Битка при Акциум

Резюме

Битката при Акциум е морско сражение между морския флот, воден от Октавиан, и обединените флоти на Марк Антоний и Клеопатра VII Филопатор. Битката се състои на 2 септември 31 г. пр.н.е. в Йонийско море, близо до бившата римска колония Актиум, Гърция, и е кулминацията на продължилото повече от десетилетие съперничество между Октавиан и Антоний.

В началото на 31 г. пр.н.е., годината на битката, Антоний и Клеопатра са временно настанени в Гърция. Марк Антоний разполагал с 500 кораба и 70 000 пехотинци и разположил лагера си в Актиум, а Октавиан с 400 кораба и 80 000 пехотинци пристигнал от север и окупирал Патра и Коринт, където с помощта на Марк Агрипа успял да прекъсне южните комуникации на Антоний с Египет (през Пелопонес). Преди това Октавиан постига предварителна победа в Гърция, където флотът му успешно превежда войски през Адриатическо море под командването на Марк Агрипа. Октавиан се приземил на континентална Гърция, срещу остров Корсира (днешен Корфу), и продължил на юг, по суша.

Попаднала в капан както на сушата, така и в морето, част от армията на Антоний дезертира и бяга на страната на Октавиан (ежедневно), а силите на Октавиан се чувстват достатъчно комфортно, за да се подготвят за битка. Флотът на Антоний отплава през залива Актиум на западния бряг на Гърция в отчаян опит да се освободи от морската блокада. Именно там флотът на Антоний се сблъска с много по-голям флот от по-малки, по-маневрени кораби под командването на Гай Сосий и Агрипа. Антоний и останалите му сили бяха спасени само благодарение на последния опит на флота на Клеопатра, който чакаше наблизо. Октавиан ги преследва и разгромява силите им в Александрия на 1 август 30 г. пр.н.е. – след което Антоний и Клеопатра се самоубиват.

Победата на Октавиан му позволява да укрепи властта си над Рим и неговите владения. Той приема титлата Princeps („първи гражданин“), а през 27 г. пр.н.е. римският сенат му присъжда титлата Augustus („почитан“). Това става името, с което е известен в по-късни времена. Като Август той запазва атрибутите на възстановения републикански лидер, но историците обикновено разглеждат укрепването на властта му и приемането на тези почетни звания като край на Римската република и начало на Римската империя.

Съюзът между Октавиан, Марк Антоний и Марк Лепид, известен като Втори триумвират, е подновен за петгодишен период в Тарентум през 37 г. пр.н.е. Но триумвиратът се разпада, когато Октавиан вижда в Цезарион, изповядвания син на Юлий Цезар и египетската кралица Клеопатра VII, голяма заплаха за властта си. Това се случва, когато Марк Антоний, другият най-влиятелен член на триумвирата, изоставя съпругата си, сестрата на Октавиан – Октавия Минор. След това той се премества в Египет, за да започне дългогодишен романс с Клеопатра, превръщайки се във фактически доведен баща на Цезарион. Октавиан и по-голямата част от римския сенат виждат в Антоний водач на сепаратистко движение, което заплашва да разруши единството на Римската република.

Престижът на Октавиан и, което е по-важно, лоялността на легионите му са подсилени от наследството на Юлий Цезар от 44 г. пр.н.е., с което той официално е приет за единствен син на Цезар и единствен законен наследник на огромното му богатство. Антоний е най-важният и най-успешният старши офицер в армията на Цезар (magister equitum) и благодарение на военните си постижения претендира за значителна част от политическата подкрепа на войниците и ветераните на Цезар. И Октавиан, и Антоний се бяха сражавали срещу общите си врагове в гражданската война на освободителите, последвала убийството на Цезар.

След години на лоялно сътрудничество с Октавиан Антоний започва да действа самостоятелно, което в крайна сметка предизвиква подозренията на съперника му, че се бори да стане едноличен господар на Рим. Когато напуска Октавиан Минор и се премества в Александрия, за да стане официален партньор на Клеопатра, много римски политици подозират, че се опитва да стане безконтролен владетел на Египет и други източни царства, като същевременно запазва командването си над многобройните римски легиони на Изток. Като лично предизвикателство към престижа на Октавиан, Антоний се опитва да накара Цезарион да бъде приет за истински наследник на Цезар, въпреки че в наследството не се споменава за него. Антоний и Клеопатра официално издигат Цезарион, тогава 13-годишен, на власт през 34 г. пр. н. е., като му дават титлата „Цар на царете“ (Александрийски дарения). Подобна титла се възприема като заплаха за римските републикански традиции. Широко разпространено е мнението, че Антоний някога е предложил на Цезарион диадема. След това Октавиан започва пропагандна война, като изобличава Антоний като враг на Рим и твърди, че той възнамерява да установи монархия над Римската империя от името на Цезарион, заобикаляйки римския сенат. Говореше се също, че Антоний възнамерява да премести столицата на империята в Александрия.

Когато в последния ден на 33 г. пр.н.е. официално изтича срокът на Втория триумвират, Антоний пише до сената, че не желае да бъде назначен отново. Той се надяваше, че тя може да го смята за свой защитник срещу амбициите на Октавиан, за когото предполагаше, че няма да пожелае да се откаже от поста си по подобен начин. Причините за взаимното недоволство между двамата се трупаха. Антоний се оплакваше, че Октавиан е превишил правомощията си, като е свалил Лепид, завзел е страните, държани от Секст Помпей, и е набирал войници за себе си, без да му изпрати половината. Октавиан се оплакваше, че Антоний не е имал право да бъде в Египет; че екзекуцията на Секст Помпей е била незаконна; че предателството му към арменския цар е опозорило римското име; че не е изпратил половината от приходите от плячката в Рим според уговорката; че връзката му с Клеопатра и признаването на Цезарион за законен син на Цезар са унизителни за длъжността му и заплаха за самия него.

През 32 г. пр.н.е. една трета от сената и двамата консули – Гней Домиций Ахенобарб и Гай Созий – се съюзяват с Антоний. Консулите бяха решили да скрият размера на Антониевите искания. Изглежда, че Ахенобарб е искал да запази мълчание, но на 1 януари Сосий произнесе подробна реч в полза на Антоний и щеше да предложи потвърждаване на акта му, ако не беше наложено вето от един трибун. Октавиан не присъстваше, но на следващото заседание даде отговор, който провокира и двамата консули да напуснат Рим и да се присъединят към Антоний; Антоний, когато научи за това, след като публично се разведе с Октавия, веднага замина за Ефес заедно с Клеопатра, където от всички краища на Изтока беше събран огромен флот, от който Клеопатра предостави голяма част. След като остана при съюзниците си в Самос, Антоний се премести в Атина. Сухопътните му войски, които се намираха в Армения, слязоха на азиатския бряг и се качиха под командването на Публий Канидий Крас.

Октавиан продължи стратегическата си подготовка. Военните операции започват през 32 г. пр.н.е., когато неговият генерал Агрипа превзема Метоне – гръцки град, съюзник на Антоний. Но чрез публикуването на завещанието на Антоний, което Луций Мунаций Планк предал в ръцете на Октавиан, и като дал внимателно да се разбере в Рим какви приготовления текат в Самос и как Антоний действа на практика като агент на Клеопатра, Октавиан предизвикал такъв бурен изблик на чувства, че лесно постигнал свалянето на Антоний от консулския пост през 31 г. пр. н. е., за който Антоний бил определен. В допълнение към свалянето от длъжност Октавиан се сдобива и с обявяване на война срещу Клеопатра. Добре се разбираше, че това означава срещу Антоний, въпреки че той не беше назован. С обявяването на война сенатът лиши Антоний от всякаква юридическа власт.

Първоначално Антоний планира да предвиди нападение със слизане в Италия към края на 32 г. пр.н.е.; той стига до Корсира. След като открил, че морето е охранявано от ескадра от кораби на Октавиан, Антоний се оттеглил да зимува в Патрае, докато флотът му в по-голямата си част се намирал в Амбракийския залив, а сухопътните му сили се разположили на лагер близо до носа на Акциум, докато отсрещната страна на тесния пролив в Амбракийския залив била защитена с кула и войска.

След като предложенията на Октавиан за конференция с Антоний били презрително отхвърлени, двете страни се подготвили за борбата през следващата година. Първите месеци преминават без забележителни събития, освен няколко успешни набези на Агрипа по бреговете на Гърция, които имат за цел да отклонят вниманието на Антоний. През август войски се приземяват близо до лагера на Антоний от северната страна на пролива. Въпреки това Антоний не можеше да бъде измамен. Отнело му няколко месеца, докато пристигне в пълен състав от различните места, където съюзниците му или корабите му били презимували. През тези месеци Агрипа продължил нападенията си над гръцките градове по крайбрежието, докато силите на Октавиан участвали в различни успешни кавалерийски схватки, така че Антоний изоставил северната страна на пролива между Амбракийския залив и Йонийско море и ограничил войниците си в южния лагер. Сега Клеопатра посъветва да се поставят гарнизони в силните градове и основният флот да се върне в Александрия. Големият контингент, осигурен от Египет, придаде на съветите ѝ същата тежест, както и личното ѝ влияние върху Антоний, и изглежда, че това движение беше одобрено.

Октавиан научава за това и обсъжда как да го предотврати. Първоначално решил да остави Антоний да отплава и след това да го нападне, Агрипа го убедил да се бие. На 1 септември той се обръща към флота си и го подготвя за битка. Следващият ден беше влажен и морето беше бурно. Когато прозвуча сигналът на тръбата за начало, флотът на Антоний започна да излиза от пролива, а корабите се подредиха в редица и останаха тихи. След кратко колебание Октавиан заповяда на корабите си да се насочат надясно и да подминат корабите на противника. От страх да не бъде обкръжен, Антоний беше принуден да даде дума за атака.

Ред на битката

Двете флотилии се срещнаха край Актионския залив сутринта на 2 септември. Флотът на Антоний разполагаше с 250 по-големи галери с кули, пълни с въоръжени мъже. Той ги поведе през пролива към открито море. Флотът на Октавиан имаше 400 галери. Флотът му чакаше отвъд проливите, начело с опитния адмирал Агрипа, който командваше от лявото крило на флота, Луций Арунтий центъра Тит Статилий Телец командваше войските на Октавиан и наблюдаваше битката от брега на север от проливите. Антоний и Луций Гелий Попликола командваха дясното крило на Антоновия флот, Марк Октавий и Марк Инстей командваха центъра, а Гай Сосий – лявото крило; ескадрата на Клеопатра беше зад тях. Сосий започна първоначалната атака от лявото крило на флота, докато главният лейтенант на Антоний Публий Канидий Крас командваше сухопътните сили на триумвира.

Пелинг отбелязва, че присъствието на двама бивши консули на страната на Антоний, които командват крилата, показва, че именно там се е очаквало да се разиграе основното действие. Октавий и Инстей, които командват центъра на Антоний, са фигури с по-ниска значимост.

Combat

Смята се, че Антоний е имал около 140 кораба, а Октавиан – 260. Антоний се е появил в Акциум с много по-големи сили от около 500 кораба, но не е могъл да овладее всички. Проблемът пред Антоний беше дезертьорството. Плутарх и Дион разказват за дезертьорството и болестите, които измъчвали лагера на Антоний. Това, което липсва на Антоний в количествено отношение, се компенсира с качество: корабите му са предимно стандартни римски военни кораби, квинкереми с по-малки квадриреми, по-тежки и по-широки от тези на Октавиан, което ги прави идеални платформи за оръжие, но поради по-големите си размери те са по-малко маневрени от корабите на Октавиан. Личният флагман на Антоний, както и на адмиралите му, е „десетка“. Военната галера „осем“ разполагала с около 200 тежки пехотинци, стрелци и поне шест катапулта с балисти. По-големи от корабите на Октавиан, военните галери на Антоний много трудно се качваха на борда в близък бой и войските му можеха да изсипят дъжд от ракети върху по-малките и по-ниски кораби. Харпаксът, устройството на Агрипа, направено за захващане и абордаж на вражески кораби, улесни малко тази задача. Носовете на галерите бяха бронирани с бронзови плочи и квадратно нарязани дървени греди, което затрудняваше успешната атака с таран с подобно оборудване. Единственият начин да се обезвреди такъв кораб беше да се разбият греблата му, което го правеше неподвижен и изолиран от останалата част от флота. Основната слабост на корабите на Антоний беше липсата на маневреност; такъв кораб, веднъж изолиран от флота си, можеше да бъде залят с абордажни атаки. Освен това много от корабите му не разполагаха с достатъчен брой гребци; докато чакаха флота на Октавиан, беше избухнала силна епидемия от малария.

Флотът на Октавиан е съставен предимно от по-малки „либурниански“ кораби. Корабите му, макар и по-малки, все пак бяха управляеми в силния прибой и можеха да маневрират с корабите на Антоний, да се приближат, да атакуват екипажа на палубата със стрели и камъни, изстреляни от балисти, и да се оттеглят. Освен това екипажите му бяха по-добре обучени, професионални, добре нахранени и отпочинали. Една средна балиста можеше да пробие отблизо бордовете на повечето бойни кораби и имаше ефективен обсег от около 200 метра. Повечето балисти са били насочени към морските пехотинци на бойните палуби на корабите.

Преди битката един от генералите на Антоний, Квинт Делий, преминава на страната на Октавиан, носейки със себе си бойните планове на Антоний.

Малко след пладне Антоний е принуден да разшири линията си от защитата на брега и най-накрая да се сражава с врага. Виждайки това, флотът на Октавиан излезе в открито море. Антоний се надяваше да използва най-големите си кораби, за да отблъсне крилото на Агрипа в северния край на линията си, но целият флот на Октавиан, който знаеше за тази стратегия, остана извън обсега. Около обяд флотите бяха в строя, но Октавиан отказа да се изтегли, така че Антоний беше принуден да атакува. Битката продължи цял следобед без решителен резултат.

Флотът на Клеопатра в тила се оттегли в открито море, без да се включи в боя. Появи се вятър в правилната посока и египетските кораби скоро се изгубиха от поглед. Ланге твърди, че Антоний е щял да има победа на една ръка разстояние, ако не е било отстъплението на Клеопатра.

Антоний не беше забелязал сигнала и вярвайки, че това е обикновена паника и всичко е загубено, последва бягащата ескадра. Заразата се разпространяваше бързо; навсякъде се разпъваха платна, а кулите и другото тежко бойно снаряжение отиваха на борд. Някои се сражаваха и едва дълго след настъпването на нощта, когато много кораби пламтяха от хвърлените върху тях огнени песъчинки, работата беше свършена. Възползвайки се по най-добрия начин от ситуацията, Антоний изгори корабите, които вече не можеше да обслужва, а останалите скупчи плътно един до друг. Тъй като много гребци бяха мъртви или неспособни да служат, мощната тактика на челно блъскане, за която бяха създадени „Октариите“, вече беше невъзможна. Антоний се прехвърли на по-малък кораб със своя флаг и успя да избяга, като взе със себе си няколко кораба като ескорт, за да помогне за пробива на линиите на Октавиан. Онези, които остават, са пленени или потопени.

J. М. Картър дава различен разказ за битката. Той твърди, че Антоний е знаел, че е обкръжен и няма къде да бяга. За да обърне това в своя полза, той събрал корабите си около себе си във формация, наподобяваща подкова, като се придържал близо до брега, за да се предпази. Тогава, ако корабите на Октавиан се приближат до неговите, морето ще ги изтласка към брега. Антоний предвиждаше, че няма да може да победи силите на Октавиан, затова той и Клеопатра останаха в задната част на строя. В крайна сметка Антоний изпрати корабите в северната част на формацията да атакуват. Той ги накара да се придвижат на север, като разпръснат корабите на Октавиан, които до този момент бяха плътно подредени. Той изпрати Сосий да разпредели останалите кораби на юг. Това остави дупка в средата на формацията на Октавиан. Антоний се възползва от възможността и с Клеопатра на нейния кораб, а той на друг кораб, се промуши през пролуката и избяга, изоставяйки цялата си войска.

След края на битката Октавиан се постарал да спаси екипажите на горящите кораби и прекарал цялата нощ на борда. На следващия ден, тъй като голяма част от сухопътната армия не беше избягала в земите си, подчини се или беше последвана при отстъплението си в Македония и принудена да се предаде, лагерът на Антоний беше окупиран, с което се сложи край на войната.

Битката има обширни политически последици. Под прикритието на тъмнината около 19 легиона и 12 000 конници избягаха, преди Антоний да успее да вкара Октавиан в сухопътно сражение. Така, след като Антоний загубил флота си, армията му, която била равна на тази на Октавиан, дезертирала. Макар да не беше сложил край на империята си, Антоний беше беглец и бунтовник без онази сянка на законно положение, която присъствието на консулите и сенаторите му беше осигурило през предходната година. Част от победоносната флота се впуснала в преследването му, но Октавиан посетил Гърция и Азия и прекарал зимата в Самос, макар че се наложило да посети за кратко Брундизиум, за да уталожи един бунт и да уреди разпределението на земите.

В Самос Октавиан получава послание от Клеопатра с подарък златна корона и трон, в което тя предлага да се откаже от престола в полза на синовете си. Тя можеше да вярва, че с нея ще се отнасят добре, тъй като Октавиан се стремеше да си я осигури за своя триумф. Антоний, който се бе оказал общо взето изоставен, след като напразно се опита да подсигури армията, разположена край Параетоний под командването на Пинарий, и изпрати най-големия си син Антил с пари на Октавиан и предложение да живее в Атина като частен гражданин, през пролетта се оказа нападнат от две страни. Корнелий Гал настъпваше откъм Параетониум, а Октавиан се приземи в Пелузиум, както се смяташе, с покровителството на Клеопатра. Антоний беше победен от Гал и след като се върна в Египет, напредна към Пелузиум.

Въпреки малката победа при Александрия на 31 юли 30 г. пр.н.е., все повече от хората на Антоний дезертират, което го оставя с недостатъчни сили за борба с Октавиан. Лекият успех над уморените войници на Октавиан го насърчава да предприеме генерална атака, в която е категорично победен. След като не успява да избяга с кораб, той се пробожда в стомаха, погрешно повярвал на лъжливите слухове, разпространявани от Клеопатра, че се е самоубила. Той не умира веднага, а когато научава, че Клеопатра е все още жива, настоява да бъде отведен в мавзолея, където се крие, и умира в ръцете ѝ. Скоро я доведоха в двореца и тя напразно се опита да трогне Октавиан, за да я съжали.

Клеопатра се самоубива на 12 август 30 г. пр.н.е. Според повечето свидетелства тя слага край на живота си с ухапване от аспида, която й била поднесена в кошница със смокини. По-късно същия месец Октавиан заповядва да убият Цезарион, като по този начин окончателно осигурява наследството му като единствен „син“ на Цезар, като същевременно пощадява децата на Клеопатра от Антоний, с изключение на по-големия син на Антоний. Октавиан се възхищава от храбростта на Клеопатра и организира за нея и Антоний публично военно погребение в Рим. Погребението било грандиозно и няколко от легионите на Антоний марширували край гробницата. В целия Рим е обявен ден на траур. Това се дължало отчасти на уважението на Октавиан към Антоний и отчасти на факта, че това допълнително помогнало да се покаже на римския народ колко благосклонен бил Октавиан. Преди това Октавиан не е проявявал милост към предалите се врагове и е действал по начини, които са се оказали непопулярни сред римския народ, но все пак му се признава, че е помилвал много от противниците си след битката при Акциум. Освен това след битката, когато Октавиан се завръща в Рим, той празнува своя троен триумф, разпределен в три дни: първия за победата над Илирия, втория за битката при Акциум и третия за завладяването на Египет.

Победата на Октавиан при Акциум му дава едноличен и неоспорим контрол над „Mare Nostrum“ („Нашето море“, т.е. римското Средиземноморие) и той става „Август Цезар“ и „първият гражданин“ на Рим. Победата, която консолидира властта му над всички римски институции, бележи прехода на Рим от република към империя. Капитулацията на Египет след смъртта на Клеопатра бележи края както на елинистичния период, така и на Птолемеевото царство, като го превръща в римска провинция.

За да отбележи победата си, Октавиан основава близкия град Никополис (Град на победата) 29 г. пр.н.е. на най-южния нос на Епир и срещу Актиум в устието на Амбракийския залив.

Източници

  1. Battle of Actium
  2. Битка при Акциум