти цяла Франция. Остатъците от англо-френската армия са изтласкани в района на Дюнкерк, откъдето се евакуират във Великобритания.

Източници

  1. Странная война
  2. Странна война
  3. В 1944 году генерал Шарль де Голль амнистировал Тореза в связи с тем, что ФКП вошла в состав Временного правительства Франции
  4. Walther Hofer: Die Entfesselung des zweiten Weltkrieges. Eine Studie über die internationalen Beziehungen im Sommer 1939. Frankfurt am Main 1960, S. 172.
  5. ^ Perhaps because of mishearing or a mistranslation, French journalist Roland Dorgelès or other French sources read the English „phoney“ as „funny.“ See fr:Drôle de guerre (in French).
  6. Reportage de Dorgelès aux avant-postes, publié dans Gringoire en octobre 1939, selon François Bédarida, « De la drôle de guerre à la drôle de paix », dans La France des années noires, tome 1, éditions du Seuil, collection Points-Histoire, 1993, 2000, p. 46.
  7. François Cochet, Les soldats de la drôle de guerre, Hachette Littératures, 2004 (ISBN 2-0123-5693-1), p. 63-102, 123-133, 159.
  8. Cochet 2004, p. 237.
Ads Blocker Image Powered by Code Help Pro

Ads Blocker Detected!!!

We have detected that you are using extensions to block ads. Please support us by disabling these ads blocker.