Хуан Себастиан де Елкано

Резюме

Хуан Себастиан Елкано (Гетария, 30 ноември 1476 г. – Тихия океан, 4 август 1526 г.) е испански мореплавател, който след смъртта на Фердинанд Магелан извършва първото околосветско пътешествие в рамките на експедицията Магелан-Елкано.

Произход

Хуан Себастиан Елкано е роден на неизвестна дата, вероятно около 1486 г., в градчето Гетария, в провинция Гипускоа (по това време територия на Короната на Кастилия). Няма съмнение относно родното място на известния мореплавател, тъй като самият Хуан Себастиан Елкано споменава родното му място в завещанието си. Според местната традиция той е роден в къща с кула, която вече не съществува и която се намирала на парцел в Calle de San Roque в стария квартал на града. В близост до мястото има паметна плоча, която напомня за този предполагаем факт.

Родителите му са Доминго Себастиан де Елкано и Каталина дел Пуерто. Смята се, че Хуан Себастиан е принадлежал към семейство на заможни рибари и моряци, които са имали собствена къща и лодка, с която са търгували. Първороден от девет братя и сестри, за някои от тях са известни биографични данни. Доминго, кръстен на баща си, е бил свещеник и енорийски свещеник в Гетария. Мартин Перес, Антон Мартин и Очоа Мартин са били моряци като Хуан Себастиан и са участвали заедно с него в експедицията на Гарсия Жофре де Лоаиса. Мартин Перес е пилот на един от корабите на тази експедиция. Той има и полусестра Мария, незаконна дъщеря на баща му. Майка му Каталина преживява смъртта на Хуан Себастиан, тъй като той я посочва като своя наследница в завещанието си.

Първата му дъщеря е в Гетария, когато е млад, а втората – във Валядолид със съпругата му Мария де Видаурета, когато отива да даде отчет за пътуването си на император Карл I. Той има и син, Доминго дел Кано, от Мари Ернандес де Ерниалде, когото посочва като свой наследник в завещанието си.

Фамилията му е транскрибирана по различни начини, като „Elcano“, „de Elcano“, „de El Cano“, „del Cano“ или „el Cano“. Подписът на моряка, който е запазен в няколко документа, използва формата „del cano“, която може да се тълкува по няколко начина. В много ранни документи той е наричан „Хуан Себастиан дел Кано“, което поражда съмнения относно истинското му фамилно име. Най-разпространената версия обаче е, че поради мястото на раждането му, ако не самият Хуан Себастиан, то поне бащиното му семейство произхожда от Елкано, място близо до Гетария, откъдето би трябвало да идва фамилното име. Елкано е скромен квартал със селски къщи, който в момента е разделен между общините Зарауз и Ая, разположен на границата между двете заедно с Гетария, от която е само на 8 км. В днешно време говорещите баски език са разширили и изписването „Elkano“, което е транскрипция на фамилното име в ортографията на съвременния академичен баски език. Семейството на майка му изглежда произхожда от самото пристанище Гетария.

Още от ранна възраст е зачислен на риболовни и търговски кораби, което му дава голям опит в мореплаването. През 1509 г. той вече има двестатонен кораб, с който участва във военната експедиция срещу Алжир, водена от кардинал Франсиско Хименес де Сиснерос. По-късно той участва в друга кампания в Италия, този път под командването на великия капитан.

По време на тази последна кампания Елкано трябва да заложи кораба си на савойски търговци, за да изплати дължимите заплати на екипажа, който заплашва да се разбунтува. Баският мореплавател очаквал да пристигне финансовата компенсация, дължима му от короната за услугите, оказани по време на военната кампания в Италия, но тя не пристигнала, така че, без да може да изплати дълга си навреме, той бил принуден да предаде кораба си на савойците. По този начин Елкано извършва престъпление, тъй като действащият по това време закон забранява продажбата на въоръжени кораби на чужденци по време на война.

Първа обиколка на земното кълбо

Около 1518 или 1519 г. той се установява в Севиля, където научава за подготвяния от португалския мореплавател Фердинанд Магелан проект за откриване на път към Източна Индия от запад, през проход или проток през южната част на Америка, който би довел до Островите на подправките (Молукските острови), без да е необходимо да се обикаля африканския континент или да се пресичат португалските владения. Експедицията на Магелан изпитва големи затруднения при набирането на екипаж поради несигурността на пътуването, така че в състава ѝ влизат предимно отчаяни хора, длъжници и престъпници, като самия Елкано.

Така през 1519 г. Елкано се включва в експедицията на Магелан. Опитът му на мореплавател му осигурява сравнително важна позиция в експедицията: той е назначен за капитан (втори командир) на „Консепсион“, един от петте кораба, съставляващи ескадрата. Капитан на кораба е Гаспар де Кесада, а пилот – португалецът Хуан Лопес де Карвальо.

Експедицията започва в Севиля на 10 август 1519 г. – датата, на която е обявено отплаването на ескадрата от пет кораба с капитан Фердинанд Магелан, която се отправя по река Гуадалкивир към Санлукар де Барамеда (Кадис), пристанище с изглед към Атлантическия океан. През следващите седмици се приключва снабдяването на ескадрата с провизии и се уреждат други въпроси, а самият Магелан прави завещанието си в Севиля на 24 август.

На 20 септември експедицията напуска Санлукар де Барамеда и продължава пътуването си, за да открие морския път към териториите на Източна Индия и да потърси пътя, по който, пътувайки винаги през кастилските морета (съгласно договора от Тордесиляс), ще достигне до Островите на подправките, т.нар. западен път, който Христофор Колумб вече е търсил.

Експедицията е съпътствана от неуспехи и трудности. Сред тях е въстанието на част от екипажа, предвождан от капитаните Гаспар де Кесада, Хуан де Картахена и Луис Мендоса през първата зима в Пуерто Сан Хулиан. Много е вероятно Елкано да е бил сред симпатизантите на неуспешния бунт срещу Магелан.

След смъртта на Магелан във Филипините през 1521 г. по време на схватка с туземците за ръководител на експедицията е избран Гонсало Гомес де Еспиноса, а начело на „Виктория“ е поставен Хуан Себастиан Елкано. След като достигат Молукските острови – целта на пътуването – те отплават обратно за Испания.

„Тринидад“ плава лошо и остава в пристанището на Тидор, за да бъде ремонтиран и да се върне през Тихия океан в Панама. Накрая Елкано поема командването на обратната експедиция. Той се сблъсква с проблема да се върне в Испания с това, което е останало от експедицията, без да знае пътя обратно през Тихия океан, и му се струва безумно да се опитва, така че избира да плава на запад през португалските морета, заобикаляйки Африка по познати маршрути и с възможност да намери водопой. Хенри от Малака (роб на Магелан, придобит по време на предишно плаване) все още е част от експедицията и може би е първият човек, обиколил света, когато експедицията достига Малака.

Както разказва Пигафета, след като прекосява Индийския океан и обикаля Африка, Елкано е първият човек, който завършва околосветското пътешествие, тъй като успява да завърши експедицията и да стигне до пристанището на тръгване, Санлукар де Барамеда, на 6 септември 1522 г. с кораба „Виктория“, заедно с още 17 оцелели, което е впечатляващо постижение за онова време.

Елкано, нетърпелив да стигне до Севиля, едва спря в Санлукар де Барамеда. В деня на пристигането си той взема на служба лодка, за да изтегли „Виктория“ нагоре по река Гуадалкивир до Севиля, поради лошото състояние на кораба. Служителите на Casa de la Contratación de Indias в Севиля подготвиха лодка с 12 гребла, натоварена с пресни провизии. Градските власти и членовете на Casa de la Contratación чакаха на кея, заедно с голяма тълпа от хора, които наблюдаваха пристигането на разнебитения кораб.

Благодарение на Провидението в събота, 6 септември 1522 г., влязохме в залива Сан Лукарһттр://…. От момента, в който напуснахме залива Сан Лукар, до момента, в който се върнахме в него, изминахме, по наши изчисления, повече от четиринадесет хиляди четиристотин и шестдесет левги и обиколихме целия свят, … В понеделник, 8 септември, пуснахме котва близо до кея на Севиля и изстреляхме цялата си артилерия.

Елкано иска от испанския крал Карл I подвиг, рицарско звание на Ордена на Сантяго (същото като това на Магелан), званието Capitanía Mayor de la Armada и разрешение да носи оръжие, но тези почести са му отказани чрез неговия секретар Франсиско де лос Кобос; Кралят обаче му предоставя годишен доход от петстотин дуката, което е наистина значителна сума, и герб с две клонки канела, три ореха и дванадесет карамфила (истинската цел на експедицията), както и сфера на света с легенда на латински: Primus circumdedisti me (Ти пръв ме обиколи).

През 2017 г. Баският исторически архив публикува писмо от Елкано до Карл I с исканията за неговия подвиг. В него е включен и отговорът на краля, който не дава почти нищо от това, за което Елкано е помолил, освен щедра пожизнена пенсия, която обаче така и не получава.

Втора експедиция до Молукските острови

След като прави завещанието си на 26 юли, той вече е много болен, но със здрав ум и естествена преценка, и умира от скорбут на 4 август 1526 г. на борда на кораба „Санта Мария де ла Виктория“ – друг кораб, различен от този, с който завършва околосветското пътешествие, но със същото име, докато участва в експедицията на Гарсия Жофре де Лоаиса до Молукските острови. По това време сред свидетелите, подписали завещанието му, е друг известен испански мореплавател – Андрес де Урданета.

Съществува и версия, според която Елкано не умира от скорбут, а от интоксикация, след като изяжда голяма риба, вероятно баракуда „със зъби като на куче“ (Андрес де Урданета), „и всички главни мъже, които ядат с него, също умират, почти за 40 дни“ (Хуан де Мазуекос). Според тази хипотеза той е починал от цигуатера.

Два оригинални документа, написани на ръка от Елкано, са запазени в архивите на Archivo General de Indias в Севиля и Archivo Histórico de Euskadi в Билбао.

През 1800 г. на главния площад на Гетария е издигната скулптура, дело на скулптора Алфонсо Хирардо Бергас, която е разрушена по време на обсадата на града през 1836 г. по време на Първата карлистка война.

В манастира Санта Фаз в Аликанте има текст от 1944 г., изписан с плочки, в който се благодари за 24-те дуката злато, които Елкано дарява на манастира през 1526 г.; въпреки че едва през 1944 г. испанският военноморски флот дарява 15 000 песети, за да изпълни условията на завещанието.

Други статуи и паметници включват:

Източници

  1. Juan Sebastián Elcano
  2. Хуан Себастиан де Елкано
  3. Su apellido también aparece escrito como «de Elcano», «del Cano» o «de El Cano».
  4. ^ Some sources state that he was born on 1476. Most of this sources try to make a point about him participating on a military campaign at the Mediterranean when we was a child. According to his own answer of the age he had when he boarded the expedition, he was born 10 years later, around 1486 or 1487.
  5. ^ Elcano was Basque, as was noted also by other members of the expedition. Martín de Ayamonte, in his relation to the Portuguese inquity, clearly said that the captain was Biscayne.[4][5]. Modern sources also state this.[6][7][8]
  6. a b c d Terra X: Magellans Reise um die Erde – Das Abenteuer der ersten Weltumsegelung. ZDF, 13. April 2020, abgerufen am 11. April 2020.
  7. Juan Sebastián Elcano // Энциклопедия Брокгауз (нем.) / Hrsg.: Bibliographisches Institut & F. A. Brockhaus, Wissen Media Verlag
  8. Kurlansky, Mark. The Basque History of the World. 1999. Walker & Company, New York. ISBN 0-8027-1349-1, p. 63
  9. Joyner, Tim. Magellan. 1992. International Marine Publishing, Camden, Maine, USA. ISBN 0-87742-263-X.
Ads Blocker Image Powered by Code Help Pro

Ads Blocker Detected!!!

We have detected that you are using extensions to block ads. Please support us by disabling these ads blocker.