Нерва

Резюме

Марк Кокцей Нерва (роден на 8 ноември 30 или 35 г., Нарния, Римска империя – починал на 25 януари 98 г., Рим, Римска империя), по-известен като Нерва, е римски император от 18 септември 96 г. до 25 януари 98 г., основател на Антониновата династия и първият от „петте добри императора“.

Нерва принадлежи към сенаторската аристокрация и прави политическа кариера по времето на Юлий Клавдий и Флавий. Отличава се при разрешаването на Пизонската конспирация (65 г.), претор е през 66 г., консул през 71 и 90 г. След убийството на Домициан от заговорници през 96 г. той е провъзгласен за император. Той възстановил правата на сената и управлявал в съгласие с него. Управлението му продължава само шестнадесет месеца, през които Марк Кокцей успява да въведе ред в императорската хазна чрез спестявания, започва да раздава земя на най-бедните граждани и създава фонд за издръжка на деца от бедни семейства. Изправен пред недоволството на военните, той приема Марк Улпий Траян, управител на Горна Германия, и го прави свой съуправител и наследник на трона. Скоро след това Нерва умира. С неговото управление започва ерата на адаптивната монархия в римската история.

Римската история на Дион Касий разказва за царуването на Нерва, но от съответната част на това произведение (LXVII, 15 – LXVIII, 3) са останали само епитом, съставен от Йоан Ксифилин, и отделни откъси в Съкращението на историите на Йоан Зонара и византийските хронографи. Кратък разказ за Нерва има в „Бревиария на римската история“ на Евтропий и в „История срещу езичниците“ на Павел Орозий. Най-информативният източник по темата се смята от учените за „Извори за живота и нравите на римските императори“, в който на Нерва е посветена сравнително дълга глава.

Последният е основен източник на информация за управлението на Нерва в писмата на Плиний Младши, съвременник на тези събития, и в неговия Панегирик за Траян. Ценни източници по частни въпроси са епиграмите на Марциал, житието на Аполоний Тиански и „Жития на софистите“ на Флавий Филострат (по-специално последното произведение съдържа текста на речта на Дион от Пруса, приятел на Нерва). И накрая, една конкретна тема – водоснабдяването в Рим – е разкрита от Секст Юлий Фронтин, когото Нерва назначава за надзорник на водоснабдяването на града (curator aquarum) през 97 г. След смъртта на императора Фронтин публикува труда си „За римските акведукти“ в две книги.

Известно е, че Тацит е искал да продължи да описва управлението на Нерва и Траян, когато завършва своите „Истории“. По-късно той се отказва от този план, както поради разочарование от режима на Антонините, така и поради чувствителността на темата. Амиан Марцелин започва да пише „Обща история“ по времето на Нерва, но съответната част от труда му е изгубена. Същата съдба сполетява и наследника на Светоний, Луций Марий Максим, който пише за императорите от Нерва до Елагабал.

Произход и първи години

Плебейската фамилия Коцеи става част от римската аристокрация доста късно в империята. Предполага се, че първите членове на фамилията са живели в град Нарни в Умбрия, на 85 км северно от Рим. Двамата братя, по-големият от които е Гай Кокцей Балб, а по-малкият Марк Кокцей Нерва, правят кариера в обкръжението на Август и получават консулски постове съответно през 39 и 36 г. пр. Вторият от тях е прадядо на император Нерва. Син на консула от 36 г. пр.н.е., който носел същото име, бил върховен консул през 22 г., виден юрист и приятел на Тиберий; самоубил се през 33 г. Синът му, също юрист, е консул по времето на Калигула през 40 г. и е женен за Сергия Плавтила, дъщеря на Гай Октавий Ленат (консул през 33 г.). От този брак се раждат син, бъдещият император на Рим, и дъщеря, която става съпруга на Луций Салвий Отон Тициан.

Като цяло Кочеи са описани в източниците като „древна италианска фамилия“ във връзка с първи век от н.е. Въпреки това император Нерва имал три поколения предци, които били получили висшата римска магистратура, а семейството му принадлежало към най-уважаваните и влиятелни. Свързвали го с Юлий Клавдий не само приятелски, но и имуществени връзки: братът на Сергий Плавтил бил женен за Рубелия Баса, правнучка на Тиберий. Косвени доказателства сочат, че в някакъв момент фамилията Коцеа е станала патриция. Дион Касий я нарича „най-благородната“.

Марк Кокцей Нерва, по-известен впоследствие само с прозвището си Нерва, е роден в Нарни, поради което източниците му дават епитета Narniensis (от град Нарни. Благодарение на надписите е известна датата на раждането му – 8 ноември. Мненията за годината се разминават. Античните автори дават различни сведения за възрастта на Марк Кокцей по време на смъртта му на 25 януари 98 г. При Псевдо-Аврелий Виктор тя е 63 години, а при Дион Касий – 65 години, 10 месеца и 10 дни. Въпреки това М. Грант пише, че вероятно за 30 г. клони към 35 г.: тази дата, според тях, корелира по-добре с датата на претурата на Нерва.

Кариера

Почти нищо не се знае за живота на Нерва преди 65 г. Вероятно е започнал кариерата си като член на сената с поста на военен трибун. В един от надписите, открити в Сасоферато, се съобщава, че Марк Кокцей е бил член на свещеническата колегия на Салиан и е бил квестор на града (заемал е и длъжността префект на латинските игри.

През 65 г. от н.е. император Нерон, който слага край на заговора в Пизон, включващ много сенатори и високопоставени военни, награждава трима свои приближени за помощта им в разкриването на заговорниците. Това са Гай Софоний Тигелин, Публий Петроний Турпилиан и Марк Кокцей Нерва. Нищо не е известно за конкретните им заслуги, но наградата е била изключителна. Така Нерва получава триумфални знаци и статуя във форума, сякаш е спечелил голяма война; по-късно, решавайки, че това не е достатъчно, Нерон нарежда статуя на Нерва да бъде поставена и в двореца му на Палатин. По време на тези събития Марк Кокцей е бил кандидат-претор, т.е. очевидно е получил преторския пост през 66 г. Приблизително по същото време той става член на още две свещенически колегии – на авгурите и на августите, а също така става покровител на един италиански град, вероятно Сентинус.

През тези години Нерва е смятан за приятел на императора – може би заради стиховете му, които Нерон харесва и които дават основание на Марк Кокцей да го нарече „Тибул на нашето време“. Друг приятел на Нерва е Тит Флавий Веспасиан, почетен войник, участвал в завладяването на Британия. Съществува хипотеза, че той е помолил Нерва да се грижи за по-малкия му син Домициан, когато той тръгва на война с евреите през 67 г. Светоний предава слуха, че младият Домициан е бил любовник на Марк Кокцей.

Скоро в Римската империя настъпва продължителна политическа криза. След като редица провинциални управители се разбунтуват, Нерон е принуден да се самоубие, което бележи края на Юлиево-Клавдиевата династия (юли 68 г.). Върховната власт преминава в ръцете на Сервий Сулпиций Галба, но той е убит през януари 69 г. от преторианците, които провъзгласяват Марк Салвий Отон за император. Последният бил победен във война с Авъл Вителий, наместник на Горна Германия, и също се самоубил (април 69 г.). Накрая Веспасиан се противопоставя на Вителий. Той побеждава през декември 69 г. и след това ситуацията постепенно се стабилизира. Нищо не е известно за участието на Нерва във всички тези бурни събития. Той е в съюз с Отон (има хипотеза, че Марк Кокцей е подкрепил Веспасиан в последните етапи на гражданската война. Възможно е наградата за подкрепата му да е била консулският пост през 71 г., който Нерва споделя с новия император (в огромното мнозинство от случаите самият Веспасиан и синовете му са ръкополагани за консули през тези години).

След 71 г. името на Нерва отново изчезва от източниците; възможно е той да е останал в обкръжението на Веспасиан и неговите наследници Тит и Домициан. Следващата препратка е към 91 г., когато Марк Кокцей става консул за втори път, отново заедно с императора (Домициан). Съществува предположение, че и това назначение е награда за подкрепата на династията Флавий – сега по време на бунта на управителя на Горна Германия Луций Антоний Сатурнин през януари 89 г. Сатурнин се провъзгласява за император и печели подкрепата на германското племе хата, но е победен в рамките на двадесет и четири дни и екзекутиран.

Флавий Филострат съобщава чрез Аполоний Тиански, че Нерва е бил „отличен консул“, но по-късно „толкова се страхувал от тежестта на държавната служба, че се оттеглил напълно от бизнеса“. Очевидно той остава верен на Домициан; въпреки това през 93 г. императорът обвинява Марк Кокцей в заговор и само благодарение на застъпничеството на някои сенатори не го осъжда на смърт, а само го изпраща за известно време в Таренций. Според Дион Касий в основата на обвинението е хороскоп, според който Нерва е предопределен да получи власт над империята.

Идване на власт

На 18 септември 96 г. Домициан е убит от заговорници. Преките извършители са няколко свободни мъже на служба при императора, но заговорът е симпатичен и на двамата префекти на преторията – Тит Флавий Норбан и Тит Петроний Секунд. Няколко часа по-късно сенатът се събра на специално заседание и провъзгласи Нерва за нов император. Някои учени обясняват този избор с принадлежността на Марк Кокцей към аристокрацията, с богатия му политически опит (включително връзките му с висшата магистратура) и с авторитета на сериозен юрист, докато други смятат, че провъзгласяването на Нерва е странно събитие, което не може да бъде обяснено въз основа на наличните източници.

Възрастта на Марк Кокцей и липсата на синове могат да бъдат аргументи срещу това той да бъде избран от сенаторите, без да е участвал в заговора. Това подозрение е повдигнато както от древните историци, така и от съвременните историци. Така Дион Касий пише, че Нерва имал причини да иска смъртта на Домициан: последният решил да го екзекутира, но някакъв астролог убедил императора, че според хороскопа му Марк Кокцей така или иначе ще умре през следващите няколко дни. Според същия автор заговорниците, още докато се готвели да убият владетеля, предложили няколко сенатори да го наследят. След като всички им отказват, те убеждават Нерва „без особени трудности“. Светоний в биографията си на Домициан не дава такива подробности, но може би е имал специални съображения: живял е при Траян и явно не е искал да опетни репутацията на осиновителя си. Така че е възможно Нерва поне да е бил информиран за заговора.

Във всеки случай сенаторите трябвало спешно да провъзгласят своя император. Може би го правят, за да изземат инициативата от заговорниците и да предотвратят обща дестабилизация на ситуацията. Напредналата възраст на Нерва може да се окаже плюс в известен смисъл: възрастен мъж с влошено здраве изглежда по-сигурен вариант и се възприема като временен компромис между различните групи за натиск. Освен това Марк Кокцей, приятел на Веспасиан, вдъхва доверие на сенатското мнозинство, което като цяло симпатизира на Флавий. Той успява да се съгласи да поеме върховната власт най-вече защото не иска да се повтори гражданската война от 68-69 г., която е преживял като зрял мъж.

Народът останал равнодушен към смяната на властта и сред войниците, които били верни на Домициан, избухнали бунтове. Бяха отправени искания за обожествяване на мъртвия император и за наказване на убийците му, но войниците бързо се успокоиха, тъй като никой от висшите офицери не ги поведе. Въпреки това позицията на новия владетел остава нестабилна. Когато се разпространява слухът, че Домициан е оцелял след убийството, Нерва е толкова уплашен, че според Псевдо-Аврелий Виктор „загубил гласа си, променил лицето си и едва оцелял“. Скоро се разбрало, че слухът е фалшив, и императорът „отново се развеселил и се отдал на обичайните удоволствия на живота“.

Когато Нерва се явява за пръв път в сената в новото си качество, той е посрещнат с голям ентусиазъм: със смъртта на Домициан сенаторите са се отървали от смъртна опасност и сега очакват справедливо и кротко управление от новия император. Самият Нерва очаквал само още по-големи трудности и това било най-добре изразено от консула Гней Арий Антонин (дядо на Антонин Пий):

Ариус Антонин, човек остроумен и много предан на него, след като умело представил положението на владетелите, казал, след като го прегърнал, че поздравява сената, народа и провинциите, но в никакъв случай не поздравява себе си, за когото би било по-добре постоянно да осмива лошите принцове, отколкото да поеме върху себе си не само такова бреме на управление и опасност, но и да се подлага на съда на враговете, както и на приятелите, които смятат, че имат право на всичко, а ако не получат нещо, стават по-лоши от всички врагове.

На същото заседание сенаторите решават да прокълнат паметта на Домициан. Монетите с образа на убития император са заменени с нови, носещи надписа Libertas publica („свобода на държавата“), статуите му са разрушени, а арките, построени в негова чест, са съборени и името на Домициан е заличено от всички публични регистри. В някои случаи портретите на Домициан са просто преработени, за да се постигне прилика с Нерва; това позволява бързото създаване на нови изображения и унищожаването на портретите на починалия владетел. Огромният дворец, издигнат на Палатинския хълм и известен като двореца на Флавий, е преименуван на „Дом на народа“, а Нерва се настанява в бившата вила на Веспасиан в градините на Салустий.

Начало на управлението

След като Марк Кокцей идва на власт, той официално се нарича император Цезар Нерва Август (по-рядко император Цезар Нерва Август). През 97 г. той приема почетното прозвище Германик и е провъзгласен за император в първоначалния смисъл на думата, така че пълното му име става Имп. Nerva Caesar Aug., Germanicus, pontifex maximus, tribuniciae potestatis II, imp. II, cos. IV, pater patriae. В един надпис са посочени първоначалните му преномен и номенклатура (Марк Кокцей), но това е явна аномалия. В друг надпис Нерва е наречен проконсул, но това също е грешка: императорът не е заемал тази длъжност, тъй като по време на управлението му никога не му се е налагало да напуска Италия. Античните автори обикновено го наричат просто Нерва, а понякога и Кокцей Нерва или божествен Нерва.

Новият император се заклел тържествено, че по време на управлението му нито един сенатор няма да бъде убит, и удържал на думата си. Новият император се заклел тържествено, че по време на управлението му няма да бъдат убивани сенатори, и удържал на думата си; освен това не вземал важни решения, без да ги обсъди първо в сената. Започват да се секат монети с надпис Providencia senatus („волята на сената“). Нерва обявява край на съдебните процеси за оскърбление на императорското величие и за държавна измяна, често срещани по времето на Домициан; той освобождава от затвора всички обвинени в престъпление и дава амнистия на осъдените. Цялото имущество, неправомерно конфискувано при неговия предшественик, е върнато на собствениците. В една от епиграмите си Марциан описва отношението на римското общество към тези промени:

Много информатори са осъдени на смърт още в първите дни на новото управление. Сред тях Дион Касий споменава един философ, Сера, когото учените смятат за Палфурий Сура, споменат у Ювенал. Имало и такива, които се възползвали от смяната на властта, за да си разчистят личните сметки, и Плиний Младши пише: „В първите дни след възстановяването на свободата всеки сам за себе си, с нестройни и безразборни викове, съдеше и наказваше враговете си“. Поради това Нерва трябвало да спре да преследва привържениците на Домициан. В резултат на това някои одиозни фигури запазват не само живота и имуществото си, но и политическото си влияние: Марк Аквилий Регул заседава в Сената поне до 100 г., а Авъл Дидий Гал Фабриций Вайентон дори става консул през 97 г.

Без надеждна подкрепа извън Сената Нерва е принуден да предприеме редица популистки мерки, за да спечели симпатиите на жителите на града и на войниците (и едните, и другите очакват щедри подаръци по повод смяната на владетелите). Императорът повишава конгиария (парични помощи за градския плебс) до 75 денария на човек, докато войниците може да са получавали дарение до 5000 денария на човек. Впоследствие Нерва се опитва да облекчи данъчната тежест за най-нуждаещите се римски граждани. Той заповядва на бедните и бездомните да получат безплатни парцели, за закупуването на които изразходва до 60 милиона сестерции държавни пари (императорът дори продава някои от имотите си, за да финансира проекта). Нерва премахва петпроцентовия данък върху наследството в случаите, когато децата наследяват от родителите си; въвежда заеми за италианските земевладелци (при условие че те ще плащат пет процента от тези заеми на своите общини за подпомагане на децата от най-нуждаещите се семейства); и създава фондове за издръжка, които по-късно са разширени от неговите наследници Траян, Антонин Пий и Марк Аврелий. Тези фондове се управляват от префект, най-често член на сенаторската класа. Нерва прекратява и злоупотребите със събирането на еврейския данък. По времето на Домициан този данък трябвало да плащат не само онези, които очевидно са следвали еврейския начин на живот, но и онези, които са криели еврейския си произход. Нерва се отказва от тази практика и е издадена серия монети с надпис fisci Iudaici calumnia sublata („фалшивите обвинения, свързани с данъка върху евреите, са прекратени“).

Всички тези мерки вероятно са стрували много пари на държавата и императорът е трябвало да помисли за намаляване на държавните разходи. Създадена е специална комисия, която отменя някои религиозни празници и жертвоприношения, както и гладиаторските битки и надбягванията с колесници (сребърните и златните статуи на Домициан са претопени (Нерва забранява да се издигат статуи от благородни метали в негова чест), а имуществото на покойния император е изложено на търг заедно със значителна част от собственото имущество на Нерва. Вярно е, че Дион Касий съобщава, че принцепсът „изобщо не се интересувал от цените на всичко това и по този начин облагодетелствал мнозина“.

Кризата и приемането на Траян

Въпреки популистките мерки, предприети от Нерва, режимът му все още е крехък. Основната причина за това е липсата на подкрепа от страна на армията и преторианската гвардия, които пазели добър спомен за Домициан. Непосредствено след смяната на властта в провинциалните армии настъпват размирици. Плиний Младши например споменава за подготвяно въстание от някакъв командир на „голяма и прочута армия“ в Изтока или Кападокия). Тази заплаха е била отстранена, но не е известно как точно. В дунавските легиони избухва открито въстание; вероятно Дион Хризостом е този, който успява да го прекрати с намесата си.

В Рим също цари смут. Гай Калпурний Крас Фруги Лициниан (брат на осиновения син на Галба) заговорничи в началото на 97 г. и започва да подстрекава войниците към бунт, като им обещава щедри възнаграждения, ако дойде на власт. Заговорът е разкрит навреме и източниците съобщават за много мека реакция от страна на Нерва: спазвайки клетвата, която е дал в началото на управлението си, той изпраща Крас и съпругата му Агедия Квинтина само в Тарент, въпреки че „сенаторите го упрекват за снизходителността му“.

Още по-опасно беше представянето на преторианската гвардия. По времето на Домициан тя възвръща независимото си значение след известно прекъсване и затова стражите по-трудно от войниците от провинциалните армии приемат безнаказаността на убийците на императора. Освен това единият от двамата преториански префекти, замесени в заговора, Тит Флавий Норбан, умира и Нерва взема неудачно кадрово решение: назначава на негово място Касперий Елиан, който вече е заемал този пост при Домициан (през 84-94 г.). Елиан използва високия си пост, за да започне открит бунт: през есента на 97 г. ръководените от него преторианци обсаждат императорския дворец и на практика вземат Нерва за заложник. Това не е държавен преврат, а опит за натиск върху императора: пазителите изискват убийците на Домициан да им бъдат предадени за наказание. Според Дион Касий „Нерва им се противопоставил толкова решително, че дори оголил ключицата си и подпалил гърлото си“. Псевдо-Аврелий Виктор пише, че императорът по време на тези събития „бил толкова уплашен, че не можел да сдържи повръщането и дефекацията си, но все пак се съпротивлявал решително, като казвал, че е по-добре да умре, отколкото да понижи авторитета на властта, като предаде онези, които са му помогнали да я постигне“. Но все пак му се наложи да предаде тези мъже – Тит Петроний Секунд и бившия камерхер Домициан Партений. Петроний е убит от преторианците с един удар, а на Партений „първо са отрязани гениталиите и са хвърлени в лицето му. След това Нерва трябва да произнесе реч пред народа, в която да благодари на преторианците за клането.

Вече е ясно, че Нерва не е достатъчно силен, за да се задържи на власт и да поддържа стабилността в империята; особено уязвима за императора е липсата на официален наследник, тъй като Нерва е стар и не е в добро здраве. Марк Кокцей се нуждаел от наследник, на когото да са верни и народът, и армията. Затова той отхвърлил роднините си и решил да посочи за свой наследник виден пълководец. За известно време той може би е смятал, че Марк Корнелий Нигрин Курий Матерна е подходящ, но в крайна сметка е избран Марк Улпий Траян, който управлява Горна Германия.

Решаващи за този избор може би са били популярността на Траян в армията и връзките му. Марк Улпий е направил кариера „от низините“, от обикновен легионер, и е бил способен военачалник, така че войниците са го обичали. Той командва една от най-силните военни групи в империята – Горногерманските легиони, а наместник на Долна Германия с нейните три легиона е най-близкият му приятел Луций Лициний Сура. Друг приятел на Траян, Квинт Глиций Агрикола, управлявал Горна Мезия и имал още три легиона под свое командване; накрая, Траян поддържал близки отношения с управителите на Сирия и Кападокия, а вероятно и с управителите на Долна Мезия и Британия. По този начин приемането на Марк Улпий гарантирало на Нерва лоялността на повечето от ключовите провинции с техните погранични армии. И накрая, Траян бил сравнително млад и пълен със сили.

Нерва пренебрегва провинциалния произход на Траян, който е родом от Бетика, „защото смята, че е редно да се гледа по-скоро храбростта на човека, отколкото мястото му на раждане“. Скоро след въстанието на преторианците, през септември 97 г., императорът обявява приемането на Траян под името Нерва Цезар. На 25 октомври е извършена официалната процедура по приемането, след което Марк Улпий получава титлата цезар, консулство за 98 г. (съвместно с Нерва), правомощията на народен трибун и проконсулска власт над цяла Римска Германия, като по този начин става фактически съконсул на Нерва. Дион Касий пише, че когато уведомил Траян за всичко това, императорът му изпратил писмо със стих от „Илиада“: „Моите сълзи отмъщават за аргите с твоите стрели!“; някои учени предполагат, че това е измислен епизод.

Последни месеци

Когато Траян научава за осиновяването му, той остава на границата с Рейн, така че Нерва е единственият носител на върховната власт в столицата до смъртта си. Има три източника, които разказват за гранични конфликти по това време. В деня на осиновяването на Траян римляните получават известие за някаква победа, спечелена на брега на Дунав (в един надпис от времето на Нерва се споменава за война със свебите (накрая, в края на 97 г., и Нерва, и Траян получават почетно допълнение към имената си – Германик. Възможно е и в трите случая да става дума за едни и същи събития – победата над германското племе свеби в Панония.

Античните автори споменават редица закони на Нерва в допълнение към тези, свързани с възстановяването на финансовата и икономическата система. По-специално императорът забранява браковете между чичо и племенница (те са разрешени през 49 г. от Клавдий) и забранява на владетелите да кастрират робите. Що се отнася до последния закон, смята се, че подобна забрана е била въведена при Домициан и че Нерва е разширил приложното ѝ поле. Дигестите съобщават, че според закона на Нерва човек, който предаде роба си за кастрация, губи половината от имуществото си.

Поради краткостта на управлението си Нерва отделя сравнително малко внимание на обществените работи; той само довършва проектите, започнати при Флавий. По-специално продължават ремонтите на пътищата и разширяването на акведуктите. Последната програма е ръководена от консула Секст Юлий Фронтин, който слага край на злоупотребите в тази област и по-късно публикува обширен труд за водоснабдяването на Рим. С увеличаването на доставките на зърно в столицата Нерва организира изграждането на голяма зърнохранилище, наречено Horrea Nervae. Завършен е малък императорски форум, наречен Форум на Нервите (той свързва Форума на Август и Храма на мира). По времето на Нерва е построен път, свързващ Неапол и Путеоли в Кампания, а в Панония, Мала Азия, Африка и Испания са построени пътища.

Военните дейности на Нерва се ограничават до създаването на колонии на ветерани в Африка (практика, която по-късно е продължена от Траян). Някои части на спомагателните войски са наречени на негово име – Нервия или Нервиана.

На 1 януари 98 г., в началото на четвъртото си консулство, Нерва получава инсулт по време на една от частните си аудиенции. Малко след това той получава треска и умира на 25 януари във вилата си в градините на Салустий. По решение на сената покойникът е обожествен, а прахът му е погребан в мавзолея на Август. Предаването на властта на Траян става без инциденти. Плиний Младши съобщава, че Траян е построил храм в чест на своя осиновен баща, но следи от този храм никога не са открити. Десет години по-късно е емитирана серия монети, посветени на божествения Нерва.

Аврелий Виктор описва Нерва като мъдър, сдържан и проницателен. Според Евтропий Нерва бил „умерен и енергичен съпруг в личния живот“. По времето, когато Марк Кокцей придобива върховна власт, той е възрастен и болнав човек, което може да се е отразило на управлението на делата му. За него се знае, че е „пристрастен към виното“.

На статуите и монетите императорът изглежда като тънък мъж със силно присвити очи, крив нос и дълъг врат. Най-известната оцеляла статуя на Нерва е неговата статуя на Юпитер Гръмовержеца, седнал на трона си. Вдигнатата му напред ръка и леко изпънатият му крак, обединени в система на кръстосан баланс, създават впечатление за свободно и широко движение в пространството. Тежките и дълбоки гънки на императорската тога засилват впечатлението за триизмерна скулптура благодарение на контраста между светлината и сянката. По лицето се вижда, че това е възрастен и уморен човек. Контрастът между главата на възрастен владетел и мощното тяло на бог може да се обясни с факта, че римляните са се стремили да съчетаят героизирането на образа с индивидуална интерпретация на портрета.

Източниците мълчат за хипотетичната съпруга и децата на Нерва. Въз основа на това учените са доста сигурни, че такива не е имало. Дион Касий съобщава за някои далечни роднини, на които Марк Кокцей теоретично би могъл да прехвърли властта си, вместо да осинови Траян. Известно е, че Нерва е имал племенник Луций Салвий Отон Кокцей (син на сестра му), но той е екзекутиран при Домициан.

За античните автори Нерва неизменно е пример за добър и справедлив владетел, с когото се свързват положителните промени в римското общество. Така Тацит в предговора си към биографията на Гней Юлий Агрикола пише, че при управлението си Нерва „е събрал несъвместими дотогава неща – княжеството и свободата“. Почти век по-късно Септимий Север, който завзел императорската власт, намерил за необходимо да прибегне до фиктивно осиновяване, за да проследи произхода си до Нерва; синът му Каракала включил когномена Нерва в пълното си име, а Александър Север се нарекъл потомък на Марк Кокцей.

Въз основа на положителни оценки в източниците историкът Едуард Гибън в своята „История на упадъка и разпадането на Римската империя“ нарича Нерва първия от петимата добри императори, при които Римската империя „е управлявана с абсолютна власт под ръководството на мъдрост и добродетел“. Въпреки това дори Гибън отбелязва, че в сравнение със своите наследници и предшественици Нерва не е имал достатъчно опит, за да управлява успешно:

„Веднага след като взел короната от ръцете на убийците на Домициан, Нерва осъзнал, че с оглед на напредналите си години вече не е в състояние да обуздае бушуващите социални вълнения, които дългите години на тиранично управление на предшественика му били породили. Добрите хора оценяваха кротостта му, но римските бунтовници и размирници можеха да бъдат обуздани само с твърда ръка, със сурово правосъдие, което да всява ужас у виновните“.

Съвременните учени описват Нерва като владетел с добри намерения, но слаб и неефективен. При него римският сенат получава предишните си привилегии, но неумелото управление на финансите и липсата на доверие у войниците на Нерва в крайна сметка довеждат империята до криза. Само назначаването на Траян за наследник увеличава подкрепата му. Историкът Чарлз Лесли Мърисън стига до заключението, че Нерва не е бил подходящ за ролята на император: той е бил по-скоро „камерен човек“ и се е чувствал по-уверен в малка група, „където неговият премерен и спокоен подход към проблемите е правил правилно впечатление на хората“. Нерва се оказва безпомощен владетел и според Мюрисън неговото представяне е ярка илюстрация на това, което днес се нарича „принципът на Питър“.

Като цяло управлението на Нерва се оценява като преходен период между тиранията на Домициан и „златния век“ на Антонин. Във връзка с това антикологът С. Платнер намира за красноречиво следното: единствената постройка, построена при Нерва, е форумът, наречен на негово име, който се наричал още Форум Транзиториум (на латински: Forum Transitorium).

Убийството на Домициан и провъзгласяването на Нерва за император се разглеждат в историографията като резултат от продължителния конфликт между Флавий и сената, предизвикан, от една страна, от недоволството на аристокрацията от засилването на династичния принцип, а от друга – от засиленото представителство на провинциалната аристокрация в сената. От времето на Нерва насам императорите си сътрудничат със сената и като доказателство за това се заклеват при приемането на властта, че няма да екзекутират своите сенатори. Траян и Адриан последвали примера на Нерва в това отношение.

Гибън смята, че Нерва е създал нова традиция на наследяване, но следващите поколения историци са скептични: като избира „от най-добрите“ осиновен син и наследник на върховната власт и по този начин съчетава условно републиканския принцип с династичния, Марк Кокцей повтаря опита на Галба, но значително по-успешно. Като император, провъзгласен от сената, Нерва е поставен наравно с Тиберий и Тит. В същото време опозицията на армията на практика е загубена.

Литература

Източници

  1. Нерва
  2. Нерва
  3. 1 2 3 4 Cocceius 16, 1900, s. 133.
  4. Евтропий, 2001, VIII, 1.
  5. Орозий, 2004, VII, 11.
  6. Sur les vingt consulats éponymes du règne de Vespasien, huit sont occupés par Vespasien lui-même (70-72, 74-77, 79), sept par son fils aîné et successeur Titus (70, 72, 74-77, 79) et un par son fils cadet Domitien (73). Outre Nerva, les trois autres consuls sont Lucius Valerius Catullus Messallinus en 73, et les collègues Decimus Iunius Novius Priscus et Lucius Ceionius Commodus en 78.
  7. « La vieillesse et une débilité qui lui faisait vomir sans cesse sa nourriture avaient affaibli Nerva » (voir Dion Cassius, Histoire romaine, LXVIII, 1, 3).
  8. ^ Sister of Trajan’s father: Giacosa (1977), p. 7.
  9. ^ Giacosa (1977), p. 8.
  10. Nombre completo: M. Cocceius M. f. M. n. Nerva;[1]​
  11. En latín, Imperator Nerva Caesar Augustus.[1]​