Узун Хасан

Резюме

Узун Хасан (Узун Хасан (на турски означава „Дълъг или Висок Хасан“)) (1453-1478), туркменски владетел, най-могъщият представител на династията Агкоюнлу (Аккоюнлу).

От XV в. насам отношенията на Азербайджан с Европа са политически. Тези контакти се засилват особено по време на управлението на крал Узун Хасан, който е най-могъщият представител на династията Ağqoyunlu (Akkoyunlu) или по името на рода – династията Bayındırıyye. Тези отношения имат обща цел – Османската империя и султан Мехмет II Завоевателя (1451-1481).

Защо държавата Аккоюнлу (1468-1501 г.) се нуждае от съюз с европейските държави? Дали основният стимул за активизиране на отношенията е агресивната външна политика, подкрепяна от Османската империя, или европейците просто са искали да използват Аккуюнлу в борбата си срещу османците?

Дипломатическите отношения на Аккуюнлу с европейските държави и войната ѝ срещу Османската империя през 1472-1473 г. се дължат, първо, на политиката на владетеля на страната Узун Хасан, който има интерес да установи преки търговски отношения с Европа, и второ, на дълбоките търговски противоречия между османците и Аккуюнлу по отношение на външната търговия, която е от жизненоважно значение за една средновековна държава, и не на последно място на Пътя на коприната.

За да разберем тези условия, трябва да се запознаем с историята на Аккуюнули през XII-XV в. За Златен век на туркменския народ се смята държавата на атабеките при куманската династия на Елдегидите. През 89-те години на своето съществуване (1136-1225 г.) тази държава е била единствената сила в целия Близък изток, което е довело до огромен напредък в азербайджанската икономика, култура и литература. За първи път в историята географски и исторически Азербайджан е обединен в централизирана държава със столица в Табриз (днес център на иранската провинция Източен Азербайджан), което създава прецедент за следващите азербайджански династии. Тази епоха е прекъсната от монголо-татарското нашествие, което разрушава всички големи градове в страната, в резултат на което се появява династията на Елханидите с основател Хулаки (Хулагу) хан.

Гореспоменатото нашествие, както и това на Тамерлан (80-те години на XIV в.), засилва миграцията на полуномадски (преселнически) тюркски племена от източното Каспийско море към Азербайджан, сред които Каракоюнлу (Каракоюнлу) и Агкоюнлу (Аккоюнлу). Името им идва от тотема, който се отразява в емблемата на племенната конфедерация – „Черната овца“ и „Бялата овца“. Тези племена говорели същия език като местните жители и представлявали същата култура, като единствената разлика била в полуномадския начин на живот на завоевателите.

Смутните времена са разклатили уседналата икономика, защото напоителната система се е сринала.

Така външната търговия заема първо място в икономиката на държавата. Само от Тебриз до Турция е имало два керванни пътя:

*Tabriz-Diyarbakir-Mardin-Maraș-Kayseri-Ankara-Eskişehir-Bursa

*Табриз-Ерзурум-Ерзинджан-Токат-Амасия-Анкара-Бурса

Партньори и клиенти на азербайджанската коприна като цяло са европейските търговци. В средата на XV в. Османската империя постепенно завладява традиционните търговски центрове, докато разширява границите си на изток и на запад. По-късно европейските и азиатските търговци могат да се срещат изключително на османска територия. Търсенето на коприна, голяма част от която се произвежда в Тебриз, Шамакси, Шеки, Генче и други градове в Азербайджан, се увеличава поради развитието на докапиталистическите отношения в Северна Италия. В тази търговия Флоренция и Венеция обикновено участват като купувачи, а азербайджанците и арменците – като продавачи.

Според политиката на султан Мехмет Завоевателя Османската империя трябва да се превърне в експортно ориентирана държава. За тази цел на азербайджанските търговци са поставени всички възможни препятствия, които ги принуждават да продават коприна на османците при неизгодни условия. Затова след падането на Константинопол (Истанбул) през 1453 г. започват да се появяват сериозни търговски противоречия. Политиката на Османската империя е голям удар върху икономическите отношения на Азербайджан и може да доведе до падането на държавата Аккоюнлу. Мехмет II се опитва да окупира цяла Мала Азия, включително пътя на коприната Тебриз-Токат-Бурса, планира да завладее всички малки държавици в Анадола, Трапезунт (Трабзон), генуезките центрове в Южното Черноморие и главния източник на коприна – Азербайджан. В този случай азербайджанските владетели започват да търсят съюзници в Европа зад Османската империя. Историята се повтаря още веднъж – борбата за пътищата към Средиземно и Черно море между гърци и перси, византийци и иранци се пресъздава в конфликта между Аккуюнлу и Османската империя.

Завладяването на гръцката държава Трапезунд от Османската империя (1461 г.) е първата враждебна стъпка срещу Аккуюнлу. По времето на Узун Хасан още двама владетели от династията Аккоюнлу са женени за дъщери на императорите на Трапезунд. Съпругата на Узун Хасан Теодора (или Деспина и погрешно Екатерина) е дъщеря на император Йоан IV и баба на основателя на азербайджанската династия на сафвизите Исмаил I (1501-1524).

Заобиколен от изток и юг от османски съюзници като държавата Каракоюнлу и Тимуридите, Аккоюнлу е много уязвим и не успява да предотврати военната кампания на Мехмет II срещу Трапезунд. В първите сражения конницата на Аккоюнлу е разгромена и благодарение на първата азербайджанска дипломатка Сара Хатун (Sara hatun) успява да предотврати съдбата на Трапезунд чрез договора с Ясичемен (1461 г.). Краят на Трапезунд означава за Узун Хасан загуба на изхода към Черно море. Отношенията между Османската империя и Аккоюнлу се влошават още повече след борбата за трона на бейлика Караман на средиземноморското крайбрежие на Анадола.

През 1467 г. владетелят Каракоюнлу Джаханаш (1435-1467) по внушение и с подкрепата на Мехмет II напредва в столицата на държавата, която все още е емирство Аккоюнлу, град Диарбекир. Но в нощната битка при Ерзинджан армията на Каракоюнлу е разбита и още през 1468 г. Узун Хасан завладява всички земи на Азербайджан на юг до река Кура. Тебриз се превръща в столица на държавата Аккоюнлу, а Азербайджан – с изключение на Ардебилските земи на шейховете Сафевизи и държавата Ширваншах (799-1538 г.) на север от река Кура – се смята за нейна основна стопанско-териториална база. През 1468 г. трите азербайджански държави прогонват Абу Саид, последния наследник на Тамерлан. След завоеванието на Узун Хасан държавата Аккуюнлу излиза от османската блокада и така се появява нова политическа сила в Близкия и Средния изток. Отношенията между Османската империя и Аккоюнлу навлизат в нова фаза.

Побеждавайки Кахан-шаха и плахия Абу Саид, Узун Хасан успява да съперничи на Мехмет II за господство в Мала Азия. От 60-те години на XV в. той става главен организатор на съюза на евразийските държави срещу Османската империя. Узун Хасан искал да окупира цяла Мала Азия, включително проливите Босфор и Дарданели, и по този начин да получи контрол върху търговията между Европа и Изтока. Победите му привличат вниманието на Европа и на християнския свят.

Първият евроазиатски съюз е имал възможност да се осъществи преди завладяването на Трапезунт – между грузинските царства Трапезунт, Аккоюнлу, Караман и Папаша. През 1460 г. посланиците на Аккоюнлу достигат Рим, но забелязвайки слабия характер на Пий XII, напускат града. През 1464 г. четирима източни посланици пристигат във Венеция и подписват договор за съюз с републиката, а венецианският сенат го ратифицира с мнозинство от 110 гласа (16 против). Впоследствие, през 60-те години на ХХ в., към този съюз се присъединяват Караман, Трапезунт, някои анадолски бейлици, Папството, Унгария, Бургундия, Албания на Скендербег, Кипърското кралство и Родос. Но нито една държава не се осмелява да нападне османците.

През 1470 г. Мехмет Завоевателя поема контрола над остров Евбея, важна стратегическа точка, и изтласква Венеция от Егейския басейн завинаги. Светкавичното османско настъпление принуждава съюзниците да предприемат важни мерки. През следващата година съюзът между Неаполитанското кралство, Венеция и херцог Карл Бургундски, Родос и Папството е подновен.

След победите над съперниците си на Изток Узун Хасан започва да се готви за война с османците. За да централизира държавата, той провежда важни реформи под името „Hәsәn padșah qanunları“ („Законите на император Хасан“), ограничавайки влиянието на номадската военна аристокрация. Държавата вече разчита на уседнали граждани, което води до процъфтяване на икономиката. Феодалната армия се превръща в най-мощната редовна армия в Близкия изток, където уседналото население е зачислено в конницата. Един венециански посланик твърди, че всеки конник получавал заплата от 40-60 дуката годишно. Немюсюлманското население, включително християните, се радва на религиозна свобода. За снабдяването на армията с огнестрелни оръжия владетелят планира да организира собствено производство в страната, като за целта са поканени венециански специалисти. Държавата Аккоюнлу поддържа дипломатически отношения с Германия, Московското ханство, Чехия, Златната орда, Полша, Хабсбургската империя, Унгария, Папството, Бургундия, Родос, Кипър, Неаполитанското кралство, Караман, Египет, Индия и т.н. Във Венеция има постоянно посолство, а Узун Хасан е наричан от европейските източници „вторият Тамерлан“ или дори „вторият Александър Велики“.

За да атакува Османската империя от два фронта едновременно, Узун Хасан изпраща посланика Мурад бей в Европа през 1471 г., следвайки венецианския посланик, който е бил в Тебриз, за да убеди европейските съюзници да нападнат османците заедно с него. Но Мехмет II осуетява плана, води мирни преговори и неутрализира Венеция, а от друга страна започва подготовка срещу Аккуюнлу. След като преговорите се провалят, в Тебриз е изпратен посланикът Катерино Зенон, който е внук по майка на Теодор Палеолог, съпруга на Узун Хасан. Азербайджанският владетел нарежда мобилизацията, само за да разклати доверието си във Венеция и да влезе в преки отношения с европейските държави. Той разбира, че Венеция иска да смаже Османската империя със сила Аккоюнлу. Изпратеният от него посланик Хачи Мәхәмәд трябваше да провери сериозността на европейците и лично да придружи обещаното огнестрелно оръжие до Средиземно море.

Но никой не се включил във войната навреме и използвайки този шанс, Мехмет II окупирал Караман, който бил единственият изход на Аккоюнлу към Средиземно море, където съюзниците можели да се обединят и да предават артилерия. Тогава през пролетта на 1472 г., съгласно принципите на съюза, армията на Аккоюнлу под ръководството на Őmәr bәy Bektaș oğlu напада Османската империя, като завзема Битлис, стратегическия пункт – Токат, Караман, Кайсери, Акшехир, Коня и достига до Бурса.

Узун Хасан се е оженил за Теодора Трапезундска, така че е роднина на гръцката династия Теодорих от Крим. Друга представителка на този род, княгиня Мария Мангуп, е била съпруга на Стефан Велики, владетел на Молдова. По този начин се създаде благоприятна ситуация за сближаване на двете държави, които бяха изправени пред една и съща опасност. Неслучайно чрез Кафа, Молдова и Полша пратениците на Аккоюнлу се опитват да установят контакт с християнските владетели. Тогава Стефан Велики плащал на султана харака, който бил наследил от Петър Арон, но се интересувал от възвръщането на независимостта на страната. Той води война за контрол над река Дунав и затова планира да освободи Понтийския басейн.

Турските загуби са тежки и Узун Хасан губи сина си в битката. След победата в Анадола той изпраща свои войници в европейските столици, като призовава съюзниците си да се включат във войната. Посолството на лекаря на Узун Хасан, Исхак бей, трябваше да поиска помощ. „През януари хората на Узун Хасан дойдоха през Бялата крепост в Краков, за да разкажат на Казимир за победите, които са спечелили, и да поискат помощ, за да продължат напред. Те отиват в Рим с полски водач, а Венеция, до която Узун Хасан пише със същата цел, му изпраща през март послание от Катарино Дзено“, пише румънският историк Н. Йорга. Ишак бей също пристига в Кафа, след като заминава на Запад, а именно във Венеция и Папството, негови съюзници, и през Молдова. Ишак бей донесъл на молдовския владетел Стефан Велики писмо от владетеля на Аккоюнлу, в което той разказвал за случилото се и молел Стефан Велики да му помогне да разпространи славата на неговите постижения и значението на плановете му в християнския свят. По този начин той подтиква Стефан Велики да нанесе удар на Раду, т.е. на османците, които са привлечени на източния фронт. „Османците – пише крал Аккоюнлу на молдовския владетел – победиха няколко мои хора, но там, където беше убит един от моите, паднаха десет от неговите.“

При тези обстоятелства между двете държави е сключен договор за съюз срещу османците и това е първият контакт на високо равнище между румънците и азербайджанския народ.

Пряката връзка между военните действия на антиосманската коалиция, особено тези на Узун Хасан, и борбата на Стефан Велики срещу Османската империя се разбира и от съвременниците на събитията. Кандиотът Елиа бен Елона Капсали споменава: „Случи се така, че когато всички князе, подчинени на господаря (Мехмет II-б.н.), научиха, че Зуча-зан (Узун Хасан-б.н.) е влязъл в битка срещу него, всички се зарадваха, казвайки: „Сега Мехмед ще бъде унищожен. Това, което той направи на нас, Бог ще направи на него…“. И те се разбунтуваха срещу турците… Сред тях е и владетелят на Малка Влахия… Като се има предвид, че страната му е малка и жителите ѝ са малко на брой, но всички смели мъже се крият в планините и долините, кой би се осмелил да се приближи до тях? Когато чул, че Зуча-Зан е тръгнал на битка срещу своя господар, султан Мехмед II, той започнал да крои всякакви планове. Тайно той сложи край на подчинението си и се отърси от бремето си…“.

Узун Хасан излязъл в открито море, но европейските съюзници не дошли, нито пък обещаната артилерия. Венеция планира да получи повече привилегии от османците, като използва победите на своя източен съюзник. Изолирана, кавалерията на Аккоюнлу е унищожена в битката при Бейшехир от турската артилерия и Мехмет II си връща загубената територия. Зимата е сравнително спокойна и двете страни се подготвят за решителната битка. Едва през март 1473 г. четири венециански кораба с оръдия достигат остров Кипър, но вече е твърде късно. След като Караман е отвоюван от османците, държавата Аккоюнлу вече няма излаз на Средиземно море. Узун Хасан се опитал да излезе на море през териториите на мамлюците, но не успял.

Въпреки че армията на Аккоюнлу разбива османците в битката при Малатия (1 август 1473 г.), като избива 56 000 турски конници и пленява 150 офицери и 35 командири, в рамките на 10 дни този успех не може да бъде повторен. Мехмет II е съсредоточил на източния фронт около 70 000 души, както и други корпуси от своите мюсюлмански и християнски поданици, включително контингент от Влашко.

Османците успяват да излязат на открито, например на хълмовете Отлукбели (Otlukbeli) или Теркан (Bashkent), където могат да използват пушки и оръдия. Тази битка продължила осем часа, т.е. целия ден, и в нея участвал лично владетелят Узун Хасан. Към края на битката султанът, виждайки опасността да я загуби, въвежда модерния за онова време корпус на яничарите с артилерийска поддръжка, който решава съдбата на битката. Като приятел и васал на султан Мехмед II, Раду Красивия участва в битката на османска страна с контингент от 12 000 войници от Влашко. Това е една от най-отдалечените географски военни кампании, в която участват румънски войници.

След Отлукбейли Османско-акоюнската война (1472-1473 г.) приключва, защото макар и победен, Узун Хасан продължава да бъде опасен противник за Мехмет II и той не смее да се възползва от ситуацията. Завоевателят на Константинопол, който запазва статуквото на източната граница, се връща на европейския фронт. Антиосманските преговори продължават, но след поражението държавата на Аккоюнлу не се възстановява, а в страната започват феодални вълнения. Узун Хасан прекарва остатъка от живота си във военни кампании срещу центробежни елементи и умира през 1478 г. В рамките на 23 години държавата на Аккоюнлу пада и се издига нова азербайджанска династия на Сафевизите. Нейният основател е внук на дъщерята на Узун Хасан.

След неутрализирането на държавата Аккуюнлу османците завладяват цяла Анадола. През 1475 г. Кримското ханство е превзето, а през 1478 г. Венеция е победена. Държавата Аккуюнлу не печели войната, тъй като европейските ѝ съюзници са заети с вътрешни работи и дори сътрудничат на османците, а в най-добрия случай чрез успехите на армията на Аккуюнлу искат да получат привилегии, отделно от Османската империя. От събитията при Трапезунд (1461 г.) до 1473 г. държавата Аккуюнлу представлява опасност за Османската империя и противотежест на турските военни усилия на Долен Дунав; представлявайки опасност отзад, тя поема част, а понякога и всички удари и по този начин облекчава положението на държавите в Европа. Това е историческата заслуга на азербайджанския народ в очите на европейските народи.

Източници

  1. Uzun Hasan
  2. Узун Хасан
  3. ^ A. Decei – p.127-128
  4. ^ a b c Muʾayyid S̲ābitī, ʻAlī (1967). Asnad va Namahha-yi Tarikhi (Historical documents and letters from early Islamic period towards the end of Shah Ismaʻil Safavi’s reign.). Iranian culture & literature. Kitābkhānah-ʾi Ṭahūrī., pp. 193, 274, 315, 330, 332, 422 and 430. See also: Abdul Hussein Navai, Asnaad o Mokatebaat Tarikhi Iran (Historical sources and letters of Iran), Tehran, Bongaah Tarjomeh and Nashr-e-Ketab, 2536, pp. 578, 657, 701–702 and 707
  5. ^ H.R. Roemer, „The Safavid Period“, in Cambridge History of Iran, Vol. VI, Cambridge University Press 1986, p. 339: „Further evidence of a desire to follow in the line of Turkmen rulers is Ismail’s assumption of the title ‘Padishah-i-Iran’, previously held by Uzun Hasan.“
  6. ^ Ehsan Yar-Shater (1982). Encyclopaedia Iranica. Vol. 2. Routledge & Kegan Paul. p. 165. Uzun Ḥasan successfully resumed the war with the Qara Qoyunlū and in the autumn of 856/1452 seized Āmed in a bloodless coup while Jahāngīr was away on a military expedition in Kurdistan.
  7. ^ Kia, Mehrdad. The Ottoman Empire: A Historical Encyclopedia [2 Volumes.] ABC-CLIO, 2017.
  8. Sumer, 2012.
  9. Minorsky V., 1955, „There still remain many interesting and important problems connected with the emergence in the 14th century of the Turkman federations of the Qara-qoyunlu (780—874/1378-1469) and Aq-qoyunlu (780—908/1378-1502). The roots of the Persian risorgimento under the Safavids (1502—1722) go deep into this preparatory period“.
  10. The New Cambridge Medieval History, Vol. 7. Cambridge University Press, 2008. Стр. 826: Оригинальный текст (англ.)[показатьскрыть] Between 1463 and 1479 Mehemmed II fought against the Venetians, who fiercely defended their possessions in the Morea and in Albania, but lost the island of Euboia (Negroponte). He also fought against the Genoese, and expelled them from their possessions in the Crimea (1475). Finally, in 1480, he despatched an army which landed in southern Italy and occupied Otranto. On the other side, in Anatolia, he put an end to the emirate of Karaman (1475). His great foe in the east was Uzun-Hasan, the lord of the Akkoyunlu, who ruled over Persia, Mesopotamia and Armenia. Uzun-Hasan controlled important parts of the caravan routes connecting central Asia with Anatolia and possessed focal points of trade, such as the town of Erzindjan. Therefore, serious conflict of interests existed between him and the Ottoman sultan. Furthermore, the Akkoyunlu lord became more dangerous by establishing good relations with the pope and the Venetians. He was finally badly defeated by the Ottomans at Otluk Beli in 1473.
  11. 1 2 Roemer H. R. The Safavid Period», in Cambridge History of Iran. — Cambridge University Press 1986. — Vol. VI. — p. 339: «Further evidence of a desire to follow in the line of Turkmen rulers is Ismail’s assumption of the title ‘Padishah-i-Iran’, previously held by Uzun Hasan.»
  12. Michel Mazzaoui, «The Origins of Safawids, Shi’ism, Sufism and the Gulat», p. 11
  13. Hans Robert Roemer: Persien auf dem Weg in die Neuzeit. Iranische Geschichte von 1350-1750. Ergon Verlag Würzburg, Beirut 2003, ISBN 3-89913-038-3, S. 187: „Dann nahm er [Qara Yoluq] 804/1402 an der Schlacht von Ankara teil […] Den Führer der Aq Qoyunlu ernannte Timur zum Lohn für seine Dienste zum Emir und übertrug ihm das ganze Gebiet von Diyarbakr zu Lehen.“
  14. Roemer: Persien auf dem Weg in die Neuzeit. 2003, S. 188–189, 201–202.
  15. John Freely: The Grand Turk. Sultan Mehmet II – Conqueror of Constantinople, Master of an Empire and Lord of Two Seas. New York 2009, S. 124.
  16. Walther Hinz: Irans Aufstieg zu Nationalstaat im fünfzehnten Jahrhundert. Walter de Gruyter & Co., Berlin 1936, S. 41, 96: „Sie [Despina Hatun] gebar ihrem Gemahl [Uzun Hasan] in der Folgezeit drei Töchter, deren eine die Mutter Schah Isma’ils des Reichsgründers werden sollte […].“
  17. Roemer, Hans Robert: The Safavid Period. In: Cambridge History of Iran. Band IV. Cambridge University Press, 1986, S. 339: „Further evidence of a desire to follow in the line of Turkmen rulers is Ismail’s assumption of the title ‘Padishah-i-Iran’, previously held by Uzun Hasan.“
Ads Blocker Image Powered by Code Help Pro

Ads Blocker Detected!!!

We have detected that you are using extensions to block ads. Please support us by disabling these ads blocker.