Птолемей III

Резюме

Птолемей III Евергет е крал на Египет, управлявал през 246 г.

На 12 или 13 ноември 247 г. пр.н.е. младият Птолемей (който тогава е в началото на тридесетте си години), по-късно известен като Птолемей III Евергет, наследява баща си на египетския престол. По рождение той е син на Птолемей II и Арсиноя I, дъщеря на Лизимах, но според официалните надписи и измислиците на придворните е син на Птолемей II и собствената му сестра Арсиноя Филаделфия. Скоро всички били убедени, че на египетския престол отново се е възкачил силен мъж. В делата си Птолемей III прилича повече на дядовците си Птолемей I Сотер и Лизимах, отколкото на баща си Птолемей II Филаделф.

Междувременно той се сблъсква с трудна международна ситуация. Според споразумението между Птолемей II и Антиох II последният трябвало да изпрати първата си съпруга Лаодикия с двамата ѝ сина в Мала Азия, а дъщерята на Птолемей – Береника, да управлява в Антиохия и да роди наследници на Селевкидската империя. Въпреки това Лаодикия принуждава Антиох да се върне в Ефес, а след внезапната му смърт през 246 г. пр.н.е. (не без подозрения, че има пръст в това) изпраща пратеници в Антиохия, за да убият Береника и малкия ѝ син. Известно е, че Береника се е опитала да се защити и се е борила отчаяно, но напразно. Извършено е двойно убийство. Синът на Лаодикия – Селевк II – е провъзгласен за владетел на Селевкидското царство. Убийството на дъщерята и внука на Птолемей II е груба обида за Египет, която не може да не го тласне към нова война.

„Косата на Береника“

Според Юстин Птолемей III напуснал Египет начело на армията си, когато Береника била още жива, и обсадил Дафни край Антиохия, но закъснял и не успял да я спаси. Преди да замине, той укрепва позициите си в Египет, като се жени за Береника от Киренайка, с която се е сгодил няколко години по-рано. Киренайка отново се присъединява към Птолемейското царство. Мястото до Птолемей III заела царицата, в която също се проявила македонската воля. След това той започва война с династията на Селевк – Третата сирийска война, както я наричат съвременните учени; навремето тя очевидно е била наричана „Лаодикийската война“, т.е. войната срещу убийцата Лаодикия. Самият Птолемей излиза от Египет начело на армия и нахлува в Северна Сирия. В навечерието на заминаването си младата царица посвещава кичури от косата си в храма на Арсиноя Афродита в Александрия. Скоро след това придворният астроном Конон твърди, че е видял тези нишки в небето, където те се превърнали в съзвездие, което, както той я уверил, не се е намирало на това място. Великият поет от онази епоха Калимах пише стихотворение за нея, което в древността трябва да е предизвиквало възхищение, защото два века по-късно Катул го превежда на латински. Въпреки че оригиналът не е запазен, той все още може да се прочете в римската поетична версия Coma Berenices (Косата на Береника (Вероника)). Според Катул Птолемей се заел да опустоши „територията на Асирия“ (както по онова време се наричала Месопотамия) и „след като завладял Азия, я присъединил към границите на Египет“.

Източници за Третата сирийска война

Походът, с който Птолемей III се отправя към Азия, завършва с най-големия военен триумф, постиган някога от династията на Птолемеите. За съжаление подробната история на тази кампания не е запазена и до днес. Всичко, което знаем за него, е известно от четири много кратки и оскъдни разказа, случайни бележки на Полиен и Апиан и един любопитен пасаж от писмо или доклад върху лист папирус, намерен в Гроба на Фаюм.

„Великият цар Птолемей, син на цар Птолемей и царица Арсиноя, боговете Аделфи, потомък на цар Птолемей и царица Береника, боговете Спасители, потомък по бащина линия на Херакъл, син на Зевс, и по майчина линия на Дионис, син на Зевс, наследил от баща си царството на Египет, Либия, Сирия (т.е. Келесирия), Финикия, Кипър, Ликия, Кария и Цикладите, тръгнал на поход в Азия с пеши и конни войски, бойни кораби и слонове, троглодийски и етиопски, които баща му първо заловил по тези места и след като ги докарал в Египет, ги обучил за използване в битка. Но след като завладял цялата страна от тази страна на Ефрат, както и Киликия, Памфилия, Йония, Хелеспонт и Тракия, победил всички военни сили в тези страни и индийските слонове и направил местните династии от всички тези области свои васали, той преминал река Ефрат, и след като покори Месопотамия, Вавилония, Сусиана, Персия, Мидия и всички останали земи чак до Бактрия, и след като намери всички свещени предмети, взети от Египет от персите, и ги върна заедно с останалите съкровища от тези страни в Египет, изпрати войска по каналите… „

Тук надписът, открит от Козма, е прекъснат.

„…дъщерята на южния цар ще дойде при царя на северния цар, за да установи правилни отношения между тях; но тя няма да задържи властта си в ръцете си и родът й няма да устои, а ще бъде предадена и тя, и онези, които я придружаваха, и родените от нея, и онези, които й помагаха в онези времена. А клонът ще се издигне от корена си и ще дойде при войската, ще влезе в укрепленията на северния цар, ще действа в тях и ще се укрепи. Дори боговете им, статуите им със скъпоценните им сребърни и златни съдове, ще отведат в плен в Египет и за няколко години ще стоят над северния цар. Макар че този щеше да нахлуе в царството на южния цар, той се върна в собствената си земя.“

„Когато Береника била убита и баща ѝ Птолемей Филаделф умрял в Египет, нейният брат, самият той също Птолемей, по прякор Евергет, наследил и станал третият цар на ствола от същия корен, от който бил неин брат; и се появи с голяма войска и влезе в провинцията на северния цар, т.е. на Селевк, по прозвище Калиник, който заедно с майка си Лаодикия управляваше в Сирия, умело ги победи и успя да завладее Сирия, Киликия, горните земи отвъд Ефрат и почти цяла Азия. И като чу, че в Египет се е вдигнал бунт, той взе плячката в царството на Селевк и отнесе 40 000 сребърни таланта, скъпоценни чаши и изображения на боговете, които наброяваха 2500, сред които бяха и тези, които Камбиз беше донесъл в страната на персите, след като ги беше взел от Египет. И накрая, египетският идолопоклоннически народ го нарекъл Евергет, защото върнал боговете им след много години. Той запази Сирия за себе си, но даде Киликия на приятеля си Антиох, за да управлява там, и даде на Ксантип, друг военачалник, провинциите отвъд Ефрат.“

„След смъртта на сирийския цар Антиох го наследи синът му Селевк. Започва управлението си с убийства на своите роднини, насърчаван от майка си Лаодикия, която е трябвало да го възпре от престъпленията му. Селевк убива мащехата си Береника, сестра на египетския цар Птолемей, заедно с малкото си братче, родено от нея. С това престъпление той се опозорил и си навлякъл война срещу Птолемей. Когато Береника научава, че са изпратени хора да я убият, тя се затваря в Дафни. Щом из азиатските градове се разнесла вестта, че Береника е под обсада заедно с малкия си син, всички те, почитайки паметта на баща ѝ и на предците ѝ и оплаквайки незаслуженото премеждие на съдбата ѝ, изпратили помощни отряди на помощ. Брат ѝ Птолемей набързо напуска царството си с всичките си сили и ѝ помага, тъй като се страхува от опасностите, които заплашват сестра му. Но Береника е убита, преди да пристигне помощ; тя не може да бъде победена със сила, а заобиколена с хитрост. Това престъпление възмути всички. Така че всички градове, [по-рано отпътувалите, веднага оборудвали огромен флот], шокирани от такава проява на жестокост, застанали на страната на Птолемей, за да отмъстят на този, когото искали да защитят. Ако Птолемей не беше отзован в Египет, където беше започнало въстанието, той щеше да завладее цялото царство на Селевк“.

„Антиох, наречен Теос, се оженил за Лаодикия, сестрата на баща си, и от нея се родил син Селевк. По-късно той се жени за Береника, дъщеря на цар Птолемей, от която има син, но когато този син е още бебе, самият Антиох умира и оставя царството на Селевк. Лаодикия смята, че синът ѝ няма да е в безопасност на трона, докато синът на Береника е жив, и търси начини да го умъртви. Береника вика за състрадание и помощ от поданиците на съпруга си – но вече е твърде късно. Убийците обаче показаха на хората дете, много подобно на убитото от тях; те заявиха, че това е царският син, когото са пощадили. Назначена е охрана, която да го пази. Береника имала и охрана от галски наемници, за нейна резиденция била определена укрепена цитадела, а народът ѝ се заклел във вярност. По предложение на своя лекар Аристарх тя вече смятала, че е в пълна безопасност, и се надявала да спечели на своя страна всички, които били враждебно настроени към нейните претенции. Но те се заклеха в нея само за да я отчуждят от стражите й и когато успяха, тя веднага бе тайно умъртвена. Някои от жените, които я заобикаляли, умирали, опитвайки се да я спасят. Въпреки това Панариста, Маня и Гетосина погребват тялото на Беренисе и поставят друга жена в леглото ѝ, където е била убита. Те се престориха, че Беренис е все още жива и вероятно ще се възстанови от раните си. И те убеждават поданиците ѝ в това, докато не пристига баща ѝ Птолемей (тук има очевидна печатна грешка, трябва да е брат). Той изпращал писма до съседните страни от името на дъщеря си и сина си, сякаш те все още са живи, и с тази хитрост на Панариста получил за себе си цялата страна от Телец до Индия без нито една битка“.

„Антиох, на когото жителите на Милет за пръв път дали името „Теос“ („Бог“), защото унищожил техния тиранин Тимарх. Но този бог бил погубен от жена си с отрова. Той имал съпруги – Лаодикия и Береника, по любов и сватба… дъщеря на Птолемей Филаделф. Лаодикия го убива, а след нея и Береника с малкото си дете. Като отмъстител за това, Птолемей, син на Филаделф, убил Лаодикия, нахлул в Сирия и стигнал до Вавилон. И тогава партите започнаха да отпадат, тъй като царският дом на Селевк беше в такова разстройство.“

Източен поход

От казаното по-горе става ясно едно – че армията на Птолемей III преодолява всички препятствия в Азия. Със сигурност е трябвало да сломи всяка съпротива, която може да срещне в Северна Сирия, тъй като докато Северна Сирия не бъде покорена и гарнизонирана, египетската армия не може да премине през Ефрат в Месопотамия. Походът на Птолемей не среща особена съпротива в Азия. Това може да се обясни не толкова със силата на самия Птолемей, колкото със слабостта и непопулярността на враговете му – Лаодика и нейните синове, които са станали „известни“ със съучастието си в убийството на баща му и най-вече с участието си в деспотичната политика на Селевкидите през предходните години. Не без основание Юстин пише за широко разпространеното преминаване на азиатските градове на страната на Птолемей, а Полиен посочва, че Птолемей завладява територии „без война и бой“. Освен това, според Полиен, Птолемей прибягнал до известна хитрост: изпратил писма от името на Береника и сина ѝ, сякаш са живи, с нареждане да преминат на страната на египтяните. Възможно е за целта да е използвал услугите на подставено лице – жена, представяща се за Беренис. Един папирус от Гуроб, описващ началната фаза на кампанията – нахлуването в Сирия и Киликия – може да ни подскаже това. В него се разказва за превземането на Селевкия в Пиерия, за чийто стратег Птолемей назначава Епиген. Следва любопитен разказ за това как пълководците Питагор и Аристокъл, действайки по заповед на някакво лице, наречено в папируса „Сестро“ (вероятно по заповед на фалшивата Береника), отишли в Сола в Киликия, където помогнали на народа да свали лаодикийския стратег Арибаз. Ариваз се опитал да избяга и дори взел със себе си съкровищницата, за да я занесе в Ефес в Лаодикия. Но Питагор и Аристокъл навреме иззели парите и ги пренесли в Селевкия в Пиерия: общо 1500 таланта сребро. Арибаз все пак избягал от града и се приближил до прохода Тавър, но там някои местни жители му отрязали главата и го върнали обратно в Антиохия. В по-късните части на текста на папируса от Гроба самият цар разказва с ентусиазъм за пристигането си с кораб в Селевкия, след това в Антиохия и за великолепния прием, оказан на завоевателя там: „Никой не остави възможност да бъде надминат в благосклонността и приятелството си към нас… Нищо не ни достави такова удоволствие, както тяхното усърдие.“ В Антиохия царят извършвал жертвоприношения и около залез слънце се срещал със „Сестра“.

Походът на Птолемей III на изток започва в края на 246 г. пр.н.е. или най-късно през февруари-март 245 г. пр.н.е. В един папирус се говори за „пленяване на военнопленници“; папирусът е датиран 24 perity 2 на Птолемей III (април 245 г. пр.н.е.). Въпреки това през юли 245 г. пр.н.е. Птолемей все още не е достигнал до Средна Месопотамия, тъй като са открити вавилонски документи от същия месец, датирани от епохата на Селевкидите, и е достоверно известно, че тогава Вавилон е бил под властта на поддръжниците на Лаодикия и нейните синове. От една много зле запазена плочка, известна като „Хроника на нашествието на Птолемей III“, можем да разберем, че египтяните са достигнали Вавилония през месец Кислим (ноември).

Също така не е ясно колко далеч на изток е отишъл Птолемей. Ако наистина е преминал Тигър и дори е довел войските си „чак до Индия“, както пише Полиен, той трябва да се е сблъскал с новите сили, които наскоро са се появили там, а именно партите под ръководството на техните царе Аршакиди и Бактрия, водена от гърка Диодот. Нямаме обаче доказателства, че тези млади държави някога са били подложени на нашествие от египетски цар. Малко вероятно е Птолемей да е навлязъл далеч в иранската територия и да е останал дълго време на такова разстояние от базата си в Египет. Възможно е обаче в един от древните градове на персийския цар – Екбатани, Персеполис или Суза – Птолемей да е организирал нещо като дворец за тържествени приеми, където пратеници на партските, бактрийските и гундукските династии да са се явявали с обещания за вярност. Само това би било достатъчно за придворните в Египет, за да нарекат действията на царя завоевание на Изтока чак до Бактрия и Индия. Очевидно Птолемей не е проникнал дълбоко и в Мала Азия, където Селевк II и майка му все още държат властта.

Въстание в Египет

Юстин и Йероним съобщават, че Птолемей всъщност не е завършил кампанията. Той научава, че в Египет е избухнал бунт, и е принуден да се върне. Какъв е бил този бунт, можем само да гадаем. Някои учени твърдят, че това е поредното въстание в Киренайка, други са склонни да мислят, че е бунт в Египет, след като Нил не се е наводнил достатъчно, когато е имало опасност от глад. В полза на последната версия свидетелства Каноповият декрет, издаден през 9-ата година от управлението на Птолемей III, на 7-ия ден от месец Апелая и 17-ия ден от месец Тиби в Египет (6 март 238 г. пр. Хр.), който е датиран непосредствено след Третата сирийска война и в който се отбелязва, че в определен момент от първоначалното управление на Птолемей III в Египет наистина е имало недостиг на хляб.

„Когато веднъж реката недостатъчно преляла и цялата страна се отчаяла от случилото се, и си спомнила за бедствията, случили се при някои предишни царе, когато се случило така, че жителите на страната пострадали от непълно преливане; (т.е. Птолемей III и Береника II) с грижа и прозорливост защитават както хората в храмовете, така и останалите жители, като се отказват от голяма част от доходите си, за да спасят живота, изпращайки хляб за страната в Сирия, Финикия, Кипър и много други страни на високи цени, спасиха жителите на Египет, като по този начин завещаха безсмъртно благодеяние и най-великия пример за своето достойнство на сегашните и бъдещите поколения, като награда за което боговете им дадоха трайно царско величие и ги дариха с всички благодеяния завинаги.“

Резултатите от източния поход на Птолемей

Въпреки преждевременното прекратяване на кампанията, политическите успехи на Египет изглеждаха огромни. За най-кратко време те успяват да завладеят голяма част от Азия. Но дали Птолемей е възнамерявал да задържи източните си завоевания, или това е бил само набег с цел разграбване на завладените територии, е въпрос, по който не разполагаме с документални доказателства. Египетската армия, ако приемем, че селевкидският цар не е могъл да събере армия, способна да я победи, е можела да се придвижи директно през огромното селевкидско царство безпрепятствено. Разбираемо е, че организираното натрупване на военна сила превишаваше всяка армия, която можеше да се изправи срещу нея в местата, където пристигаше, и така тя последователно завладяваше всички страни, докато оставаше в тях. Но запазването на завоюваното, когато армията се премести на ново място, е съвсем друг въпрос. Дори Александър Велики е имал трудности в това отношение. Ефимерността на идеята да стане цар на Селевкидското царство, да бъде и цар на Египет и по този начин да обедини по-голямата част от наследството на Александър, Птолемей изглежда е разбирал. Дори и да не се беше наложило Птолемей да се върне преждевременно у дома заради „вътрешен бунт“, щяха да са необходими много повече усилия и време, преди източната му кампания да може да се счита за истинско завладяване на Мидия и Персия.

Вярно е, че Птолемей предприел някои стъпки, за да подсигури окупираните територии. Йероним съобщава, че царят оставя своя военачалник Ксантип начело на провинциите отвъд Ефрат и назначава своя „приятел“ Антиох за управител на Киликия. Разбира се, ако е имал намерение да запази областите отвъд Ефрат като провинции на своята власт, скоро е трябвало да се откаже от тази идея. Може би споменатият Ксантип е спартански наемник, нает от картагенците през 256 г. пр. Някои учени отъждествяват „приятеля“ Антиох с по-малкия брат на Селевк II – Антиох Гиеракс, тогава четиринадесетгодишен, който по-късно става враг на брат си. Но по-правилно е да се каже, че този Антиох е бил „приятел“ в определен смисъл, т.е. някой близък до двора, македонец или грък, който е служил в Египет и се е казвал Антиох. В надписа той е споменат като обикновен наместник, назначен от Птолемей в Мала Азия.

Забележително е твърдението, че Птолемей е върнал в Египет изображения на египетски богове и други свещени предмети, отнети в по-ранни времена от персите. Освен в надписа от Адулис и Йероним, той се споменава и в декрета от Канопус:

„А свещените изображения, които персите бяха взели от страната, царят, след като направи поход извън Египет, върна благополучно в Египет и върна в храмовете, откъдето бяха взети; той поддържаше мира в страната, като я защитаваше с оръжие срещу множество народи и техните владетели.“

Според Йероним за това добро дело той получава прозвището Евергет („Благодетелят“). Държавният култ в Александрия се доразвива след завръщането на Птолемей от Изтока. Птолемей III и Береника били почитани под името Богове на благодетелите (Evergetes).

Продължаване на войната

По-нататъшният ход на събитията по време на Третата сирийска война е описан от Джъстин по следния начин:

„След заминаването на Птолемей Селевк построил огромен флот, за да се бори с отстъпващите градове. Но изведнъж се разразила буря, сякаш самите богове си отмъщавали, и Селевк загубил флота си при корабокрушение. И от цялото голямо оборудване съдбата му остави само едно голо тяло, дъх на живот и няколко спътници, които се бяха спасили от корабокрушението. Това, разбира се, било голямо нещастие, но се оказало в полза на Селевк, тъй като градовете, които преди това преминали на страната на Птолемей от омраза към него, сякаш доволни от присъдата на боговете, изведнъж променили настроението си, съжалили го за корабокрушението и отново се подчинили на управлението му. Така, радвайки се на нещастията си и забогатявайки от загубите си, той започва война срещу Птолемей като равен на него по власт. Но Селевк сякаш бил роден да бъде играчка на съдбата и си възвърнал царската власт, за да я загуби отново. Той бил победен и объркан, придружен само от малка група, както след корабокрушението, избягал в Антиохия. Оттам той изпратил писмо до брат си Антиох, в което го молел за подкрепа и като награда за помощта му му обещал част от Азия, ограничена от планинската верига Тавър. Антиох, макар и на четиринадесет години, беше алчен за власт, която надхвърляше годините му, и не се възползва от предоставената му възможност с искреността, с която брат му я беше предоставил. Това момче има престъпната смелост на възрастен човек и се осмелява да ограби всичко на брат си. Затова го нарекоха Гиеракс, защото живееше не като човек, а като змей и винаги крадеше чужди вещи. Междувременно, когато Птолемей научил, че Антиох идва на помощ на Селевк, той, за да не воюва едновременно с двамата, сключил мир със Селевк за десет години.“

Така между 244 и 242 г. пр.н.е. Селевк II Калиник постига промяна към по-добро за себе си. Основното условие за този нов завой е нестабилността, неустойчивостта на завоеванията на Птолемей III в Азия. Градовете отново се отвръщат от египетското покровителство и причината със сигурност не е сантиментално съчувствие към Селевк, а по-скоро остро недоволство от Птолемей, който безмилостно ограбва населението на Азия. Както става ясно, Селевк си възвръща Северна Сирия с Антиохия, столицата на неговото царство, въпреки че Селевкия Пиерия остава в ръцете на египетски гарнизон, който отрязва Антиохия от връзка с морето. Загубата на Северна Сирия означаваше и загуба на всички източни провинции. След като придобива определена икономическа, териториална и стратегическа база за още по-решителни действия, Селевк започва война с Птолемей, който е равен по сила на него. През 242-241 г. пр.н.е. (3-та година от 134-та Олимпиада) контраатаката на Селевкидите очевидно стига толкова далеч на юг, че според Евсевий Селевк успява да освободи Дамаск и Орфозия (на финикийския бряг), обсадени от египетските сили. Но опитът на Селевк да проникне още по на юг в Палестина завършил със съкрушително поражение и той избягал в Антиохия. Тук той търси помощ от брат си Антиох Гиеракс. Птолемей, научавайки, че Антиох идва на помощ на Селевк, и смятайки, че по-нататъшната борба е безсмислена, предпочита да сключи мир.

Мирен договор

Евтропий разказва за римско посолство в Египет със закъсняло предложение за римска помощ на Птолемей във войната срещу Селевкидите. „Птолемей приема с благодарност римляните, но отказва помощ, защото войната вече е приключила“. Този доклад е поместен от Евтропий между описанието на римските събития от 241 и 237 г. пр.н.е. По-точна дата на мира може да се посочи в един декрет на град Телмес в чест на Птолемей, син на Лизимах, племенник на Птолемей III Евергет. В този декрет се посочва, че Птолемей, син на Лизимах, е изпратен от египетския цар да управлява Телмесос и получава града от царя в лошо състояние заради войната. Синът на Лизимах освобождава гражданите от данъци и като цяло възвестява мирен начин на живот и просперитет на града. Декретът е датиран на 2 дист. от 7-та година на Птолемей III (1 юли 240 г. пр. Хр.). Така че мирът е сключен през 241 г. или първата половина на 240 г. пр.

Точните условия на мирния договор не са ни известни, но като цяло е малко вероятно държавата на Селевкидите да е успяла да възстанови позициите си отпреди войната. Птолемей разширява териториите си за сметка на части от Мала Азия и дори части от Сирия (например Селевкия Пиерия). С тези успехи Египет полага основите на нов етап от международната си мощ на Изток. Птолемей, разбира се, не постига световно господство, но връща властта си на доминираща позиция в Източното Средиземноморие.

През останалите почти двадесет години от живота си Птолемей Евергет почива на лаврите си. Александрийският двор продължава да се намесва в политиката и конфликтите в Средиземноморието. Писмото на цар Зиаил от Витиния до Кос от 241 г. пр.н.е. показва по-специално, че Птолемей III е „приятел и съюзник“ на Витиния и следователно контролира „опасния“ регион на северозападна Мала Азия. След като става цар, Зиаил очевидно се преориентира към Египет и от враг на Птолемеите се превръща в поддръжник на техните планове за нахлуване. От същото писмо става ясно, че Птолемей Евергет е бил „приятелски настроен към“ Кос. С владеенето на критския Етан Птолемей успява да завладее целия остров. До нас достигнаха надпис за този град и указ в чест на Булгарий, син на Алексий. Сякаш за да обобщи всемогъществото на египтяните, Мемнон пише:

„Птолемей (III), цар на Египет, достигнал върха на просперитета, склонил градовете на своя страна с бляскави дарове. А на хераклийците изпратил 500 артабаса пшеница и построил на акропола им храм на Херакъл от проконски камък“.

В Гърция, след като Антигон Досон става цар на Македония (229 г. пр. Хр.), възниква тристранно съперничество между Македония, Ахейския съюз и Спарта. Първоначално Египет подкрепя ахейците, а след това Птолемей дава обещания на царя на Спарта Клеомен и го убеждава да изпрати майка си и децата си в Александрия като заложници. Но в крайна сметка Птолемей позволява на Антигон да победи спартанците в битката при Селазия (222 г. пр. Хр.) Клеомен бяга в Александрия. Макар че Птолемей Евергет му оказва всички почести – като на воин на воин – и му издига статуя в Олимпия, чиито основи са открити, но не бърза да изпрати със себе си обещаните войски в Гърция. Според един съмнителен текст Антигон в началото на управлението си „покорил Кария“, т.е. изгонил египетските гарнизони оттам и ги заменил със свои.

Но дори и да имало изблици на война между армиите на Египет и някоя друга сила, самият Птолемей III вече не воювал. Може би е станал дебел и мързелив след бурната си младост. На монетите вратът му изглежда дебел.

Птолемей III Еверт продължава да попълва Александрийската библиотека. Ръкописи от целия гръцки свят са пренесени в Александрия. Цец приписва на самия Калимах твърдението, че по времето на Птолемей III библиотеката в Александрия наброявала 400 000 „смесени“ свитъка и 90 000 „несмесени“ свитъка. Под „несмесени“ вероятно се разбират свитъци, съдържащи едно произведение (а под „смесени“ свитъци се разбират папируси, на които са записани две или повече произведения. Много от тези половин милион свитъка трябва да са били копия на едни и същи ръкописи, тъй като общият брой на произведенията, написани от гръцки автори по това време, не достига този брой. Затова изглежда вероятно Александрийската библиотека да е служила не само като справочна библиотека за учени и студенти, но и като място, където са се правели копия на свитъци и са се съхранявали за продажба.

По времето на Птолемей III са направени опити за реформиране на календара. Целта е била да се въведе фиксирана епоха, в която да се изчислява календарът, вместо да се брои времето според годините на царуване на кралете, което е било изключително неудобно. Върху монетите на Птолемей III годините се броят от 311 г. пр.н.е. – годината на смъртта на малкия Александър, а не от годините на управление на Птолемей III. На второ място е разработен целогодишен календар с постоянни сезони. Досега египтяните са използвали 365-дневна египетска година. Тъй като не е имало високосни години с допълнителен ден, египетската година се е придвижвала с един ден напред на всеки четири години, което за период от 1460 години е трябвало да осигури цяла допълнителна година. Празник, който се празнува в определен ден от календарната година, може първо да е бил зимен, а 730 години по-късно да стане летен. Коптският указ гласи:

„За да може годишните сезони да съвпадат правилно с устройството на света и да не се случва така, че някои от празниците, чествани през зимата, да се падат през лятото, защото слънцето залязва с един ден напред на всеки четири години, а други празници, чествани през лятото, да се падат в бъдеще през зимата, както се е случвало преди и както ще се случи, ако годината продължи да се състои от 360 и пет допълнителни дни; Постановено е на всеки четири години да се добавя един ден, празник на Боговете Благодетели, след петте допълнителни дни и преди новата година, за да знаят всички, че предишните недостатъци в отчитането на годишните времена и годините и познаването на цялото устройство на небето са били поправени и подобрени от Боговете Благодетели.

За разлика от баща си, който не оставя особена следа като строител или реставратор на египетски храмове, Птолемей III Евергет се изявява по-ярко. Вероятно той построява нов храм на Озирис в Канопа. Според преданието между основните камъни е била поставена златна плоча, която по-късно е открита от археолозите. На него е написано на гръцки: „Цар Птолемей, син на Птолемей и Арсиноя, богове на Аделфи, и царица Береника, негова сестра и съпруга, посвещават мястото на Озирис“. Наосът на храма на Изида на остров Филаи, почти завършен при Птолемей II, е завършен от Птолемей III. На големия му северен пилон има гръцки надпис, според който цар Птолемей, кралица Береника и техните деца посвещават наоса на Изида и Харпократ. На близкия остров Биге има руини на храм, на който е изписано името на Птолемей III, свързано с имената на древноегипетските фараони. В Асуан на фасадата на малък храм, посветен на Изида-Сотис, са изобразени две фигури във вид на фараони – Птолемей и Береника (според йероглифните надписи). Друг малък храм, построен от Птолемей III в Есна, би бил особено интересен, тъй като по стените му е изписан свещеният отчет на писаря за азиатския поход на царя – египетски вариант на гръцкия паметник в Адулис; храмът обаче е разрушен през XIX в. от един предприемчив паша.

На грандиозния пилон в Карнак, който е запазен и до днес, е изобразен Птолемей III, като в този случай художникът необичайно се е отклонил от свещените канони и го е изобразил облечен не като древен фараон, а с подчертано гръцки хитон, който Птолемей действително е носил. Но най-внушителният паметник, построен по време на управлението на третия Птолемей, е огромният храм в Аполонополис Магна (Едфу), който е по-добре запазен от всички египетски храмове. Посветен е на местния бог Хор, когото гърците отъждествяват с Аполон. Основите му са положени на 7-ия ден от месец Епифий в 10-ата година на царя (23 август 237 г. пр. Хр.) в негово присъствие. Но строеж от такъв мащаб не би могъл да бъде завършен по време на управлението на един крал. Едва при управлението на дванадесетия Птолемей, около 180 години по-късно, са завършени последните допълнения към храма.

Управлението на Евергет със сигурност може да се разглежда като период на просперитет за египетската държава. Блестящите му военни успехи в първите години след възкачването му на престола не само придават блясък на цялото му управление, но и добавят някои важни и ценни териториални придобивки. Поданиците му продължават да се радват на същото вътрешно спокойствие, както при неговите предшественици. Изглежда, че той е проявил и по-благосклонно отношение към местните египтяни, отколкото двамата му предшественици. Той насърчавал религиозните им чувства и не само донесъл статуи на боговете им от Азия, но и създал различни архитектурни произведения в египетските храмове.

Сред последните действия по време на управлението си той дава великолепни подаръци на жителите на Родос, след като градът е засегнат от катастрофално земетресение, което срива дори прочутия Родоски колос. Броят на тези дарове е достатъчно доказателство за богатството и властта, които е притежавал.

„Птолемей им обеща и триста таланта сребро (7,68 т.) и един милион артабас хляб (10 000 т.), строителен дървен материал за десет петпалубни и същия брой трипалубни кораби, а именно четиридесет хиляди обикновени лакътя четиристранни борови греди, хиляда таланта медни монети (почти 26 т.), три хиляди таланта дървени стърготини (77,7 т.) Три хиляди платна, за възстановяването на колоса три хиляди таланта мед (77,7 тона), сто майстори и триста и петдесет работници, а за издръжката им ежегодно се отпускат четиринадесет таланта (освен това за състезанията и жертвоприношенията дванадесет хиляди артаба хляб (120 тона) и също толкова двадесет хиляди артаба за десетте гуми (200 тона). Повечето от тези подаръци той им даде веднага, а една трета от общата сума – в пари“.

Според някои по-късни източници (Помпей Трог) Птолемей е наречен Трифон („разкошен“, „разглезен“), а прозвището изглежда странно за цар, който е бил или поне е изглеждал трезвен и енергичен в сравнение с чувствените си предшественици и наследници. Някои учени изказват много правдоподобно предположение, че това прозвище е било дадено на втория Птолемей Евергет (но то е получило любопитно потвърждение в един демотичен надпис, в който се говори за „Птлумис, който е и Трупнус“. Очевидно надписът се отнася за времето, когато Птолемей III все още е бил съуправител на баща си. Ако това е така, можем да предположим, че „Трифон“ не е обиден епитет, даден на царя в края на неговото управление, а личното име на момчето още преди да бъде наречено с династичното име Птолемей.

Съпругата на Птолемей III Евергет е Береника II, дъщеря на киренайския цар Маг и Апама. Тя е и братовчедка на Птолемей III. От нея той има четири деца:

„И тъй като се случи така, че дъщерята, родена от цар Птолемей и царица Береника, от Благодетеля на боговете, и наречена Береника, също веднага обявена за Василиса, още като момиче, внезапно почина във вечния мир… Постановява се Да отдадеш вечна почит на кралица Береника, дъщеря на боговете-благодетели, във всички храмове на страната; и тъй като тя отишла при боговете през месец Тиби, в който също дъщерята на слънцето (египетската богиня Тафне), в самото начало напуснала живота, която любящият й баща понякога наричал своя диадема, а понякога зеницата на окото си, и да организира празник в нейна чест и шествие с баркентина в повечето храмове от първото подразделение през този месец, да се проведе празник в чест на царица Береника, дъщеря на боговете благодетели, във всички храмове на страната през месец Тиби, шествие с барка в рамките на четири дни от 17-ия ден, в който първоначално се е състояло шествието и завършването на траура; също така да изработиш нейния свещен образ от злато и скъпоценни камъни и да го поставиш във всеки храм от първи и втори ред, както и да го поставиш в светилище, което гадателят или онези жреци, които влизат в адитона, за да обличат боговете, да носят в ръцете си, когато се правят пътувания и празници на други богове, за да могат всички да ги виждат и всички да се покланят и да отдават почит на Береника.“

Съдейки по факта, че авторите, които пишат за двора на Птолемей III, не разказват скандални истории, можем да заключим, че животът му е бил пример за семейна добродетел сред царете от династията на Птолемеите. Не сме чували да е имал любовници. Може би Береника Киринска е имала сили да задържи съпруга си за себе си.

Птолемей III Евергет умира през октомври 222 или 221 г. пр.н.е. на възраст малко над 60 години – естествена смърт от болест, подчертава Полибий. Изглежда, че Птолемей IV не е бил виновен за това, че е улеснил по престъпен начин предстоящата смърт на баща си, както по-късно е обвинен този нещастник.

Преживяват го царица Береника и брат му Лизимах. Очевидно двамата братя са живели във взаимно доверие. Според един йероглифен надпис от Коптос Лизимах е бил управител на провинция в Горен Египет през 241-240 г. пр.

„Господарю на езерото Ишру, дай живот на Лизимах, брата на владетелите, стратега.“

Евсевий Кесарийски, според Порфирий Тирски, казва на едно място в своята „Хроника“, че Птолемей Еверт е царувал 25 години, а на друго – 24 години.

Източници

  1. Птолемей III Эвергет
  2. Птолемей III
  3. Бивен Э. Династия Птолемеев. — С. 99.
  4. Бивен Э. Династия Птолемеев. — С. 229.
  5. Бивен Э. Династия Птолемеев. — С. 228—229.
  6. ^ This identification of Ptolemy son of Lysimachus, with Ptolemy the Son who is attested as Ptolemy II’s co-regent is argued in detail by Chris Bennett. Other scholars have identified the co-regent as an illegitimate or otherwise unknown son of Ptolemy II.
  7. ^ Il suo epiteto, Evèrgete, significa „Benefattore“ e veniva tradotto in demotico con nb nꜢ nfr.w (neb na nefer.u) (Lanciers 2014, p. 380).
  8. ^ Gli storici hanno avanzato diverse ipotesi sull’identità di questo principe tolemaico: figlio di Tolomeo II e Arsinoe I, quindi fratello biologico di Tolomeo III; figlio di Tolomeo II e di una concubina; figlio adottivo identificabile con Tolomeo di Telmesso, figlio di Lisimaco e Arsinoe II, sorella e poi moglie di Tolomeo II (Tunny 2000, p. 90).
  9. Le 25 Dios dans le calendrier macédonien, le 28 janvier dans le calendrier julien, le 24 janvier dans le calendrier grégorien.
  10. a b et c Will 2003, tome 1, p. 254.
  11. Will 2003, tome 1, p. 249.
  12. Will 2003, tome 1, p. 251.