Бургундски войни

Резюме

Бургундските войни са военните конфликти между 1474 и 1477 г. между Бургундското херцогство, от една страна, и Конфедерацията и Ниския съюз, от друга.

Къщата на Бургундия

През 1363 г. френският крал Йоан Добрия от рода Валоа предоставя херцогство Бургундия на най-малкия си син Филип Смелия. Филип се разминава с баща си и започва да води самостоятелна политика на власт. Той разширява владенията си, като придобива Фландрия и свободното графство Бургундия. Неговите наследници Йохан Онефурхт и Филип III разширяват бургундския поземлен комплекс, като включват Брабант, Холандия, Лимбург, Пикардия и Люксембург. По този начин бургундският род на Валоа създава мощна феодална структура, която официално е подчинена отчасти на френската корона и отчасти на Свещената римска империя, но всъщност действа като независима държава. Заедно с Брабант и Фландрия бургундските херцози управляват икономически най-силните региони на Европа по това време. Данъчните приходи на Бургундия са многократно по-високи от тези на политически и икономически слабата Свещена Римска империя. Домът на Бургундия провежда експанзионистична политика, насочена към създаване на териториална връзка между северните и южните територии. Феодалната зависимост на Бургундия от Франция е прекратена с договора от Арас (1435 г.). През същата година Бургундия също отказва да положи клетва за вярност към императора.

Херцог Карл Смели, който управлява от 1465 г., преследва особено амбициозни цели и иска да превърне бургундските земи в кралство. Говори се, че Шарл дори имал амбиции да получи титлата император. Преди това обаче той иска да създаде затворен бургундски поземлен комплекс, като завладее Лотарингското херцогство. Шарл Смели няма син, поради което изчезването на Бургундския дом по пряка линия е неизбежно.

Противниците на Бургундия

Срещу властовите и политически намерения на Карл Смели се противопоставят съседите и пряко засегнатите от експанзията, особено френският крал и римско-германският император, както и имперските градове и църковните феодали по Горна и Долна Рейнска река. Конфедерацията обаче дълго време е в добри отношения с Бургундия и получава по-голямата част от солта си от солниците в Салинс. Неотдавна, на 22 май 1467 г., е сключен договор за приятелство с херцог Филип Добрия и неговия син Карл Смелия. Доброто разбирателство обаче е сериозно нарушено, когато на 9 май 1469 г. в договора от Сен-Омер Карл се задължава да подкрепи австрийския херцог Зигмунд, регент на Тирол и Предна Австрия, в борбата му срещу конфедератите в замяна на залога на хабсбургските владения в Елзас и Брайзгау. Зигмунд се надява по този начин да си върне загубените територии в Ааргау и Тургау. Затова на 23 септември 1470 г. в Тур Конфедерацията сключва договор за неутралитет с френския крал Луи XI, който е един от основните противници на Шарл Смелия.

Римско-германският император Фридрих III Хабсбургски осъзнава голямата вероятност бургундската династия да изчезне по мъжка линия, поради което иска дъщерята на Карл – Мария Бургундска, за сина си Максимилиан. В замяна на това Фридрих обещава да даде на Карл титлата крал. Въпреки това срещата между двете страни в Трир през 1473 г. завършва безрезултатно. Впоследствие Карл предприема кампания срещу Кьолнската архиепископия през 1474 г., която се проваля при обсадата на Нойс. Императорът и херцог Зигмунд са загрижени за елзаските си владения и с тревога наблюдават военния възход на Карл. С посредничеството на френския крал Луи XI те най-накрая постигат сближаване с Конфедерацията.

1473

Френският крал Луи XI, който до 1468 г. е

Причината за избухването на военните действия е екзекуцията на бургундския пристав Петер фон Хагенбах в Брайзах на 9 май 1474 г. В знак на отмъщение братът на Хагенбах опустошава Горен Елзас с бургундски и ломбардски наемници през август същата година. Поради това Ниският съюз се придвижва с армия в свободното графство Бургундия и побеждава бургундския пълководец Хенрих от Ньошател-Бламон в битката при Херикур. По същото време Карл Смели все още е зает с обсадата на Нойс.

Сега Берн и Фрибург се обръщат срещу херцогство Савоя. След смъртта на херцог Амадей XI през 1472 г. неговата вдовица Йоланда, сестра на Луи XI Френски, ръководи херцогство Савоя като регент на малолетния Филиберт I. През 1473 г. по внушение на своя довереник Якоб Савойски, граф на Ромон, Йоланда подновява съюза с Бургундия и така се противопоставя на Берн и Фрибург. Затова в края на октомври 1474 г. Берн завладява господарството Ерлах на езерото Бил, а през пролетта на 1475 г. Фрибург – господарството Иленс на река Саан. Тъй като Йоланда не отговаря на ултиматума да обяви война на Бургундия, бернско-фригийската армия под командването на Николай от Дийсбах нахлува през април в савойския Во и до октомври завладява 16 града и 43 замъка. Епископът на Сион, Валтер Суперсаксо, който е съюзник на Берн, окупира савойското губернаторство Сен Морис в Долно Вале след битката при Планта на 13 ноември.

След избухването на военни действия в Свободното графство и Савоя и неуспешната обсада на Нойс, през 1475 г. Карл окупира херцогство Лотарингия. Когато през 1475 г. англичаните, които са съюзници на Бургундия, се приземяват в Кале, Карл Смели не оказва подкрепа, тъй като е твърде зает с придобиването на територии в Лотарингия. На 29 август Луи XI успява да сключи мир с Англия с договора от Пикни, който отново отслабва позициите на Шарл в Лотарингия.

През следващата година Шарл предприема поход срещу територията на конфедератите от свободното графство Бургундия. Контингентът на Чарлз включвал многобройни стрелци, а армията му разполагала и със стотици оръдия. Освен това имало арбалетчици, тежка кавалерия и някои войници, снабдени с ранни аркебузи. Карл планира първо да се насочи срещу Берн, който той с право признава за движеща сила на антибургундската лига. На 28 февруари 1476 г., след кратка обсада, той превзема малкия град Грандсон, който е окупиран от Берн и Фрибург, и екзекутира гарнизона от 412 души до последния човек след безусловна капитулация. Берн използва краткото време на обсадата, за да събере по-голям контингент с допълнителни войски от Конфедерацията и да потегли срещу Шарл. На 2 март 1476 г. в битката при Грандсън се състоял първият голям сблъсък. Войските на Чарлз претърпяват поражение в битката с пехотата на Конфедерацията. Бернчани и техните съюзници успяват да пленят над 400 бургундски оръдия. Поради липсата на кавалерия обаче те не успяват да преследват бургундите, което позволява на Карл да излезе от тази битка с малки загуби. Богатата плячка на конфедератите от бургундския лагер в Грандсон става пословична за изключителна военна плячка. Конфедерацията не се възползва от победата при Грандсън и в политическо отношение, тъй като източните градове и села не искат да подкрепят Берн в териториалното разширение на запад и отново се оттеглят.

Няколко месеца по-късно Шарл събира нова армия в Лозана и отново настъпва към Берн. За първи път той затваря на 10-и.

Един от епизодите в контекста на Бургундските войни е първият Saubannerzug (набег) на около 2000 души от Ури, Швиц, Унтервалден, Цуг и Люцерн по случай Фаснахт през февруари 1477 г. Този набег, под полска емблема, изобразяваща свиня на син фон, води през Во до Женева, където трябва да се събере предполагаем неизплатен военен данък. На 4 март 1477 г. град Женева е принуден да се откупи от дивите централни швейцарци с плащането на 8000 гулдена на градовете Ури, Швиц, Унтервалден, Цуг и Люцерн. За да ускори отпътуването на хищните и разрушителни бойци, тя също така плаща на всички 1700 останали участници в Saubannerzug по два гулдена и раздава алкохол по пътя към дома.

Шарл Смели се завръща в Бургундия и през есента на 1476 г. се насочва срещу херцогство Лотарингия с нова армия. Той отново започва сложна обсада, този път на Нанси, столицата на Лотарингия. На 5 януари 1477 г. армия от 8000 конфедеративни наемници, набрани от херцог Рене Лотарингски под командването на Ханс Валдман, достига равнината край града с масива на Ниския съюз и разбива бургундската армия. В суматохата на битката при Нанси херцог Шарл Смели губи живота си.

Една стара подигравателна рима обобщава неуспеха на Чарлз срещу военната сила на Конфедерацията по следния начин:

„Бургундският херцог Шарл изгуби имението си при Грандсон, смелостта си при Муртен, кръвта си при Нанси.“

Ханс Ерхарт Тюш от Страсбург описва събитията в римувана хроника (Бургундска история). Диболд Шилинг Старши записва множество събития от Бургундските войни в своята Голяма бургундска хроника.

Бургундските войни завършват с два отделни мирни договора във Фрайбург и У. (1476 г.) и в Цюрих (1478 г.):

На 25 юли 1476 г. Фрибургският мир слага край на враждата между Берн, Фрибург и Вале с херцогство Савоя. Херцогиня Йоланда, регент на Савоя за малолетния херцог Филиберт I, трябва да отстъпи владенията Айгле и Ерлах на Берн в замяна на мира, а владенията Иленс – на Фрибург; Мюртън, Грандсон, Ешаленс и Орбе отиват към Фрибург и Берн като общи владения. Частите на Во, заети от Берн и Фрибург, също остават в залог на двата града до изплащането на 50 000 гулдена. Епископът на Сион, Валтер Суперсаксо, който е съюзник на Берн, присъединява губернаторството Сен Морис в Долно Вале, което е окупирано от валеанците през 1475 г. Фрибург също е официално освободен от суверенитета на Савоя и от септември 1477 г. с разрешението на Фридрих III може да се нарича свободен имперски град. През ноември 1477 г. Савоя трябва да приеме и факта, че градът и епископът на Женева сключват договор за правата върху замъците с Берн и Фрибург – дотогава градът в края на Женевското езеро явно е принадлежал към савойската сфера на влияние. По този начин по-нататъшните конфликти между най-западните градове на Конфедерацията и херцогство Савоя са неизбежни.

На 24 януари 1478 г. Максимилиан Хабсбургски като наследник на Карл Смели, херцог Рене Лотарингски, ерцхерцог Зигмунд Австрийски, Конфедерацията и останалите Ниски земи подписват Цюрихския мир. Договарящите се страни се уверяват във взаимния си неутралитет и Конфедерацията възстановява свободното графство Бургундия на Максимилиан срещу 150 000 флорина.

На 19 август 1477 г. Мария Бургундска – пълнолетната наследница, дъщеря на Карл Смели – се омъжва за Максимилиан Хабсбургски, син на римско-германския император Фридрих III, за когото е сгодена още през 1475 г. В резултат на това херцогството, по-голямата част от което след смъртта на Шарл е окупирана от Франция, става част от Хабсбургите, тъй като вече отчасти е било под феодалното управление на Свещената римска империя. Във Войната за бургундското наследство (1477-1493 г.) Максимилиан първоначално предявява голяма част от претенциите си към наследството на Карл Смели с победа в битката при Гинегат (1479 г.), докато Франция успява да задържи само Пикардия и същинското херцогство Бургундия. Когато Мария Бургундска умира през 1482 г., бургундското наследство окончателно преминава към Хабсбургите. Максимилиан, който действа като настойник на непълнолетния си син Филип, успява да предяви окончателно претенциите си към Фландрия едва в края на Войната за бургундското наследство с договора от Сенлис (1493 г.). С придобиването на голяма част от бившата бургундска държава властовите позиции на Хабсбургите нарастват значително, но възниква скрит конфликт с Франция, който избухва открито само няколко години по-късно по време на Италианските войни и води до хабсбургско-френски антагонизъм, продължил векове.

Самочувствието на конфедератите е нараснало силно благодарение на успехите им в битката срещу бургундите. Поради вътрешното разединение на Конфедерацията обаче не се стига до големи териториални разширения. Следователно бенефициентът на Бургундските войни не е конфликтният съюз на Конфедерацията, от който Савоя си връща евтино загубените територии във Во, а Франция временно придобива свободното графство Бургундия. Седемте източни града не желаеха да бъдат обхванати от експанзията на Берн на запад и предпочитаха да получават пари в брой. Но Конфедерацията, укрепена от победите си срещу Бургундия, впоследствие успява да се противопостави на имперската реформа на Максимилиан I и да утвърди своята независимост в рамките на империята в Швабската война от 1499 г. Силата на швейцарската пехота, състояща се от пикисти и алебардисти, кара различни европейски владетели да наемат наемници от Швейцария до XIX век. Превъзходството на пехотата на бойното поле, което се основава на тактиката на насилственото нападане на конфедератите, продължава до по-нататъшното развитие на стрелковото оръжие през XVI и XVII век.

Крахът на „Бургундската държава“ показва, че на прага на модерните времена в Европа вече няма място за друга наднационална феодална империя. Бургундският век е приключил рано.

Източници

  1. Burgunderkriege
  2. Бургундски войни
  3. Laut dem Aargauer historischen Taschenbuch erstmals bezeugt in einem „alten Holzschnitt“ in der Fassung „Herzog Carolus verlor vor Elicurth den Muth (1474), vor Granson das Gut (1476), vor Murten den Hut (1476), vor Nancy das Blut.“, Karl Friedrich Wilhelm Wander, Deutsches Sprichwörter-Lexikon: Ein Hausschatz für das deutsche Volk, Brockhaus, 1870, 1143.
  4. Manfred Hollegger: Der Burgundische Erbfolgekrieg 1477–1493. In: (ders.): Maximilian I. (1459–1519) Herrscher und Mensch einer Zeitenwende. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-015557-1, S. 78 f.
  5. Thomas Maissen: Geschichte der Schweiz. hier + jetzt Verlag, Baden 2010, S. 60.
  6. Anne Le Cam, Charles le Téméraire, un homme et son rêve, éd. In Fine, 1992, p. 258.
  7. ^ Stein, Robert (2017). Magnanimous Dukes and Rising States. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-875710-8.
  8. ^ Housley, Norman (2004). Crusading in the Fifteenth Century. New York: Palgrave Macmillan. pp. 70–94. ISBN 1-4039-0283-6.
  9. ^ Aberth, John (2001). From the Brink of the Apocalypse. New York: Routledge. ISBN 0-415-92715-3.
  10. ^ Blockmans, Wim (1999). The Promised Lands: The Low Countries Under Burgundian Rule, 1369-1530. Philadelphia: University of Pennsylvania Press. ISBN 0-8122-1382-3.
  11. Albert Winkler 8-10. oldal
  12. Carl Pause
  13. a b Clifford J. Rogers 266. oldal
  14. Albert Winkler 13-16. oldal
Ads Blocker Image Powered by Code Help Pro

Ads Blocker Detected!!!

We have detected that you are using extensions to block ads. Please support us by disabling these ads blocker.