Робер II (Нормандия)

Резюме

Робер, известен като Робер Куртез (на френски Robert II de Normandie dit Robert Courteheuse) (Нормандия, между 1052 и 1054 г. – Кардиф, 10 февруари 1134 г.), е осмият владетел на Нормандия под името Робер II от 1087 до 1106 г. и шестият, който официално получава титлата херцог на Нормандия. Той е граф на Мейн от 1063 г. (до 1069 г. е действителен граф, а след това само титуляр) и два пъти претендент за трона на Англия – през 1087 г. след смъртта на баща си Уилям Завоевателя и през 1100 г. след смъртта на брат си Уилям II Руф.

Прякорът му „Cosciacorta“ го описва като нисък на ръст като майка му Матилда (бащата на Робърт, крал Уилям I, го нарича brevis-ocrea, т.е. къси ботуши), а бенедиктинският летописец и монах от абатството Малмсбъри в Уилтшър (Уесекс), Уилям от Малмсбъри, който го описва на младини, го описва като храбър и умел във военните упражнения, макар и нисък на ръст и с изпъкнал корем, а английският летописец и бенедиктински монах Матю от Париж го описва като див и неукротим (homo ferus et indomitus).

Той обаче е склонен и към мързел (Орден Витале го обвинява в леност), а слабостта на характера му предизвиква недоволството на благородниците и според френския средновековник Луи Халфен е използвана от Филип I, крал на Франция, който не харесва нарастването на властта на английския владетел и се намесва в спора, възникнал между Роберт и баща му Уилям. Въпреки че е най-големият син, той никога не успява да заеме английския престол и като херцог на Нормандия е известен с раздора си с братята си, които са крале на Англия, което води до обединяването на херцогство Нормандия с английската корона. Накрая той е един от участниците в Първия кръстоносен поход.

Както според нормандския монах и летописец Уилям от Жумиеж, автор на книгата „Historiæ Normannorum Scriptores Antiqui“, така и според Уилям от Малмсбъри, Орденикус Витале и Матей от Париж той е най-възрастното мъжко дете на нормандския херцог и английския крал, Вилхелм Завоевателя, и на Матилда Фландърска (1032 – 1083), която според Genealogiæ Comitum Flandriæ Bertiniana е дъщеря на Балдуин V, граф на Фландрия, и на сестрата на френския крал Анри I, която според Genealogiæ Scriptoris Fusniacensis е дъщеря на френския крал Робер II, известен като Благочестивия.

Вилхелм Завоевателя, пак според Вилхелм от Жумиеж, е единственият син на шестия владетел на Нормандия, четвъртият, който официално получава титлата херцог на Нормандия, Роберт I и Херлева от Фалез, известна също като Арлета (ок. 1010 г. – ок. 1050 г.), със скромен произход, която според Уилям от Жумиеж е дъщеря на Фулберт или Херберт, прислужник на херцога (Herleva Fulberti cubicularii ducis filia) и съпругата му Дуда или Дува, както се потвърждава от Chronica Albrici Monachi Trium Fontium.

Рождената му дата обикновено се определя на 1054 г., но може да е и 1051 г.

Alternatives:Ранните годиниПървите годиниРанни годиниНачалните години

През 1056 г. баща му Уилям успява да върне в Мейн граф Ериберт II, който намира убежище в Нормандия, тъй като е прогонен от графството си от Жофри II Мартел, граф на Анжу; като Ериберт II, поради младата си възраст (в документ № 15 от Cartulaire de l’abbaye de Saint-Vincent du Mans от 15 ноември 1058 г. граф Ериберт II е споменат като дете, Herbert puerulo comite), той няма наследници, между Роберт, който тогава е бил на около четири години, и Маргарет, сестра на Ерберт (както потвърждава Orderico Vitale), е сключен договор за годеж с клаузата, че при смъртта на Ерберт II, отново без наследници, бъдещият му зет Роберт ще наследи графството.

През 1062 г., след смъртта на Ериберт II, който все още няма наследник, Уилям, против волята на народа, окупира Мейн от името на Маргарет и Роберт и, след като хвърля в затвора наследниците на Ериберт, Биота от Мейн († ок. 1064 г.), дъщеря на Ериберт I, известна като Evigilans canis (Будно куче), и нейния съпруг, Гуалтиеро I († ок. 1064 г.), граф на Вексин и Амиен (според Орденико Витале, Бьота и Гуалтиеро умират от отравяне), продължава да владее графството и след смъртта на Маргарита, без все още да се е оженил (Орденико Витале припомня, че Маргарита умира, когато все още не е в брачна възраст). Така Робърт става граф на Мейн, без да може да се ожени.

Според Орденико Витале, когато баща му Уилям напуска Нормандия през 1067 г., за да се върне в Англия, която е завладяна година по-рано, Робърт, който още не е пълнолетен (тийнейджър), се присъединява към майка си Матилда в управлението на Нормандското херцогство.

През 1069 г. благородниците на Мейн, подкрепяни от графа на Анжу, Фолко IV Рисо, прогонват норманите от графство Мейн и предлагат графството на Герсенда, която след смъртта на сестра си Биота е законната наследница на графството и заедно със съпруга си Алберт Ацо става граф и графиня на Мейн.

Само четири години по-късно, през 1073 г., баща му, Уилям Завоевателя (вече не Бастард), организира експедиция, в която Робърт, тогава на двадесет години, не участва, нахлува в Мейн също с английски войски и лесно достига до Льо Ман. Нормандската окупация на графството никога не е пълна, тъй като графът на Анжу продължава да подкрепя всеки бунт и въстание, като дори сам се намесва, докато през 1081 г. не е постигнато споразумение, според което графство Мейн е отнето от Хю V Мейнски и предоставено на Роберт, който от своя страна плаща феодална почит като свой господар на Франк IV Анжуйски. Споразумението е краткотрайно и много виконти се разбунтуват и на практика по-голямата част от графството се връща в ръцете на Хю V, който се ползва с анжуйска закрила.

Робърт, като най-голям син, е недоволен от полученото наследство и власт и през 1076 г. започва ожесточен спор с баща си и братята си.

Alternatives:БунтовникътБунтарятБунтовницитеВъстаникът

Уилям от Малмсбъри си спомня, че Робърт е този, който възбужда краля на Франция Филип I срещу баща си Уилям (той възбужда Филип като крал на Франция срещу баща си), докато Матей от Париж твърди, че именно Филип I възбужда Робърт срещу баща му, който не се съобразява с исканията на Робърт.

През 1077 г. изглежда, че първият му бунт срещу баща му е породен в L’Aigle от шега, изиграна му от по-малките му братя Уилям Руф и Хенри, които го заливат с мръсна вода. Робърт е бесен и подтикнат от приятелите си, започва кавга с братята си, която е прекъсната само от намесата на баща му. Чувствайки, че достойнството му е накърнено, Робърт се разгневява още повече, когато вижда, че крал Уилям не наказва братята. Всъщност според Орденико Витале кавгата между Роберт и баща му е възникнала, защото Уилям не е предоставил херцогство Нормандия на Роберт, както е обещал, и не го е субсидирал достатъчно за нуждите му.

След това Робер и свитата му се опитват да превземат замъка Руан. Обсадата се проваля, но когато крал Уилям заповядва да ги арестуват, Робърт и спътниците му намират убежище при Хю от Шатоньоф-ан-Тимерай. Принуден да избяга отново, когато крал Уилям напада базата му в Ремалар, Роберт намира убежище във Фландрия, в двора на чичо си Роберт I Фландърски, след което разграбва нормандското графство Вексин и е приет от Филип I, който между 1077 и 1078 г. му поверява крепостта Герберой на границата между френското графство Бове и Нормандия.

Отношенията не се подобряват, когато крал Уилям открива, че майката на Робърт, кралица Матилда, тайно изпраща пари на сина си. Въпреки това през 1079 г. непокорният е обсаден от баща си, който вече е съюзник на Филип I, и в битка през януари 1079 г. Робърт разконцентрира крал Уилям в битка и успява да го рани, като спира атаката му едва когато разпознава гласа на баща си. Според Луи Халфен по време на поход, воден от Робърт, баща му е обезвреден, а брат му Уилям Червения е ранен и англо-норманската армия се разбягва. Унизен, крал Уилям, след обещанието на Робер да се подчини, вдига обсадата и се връща в Руан, като се задължава да му остави Нормандия след смъртта си. В крайна сметка Робърт се подчинява на властта на баща си и на Великден 1080 г. баща и син се помиряват и Робърт се връща в двора на баща си. Примирието трае само три години. През 1083 г. Матилда умира и Робърт Късият напуска завинаги двора на баща си. Подкрепян от Филип I Френски, Робер стимулира нормандската баронска опозиция, която продължава до края на 1084 г. и принуждава баща му да предприеме сурови ответни мерки срещу Франция. Изглежда, че Робърт прекарва няколко години след тази дата, пътувайки из Франция, Германия и Фландрия. Той посещава и Италия (Уилям от Малмсбъри пише: отиде с възмущение в Италия), търсейки ръката на Матилда от Каноса или Тоскана, но без успех.

Alternatives:Херцог на НормандияХерцогът на НормандияНормандски херцог

През 1087 г. Уилям на прага на смъртта признава, че херцогство Нормандия трябва да бъде дадено на Робърт Късия, въпреки неуважителното му поведение; той също така оставя на Ланфранк, архиепископ на Кентърбъри, да съобщи, че Кралство Англия трябва да отиде при третородния му син, Уилям Червения (Хрониките на Флоренция Уорчестърска с две продължения потвърждават, че Одон, епископ на Байо, полубрат на Уилям, заедно с много други затворници, е освободен по заповед на Уилям Завоевателя, който урежда най-големият му син Робърт да получи титлата херцог на Нормандия, а кралството на Англия да отиде при втория му син Уилям II Червения. Тази бащина склонност да остави английското кралство на най-малкия си син кара Матей от Париж в бележка на полето да каже, че Роберт е загубил първородството си, сравнявайки го с Исав.

Когато Роберт се завръща от изгнание, той влиза във владение на херцогството, както припомня Ордико Витале; скоро след това той осъжда Уилям като узурпатор, но се споразумява с брат си да се посочат взаимно за наследници. Този мир обаче трае по-малко от година. Всъщност разделението между Англия и Нормандия представлявало дилема за онези благородници, които имали имения от двете страни на Ламанша. Тъй като Вилхелм Червения и Робърт били естествени съперници, благородниците не можели да се надяват да угодят и на двамата си господари и така рискували да загубят благоволението на единия или на другия (или и на двамата). С намерението отново да обединят Англия и Нормандия под един владетел, те вдигат бунт срещу Уилям Червения през 1088 г. в полза на Робърт, който е смятан за по-слаб от брат си Уилям Червения и следователно е по-подходящ за интересите на благородниците. Бунтът за даване на английския престол на Робърт е оглавен от графа на Кент, влиятелния епископ Одокс от Байо, чичо и на Уилям, и на Робърт, както се потвърждава и в „Хрониките на Флоренция Уорчестърска с две продължения“ (Лондон), освободен след пет години затвор.

Оформят се две партии и Уилям Червения, който има подкрепата на по-голямата част от духовенството, все пак успява да обедини англичаните (местните жители, които осигуряват пехотинците) и да разгроми през 1088 г. въстанието, силно най-вече в Кент и Съсекс, организирано около Одо и брат му Роберт Мортейнски, също и защото Роберт Късият, както винаги без пари, не се появява в Англия, за да подкрепи последователите си. Също така според „Хрониките на Флоренция Уорчестърска с две продължения“ (Лондон) Одо, след като укрепил Рочестър, поискал намесата на племенника си Робърт, който изпратил малък отряд войници от Нормандия, обещавайки да се притече на помощ на Одо възможно най-скоро; но Уилям II, с помощта на Ланфранк, реагирал и успял да победи бунтовниците преди намесата на Робърт. През същата година Орденикус Витале ни информира, че Роберт е трябвало да се бори с бунта на Гофредо, син на Ротроне („Goisfredus Rotronis Mauritaniæ comitis filius“), който претендира за притежание на два града по наследствено право.

През 1090 г. Уилям Червения нахлува в Нормандия, разбива силите на Робер и го принуждава да предаде източната част на херцогството. След това двамата се срещат в Кан, примиряват различията си и Уилям се съгласява да помогне на Робер да си върне Котентин и Аванш, които Робер е продал на по-малкия си брат Анри Боклерк. След като се сдобряват, те обсаждат Мон Сен Мишел, където е затворен Хенри Боклерк, а след капитулацията му го принуждават да отиде в изгнание, откъдето може да се върне в Англия едва след 1095 г.

През 1094 г. Уилям атакува централна Нормандия и се опитва да окупира Кан, но е прогонен от френския крал Филип I, който се притичва на помощ на Роберт, като го натоварва както с пари, така и с териториални отстъпки. Нападнат и в източна Нормандия, Уилям успява да се спаси само като подкупва Филип, който се съгласява да се оттегли от начинанието.

Alternatives:Първият кръстоносен походПърви кръстоносен походПървия кръстоносен походПърво кръстоносно движение

Според Уилям от Малмсбъри през 1096 г. Робърт ипотекира херцогство Нормандия на брат си Уилям Червения за сумата от 10 000 марки, за да събере пари, с които да замине за Светите земи с Първия кръстоносен поход. Придружаван от чичо си Одо дьо Байо и Едгар Ателинг, последният потомък на рода Уесекс и крал на Англия няколко седмици преди Уилям Завоевателя, Робърт тръгва на пътешествие в компанията на братовчед си Робърт II граф на Фландрия със свита от английски, нормандски, франкски и фламандски рицари през септември 1096 г. Шотландският професор Уилям Б. Стивънсън описва Робърт като един от главните водачи на Първия кръстоносен поход, тъй като имал голяма свита от нормандски рицари, въпреки че по темперамент не бил подходящ за лидер.

Според Орденико Витале, минавайки през Рим, кръстоносците, водени от Роберт, посещават папа Урбан II, а Уилям от Малмсбъри разказва, че се срещат с папата в Лука и продължават към Рим. Те продължават към Апулия, където Роберт Фландърски се качва през декември, за да зимуват в Епир, докато Роберт II, Одо и Едгар Ателинг, заедно със зетя на Роберт II, Стефан II от Блоа и графа на Булон, Юстас, брат на Годфри Буйонски, зимуват в Италия. Докато чакат да се отправят на пътешествие към Бриндизи, през пролетта на следващата година те са гости на норманите от Апулийското херцогство и именно по време на този престой Одо умира внезапно в Палермо през февруари 1097 г., докато гостува на графа на Сицилия Рожер I.

Роберт потегля от Бриндизи на 5 април 1097 г., стига до Константинопол, където престоява 15 дни, и продължава към Никея, където пристига на 1 юни и участва в обсадата на града. Робърт продължава обсадата до предаването на Никея на гръцкия контингент на 19 юни. Обсадата на Никея е описана подробно от каноника и пазителя на църквата в Аахен, летописеца на Първия кръстоносен поход Алберт Аахенски.

След падането на Никея армията се насочва към Антиохия на две групи, разположени на около две мили една от друга. На 1 юли първата, по-малка група, съставена почти изцяло от нормани, сред които освен Роберт са Бохемонд Тарантски с племенника си Танкред и Роберт II Фландърски, е нападната от турската армия и е обкръжена, което поставя началото на битката при Дорилеум. Норманите се задържат почти два часа, докато пристигнат другите кръстоносци и извоюват категорична победа над турската армия.

Роберт участва в обсадата на Антиохия, където участва в няколко битки, за да предотврати доставянето на помощ на обсадения град, включително победата над войските на Дамаск на 31 декември 1097 г.

След падането на Антиохия (2 юни 1098 г.) Роберт на 13 януари 1099 г. е един от първите, които заминават за Йерусалим, заедно с Раймонд IV от Сен Жил и Танкред, след което към тях се присъединяват Роберт II Фландърски и Годфри Буйонски, те бавно напредват към Йерусалим, пристигат в Йерусалим на 7 юни и градът пада на 15 юли.

След като участва в битката при Аскалон през август, Робърт, лишен от ленове, но натоварен със слава (според Уилям от Малмсбъри Робърт е отказал трона на Йерусалим), решава да напусне Светите земи и да се върне в Нормандия през Италия. През зимата на същата година той пристига в Апулия и през пролетта на 1100 г., вече на близо петдесетгодишна възраст, се жени за дъщерята на Гофредо, първия граф на Конверсано, Сибила ди Конверсано, както потвърждава Уилям от Жумиеж, която според Уилям от Малмсбъри е изключително красива и му носи забележителна зестра, подходяща за откупуване на херцогството, ипотекирано на брат му Уилям II. Според Орденико Витале Сибила е дъщеря на Гофредо, първи граф на Конверсано, господар на Монтепелозо, Бриндизи, Монополи, Нардо и Матера, и на Сичелгита от Молизе, дъщеря на Родолфо, граф на Молизе, и ломбардска принцеса.

Все още е само херцог на Нормандия

Когато Уилям умира на 2 август 1100 г., Робърт би трябвало да наследи английския престол, но той все още е в Апулия, където се е оженил, и пристига в Нормандия едва през септември. Тогава по-малкият му брат Хенри успява да встъпи във владение на английската корона. След завръщането си Робер открива, че графството Мейн след смъртта на Уилям II Червения е завладяно от Елиас дьо ла Флеш с подкрепата на Фолко IV Рисо, но не прави нищо, за да си го върне.

Робърт взема за свой доверен съветник Райнюлф Фламбард, който вече е бил доверен съветник на баща си и на брат си Уилям Червения, но е бил хвърлен в затвора от Хенри I, откъдето е избягал. Притиснат от Фламбард, който е предвидил благоприятна ситуация с готова да го подкрепи партия, Робърт подготвя инвазия в Англия, за да отнеме короната на брат си Хенри. През лятото на 1101 г., през август, Робърт се приземява в Портсмут с армията си, но липсата на народна подкрепа сред англичаните позволява на Хенри да се противопостави на нашествието. Робърт е принуден с помощта на дипломацията да се откаже от претенциите си за английския престол с договора от Алтън, юли 1101 г. В замяна на това Роберт получава от Хенри отказ от полуостров Котентин и пенсия от 3000 марки годишно, както и връщане на английските владения на неговия съюзник, графа на Булон, Юстас.

На 25 октомври 1102 г. се ражда Уилям Клитън, наследник на херцогство Нормандия, но съпругата му Сибила умира няколко месеца след раждането – според Уилям от Малмсбъри от болест, а според Орденикус Витале – от отрова. Ордикус Витале отново твърди, че смутът, последвал смъртта на Сибила, е попречил на Робърт да се ожени за Агнес Гифърд, която е била вдовица и е била заподозряна, че е отровителката.

През 1104 г. обаче продължаващите разногласия на Робърт с брат му в Англия подтикват Хенри да нахлуе в Нормандия, за да сложи край на продължаващите издевателства над приятелите му, които Робърт II Белмейски извършва с мълчаливото съгласие на херцог Робърт II. Хенри I получава като компенсация графство Евре.

Орденико разказва за инцидент, станал на Великден 1105 г., когато Роберт трябвало да слуша проповедта на почитаемия Серло, епископ на Сес. Робърт прекарал предишната нощ с проститутки и шутове и докато бил в леглото и се опитвал да изтрезнее, недостойните му приятели откраднали дрехите му. Събуждайки се, Робърт се оказва гол и трябва да остане в леглото, пропускайки проповедта.

Alternatives:Последните години в пленПоследни години в плен

Злоупотребите с власт от страна на Робер II Белмейски продължават и през 1105 г. той заедно с Уилям Мортенски напада Котентин, където пребивават някои от съюзниците на Хенри I. Отношенията между двамата братя се влошават и според „Хрониките на Флоренция Уорчестърска“ с две продължения Робер пътува до Англия в началото на 1106 г. и се среща с Хенри в Нортхемптън, където иска връщане на всички владения, които е завзел в Нормандия; След като получава остър отказ от Хенри I, Робърт е обхванат от силен гняв и се връща в Нормандия. След това Хенри повежда друга експедиция през Ламанша и след няколко победи опожарява Байо и окупира Кан, след което се отправя към графство Мортен, където Уилям се е барикадирал в замъка Тинчебрей, където се състои решителният сблъсък между двамата братя – Хенри и Робърт II Нормандски. Според Florentii Wigornensis Monachi Chronicon Хенри е обсадил замъка Тинчебрей и битката с победата на Хенри се е състояла на 29 септември 1106 г. Робер е заловен (според Орденико Витале от бретонския контингент) заедно с Уилям Мортенски по време на битката при Тинчебрей, докато Робер II Белме успява да избяга. Роберт, признавайки поражението си, заповядва на Фалез и Руан да се предадат и освобождава всички свои васали от клетва за вярност.

Робер е лишен от херцогство Нормандия с одобрението на френския крал Филип I, който го обявява за неспособен да поддържа реда и мира на своята територия, а Хенри I обявява Нормандия за владение на английската корона – ситуация, която продължава почти един век.

Робърт II е изпратен в Англия. Уилям от Юмиеж твърди, че Хенри I взел със себе си Робърт II, Уилям и още няколко души и ги държал под стража до края на живота им.Орденикус Витале отново твърди, че затворничеството му се състояло в това, че не можел да напуска мястото на задържане, но иначе можело да се счита за позлатено (снабдено с лукс от всякакъв вид).Първоначално бил задържан в Лондонската кула, след това в замъка Девиз и накрая в замъка Кардиф.

Луи VI, който наследява Филип през 1108 г., неведнъж през годините обвинява Хенри I, че държи в плен неговия поданик Робърт II, херцог на Нормандия, и го моли да го освободи, но Робърт умира през 1134 г., все още затворен в замъка Кардиф. Както Florentii Wigornensis Monachi Chronicon, Continuatio и Хрониките на Флоренция от Уорчестър с две продължения, така и летописецът, настоятел на абатството в Бек и шестнадесети абат на Мон-Сен-Мишел, Робер от Торини, ни потвърждават, че Робърт, брат на краля (Хенри I) и притежател на херцогство Нормандия, който е бил в плен в продължение на много години, е починал в Кардиф през 1134 г., бил е преместен в Глостър и е погребан в пода на църквата в този град. Робърт е погребан в църквата на абатството „Свети Петър“ в Глостър, където по-късно е поставена сложна гробница. По-късно църквата се превръща в градска катедрала.

Херцогство Нормандия остава в ръцете на Хенри I, тъй като всички синове на Робърт, законни и незаконни, са починали преди баща си.

Alternatives:От Сибила Робърт има две деца:От Сибила Роберт има две деца:Робърт има две деца от Сибила:

Робърт има и няколко извънбрачни деца от различни жени:

Alternatives:Първични източнициПървоизточнициПървоначални източнициОсновни източници

Alternatives:Историографска литератураИсториографската литератураИсторическа литература

Източници

  1. Roberto II di Normandia
  2. Робер II (Нормандия)