Уолт Дисни

Резюме

Уолтър Елиас Дисни, известен и като Уолт Дисни, е американски продуцент, режисьор, сценарист и аниматор. Роден е на 5 декември 1901 г. в Чикаго, Илинойс, и умира на 15 декември 1966 г. в Бърбанк, Калифорния. Той е един от пионерите на анимацията и е икона на XX век.

През 1923 г. той основава компанията „Уолт Дисни“ и постепенно се превръща в един от най-известните филмови продуценти. Уолт Дисни е създател и на първия „тематичен парк“, като измисля тази концепция. Известен като разказвач на приказки и телевизионна звезда, той и екипът му създават много от най-известните анимационни герои в света, един от които е смятан от редица журналисти за негово алтер его: Мики Маус.

Пет десетилетия след смъртта му, с общо 22 награди от 59 номинации, той все още е артистът с най-много награди „Оскар“.

1901-1919: детство

Уолт Дисни е роден в Чикаго на 5 декември 1901 г. като четвърти син на Елиас Дисни от ирландски произход и Флора Кол. Второто му име е кръстено на баща му, а първото – на близкия приятел на баща му Уолтър Пар, служител в конгрешанската църква „Сейнт Пол“. Уолт е кръстен на 8 юни 1902 г. в църквата на преподобния Пар и от него. През декември 1903 г. се ражда сестрата на Уолт – Рут Флора Дисни. По това време семейството живее на Трип Авеню от доходите на Елиас от строителния му бизнес, който е предимно дърводелски, тъй като той работи по Световното колумбово изложение през 1893 г. Според биографично есе, написано от Елиас Дисни, вероятно през 1939 г., името Дисни е възникнало като англицизация на френското име Д’Изиньо, за което се твърди, че е носено от двама нормандски войници – Хюз д’Изиньо и неговия син Робер, които тръгват да завладяват Англия заедно с Уилям Завоевателя и остават в страната след победата през 1066 г. Клон на фамилията Дисни емигрира в Ирландия през 17-ти век. По-късно Аръндел Елиас Дисни, прадядото на Уолт, брат му Робърт и семействата им отплават през 1834 г. за Северна Америка. Те пристигат в Ню Йорк на 3 октомври 1834 г. Робърт се установява във ферма в Средния Запад, а Аръндел решава да се установи в градчето Годерич в окръг Хюрон, Онтарио, Канада.

През 1906 г., поради кризата в строителната индустрия, Елиас не може повече да ръководи строителния си бизнес. Семейството на Уолт се премества през април във ферма от 48 акра (19,4 хектара) в Марселин, Мисури, закупена за 3000 долара и разположена близо до фермата на чичо Робърт. На Уолт му се налага да изчака до осемгодишна възраст, за да постъпи в началното училище в Марселин, където може да учи заедно със сестра си, която е с една година по-малка. Елиас се разболява и вече не може да се справя с работата в стопанството. През 1909 г. той решава да продаде имота и семейството трябва да живее в къща под наем. През 1910 г. те се преместват в Канзас Сити, за да се съберат с по-големите братя на Уолт – Хърбърт и Реймънд. Семейството се премества в 3028 Bellefontaine. Тогава Уолт е на девет години и открива един много активен град далеч от провинцията, който постепенно идеализира. Той открива и увеселителните паркове в Fairmont Garden, разположен на две пресечки от него.

Уолт и брат му Рой работят в свободното си време във вестникарския бизнес на баща си, за да издържат семейството. Те стават в 4:30 сутринта, за да доставят „Канзас Сити Стар“. Двамата най-големи вече са напуснали семейния дом, за да избягат от насилието на баща си Елиас – садистичен автократ, който не се колебае да използва мартеницата срещу Рой и Уолт, разбунтували се на четиринайсетгодишна възраст. Според регистрите на Регионалното държавно училище в Канзас Сити Уолт Дисни посещава гимназията в Бентън от 1911 г., която завършва на 8 юни 1917 г. Там той се запознава с младо момче на име Уолт Пфайфър, с когото прави дует във водевил. През септември 1917 г. семейството се връща в Чикаго. Уолт Дисни се записва в гимназията „Уилям Маккинли“ и едновременно с това в един от класовете на Чикагския институт по изкуствата, където в събота сутрин усвоява основите на рисуването благодарение на една от редките отстъпки на баща си. Докато се връща в колежа при сестра си, Рой трябва да работи във фермата на чичо Робърт, а след това в банка, за да издържа семейството си. По това време Уолт си намира две странни работи: заместващ пощальон и униформен портиер на метростанция на 35-а улица.

През 1917 г. в Европа бушува Първата световна война и Елиас решава да купи фабрика за желе в Чикаго. Уолт предпочита да остане в Канзас Сити при брат си Рой. На 22 юни 1917 г. Рой е призован във военноморските сили, но поради възрастта си Уолт не може да се запише. Изглежда, че през лятото на 1917 г., благодарение на Рой и чичо му Майкъл Мартин, железопътен инженер, Уолт си намира работа като продавач на влакове, което му позволява да „види страната“. Започва работа като продавач във влаковете на Missouri Pacific Railroad и, облечен в униформа на компанията, предлага на пътниците вестници, бонбони, плодове и газирани напитки. Дейв Смит и Стивън Клак смятат, че именно по това време той открива страстта си към парните влакове.

През есента Уолт се премества със семейството си в Чикаго. След това постъпва в гимназия „Маккинли“, където илюстрира ученическото списание The Voices. През лятото разнасял вестници и поща в пощата, а вечер излизал с момичета на кино. Той е обсебен от една тема: „спечелването на войната“. Уолт напуска училище на 16-годишна възраст и иска да се присъедини към армията.

Въпреки че е на 16 години, той смята, че може да е по-възрастен, но не и достатъчно възрастен, за да влезе в армията. След това открива, че е възможно да се присъедини към Червения кръст от 17-годишна възраст.

Ненавършил 17 години, за да се присъедини към доброволческия корпус за бърза помощ на Американския червен кръст, той намира решение: фалшифицира паспорта си с помощта на приятел, за да промени датата си на раждане на 1900 г. Той е приет на 16 септември 1918 г. и започва обучение в Саунд Бийч, Кънектикът.

Включен в дивизията за бърза помощ на Американския червен кръст във Франция, той се включва в Първата световна война на 12 ноември 1918 г., ден след примирието. След като слиза в Хавър, първо е командирован в близост до Сен Сир-л’Екол, след това е назначен за шофьор на линейки за евакуационна болница № 5 в Париж и накрая е назначен в лагер на Червения кръст в Ньофшато, железопътен възел във Вогезите. По пътя си той се счупва и е настанен при един пазач недалеч от Париж, на няколко километра от бъдещия град Марн-ла-Вале и мястото на строежа на Дисниленд Париж, открит през 1992 г.

Остава във Франция за една година. През този период той прави първите си известни рисунки на тема малък гризач, които ще го направят известен. Всъщност той с чувство за хумор рисува два „окопни плъха“ в тетрадка, взета от Чикагската обществена библиотека и наречена „Изрезка, направена за нашите войници и моряци от гражданите на Чикаго“. През есента Уолт се събира със семейството си в Чикаго, а след това се присъединява към брат си Рой, уволнен от военноморските сили, в Канзас Сити. Там той иска да започне кариера на художник, въпреки работата, която баща му предлага в Чикаго.

1920-1937: първите години на анимацията

След завръщането си в САЩ Дисни си търси работа и въпреки предложената от баща му, предпочита да кандидатства за работа в областта на рекламния дизайн. Тъй като винаги е искал да снима филми, той кандидатства за много работни места, включително и за едно при Чарли Чаплин. Първата му работа е в „Pesman-Rubin Commercial Art Studio“ за 50 долара на месец. Там той се появява на корицата на седмичната програма на театър „Нюман“.

По време на този първи ангажимент той се запознава с млад аниматор на своята възраст, Уббе Ерт Иуъркс (който по-късно променя името си на Уб Иуъркс), с когото през януари 1920 г. основава компанията Iwerks-Disney Commercial Artists. Компанията се проваля, но скоро дуото е наето от филмовата рекламна компания в Канзас Сити, след предложение за работа в „Канзас Сити Стар“, и работи по примитивни анимационни реклами за местните кина.

Анимационните реклами вече не са достатъчни, за да задоволят нуждите на Уолт; в свободното си време той започва да създава свои собствени филми, които продава през 1922 г. на Newman Theater Company. Тези едноминутни филми, наречени Newman Laugh-O-Grams, понякога са критични, разглеждат местни проблеми и следователно са привлекателни за публиката.

На 23 май 1922 г. Дисни създава компанията Laugh-O-Gram, Inc., която произвежда късометражни анимационни филми по популярни приказки и детски истории. Сред служителите му са Айуъркс, Хю Харман, Рудолф Исинг, Карман Максуел и Фриз Фреленг. Продукциите на младата компания са добре приети в района на Канзас Сити, но разходите надвишават приходите. Местна компания, наречена „Пикториал клуб“, им предлага договор за 11 000 долара за няколко филма. След създаването на няколко филма Дисни и екипът му не получават заплащане от партньора си.

След един последен късометражен филм, анимационния и игрален „Алиса в страната на чудесата“, през юли 1923 г. студиото обявява фалит. Рой Оливър, един от братята на Уолт, кани Уолт да дойде в Холивуд. Дисни работи като фотограф на свободна практика и успява да събере достатъчно пари, за да си купи еднопосочен билет за влак до Калифорния и да вземе със себе си току-що завършения филм „Страната на чудесата на Алиса“, оставяйки екипа си зад себе си. Според съобщенията Кристофър Финч си тръгнал само с 40 долара в джоба и обещал да помогне на екипажа да стигне до Калифорния.

В Холивуд Дисни започва „бизнес“ с анимационни филми заедно с брат си Рой. Така в гаража на чичо им Робърт се създава студиото на братя Дисни. Те сключват договор за разпространение с Маргарет Джей Уинклър, разпространител на права в Ню Йорк и годеница на Чарлз Б. Минц. Winkler и Mintz вече разпространяват поредицата за котарака Феликс. Вирджиния Дейвис, звездата от игралния филм „Алиса в страната на чудесата“, е „изселена“ от Канзас, както и Уб Иуъркс по искане на Минц и Уинклер. На 16 октомври 1923 г. Дисни подписва договор с тях за създаването на дванадесет филма. На тази дата е създадено студиото Disney.

На 6 юли 1925 г. Уолт прави авансово плащане от 400 долара, за да закупи парцел на 2719 Hyperion Avenue, където да настани всички аниматори. Скоро след това, на 13 юли 1925 г., Лилиан Баундс, една от служителките на студиото, която работи като бояджийка и секретарка, става съпруга на Уолт Дисни. Романът им започва, защото Уолт често вози младата жена вечер вкъщи с колата си. Младоженците са прекарали кратък меден месец в планината Рейниър и в Сиатъл.

Комедиите „Алиса“, които съчетават анимация и игра на живо, са доста успешни. Заради неплатен чек родителите на Вирджиния Дейвис я отстраняват от сериала „Алиса“. Тя е заменена от Доун О’Дей, а след това от Марджи Гей.

През 1926 г. студиото „Дисни Брадърс“ е преименувано на „Уолт Дисни Студио“. Лоис Хардуик също влиза за кратко в ролята на Алиса. До края на поредицата през 1927 г. сюжетите са насочени по-скоро към анимационните герои, особено към котарака Юлиус, който напомня за котарака Феликс, отколкото към героинята Алиса. Сериалът става все по-подобен на други продукции без живи действия.

Уолт Дисни не е велик карикатурист и често признава, че след 1926 г. не е създал нито една рисунка, а се е посветил на идеите.

През 1927 г. Чарлз Минц се жени за Маргарет Уинклер и поема контрола над компанията на съпругата си. Той решава да създаде нова анимационна поредица, която да бъде разпространена от Universal Pictures. Новата поредица „Заекът на късмета Осуалд“ има относителен успех, а героят Осуалд се превръща в популярна икона. Студиото на Дисни се разраства и Уолт наема Харман, Исинг, Максуел и Фреленг от Канзас Сити.

През февруари 1928 г. Дисни отива в Ню Йорк, за да договори с Минц по-голям дял от приходите за всеки филм. Но той бил смаян, когато бизнесменът му казал, че не само намалява неговия дял, но и че взема повечето от ключовите му аниматори, включително Харман, Исинг, Максуел и Фреленг. Минц заплашва Дисни, че ще създаде свое собствено студио, ако не се съгласи да намали производствените си разходи. Освен това Universal, а не Disney, притежава търговската марка на заека Осуалд от предишния договор, което означава, че той може да се справи без нея, за да направи тези филми.

Дисни отказва и губи по-голямата част от анимационния си екип. След това той, Иуъркс и няколко верни приятели започват тайно да работят върху нов герой, който да замени заека Осуалд. Уолт никога не забравя този неуспех и занапред се грижи да защитава авторските си права върху всяко свое творение. През същата 1928 г. е прието името Walt Disney Productions.

Аниматорите, които напускат „Дисни“, стават ядрото на студио „Уинклер“, ръководено от Минц и неговия шурей Джордж Уинклер. По-късно студиото Уинклер изчезва, след като Universal решава да продуцира анимационните филми за заека Осуалд от собствено подразделение, ръководено от Уолтър Ланц. Минц насочва вниманието си към студията, произвеждащи филмите за Krazy Kat, които по-късно се превръщат в Screen Gems. Харман, Исинг, Максуел и Фреленг решават да поемат по собствен път и създават Arabian Nights Cartoon Studio, а след това Harman-Ising Studio. Те продават на Леон Шлезинджър и Warner Bros. персонаж, подобен на заека Осуалд, на име Боско. След това започват работа по първите епизоди на поредицата Looney Tunes.

Историята разказва, че във влака, с който се връщал от Ню Йорк в Лос Анджелис, Уолт нарисувал герой по дизайн на Осуалд, без висящите уши, с кръгли уши и обикновена опашка с един замах на молива и следователно по-лесен за рисуване. По-късно рисува герой, близък до мишка. От друга страна, Ub Iwerks просто преработва рисунката в тази, която познаваме днес. Изглежда обаче, че именно Уб е разработил външния вид на героя, докато Уолт Дисни се е задоволил да му придаде характер.

Героят е наречен Мортимър Маус, преди Лилиан Дисни да го преименува на Мики Маус. Героят дебютира в късометражен филм, наречен Plane Crazy, който, както всички предишни творби на Дисни, е ням филм. След като не успява да намери разпространител, който да се заинтересува от „Plane Crazy“ или неговото продължение „Галопиращият гаучо“, Disney отбелязва, че на тези филми им липсва едно нещо.

През есента на 1927 г. Warner Bros. пуска на екран новаторския филм „Джаз певецът“ и киното престава да бъде нямо. Дисни започва създаването на анимационен филм за Мики със звук, наречен Steamboat Willie. Дисни трябва да продаде колата си, за да получи парите за филма си. Бизнесмен на име Пат Пауърс осигурява на Дисни разпространение и Cinephone – контрабандна система за синхронизиране на звука. На 18 ноември 1928 г. в театър „Колони“ в Ню Йорк е показан „Параходът Уили“ – първият анимационен филм със синхронизиран звук. На тази дата се раждат Мики Маус, но също и Мини Маус и Пат Хибулар. Steamboat Willie постига успех.

„Самолетна лудост“ и „Гаучо“ са издадени със звук, а всички следващи анимационни филми на Мики са придружени от саундтрак. Самият Дисни озвучава първите анимационни филми. До 1947 г. той е и английският глас на Мики Маус. За да няма повече проблеми с разпространителите, Уолт подава търговска марка за Мики Маус с логото, което се вижда във филмите (на 21 май 1928 г.), която ще бъде приета на 18 септември 1928 г., а през 1933 г. ще бъдат подадени други търговски марки за рисунката.

През 1929 г., след успеха на поредицата за Мики Маус, Уолт решава да създаде нова поредица. След като наема композитора Карл У. Сталинг, стар познат от Канзас Сити, и благодарение на неговото влияние темата на късометражните филми се променя и те стават музикални анимационни филми, наречени „Глупави симфонии“. Поредицата започва с „Танцът на скелетите“ по пиесата на Камий Сен-Санс. През същата година Дисни разрешава използването на своите произведения, най-вече на Мики, за продажба на стоки, включително бележници. Създадена е компанията Walt Disney Enterprises, която управлява мърчандайзинга. Въпреки че двете поредици са много успешни, студиото „Дисни“ не вижда увеличение на своя дял от печалбите, получени от Пат Пауърс с поредицата за Мики Маус, тъй като „Глупавите симфонии“ се разпространяват от „Колумбия Пикчърс“. Производството на втора серия късометражни филми отличава Уолт Дисни от конкурентите му по това време и открива редица възможности за сценарии.

През 1930 г. Дисни се отказва от дистрибутора Пауърс и подписва нов договор за разпространение на Мики Маус с Columbia Pictures. Но разводът е доста труден и Уолт се нуждае от помощта на адвокат – Гюнтер Лесинг, когото наема за директор на правния отдел. В областта на мърчандайзинга Уолт наема Шарлот Кларк, млада жена от Бърбанк, която току-що е направила кукла Мики Маус, която Уолт намира за много успешна. Куклата е произведена в серия и е представяна на всяко рекламно събитие. По същото време Ub Iwerks напуска студията, след като е изкушен от ексклузивен договор с Powers. Пауърс вярва, че успехът на студиото се дължи до голяма степен на таланта на Иуъркс.

Иуъркс поема ръководството на финансираното от Пауърс студио „Иуъркс“ и постига променлив успех. След престой в Columbia Pictures той се връща в Disney през 1940 г., за да работи в отдела за изследвания и разработки на студиото. В този отдел той е пионер в редица филмови процеси и специализирани анимационни технологии.

В края на 1930 г. героят на Мики се превръща в международна звезда под името „Тополино“ в Италия и „Мики Кучи“ в Япония, наред с други.

През 1931 г. Мики участва в дванадесет филма, създадени от екип от повече от четиридесет аниматори, включително „Лов на лосове“, където Плутон приема окончателното си име. Що се отнася до „Глупавите симфонии“, в „Мъдрата кокошка“ откриваме очертанията на бъдещия Доналд Дък. Въпреки това всеки 8-минутен късометражен филм на студията „Дисни“ струва 13 000 долара, докато другите студия рядко надхвърлят бюджет от 2500 долара.

През 1932 г. Мики Маус става най-популярният анимационен герой на екрана и много конкурентни студия като Van Beuren Studios и Screen Gems създават клонинги на Мики Маус с надеждата да яхнат вълната на успеха на Дисни.

След като през 1932 г. преминава от Columbia към United Artists, Уолт започва да произвежда „Глупави симфонии“ с помощта на новоразработения процес Technicolor, който позволява използването на целия спектър на дъгата, превръщайки тогавашните реклами в цветен свят. Първата цветна карикатура е току-що завършената „Глупава симфония“, „Цветя и дървета“, но в черно и бяло. Disney преговаря с Technicolor за двугодишен ексклузивитет на цветния си процес, за да може да си възвърне разходите, които са много високи поради прекомерно високата цена на продукцията, допълнително увеличена от новия процес.

През 1932 г. „Дървета и цветя“ печели първия „Оскар“ за най-добър късометражен анимационен филм. През същата година Дисни получава почетен „Оскар“ за създаването на Мики Маус, чийто сериал е преработен в цветен едва през 1935 г. По отношение на звука „Парад на номинираните за Оскар 1932“ (18 ноември 1932 г.) е първият късометражен филм на Дисни, в който е използвана системата RCA Photophone, следван от „Работилницата на Дядо Коледа“ (10 декември 1932 г., първата „Глупава симфония“) и „Строеж на сграда“ (7 януари 1933 г., първият Мики Маус).

Disney бързо стартира други поредици, посветени на героите на Доналд Дък, Гуфи или Плутон. Под ръководството на Кей Камен, опитен търговец, той разрешава продажбата на многобройни производни продукти, включително комикси за Мики, които се превръщат в цели страници, а след това и в малки вестници; първият вестник за Мики се появява в Италия в края на 1932 г.

От 1930 г. нататък Уолт има много кинематографични и търговски успехи, но необходимостта да прибягват до нови техники не позволява на Уолт и Рой Оливър да изплатят дълговете си. Не бива да се забравя, че студията се разширяват от 150 на 2000 m² между 1927 и 1931 г.

През 1931 г. Уолт претърпява срив и по съвет на лекар заминава на пътешествие със съпругата си Лили. Връща се отпочинал след посещение на Вашингтон и круиз през Хавана и Панамския канал. След завръщането си се присъединява към Холивудския атлетически клуб, където практикува езда и голф. През 1932 г. той насърчава колегите си да играят бейзбол, а някои от тях го последват в неговата страст – поло. Уолт се обгражда със своите приятели и служители, за да играе мачове, които често се играят в Ривиера Кънтри Клуб. Имал е и конеферма със седем понита на име Джун, Слим, Нава, Стрела, Парднър, Таки и Томи. Освен това прекарва няколко уикенда в годината с дъщерите си и съпругата си във вила в ранчото Смоук Три в Палм Спрингс. През 50-те години на миналия век той продава този втори дом, за да финансира своя увеселителен парк.

Съавтор и продуцент на „Мики“, Дисни е толкова известен, колкото и прочутият му миши герой, но личният му живот е по-малко известен. Една от най-големите му надежди е да има дете, по възможност момче, както брат му Рой Оливър и съпругата му Една, които раждат Рой Едуард Дисни на 10 януари 1930 г. На 19 декември 1933 г. Лилиан ражда дъщеря – Даян Мари Дисни, а двойката решава да осинови втора дъщеря – Шарън Мей Дисни, родена на 21 декември 1936 г.

Студията продължават да произвеждат късометражни филми с бързи темпове, като поредицата „Мики Маус“ и „Глупави симфонии“ са две от най-известните поредици в киното. Приходите от поредицата остават задоволителни за Disney. Тя може да поддържа работата на студията, но без да генерира реална печалба.

За да направи студиото си печелившо, Уолт решава да създаде анимационен филм и една вечер през 1934 г. той и аниматорите му гледат ням филм от 1916 г., който е гледал на младини: „Снежанка“ с Маргарита Кларк. Филмът му ще се основава на тази история. Филмовата индустрия скоро научава за проекта на Дисни. Конкурентите побързаха да предскажат фалит заради това, което нарекоха „глупостта на Disney“. Лилиан и Рой се опитват да накарат Уолт да се откаже от проекта си, но той упорито продължава да работи по него.

За да помогне на своите аниматори, Уолт стартира няколко вътрешни проекта на студиото, които имат за цел да развият таланта и вдъхновението на всеки от тях.

От 1931 г. нататък Бен Шарпстийн и Дейвид Хенд отговарят за екипите от чираци, главно за „Глупавите симфонии“, и като такива са първите обучители на аниматори от студиото на Дисни. Това им позволи да обучат многобройните аниматори, наети наскоро. Виждайки, че някои от тях се срещат с най-опитните от тях, за да подобрят уменията си, през 1932 г. Уолт наема Дон Греъм, учител по рисуване от Института по изкуствата „Чуйнард“, за да ръководи вечерните вътрешни обучения на членовете на студиото.

По същото време Уолт събира множество литературни произведения и рисунки от цял свят в библиотеката на анимационния филм на Дисни. През лятото на 1935 г., по време на пътуване до Европа, закупува още 350 книги от европейски автори, което разширява източниците на вдъхновение. Това пътуване включваше круиз с кораба Normandie на отиване и с италианския лайнер Rex на връщане. Тези разработки и обучения помогнаха да се повиши качеството на студиото и да се придаде на игралния филм качеството, което Уолт искаше.

1937-1954: игрални филми

„Снежанка и седемте джуджета“ е създаден между 1935 г. и лятото на 1937 г., когато студията остават без пари. За да намери средства за довършване на филма, Дисни трябва да представи незавършен вариант на филма на финансовите служители на Bank of America. Парите са получени. Премиерата на готовия филм е в театър „Carthay Circle“ в Холивуд на 21 декември 1937 г. В края на представлението публиката аплодира „Снежанка и седемте джуджета“.

Първият пълнометражен анимационен филм „Снежанка“ е пуснат на екран през февруари 1938 г. по силата на нов договор за разпространение с RKO Radio Pictures. Филмът се превръща в най-касовия филм за 1938 г., като при първоначалното си разпространение печели повече от 8 милиона долара (сега 98 милиона долара). Това е най-успешният филм до излизането на „Отнесени от вихъра“ (1939 г.).

Същата година по NBC се излъчва първото радиопредаване на Disney, Mickey Mouse Theater of the Air, в което Мики е изигран от Уолт.

Според Леонард Мосли братът на Уолт Дисни, Рой Дисни, който отива в Германия, за да разпространява „Снежанка“, е приет от Йозеф Гьобелс. Филмът е показан на Хитлер в частното му кино в Оберзалцберг. Според Роже Фалиго филмът се превръща в любимия анимационен филм на Хитлер: „Нима Снежанка, адаптирана за екрана по приказката на Якоб и Вилхелм Грим от Хесен, не е архетипът на нордическата и арийската красота от немската литература? А дали вещицата с кука е символ на злия дух и затова със сигурност е еврейка? Според Уилям Хаквааг, директор на норвежки военен музей, рисунките, подписани с A Hitler или A H, изглежда свидетелстват, че в последните мигове на войната Хитлер е рисувал героите на Уолт Дисни.

Успехът на „Снежанка“ позволява на Дисни да построи нов комплекс, подобен на кампус, за студията на Уолт Дисни в Бърбанк. Старите студиа на Hyperion Avenue са продадени и след това разрушени, за да се направи място за супермаркет. Екипът по анимация, който току-що е завършил „Пинокио“, продължава работата си по „Фантазия“ и „Бамби“, а екипите по късометражно кино работят по сериите „Мики Маус“, „Доналд Дък“, „Гуфи“ и „Плутон“, както и по последните „Глупави симфонии“.

Пинокио и Фантазия следват Снежанка в кината през 1940 г. И двата филма са финансово разочарование (продукцията на „Пинокио“ струва два пъти повече от тази на „Снежанка“). Пинокио е пуснат на екран в Ню Йорк на 7 февруари и е приет много добре от публиката. Въпреки това войната в Европа и финансовият натиск върху американския пазар не позволяват да се реализират достатъчно печалби. Филмът „Фантазия“ е представен на 13 ноември 1940 г. в театър „Колони“ на Бродуей. Често наричан шедьовърът на студиото, филмът за първи път получава художествено признание за работата на студио „Дисни“.

През 1941 г. Държавният департамент, ръководен от Нелсън Рокфелер, се обръща към Дисни с молба да представлява Съединените щати в Латинска Америка и да се „бори с нацизма“ чрез политиката на добросъседство. Дисни не е много доволен от това, че го канят на дипломатическо пътуване, „за да му стиснат ръката дори за добра кауза“. Но той се съгласи. На 17 август 1941 г. той заминава на посещение в Аржентина, Бразилия и Чили заедно с някои от своите художници. Тази мисия му дава възможност да поддържа активността на своите художници и да открива нови източници на вдъхновение. Резултатът от това пътуване може да се види в сборниците с късометражни филми Saludos Amigos (1942) и The Three Caballeros (1944), както и в някои „образователни“ късометражни филми. Успехът на тези две компилации позволява на Дисни да откаже финансовата компенсация, обещана от правителството преди заминаването му.

За да задоволи любопитството на публиката, Дисни създава филма „Нерешителният дракон“, в който представя анимационните си филми зад кулисите. Това е документален филм, в който се смесват реални изображения и анимирани рисунки. Това беше и възможност да осигури работа за своите екипи в Съединените щати. През 1941 г. Дисни решава да участва във военните действия. В сътрудничество с Lockheed Martin студията създават анимационен филм за методите на занитване на самолети за новите служители на фабриката, озаглавен „Четири метода на занитване на самолети“, който дълго време остава строго секретен. Популярността на студията продължава да расте и много американски полкове и ескадрили се обръщат към студията с молба да изработят герои на Дисни, които да украсяват фюзелажа на самолетите им.

Нискобюджетният филм за Дъмбо е създаден с цел бърза печалба. По време на производството на този нов филм по-голямата част от екипа на аниматорите предявява искания относно условията на труд и обявява първата студийна стачка. Уолт Дисни, който се противопоставя на синдикатите във всичките им форми, тъй като смята дейността им за подривна, подозира Американската комунистическа партия, че е подбудила стачката, и затова е непреклонен. Въпреки тези трудности продукцията е завършена и филмът излиза на екран през октомври 1941 г. Дъмбо има успех, но САЩ влизат във Втората световна война. Американската армия реквизира повечето от сградите на студиото на Дисни и иска от екипите да създадат филми за обучение и инструктаж за военните, както и пропагандни филми като „Лицето на фюрера“ и игралния филм „Победа чрез въздушна сила“, пуснати през 1943 г. Военните филми обаче не печелят много пари и „Бамби“ не постига очакваните резултати, когато излиза на екран през април 1942 г.

Disney преразглежда търговската си стратегия. През 1944 г. той успешно преиздава „Снежанка“, с което поставя началото на традицията филмите на Дисни да се преиздават в САЩ на всеки седем години. Прави сборници с късометражни филми. Най-забележителните от тях са тези от латиноамериканското турне Saludos Amigos (1942 г.), продължението му The Three Caballeros (1945 г.) и Melody of the South (първият филм на Disney с истински актьори, пуснат през 1946 г.). Можем да добавим и „Дани, малката черна овца“ от 1948 г. и „Жабокът и учителят“ (1949 г.). Последната съдържа само две части: първата е базирана на „Легенда за Сънната дупка“ на Уошингтън Ървинг, а втората, озаглавена „Жабешкото езерце“, е базирана на откъс от „Вятърът във върбите“ на Кенет Греъм.

През 1947 г., по време на мрачните първи години на Студената война, Уолт Дисни свидетелства пред „Комитета за неамериканска дейност към Камарата на представителите“. По този повод той разобличава трима от бившите си служители заради техните комунистически възгледи: Хърбърт Сорел, Дейвид Хилберман и Уилям Померанс. Обвинението е сериозно в напрегнатия следвоенен контекст. Този съдебен процес е предвестник на маккартизма, който няколко години по-късно ще окаже дълбоко въздействие върху американското съзнание. Уолт Дисни се възползва от показанията си, за да се похвали с патриотичните си добродетели и да си създаде имидж на безупречен американец (това придава по-голяма тежест на думите му и му спечелва поздравленията на съдията, който го изслушва.

По-късно тримата замесени, всички синдикалисти, отричат твърденията на бившия си шеф. Изглежда преди всичко, че тези уличаващи показания са следствие от ролята им в стачките през 1941 г., които засягат студията (някои биографи на Дисни, включително Дейв Смит, смятат, че показанията на Дисни са продиктувани от силна неприязън, която датира от този епизод). Тази глава от живота на Дисни ще бъде източник на много слухове и преувеличения за него.

Още през 1946 г. семейният лекар на Дисни съветва Уолт да си намери хоби, като най-известното от тях е да строи модели на влакове. Това дава на Уолт повече време за себе си и семейството му, включително тринадесетседмично пътуване до Европа.

Към края на 40-те години на ХХ век компанията разполага с достатъчно средства и аниматори, за да продължи производството на игрални филми като „Алиса в страната на чудесата“ и „Питър Пан“, което е прекъснато през годините на войната. Студията подновяват работата по „Пепеляшка“ и започват поредица от документални филми за животни, озаглавена „Истински приключения“ (пусната за първи път през 1948 г.), един от епизодите на която, „На острова на тюлените“, е вдъхновен от пътуване на Уолт до Аляска през август 1948 г. По време на това пътуване се запознава с Алфред Милот, собственик на магазин за фотоапарати, и съпругата му Елма, която е учителка, и започват дискусия за документалните филми от Аляска, в резултат на която получава позицията фотограф на поредицата „Истински приключения“. През декември 1948 г. той заминава за Ирландия и обявява създаването на филма „Дарби О’Гил и гоблините“ (1959).

През 1949 г. той се премества в нова къща в Холмби Хилс, Лос Анджелис – имението на Уолт Дисни с площ 527 кв.м и седемнайсет стаи, проектирано от Джеймс Долена.

Между 1949 г. и 1955 г. в студиото и в компанията „Дисни“ като цяло настъпват много промени. Търговският бизнес на Кей Кермен процъфтява, но през 1949 г. Кермен загива в самолетна катастрофа. Уолт Дисни решава да създаде вътрешно подразделение, което да управлява мърчандайзинга – Walt Disney Enterprises. На 1 октомври е основана и музикалната компания на Уолт Дисни. Една от основните забележки е, че Уолт Дисни постепенно се отдалечава от анимацията, той все още участва в работните срещи на игралните филми до тези на филма 101 далматинци (1961), но от 1952 г. с производството на Красавицата и скитника (1955), според Марк Дейвис, е „трудно да го имаш под ръка“.

През 1950 г. Дисни пуска игрален филм след няколкото комбинирани филма (сбор от среднодълги филми): Пепеляшка. През 1951 г. този филм е последван от „Алиса в страната на чудесата“, а през 1953 г. – от „Питър Пан“.

Студиото „Дисни“, разполагайки с част от кадрите от военните филми, като „Композициите“ и поредицата на Уолт Дисни, осъзнава, че може да произвежда филми на живо. През 1950 г. „Островът на съкровищата“ е първият им игрален филм, заснет изцяло на лента, бързо последван от хитове като „Двадесет хиляди лиги под водата“ (в CinemaScope, 1954 г.), „Шаги Дог“ (1959 г.) и „Булката на татко“ (1960 г.). Благодарение на филмите „Пепеляшка“ и „Островът на съкровищата“, наред с други, студиото отново постига финансови успехи.

Студио „Уолт Дисни“ е едно от първите, които осъзнават потенциала на новата медия – телевизията. По молба на Coca-Cola те създават първото си предаване „Един час в страната на чудесата“, което се излъчва по Коледа през 1950 г. Първият ежедневен телевизионен сериал на студиото, популярният „Клуб на Мики Маус“, започва през 1955 г. и продължава в многобройни версии до 90-те години. По ABC самият Уолт Дисни представя седмична антологична поредица „Дисниленд“, кръстена на парка. В тази програма той показва клипове от предишни продукции на „Дисни“, прави обиколка на студиата и запознава публиката с изграждащия се парк „Дисниленд“ в Анахайм, Калифорния. След 1955 г. телевизионното предаване се нарича „Уолт Дисни представя“, а когато през 1961 г. черно-бялото отстъпва място на цветното, името се променя на „Чудесният свят на Уолт Дисни“ и се превръща в това, което днес е известно като „Чудесният свят на Дисни“. Сериалът продължава да се излъчва по ABC до 2005 г.

С разрастването на студиото и диверсификацията му в други медии Дисни обръща все по-малко внимание на анимационния отдел, оставяйки по-голямата част от работата на ключовите аниматори, които нарича „Деветимата мъдреци“.

Производството на късометражни филми продължава до 1956 г., когато компанията закрива подразделението. Специални проекти за късометражни филми продължават да се произвеждат нередовно до края на съществуването на студията. Всички тези продукции се разпространяват от новото дъщерно дружество на Disney – Buena Vista Distribution, което поема ролята на RKO през 1955 г.

1955-1966: империята на Дисни

1955 г. е ключова дата в живота на Уолт Дисни. Откриването на парка „Дисниленд“ на 17 юли 1955 г. променя статута на Уолт Дисни от просто аниматор. Walt Disney Productions, компанията, основана от Уолт и брат му Рой, се превърна в медийна империя и е успешна в почти всяка област, в която работи. Успехът на филмите, телевизията, парка и стоките позволява на компанията да се превърне в бизнес империя, но също така позволява на Уолт да реализира няколко проекта.

Уолт е човек с много страсти и след края на войната няколко проекта го отклоняват от първоначалната му професия – анимацията. Тук в хронологичен ред са представени някои от проектите, които занимават Уолт през единадесетте години преди смъртта му.

През 1949 г. Дисни и семейството му се преместват в нова къща (проектирана от Джеймс Долена) с голям парцел земя в квартал Холмби Хилс в Лос Анджелис. Дисни успява да се отдаде на една от своите страсти – моделите на железници. Тази страст се поражда от лекарски съвет да си намери хоби, за да намали напрежението в работата. С помощта на приятелите си Уорд Кимбъл и съпругата му Бети, които имат собствен влак в задния си двор, Уолт Дисни проектира плановете и построява модел на влак в задния си двор. Името на железницата – Carolwood Pacific Railroad – идва от предишния адрес на Уолт на Carolwood Drive. Той кръщава парния локомотив, построен от Роджър Е. Броги, член на студиото на Дисни, Лили Бел в чест на съпругата си. Това постижение несъмнено предвещава новата посока на развитие на студиото на Дисни.

В края на 40-те години на миналия век, по време на бизнес пътуване до Чикаго, Дисни начертава парк за отдих в подножието на студията, където планира служителите му да прекарват времето си с децата си. Първоначално паркът на Мики включваше градина, градче от Дивия запад и панаирна площадка. Разработените от него идеи се превръщат в по-голяма концепция и получават името Дисниленд. На 27 март 1952 г. вестник „Бърбанк“ обявява откриването на Дисниленд на територията на студиото, но идеите на Уолт са твърде много за малкото пространство. Уолт създава ново дъщерно дружество към компанията си, наречено WED Enterprises, което да разработи и построи парка. Това дъщерно дружество се състои от малка група служители на Disney Studios, които се присъединяват към проекта за разработване на Дисниленд като инженери и проектанти и са наречени „Imagineers“.

Когато Уолт представя плана си на творците на въображението, той казва: „Искам Дисниленд да бъде най-прекрасното място на земята и искам да има влак, който да го обикаля.“ Железопътната линия Carolwood Pacific Railroad, която е голям хит за дъщерите му, вдъхновява Дисни да включи железница в плановете си за Дисниленд – Disneyland Railroad.

Дисниленд, един от първите тематични паркове в света, е открит на 17 юли 1955 г. и бързо се превръща в успех. Посетители от цял свят идват да посетят Дисниленд, който включва атракции, адаптирани към много от успешните филми и франчайзи на Дисни. От откриването на парка досега в него редовно се откриват многобройни атракции.

От средата на 50-те години на миналия век Дисни създава голям брой образователни филми за американската космическа програма в сътрудничество с конструктора на ракети на НАСА Вернер фон Браун: „Човекът в космоса“ и „Човекът и Луната“ през 1955 г. и „Марс и отвъд“ през 1957 г. Тези филми привличат вниманието не само на публиката, но и на руската космическа програма.

През 1957 г. Дисни се среща със създателя на Мъпет Джим Хенсън и двамата започват да създават първите герои на Мъпет, които имат много сходства с Мики Маус, включително и с жабока Кермит. Героите се появяват в интермедията „Магията на Мъпетите“ в „Шоуто на Ед Съливан“ между 1958 и 1962 г.

В края на 50-те години на миналия век продължават семейните телевизионни продукции, включително „Зоро“ по ABC от 1957 г. и „Клубът на Мики Маус“.

През 1960 г. МОК сключва договор с WED Entreprises за организиране на церемониите по откриването и закриването на Зимните олимпийски игри през 1960 г.

В началото на 60-те години на миналия век империята на Дисни, Walt Disney Productions, се превръща във водещ световен производител на семейни забавления. След десетилетия на неуспешни опити Дисни най-накрая получава правата върху книгата на Памела Л. Травърс за вълшебната бавачка и през 1964 г. излиза „Мери Попинз“ – най-успешният филм на Дисни през 60-те години. Много хора възхваляват тази интелигентна комбинация от анимационен и игрален филм като изключително съвършена.

През същата година Дисни открива четири атракциона в павилионите на Световното изложение в Ню Йорк през 1964-1965 г., включително аудио-аниматроника, която по-късно е интегрирана в Дисниленд. Те затвърждават плановете на Дисни за нов парк на Източното крайбрежие, които той вече е обмислял малко след откриването на Дисниленд.

През 1964 г. „Уолт Дисни Продъкшънс“ тихо започва да купува земя в централна Флорида, югозападно от Орландо, в предимно селски район с портокалови горички, за своя мистериозен „Проект Флорида“. Дружеството придобива повече от 11 000 хектара (109 km2 ) земя под прикритието на фиктивни дружества и получава благоприятни изменения в държавното законодателство, които му дават безпрецедентен квазидържавен контрол върху района. Проектът се развива реално от 1966 г. нататък с основаването на квартала за благоустройство на Рийд Крийк. Тогава Уолт Дисни и брат му Рой Оливър обявяват плановете си за това, което по-късно ще бъде наречено Walt Disney World Resort.

Дисниленд ще включва по-голяма и по-сложна версия на Дисниленд, която ще се нарича Магическо кралство, както и няколко голф игрища и хотели. Сърцето на света на Дисни ще бъде експерименталният прототип на града (или общността) на бъдещето (Epcot). EPCOT е замислен като работещ град, в който жителите могат да живеят, работят и взаимодействат с помощта на експериментални или усъвършенствани технологии, докато учените разработват и тестват други нови технологии за подобряване на човешкия живот и здраве.

По същото време Уолт работи по проекта на Дисни за ски курорта Минерал Кинг, който разкрива пред пресата на 19 септември 1966 г. По време на последната си пресконференция мъжът изглеждаше блед и трескав.

Личната инвестиция на Уолт Дисни в Disney World приключва през есента на следващата година, когато здравето му се влошава. През лятото е диагностициран раков тумор в левия бял дроб на този тежък пушач, който се лекува в болница „Сейнт Джоузеф“, намираща се точно срещу комплекса „Дисни Студиос“. Лекарите в болница „Сейнт Джоузеф“ го обявяват за мъртъв на 15 декември 1966 г. около 9:30 ч., две седмици след като е отпразнувал шестдесет и петия си рожден ден. Умира от рак на белия дроб и е кремиран на 16 декември, а прахът му е погребан в семейната крипта на гробището Forest Lawn Memorial Park в Глендейл, Калифорния. Липсата на достойна погребална церемония и погребението в строга конфиденциалност на семейството довеждат до слухове в Холивуд, че режисьорът е бил криогенно замразен в съответствие с последното му желание.

Рой Дисни реализира проекта във Флорида, като настоява името да бъде променено на Walt Disney World в чест на брат му. Въпреки това Рой умира на 20 декември 1971 г., три месеца след откриването на Magic Kingdom.

Уолт Дисни е увековечен многократно чрез своите телевизионни предавания, проекти, но също така и чрез статуя, наречена Партньори, която е изложена в няколко парка на Дисни.

Регистрирана търговска марка

Името Walt Disney е регистрирана търговска марка с референтен номер 1141312 в Службата за патенти и търговски марки на САЩ (USPTO). Той се използва от 19 януари 1933 г., но е регистриран от Walt Disney Productions едва през 1979 г. и валидиран от USPTO на 11 ноември 1980 г. Но на 8 юли 1981 г. възниква правен проблем, който принуждава Walt Disney Productions да закупи правата върху името „Disney“ от Retlaw Enterprises, компания, собственост на семейство Дисни (неговата вдовица и две дъщери), за 46,2 милиона долара.

Според обозначението на търговските марки на USPTO името Walt Disney се счита за стандартна знакова марка (код 4).

Уолт Дисни не е създал много анимационни филми, но много от творбите му носят неговия подпис. Това е поверено на художници от студиото, които изработват картички, плакати и други „подписани“ предмети. Първият упълномощен е Ханк Портър, последван от няколко други, включително Боб Мур.

Развлекателната и медийна империя на Disney

Анимационните и продуцентските студия и тематичните паркове на Уолт Дисни се превърнаха в мултинационална компания за телевизия, филми, ваканционни дестинации и други медийни услуги, която носи неговото име и е на стойност няколко милиарда долара. Днес Walt Disney Company притежава, наред с други неща, четири курорта, единадесет тематични парка, два водни парка, тридесет и два хотела, осем филмови студия, шест звукозаписни компании, единадесет кабелни телевизионни мрежи и една наземна телевизионна мрежа.

Тематични паркове

Това, което първоначално е било известно като проекта „Флорида“, днес е най-голямата и най-популярна частна туристическа дестинация на земята. От статуята на Партньорите в Кралството на вълшебствата до Дървото на живота в Животинското кралство – Уолт Дисни все още е в центъра на вниманието, а визията му е жива. Увлечението му по масовия транспорт оживява в еднорелсовата железница в курорта Walt Disney World, която се движи между два тематични парка и четири хотела. Неговата мечта за бъдещето оживява в Epcot в най-модерните атракции и експонати.

Когато е построена втората фаза на Уолт Дисниленд, EPCOT е превърнат от наследниците на Уолт Дисни в тематичен парк – EPCOT Center, който е открит през 1982 г. Паркът Епкот, който съществува и до днес, е по същество международен панаир и е само малка част от функционалния град, замислен от Уолт. Построеният от компанията Уолт Дисни град Celebration City в съседство с курорта Уолт Дисни Уърлд обаче компенсира част от визията на EPCOT.

Дисниленд е превърнат от малък тематичен парк в курорт за отдих с два тематични парка, три хотела и голям търговски комплекс. Курортът Уолт Дисниленд е любимо място за почивка на туристи от цял свят, а Токио Дисниленд е най-посещаваният тематичен парк в света (Токио ДисниСеа в същия район е на второ място). Дисниленд Париж, въпреки различните икономически проблеми, които го преследват от откриването му, все още е най-посещаваното място в Европа. Той включва и втори парк – Walt Disney Studios Park, който е открит на 16 март 2002 г. През септември 2005 г. компанията „Уолт Дисни“ открива и курорта „Хонконг Дисниленд“ в Китай.

По случай 100-годишнината от рождението на Уолт Дисни, Disney организира 100 години магия – церемония, посветена на парковете във Флорида, но и с други инициативи от различните дъщерни дружества на групата. На 5 май 2005 г. компанията „Уолт Дисни“ започва празненството „Завръщане в най-щастливата страна на света“ пред Замъка на спящата красавица в Дисниленд, проектиран от Уолт, в чест на 50-годишнината на най-известния тематичен парк. Парковете на Walt Disney Parks and Resorts са известни в цял свят с вниманието си към детайлите, хигиената и стандартите, които Уолт Дисни поставя за Дисниленд.

Анимация на Дисни

След смъртта на Уолт студиото продължава да произвежда анимационни филми, предимно игрални. През 80-те години късометражните филми са заменени от телевизионни сериали. В средата на 90-те години на миналия век студиото си партнира с Pixar в производството на компютърни игрални филми, продължавайки наследството на Уолт в областта на иновациите.

Между 2000 г. и 2006 г. студиото е обхванато от мрачен период. Традиционната ръчна анимация, с която Уолт Дисни е изградил успеха на компанията си, вече не се среща в студиото Walt Disney Feature Animation. В края на 20-ти век, след период на традиционни анимационни филми с ограничен успех, двете сателитни студия в Париж и Орландо са затворени, а основното студио в Бърбанк е превърнато в студио за компютърна анимация. През 2004 г. компанията Уолт Дисни обявява производството на последния си традиционно анимационен филм: „Фермата бунтовник“. Студиото DisneyToon в Австралия обаче продължава да произвежда нискобюджетни традиционно анимационни филми, главно продължения на предишни хитове, преди да затвори в края на 2006 г.

След поглъщането на „Пиксар“ от „Дисни“ Джон Ласетър, който е повишен в ръководител на анимацията, решава да се върне към традиционната анимация и обявява излизането на „Принцесата и жабокът“ през 2010 г.

CalArts

През последните си години Уолт Дисни прекарва значителна част от времето си в основаването на Калифорнийския институт по изкуствата (CalArts), който е създаден през 1961 г. чрез сливането на Музикалната консерватория в Лос Анджелис и Института по изкуствата „Чуйнард“, който помага за обучението на анимационни екипи през 30-те години на миналия век. Когато Уолт умира, CalArts наследява една четвърт от имуществото му – значителна сума, която е използвана за построяването на нови сгради в кампуса. Уолт завещава и 38 акра (154 000 кв.м) от ранчото „Златен дъб“ във Валенсия, за да може там да бъде построено училището. CalArts се премества в кампуса във Валенсия през 1971 г.

Лилиан Дисни, вдовицата на Уолт, посвещава голяма част от времето си на следенето на CalArts и организирането на стотици събития за набиране на средства за университета от уважение към последните желания на съпруга си. Тя участва и в изграждането на симфоничната зала „Уолт Дисни“ в Лос Анджелис.) След смъртта на Лилиан в края на 1997 г. наследството на тази традиция продължава от дъщеря ѝ Даян и нейния съпруг Рон. Понастоящем CalArts е един от най-големите независими университети в Калифорния, което до голяма степен се дължи на приноса на Disney.

Уолт Дисни участва в много продукции, предимно анимационни филми от собствените си студия, главно като продуцент, но също и като актьор, режисьор или сценарист.

Основни споменати филми :

За продукциите след смъртта на Уолт Дисни вижте Walt Disney Pictures.

Оскари

Уолт Дисни държи рекорда за най-много награди на филмовата академия – 22 в състезателни категории и 4 в чест на неговия принос:

Други награди

Уолт Дисни е удостоен със звезда на Алеята на славата в Холивуд на 8 февруари 1960 г.

Уолт Дисни е първият човек, на когото е присъдена звезда на Алеята на звездите в Анахайм. Звездата е присъдена в чест на значителния принос на Уолт към град Анахайм, където е построен паркът „Дисниленд“, сега курорт „Дисниленд“. Той се намира на пешеходния вход на курорта Дисниленд на булевард Харбър.

Уолт Дисни получи :

Поради инвестицията на Уолт Дисни в курорта Sugar Bowl в Тахо, планината е преименувана на Disney Mountain.

На 6 декември 2006 г. губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер и Мария Шрайвър въвеждат Уолт Дисни в Залата на славата на Калифорния, която се намира в Музея на Калифорния.

Творчеството на Уолт Дисни се възприема по различни начини – от „гений на забавлението“ според Джудит Пинкертън Джоузефсън до творец на „лошия вкус“, както пишат Жорж Садул и Емил Бретон в своя Dictionnaire des cinéastes: „След художествения провал на много амбициозната „Фантазия“ творецът запада, техническият блясък вече не компенсира изобилието от лош вкус (вече латентен в „Глупавите симфонии“)“, а Леонард Малтин го определя като „семеен приятел“.

Социологическо въздействие

За Дейв Смит, основател и ръководител на архивите на Уолт Дисни, Уолт е бил „гений, който е знаел какво иска публиката за семейно развлечение“, „новатор, но не и последовател“, „напълно е възприемал нови концепции или процеси, които са го интересували, и им е давал шанс, често в ущърб на финансовите си съветници, но времето е доказвало правотата му“. Списъкът на иновациите е дълъг: първият късометражен анимационен филм със синхронизиран звук, сториборд, системата Fantasound (стереофонично кино), CinemaScope, Circle-Vision 360°, процесът Xerox, документални сериали за животни, тематични паркове, първата телевизионна програма в стерео…

Светът, създаден от Уолт Дисни, е известен като средство за представяне на американската култура и много стереотипи. Според проучването на Елена Джанини Белоти, Du côté des petites filles, „оригиналните приказки, от които са заимствани повечето продукции на Дисни, съдържат женски персонажи, които са непригодни за нищо. Феите и магьосниците, за тези, които не са зли, черпят силата си само от по-висши сили и следователно извън себе си. Следователно тази магическа вселена е средство за предаване на децата на правилата, които по-късно ще оформят диференцирана представа за половете, техните способности и роли…“.

Ян Шванкмайер, чешкият режисьор сюрреалист, известен най-вече с анимационните си филми, казва за него в интервю за Positif през 1995 г.: „Уолт Дисни е един от най-важните ликвидатори на европейската култура; може би най-важният, защото я унищожи в зародиш, т.е. в душите на децата. Уолт Дисни принадлежи към всеобхватната декадентска попкултура, която, след като спечели „Третата световна война“, залива победения свят.“

На 1 октомври 2009 г. в района на Президио в Сан Франциско е открит музей – Семейният музей на Уолт Дисни.

Слухове и градски легенди

За Уолт Дисни има няколко легенди или слухове. Повечето от тях са събрани от Марк Елиът в книгата му „Тъмният принц на Холивуд“. Ето някои от тях:

Външни връзки

Източници

  1. Walt Disney
  2. Уолт Дисни
  3. Prononciation en anglais américain retranscrite selon la méthode de l’alphabet phonétique international (API).
  4. Sa tombe se trouve également au cimetière Forest Lawn Memorial Park.
  5. ^ In 1909, in a renumbering exercise, the property’s address changed to 2156 North Tripp Avenue.[3]
  6. La animación con recorte es la técnica para crear dibujos animados con figuras recortadas de papel. Utilizando hojas semitransparentes (cel) en cada una se dibuja un movimiento incremental con respecto al anterior.[28]​
  7. Existen varias historias sobre el origen del famoso ratón Mickey. El biógrafo de Disney Bob Thomas señala que «El nacimiento de Mickey Mouse está oscurecido por la leyenda, creada en gran parte por el propio Walt Disney».[54]​
  8. Los llamados «nueve viejos» (nine old men) fueron Les Clark, Ollie Johnston, Frank Thomas, Wolfgang Reitherman, John Lounsberry, Eric Larson, Ward Kimball, Milt Kahl y Marc Fraser Davis.[59]​
  9. Este viaje inspiró dos producciones del estudio: Saludos amigos (1942) y Los tres caballeros (1945).[88]​
  10. ^ (EN) The 5th Academy Awards | 1933, su oscars.org. URL consultato il 18 settembre 2020.