Йохан Кройф

Резюме

Хендрик Йоханес Кройф OON (25 април 1947 г. – 24 март 2016 г.) е холандски професионален футболист и мениджър. Като играч печели Златната топка три пъти – през 1971, 1973 и 1974 г. Кройф е привърженик на футболната философия, известна като „тотален футбол“, изследвана от Ринус Михелс, и е широко смятан за един от най-великите играчи в историята на спорта, както и за един от най-добрите мениджъри в историята му.

В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век холандският футбол се издига от полупрофесионално и неясно ниво, за да се превърне в сила в този спорт. Кройф извежда Холандия до финала на Световното първенство по футбол през 1974 г. и получава „Златната топка“ като играч на турнира. На финала през 1974 г. той изпълнява финт, който впоследствие е наречен на негово име – „Завъртане на Кройф“ – движение, широко възпроизвеждано в съвременната игра. След като завършва на трето място на Евро 1976, Кройф отказва да играе на Световното първенство през 1978 г., след като опит за отвличане, насочен към него и семейството му в дома им в Барселона, го отказва от футбола. На клубно ниво Кройф започва кариерата си в Аякс, където печели осем титли в Ередивизи, три европейски купи и една Междуконтинентална купа. През 1973 г. преминава в Барселона за световно рекордна трансферна сума, като още в първия си сезон помага на отбора да спечели Ла Лига и е обявен за европейски футболист на годината. След като се оттегля от футбола през 1984 г., Кройф постига големи успехи като мениджър на Аякс, а по-късно и на Барселона; след треньорския си мандат остава влиятелен съветник и в двата клуба. Синът му Жорди също играе професионално футбол.

Носейки фланелката с номер 14 от 1970 г. насам (с изключение на Барселона и Фейеноорд, където получава съответно номера 9 и 10), Кройф поставя началото на тенденцията играчите, ако им е позволено, да избират номер на фланелката извън обичайния стартов състав от едно до единадесет. През 1999 г. Кройф е избран за европейски играч на столетието в изборите, проведени от Международната федерация по футболна история и статистика, и заема второ място след Пеле в анкетата им за световен играч на столетието. Той заема трето място в гласуването, организирано от френското списание „Франс Футбол“, което се консултира с бившите си носители на „Златната топка“, за да избере техния Футболист на века. През 1998 г. е включен в Световния отбор на ХХ век, през 2002 г. – в Дрийм тийма на Световното първенство по футбол, а през 2004 г. е включен в списъка на 100-те най-велики живи футболисти в света на ФИФА.

Смятан за една от най-влиятелните фигури в историята на футбола, неговият стил на игра и футболна философия са повлияли както на мениджъри, така и на играчи. Аякс и Барселона са сред клубовете, които са създали младежки академии, основани на треньорските методи на Кройф. Неговата треньорска философия помага да се положат основите за възраждането на международните успехи на Аякс през 90-те години на миналия век, а успехите на испанския футбол на клубно и международно ниво през периода 2008-2012 г. се посочват като доказателство за влиянието на Кройф върху съвременния футбол. И по думите на самия Йохан Неескенс: „Ако погледнете най-великите играчи в историята, повечето от тях не са могли да тренират. Ако погледнете най-великите треньори в историята, повечето от тях не са били велики играчи. Йохан Кройф е правил и двете – и то в такъв вълнуващ стил.“

Хендрик Йоханес „Йохан“ Кройф е роден на 25 април 1947 г. в болницата Burgerziekenhuis в Амстердам. Израства на улица, намираща се на пет минути от стадиона на Аякс – първият му футболен клуб. Йохан е вторият син на Херманус Корнелис Кройф и Петронела Бернарда Драайер, произхождащ от скромна работническа класа в източната част на Амстердам. Кройф, насърчаван от влиятелния си баща, който обича футбола, и от близостта си на стадион „Аккерстрат“, играе футбол със съучениците си и по-големия си брат Хени, когато може, и боготвори плодотворния холандски дрибльор Фаас Вилкс.

През 1959 г. бащата на Кройф умира от сърдечен удар. Смъртта на баща му оказва голямо влияние върху начина му на мислене. Както си спомня Кройф по време на честването на 50-ия си рожден ден: „Баща ми почина, когато аз бях само на 12 години, а той на 45. От този ден в мен се прокрадваше все по-силно усещането, че и аз ще умра на същата възраст, а когато навърших 45 години, имах сериозни проблеми със сърцето, си помислих: „Това е краят“. Единствено медицинската наука, която не беше на разположение, за да помогне на баща ми, ме запази жив“. Възприемайки потенциалната футболна кариера като начин да отдаде почит на баща си, смъртта вдъхновява волевия Кройф, който също често посещава мястото на погребението в Oosterbegraafplaats. Майка му започва работа в Аякс като чистачка, решавайки, че не може повече да продължава да работи в бакалницата без съпруга си, а в бъдеще това прави Кройф почти обсебен от финансовата сигурност, но също така му дава възможност да оцени помощите за играчите. Майка му скоро се запознава с втория си съпруг, Хенк Ангел, полеви работник в Аякс, който оказва ключово влияние в живота на Кройф.

Gloria Ajax и златната ера на тоталния футбол

Кройф се присъединява към младежката система на Аякс на десетия си рожден ден. Кройф и приятелите му често посещават „игрището“ в квартала им и треньорът на младежите на Аякс Яни ван дер Веен, който живее наблизо, забелязва таланта на Кройф и решава да му предложи място в Аякс без официален процес. Той дебютира за първия отбор на 15 ноември 1964 г. в Ередивизи срещу GVAV, като вкарва единствения гол за Аякс при поражението с 3:1. През тази година Аякс завършва на най-ниската си позиция от създаването на професионалния футбол – 13-о място. Кройф наистина започва да прави впечатление през сезон 1965-66 г. и се утвърждава като редовен играч на първия отбор, след като вкарва два гола срещу DWS на Олимпийския стадион на 24 октомври 1965 г. при победата с 2:0. В седемте мача през зимата той се разписва осем пъти, а през март 1966 г. вкарва първите три гола в мача от лигата срещу Телстар при победата с 6:2. Четири дни по-късно в мача за купата срещу Веендам при победата със 7:0 вкарва четири гола. Общо през този сезон Кройф отбелязва 25 гола в 23 мача, а Аякс печели шампионата на лигата.

През сезон 1966-67 г. Аякс отново печели шампионата на лигата, а също и Купата на KNVB, което е първият „дубъл“ на Кройф. Кройф завършва сезона като водещ голмайстор в Ередивизие с 33 гола. През сезон 1967-68 г. Кройф печели лигата за трета поредна година. Освен това е обявен за холандски футболист на годината за втори пореден път, което повтаря и през 1969 г. На 28 май 1969 г. Кройф играе в първия си финал за Европейската купа срещу Милан, но италианците печелят с 4:1.

През сезон 1969-70 г. Кройф печели втория си „дубъл“ за лигата и купата; в началото на сезон 1970-71 г. получава контузия на слабините. Завръща се на 30 октомври 1970 г. срещу ПСВ и вместо да носи обичайния си номер 9, който е използван от Гери Мюрен, използва номер 14. Аякс печели с 1:0. Въпреки че по онова време е било много необичайно започващите мача да не играят с номера от 1 до 11, от този момент нататък Кройф носи номер 14, дори и с националния отбор на Нидерландия. Има документален филм за Кройф, Nummer 14 Johan Cruyff, а в Нидерландия има списание на Voetbal International, Nummer 14.

На 29 ноември 1970 г. в мач от лигата срещу AZ ’67 Кройф вкарва шест гола за победата с 8:1. След като печели преиграния финал за Купата на KNVB срещу Спарта Ротердам с резултат 2:1, Аякс печели за първи път в Европа. На 2 юни 1971 г. в Лондон Аякс печели Купата на европейските шампиони, като побеждава Панатинайкос с 2:0. Подписва седемгодишен договор в Аякс. В края на сезона е обявен за холандски и европейски футболист на годината за 1971 г.

През 1972 г. „Аякс“ печели втора Купа на европейските шампиони, побеждавайки на финала „Интер Милано“ с 2:0, като Кройф вкарва и двата гола. Тази победа кара холандските вестници да обявят края на италианския стил на дефанзивен футбол в лицето на тоталния футбол. Футбол: Кройф не само разкъса италианския Интернасионал на финала за Купата на европейските шампиони през 1972 г., но вкара и двата гола за победата на Аякс с 2:0.“ (The Ultimate Encyclopaedia) Кройф вкарва гол и при победата с 3:2 над АДО Ден Хааг във финала за Купата на KNVB. В лигата Кройф е най-добрият голмайстор с 25 гола, когато Аякс става шампион. Аякс печели Междуконтиненталната купа, като побеждава аржентинския Индепендиенте с 1:1 в първия мач, последван от 3:0, а след това през януари 1973 г. печели Суперкупата на Европа, като побеждава Рейнджърс с 3:1 навън и с 3:2 в Амстердам. Единственият автогол на Кройф е отбелязан на 20 август 1972 г. срещу ФК Амстердам. Седмица по-късно, срещу Go Ahead Eagles при победата с 6:0, Кройф вкарва четири пъти за Аякс. Сезон 1972-73 г. завършва с още една победа в шампионата на лигата и трета поредна Купа на европейските шампиони с победа с 1:0 над Ювентус на финала, като в енциклопедията се посочва, че Кройф „вдъхновил един от най-великите 20-минутни футболни спектакли, виждани някога“.

Барселона и първата титла в Ла Лига от 14 години насам

В средата на 1973 г. Кройф е продаден на Барселона за 6 милиона гулдена (около 2 милиона щатски долара, около 1973 г.), което е рекордна трансферна сума в света. На 19 август 1973 г. той изиграва последния си мач за Аякс, в който те побеждават ФК Амстердам с 6:1, във втория мач от сезон 1973-74 г.

Кройф се харесва на феновете на Барселона, когато избира каталунско име – Жорди – за сина си. Той помага на клуба да спечели Ла Лига за първи път от 1960 г. насам, побеждавайки най-върлите си съперници Реал Мадрид с 5:0 на своя стадион „Сантяго Бернабеу“. Хиляди фенове на Барселона, които гледаха мача по телевизията, излязоха от домовете си, за да се включат в уличните празненства. Журналист от „Ню Йорк Таймс“ пише, че за 90 минути Кройф е направил повече за духа на каталунския народ, отколкото много политици за години борба. Футболният историк Джими Бърнс заяви: „С Кройф отборът имаше чувството, че не може да загуби“. Той им даде бързина, гъвкавост и самочувствие. През 1974 г. Кройф е коронясан за европейски футболист на годината.

По време на престоя си в Барселона, в мач срещу Атлетико Мадрид, Кройф вкарва гол, като скача във въздуха и с дясната си пета рита топката покрай Мигел Рейна във вратата на Атлетико (топката е на височината на врата и вече е преминала встрани от далечната греда). Този гол е показан в документалния филм En un momento dado, в който фенове на Кройф се опитват да пресъздадат този момент. Голът е наречен Le but impossible de Cruyff (невъзможният гол на Кройф). През 1978 г. Барселона побеждава Лас Палмас с 3:1, за да спечели Копа дел Рей. През 1975 г. Кройф изиграва два мача с Пари Сен Жермен по време на турнира в Париж. Той се съгласява само защото е фен на дизайнера Даниел Хехтер, който тогава е президент на ПСЖ.

Кратко пенсиониране и престой в Съединените щати

Кройф се оттегля за кратко през 1978 г. Но след като губи по-голямата част от парите си в поредица от лоши инвестиции, включително в свинеферма, които са консултирани от измамник, Кройф и семейството му пристигат в САЩ. Както той си спомня: „Бях загубил милиони в свиневъдството и това беше причината да реша да стана отново футболист“. Кройф настоява, че решението му да възобнови футболната си кариера в Съединените щати е било ключово в кариерата му. „Беше неправилно, грешка, да се откажа от играта на 31 години с уникалния талант, който притежавах“, и добавя, че „да започна от нулата в Америка, на много мили от миналото си, беше едно от най-добрите решения, които взех. Там се научих как да развивам неконтролируемите си амбиции, да мисля като треньор и за спонсорството“.

На 32-годишна възраст Кройф подписва изгоден договор с Лос Анджелис Ацтекс от Северноамериканската футболна лига (NASL). Преди това се говори, че ще се присъедини към Ню Йорк Космос, но до сделка не се стига; той изиграва няколко демонстративни мача за Космос. Остава в Aztecs само за един сезон и е избран за играч на годината в NASL. След като обмисля предложение да се присъедини към Dumbarton F.C. в Шотландия, през следващия сезон се премества да играе за Washington Diplomats. Играе през цялата кампания 1980 г. за Дипломатите, дори когато отборът е изправен пред сериозни финансови проблеми. През май 1981 г. Кройф играе като гост за Милан в един турнир, но се контузва. В резултат на това той пропуска началото на футболния сезон 1981 г. в NASL, което в крайна сметка води до решението на Кройф да напусне отбора. Кройф също така не обича да играе на изкуствени настилки, които по това време са често срещани в NASL.

Завръщане в Испания с Levante

През януари 1981 г. Кройф изиграва три приятелски мача за ФК Дордрехт. През януари 1981 г. мениджърът на английския клуб Лестър Сити Джок Уолъс прави опит да подпише с Кройф, като се конкурира с Арсенал и неназован германски клуб за услугите му, и въпреки че преговорите продължават три седмици, в които Кройф изразява желанието си да играе за клуба, до сделка не се стига. Вместо това Кройф избира да подпише с испанския отбор от Сегунда дивисион Леванте.

На 1 март 1981 г. Кройф излиза за първи път на терена за Леванте при победата с 1:0 срещу Паленсия. Контузиите и разногласията с ръководството на клуба обаче помрачават престоя му в Сегунда дивисион и той има само десет участия, в които отбелязва два гола. След като не успява да си осигури промоция в Примера дивисион, договорът с Леванте се проваля.

Втори престой в Ajax

След престоя си в САЩ и краткотрайния си престой в Испания Кройф се завръща в Аякс от началото на сезон 1981-82. Той се присъединява отново към Аякс на 30 ноември 1980 г., преди да стане играч на Леванте, като „технически съветник“ на треньора Лео Беенхакер, като по това време Аякс е на осмо място в таблицата на лигата след 13 изиграни мача. След 34 мача обаче Аякс завършва сезон 1980-81 г. на второ място. През декември 1981 г. Кройф подписва удължаване на договора си с Аякс до лятото на 1983 г.

През сезоните 1981-82 и 1982-83 г. „Аякс“, заедно с Кройф, става шампион на лигата. През 1982-83 г. Аякс печели Купата на Нидерландия (KNVB-Beker). През 1982 г. вкарва знаменит гол срещу Helmond Sport. Докато играе за Аякс, Кройф вкарва дузпа по същия начин, по който го е направил Рик Копенс 25 години по-рано. Той пуска топката като за рутинен наказателен удар, но вместо да стреля към вратата, Кройф побутва топката встрани към съотборника си Йеспер Олсен, който в замяна я подава обратно на Кройф, за да я вкара в празната врата, докато Ото Версфелд, вратарят на Хелмонд, гледа.

Последен сезон във Фейеноорд и оттегляне

В края на сезон 1982-83 г. „Аякс“ решава да не предлага нов договор на Кройф. Това разгневява Кройф, който в отговор подписва договор със съперника на Аякс – Фейеноорд. Сезонът на Кройф във Фейеноорд е успешен, като клубът печели Ередивизи за първи път от десетилетие, част от дубъл в лигата и Купата на KNVB. Успехът на отбора се дължи на изявите на Кройф заедно с Рууд Гулит и Петер Хаутман.

Въпреки сравнително напредналата си възраст Кройф играе във всички мачове от лигата през този сезон с изключение на един. Заради представянето си на терена той е избран за пети път за холандски футболист на годината. В края на сезона ветеранът обявява окончателното си оттегляне. Той прекратява кариерата си в Ередивизи на 13 май 1984 г. с гол срещу ПЕС Цволе. Кройф изиграва последния си мач в Саудитска Арабия срещу Ал-Ахли, като връща Фейеноорд в играта с гол и асистенция.

Като холандски национал Кройф изиграва 48 мача, в които отбелязва 33 гола. Националният отбор никога не е губил мач, в който Кройф е отбелязал гол. На 7 септември 1966 г. той прави официалния си дебют за Нидерландия в квалификацията за Евро 1968 срещу Унгария, като отбелязва гол при равенството 2:2. Във втория си мач, приятелски срещу Чехословакия, Кройф е първият холандски национал, получил червен картон. Кралската нидерландска футболна асоциация (KNVB) му забранява да участва в международни мачове, но не и в мачове от Ередивиза и Купата на KNVB.

Обвиненията в „отчужденост“ на Кройф не бяха опровергани от навика му да носи фланелка само с две черни ленти по ръкавите, за разлика от обичайните три, които носеха всички останали холандски играчи. Кройф имаше отделен договор за спонсорство с Puma. От 1970 г. нататък той носи фланелката с номер 14 за Холандия, с което поставя началото на тенденцията за носене на номера на фланелките извън обичайните номера на стартовия състав от 1 до 11.

„Портокал с часовников механизъм“ от началото на 70-те години

Кройф извежда Холандия до второ място на Световната купа през 1974 г. и е обявен за играч на турнира. Благодарение на майсторството на неговия отбор в тоталния футбол, той стига до финала, като по пътя си отстранява Аржентина (4:0), Източна Германия (2:0) и Бразилия (2:0). Кройф вкарва два пъти срещу Аржентина в едно от най-доминиращите представяния на своя отбор, а след това вкарва втория гол срещу Бразилия, за да отстрани защитаващите титлата си шампиони.

На финала Холандия се изправя срещу домакина Западна Германия. Кройф започна мача и топката се завъртя 15 пъти около отбора на „оранжевите“, след което се върна при Кройф, който премина покрай Берти Фогтс и завърши, когато беше фаулиран от Ули Хьонес в наказателното поле. Съотборникът му Йохан Неескенс вкара от бялата точка, за да даде преднина на Нидерландия с 1:0, а германците все още не бяха докоснали топката. През второто полувреме на финала влиянието му е потиснато от ефективната маркировка на Фогтс, докато Франц Бекенбауер, Ули Хьонес и Волфганг Оверат доминират в средата на терена, докато Западна Германия се връща към победата с 2:1.

В интервю, публикувано в юбилейния 50-и брой на списание World Soccer, капитанът на бразилския отбор, спечелил Световната купа през 1970 г., Карлос Алберто, казва: „Единственият отбор, който съм виждал да прави нещата по различен начин, беше Холандия на Световната купа през 1974 г. в Германия. Оттогава насам всичко ми изглежда повече или по-малко еднакво…. Техният стил на игра „въртележка“ беше невероятен за гледане и чудесен за играта“.

Що се отнася до моделите за подражание, бразилският футболен мениджър и бивш играч Теле Сантана споменава в едно интервю, че няма идоли, макар че: „Най-голямото ми удовлетворение би било да управлявам отбор като Холандия 1974. Това беше отбор, в който можеше да избереш Кройф и да го поставиш на дясното крило. Ако трябваше да го сложа на лявото крило, той пак щеше да играе . Можех да избера Неескенс, който играеше и отдясно, и отляво на полузащитата. По този начин всеки играеше на всяка позиция.“

Навлизане в управлението с Ajax

След като прекратява кариерата си, Кройф тръгва по стъпките на своя наставник Ринус Михелс, който тренира младия отбор на Аякс, за да спечели Купата на носителите на купи през 1987 г. (1:0). През май и юни 1985 г. Кройф отново се завръща в Аякс. През сезон 1985-86 г. титлата в лигата е загубена от ПСВ на Ян Рекер, въпреки че Аякс има голова разлика от +85 (120 гола за, 35 гола против). През сезоните 1985-86 и 1986-87 г. Аякс печели Купата на KNVB.

Именно през този период на управление Кройф успява да приложи любимата си отборна формация – трима подвижни защитници; плюс още един, който покрива пространството – превръщайки се на практика в дефанзивен полузащитник (от Рийкард, Блинд, Силое, Верлаат, Ларшон, Шпелбос), двама „контролиращи“ полузащитници (от Рийкард, Шолтен, Винтер, Вутерс, Мюрен, Witschge) с отговорности да захранват атакуващите играчи, един втори нападател (Bosman, Scholten), две крила, които се стремят към тъчлинията (Bergkamp, van’t Schip, De Wit, Witschge) и един универсален централен нападател (Van Basten, Meijer, Bosman). Тази система е толкова успешна, че през 1995 г. „Аякс“ печели Шампионската лига, играейки по системата на Кройф – признание за наследството на Кройф като треньор на „Аякс“.

Завръщане в Барселона като мениджър и изграждане на Dream Team

След като се появява в клуба като играч, Кройф се завръща в Барселона през сезон 1988-89 г., този път за да поеме новата си роля на треньор на първия отбор. Преди да се завърне в Барселона обаче, Кройф вече е натрупал богат опит като треньор

В Барса Кройф привлича играчи като Пеп Гуардиола, Жозе Мари Бакеро, Тсики Бегиристайн, Андони Гойкоеке, Роналд Куман, Михаел Лаудруп, Ромарио, Георге Хаги и Христо Стоичков. С Кройф Барса преживява славна ера. В рамките на пет години (1989-1994 г.) той извежда клуба до четири европейски финала (два финала за Купата на носителите на купи и два за Купата на европейските шампиони).

Под ръководството на Кройф „дрийм тиймът“ на Барса печели четири поредни титли в Ла Лига (1991-1994 г.) и побеждава Сампдория на финала за Купата на носителите на купи през 1989 г. и на финала за Купата на европейските шампиони през 1992 г. на стадион „Уембли“.На 10 май 1989 г. головете на Салинас и Лопес Рекарте довеждат Барселона до победа с 2:0 срещу Сампдория. Над 25 000 привърженици пътуват до Швейцария, за да подкрепят отбора. Новата Барса на Кройф взема у дома третата Купа на носителите на купи. мечтата за европейска купа става реалност на 20 май 1992 г. на Уембли в Лондон, когато Барса побеждава Сампдория. Последното указание на Кройф към играчите му, преди да излязат на терена, е „Salid y disfrutad“ (на испански: „Излезте и се наслаждавайте“ или „Излезте и се наслаждавайте“). След нулево равенство мачът стига до продължения. В 111-ата минута брилянтен пряк свободен удар на Роналд Куман донесе първата победа на Барса в Купата на европейските шампиони. Двадесет и пет хиляди привърженици придружават отбора до „Уембли“, а един милион излизат по улиците на Барселона, за да посрещнат европейските шампиони у дома. Победите под ръководството на Кройф включват победа с 5:0 над Реал Мадрид в Ел Класико на Камп Ноу, както и победа с 4:0 срещу Манчестър Юнайтед в Шампионската лига. Барселона печели Копа дел Рей през 1990 г., Суперкупата на Европа през 1992 г. и три пъти Суперкупата на Испания, както и завършва на второ място след Манчестър Юнайтед и Милан в два европейски финала.

Наследството, което Кройф дава на Барселона, обаче е повече от трофеи и рекорди, тъй като той дава на Барса манталитет на победител и футболна идентичност.

Преди да се подложи на операция за двоен сърдечен байпас през 1991 г., когато е треньор на Барселона, Кройф пуши по 20 цигари на ден, след което се отказва от пушенето. Той също така ръководи кампанията за борба с тютюнопушенето, разработена от Министерството на здравеопазването на каталунското автономно правителство. Кройф изпълнява „keepy-uppies“ с кутия цигари, като жонглира с нея 16 пъти – използвайки стъпалата, бедрата, коленете, петите, гърдите, рамото и главата, както се държи топка – във видеоклип срещу тютюнопушенето, спонсориран от каталунския здравен департамент.

С 11 трофея Кройф е най-успешният мениджър на Барселона, но след това е надминат от бившия си играч Пеп Гуардиола, който е спечелил 15. Кройф е и най-дългогодишният мениджър на клуба. През последните си два сезона обаче той не успява да спечели нито един трофей, като се разминава с председателя Хосеп Луис Нуньес, който в крайна сметка го уволнява като треньор на Барселона.

Докато е в Барселона, Кройф води преговори с KNVB да ръководи националния отбор за финалите на Световната купа през 1994 г., но преговорите са прекратени в последния момент.

Национален отбор на Каталуния

Освен че представя Каталуния на терена през 1976 г., Кройф ръководи и националния отбор на Каталуния от 2009 до 2013 г., като още в дебютния си мач извежда отбора до победа над Аржентина.

На 2 ноември 2009 г. Кройф е назначен за мениджър на националния отбор на Каталуния. Това е първият му мениджърски пост от 13 години насам. На 22 декември 2009 г. те играят приятелски мач срещу Аржентина, който завършва с победа на Каталуния с 4:2 на „Камп Ноу“. На 28 декември 2010 г. Каталуния играе приятелска среща срещу Хондурас, която печели с 4:0 на Estadi Olímpic Lluís Companys. На 30 декември 2011 г. Каталуния играе с Тунис при нулево равенство на стадион Lluís Companys. В последния си мач под ръководството на Кройф, на 2 януари 2013 г., Каталуния завършва наравно с Нигерия на Корнела-Ел Прат, 1:1.

Избрах Франк Рийкард, Таксики Бегиристайн и Пеп Гуардиола, защото Йохан ми го каза.

По-късно по време на управлението си като мениджър на Барселона Кройф получава сърдечен удар и лекарите му препоръчват да се откаже от треньорската професия. Той напуска през 1996 г. и никога повече не заема ръководна длъжност, но влиянието му не се изчерпва с това. Макар да се зарича никога повече да не тренира, той продължава да бъде активен футболен критик и анализатор. Откритата подкрепа на Кройф помага на кандидата Жоан Лапорта да спечели победата на президентските избори в Барселона. Той продължава да бъде негов съветник, въпреки че не заема официален пост в Барселона. Отново в качеството си на съветник заедно с Жоан Лапорта, той препоръчва назначаването на Франк Рийкард през 2003 г. Барса отново постига успехи, печелейки титлите в първенството и още една корона в Шампионската лига през 2006 г.

След две сравнително разочароващи кампании Лапорта оцеля след предложение за вот на недоверие и беше необходимо да се направи основен ремонт. През лятото на 2008 г. Рийкард напуска клуба и въпреки че Жозе Моуриньо се бори за поста на „Камп Ноу“, Кройф избира Пеп Гуардиола. Мнозина побързаха да изтъкнат липсата на треньорски опит на Гуардиола, но Кройф заяви: „Най-голямото изпитание за един треньор в отбор като Барса е силата да взема решения и умението да говори с пресата, защото те не помагат и трябва да се справиш с това. След това е лесно за тези, които познават футбола. Но не са много тези, които знаят.“

На 26 март 2010 г. Кройф е обявен за почетен президент на Барселона като признание за приноса му към клуба и като играч, и като мениджър. През юли 2010 г. обаче новият президент Сандро Росел го лишава от тази титла.

На 20 февруари 2008 г., след мащабно проучване на десетгодишното лошо управление, е обявено, че Кройф ще бъде новият технически директор на клуба на своето детство Аякс, като това е четвъртият му престой в клуба от Амстердам. През март Кройф обявява, че се отказва от планираното си завръщане в Аякс поради „професионално различие в мненията“ между него и новия мениджър на Аякс Марко ван Бастен. Ван Бастен заяви, че плановете на Кройф са „прекалено бързи“, защото той „не е толкова недоволен от това как вървят нещата сега“.

На 11 февруари 2011 г. Кройф се завръща в Аякс със съветнически статут, след като се съгласява да стане член на една от трите „групи на съветниците“. След като представя плановете си за реформиране на клуба, по-специално за подмладяване на младежката академия, на 30 март 2011 г. съветниците на Аякс и изпълнителният директор подават оставка. На 6 юни 2011 г. е назначен за член на новия съвет на съветниците на Аякс, за да изпълни плановете си за реформи.

Консултативният съвет на „Аякс“ сключва устно споразумение с Луис ван Гаал да го назначи за нов главен изпълнителен директор, без да се консултира с Кройф. Кройф, един от членовете на съвета, се обръща към съда в опит да блокира назначението. Съдът отменя назначението, като заявява, че съветът „умишлено е поставил Кройф встрани“. Заради продължаващите спорове в консултативния съвет Кройф подава оставка на 10 април 2012 г., като Аякс заявява, че Кройф „ще остане ангажиран с осъществяването на футболната си визия в клуба“.

През февруари 2012 г. Кройф става технически съветник на мексиканския клуб Гуадалахара. Хорхе Вергара, собственик на клуба, го назначава за спортен консултант на отбора в отговор на загубите, които Гуадалахара претърпява през последните месеци на 2011 г. Въпреки че подписва тригодишен договор, договорът на Кройф е прекратен през декември 2012 г. след само девет месеца в клуба. От Гуадалахара заявиха, че други членове на треньорския екип на отбора вероятно няма да бъдат прекратени.

Посланик на съвместната кандидатура на Белгия и Нидерландия за домакинство на Световната купа

През септември 2009 г. Кройф и Рууд Гулит са представени като посланици на съвместната кандидатура на Белгия и Холандия за финалите на Световната купа през 2018 г. или 2022 г. по време на официалното откриване в Айндховен.

Обичах холандците през 70-те години, те ме вълнуваха, а Кройф беше най-добрият. Той беше героят на детството ми, имах негов плакат на стената в спалнята си. Той беше творец. Беше в основата на една революция със своя футбол. Аякс промени футбола и той беше лидерът на всичко това. Ако искаше, можеше да бъде най-добрият играч на всяка позиция на терена.

Мениджър на терена: холандският отбор до голяма степен е негово творение. Капитанът Кройф е този, който казва на полузащитника Арие Хаан, че ще играе като либеро. („Ти луд ли си?“, отговорил Хаан. Това се оказало блестяща идея.) Именно Кройф е възпитавал нападателя Джони Реп като юноша на Аякс, като понякога крещял на скамейката по време на мачове: „Реп трябва да загрява!“ Това не беше най-добрият месец на Кройф във футбола, но това беше месецът, в който повечето хора видяха него и стила, който беше измислил. За мнозина Кройф, когото познават, е Кройфът от единственото му Световно първенство. Той изигра турнира като централен нападател, но беше навсякъде. Спринтираше по лявото крило и пресичаше с външната страна на десния си крак. Влизаше в средата на терена и оставяше централните защитници да маркират въздуха. Връщаше се назад, за да крещи инструкции. Арсен Венгер разказва как Кройф казал на двама полузащитници да си разменят позициите и се върнал 15 минути по-късно, за да им каже отново да си ги разменят. За Венгер това показва колко е трудно да се възпроизведе плавността на „тоталния футбол“, ако нямаш самия Кройф.

По време на кариерата си Кройф става синоним на стила на игра „тотален футбол“. Това е система, при която играч, който напуска своята позиция, се заменя с друг от своя отбор, като по този начин отборът запазва предвидената си организационна структура. При тази флуидна система нито един футболист не е фиксиран в предвидената за него роля в полето. Стилът е усъвършенстван от треньора на „Аякс“ Ринус Михелс, а Кройф изпълнява ролята на „диригент“ на терена. Пространството и неговото създаване са в основата на концепцията за тоталния футбол. Защитникът на „Аякс“ Бари Хулсхоф, който е играл с Кройф, обяснява как отборът, спечелил Европейската купа през 1971, 1972 и 1973 г., го е използвал в своя полза: „През цялото време обсъждахме пространството. Кройф винаги говореше за това къде хората трябва да тичат, къде трябва да стоят, къде не трябва да се движат. Всичко се свеждаше до създаване на пространство и влизане в пространството. Това е един вид архитектура на терена. Винаги сме говорили за скоростта на топката, пространството и времето. Къде има най-много пространство? Къде е играчът, който разполага с най-много време? Това е мястото, където трябва да играем с топката. Всеки играч трябваше да разбере цялата геометрия на целия терен и системата като цяло“.

Организатор на отбора, Кройф е креативен плеймейкър с дарба за точни пасове. В тази система той играеше като централен нападател и беше плодотворен голмайстор, но се хвърляше дълбоко, за да обърка своите играчи, или се прехвърляше на крилото, за да постигне голям ефект. На финала на Световното първенство по футбол през 1974 г. между Западна Германия и Нидерландия от самото начало холандците монополизираха владеенето на топката. В началото на движението, довело до откриващия гол, Кройф поема топката в собствената си половина. Холандският капитан, който номинално е централен нападател, е най-дълбокият холандски играч на терена и след серия от пасове се впуска от централния кръг към западногерманското наказателно поле. Неспособен да спре Кройф с честни средства, Ули Хьонес събаря Кройф, като допуска дузпа, вкарана от Йохан Неескенс. Първият германец, който докосва топката, е вратарят Сеп Майер, който вади топката от собствената си мрежа. Заради начина, по който Кройф играе, той все още е наричан „тоталния футболист“. Бившият френски играч Ерик Кантона заявява: „Ако искаше, можеше да бъде най-добрият играч на всяка позиция на терена.“

Кройф е известен с техническите си способности, бързината, ускорението, дриблирането и визията си, като е наясно с позициите на съотборниците си в хода на атаката. Въпреки сравнително невпечатляващия си ръст и сила, тактическият му ум и прочит на играта бяха изключителни. „Футболът се състои от различни елементи: техника, тактика и издръжливост“, казва той на журналистите Хенк ван Дорп и Фритс Баренд в едно от интервютата, събрани в книгата им „Аякс, Барселона, Кройф“. „Има хора, които може да имат по-добра техника от мен, а някои може да са по-подготвени от мен, но основното нещо е тактиката. При повечето играчи тактиката липсва. Можете да разделите тактиката на проницателност, доверие и смелост. Мисля, че в областта на тактиката аз просто имам повече от повечето други играчи“. Относно концепцията за техниката във футбола Кройф веднъж казва: „Техниката не е да можеш да жонглираш с топката 1000 пъти. Всеки може да го направи, като се упражнява. След това можеш да работиш в цирка. Техниката е да подадеш топката с едно докосване, с правилната скорост, в правилния крак на съотборника си.“ Както отбелязва Ван Бастен: „Йохан е толкова технически съвършен, че още като момче престана да се интересува от този аспект на играта. Той можеше да прави всичко, когато беше на 20 години. Ето защо той се интересуваше от тактика още от съвсем малък. Той вижда футболните ситуации толкова ясно, че винаги е бил този, който решава как да се играе играта.“ През 1997 г. холандският журналист Хуберт Смеетс пише: „Кройф беше първият играч, който разбра, че е артист, и първият, който можеше и искаше да колективизира спортното изкуство.“ Спортният писател Дейвид Милър смята, че Кройф е превъзхождал всеки предишен играч в способността си да извлича максимума от другите. Той го нарича „Питагор в ботуши“ заради сложността и прецизността на пасовете му и пише: „Малцина са били в състояние да упражняват, както физически, така и психически, такъв хипнотичен контрол върху мача от едно наказателно поле до друго.“

Според нападателя на Англия, спечелил Световната купа през 1966 г., Боби Чарлтън: „Той беше и доста интелигентен! Истински футболен мозък. Имаше превъзходен контрол, беше изобретателен и можеше да прави магии с топката, за да се измъкне от неприятностите инстинктивно. Вкарваше много голове и въпреки че беше толкова умел, не се изтъкваше – използваше силните страни на играчите около себе си. Тази страна наистина щеше да държи топката в ръцете си.“

Философия за победа със стил (Значение на стила и идентичността във футбола)

Победата е само един ден, а репутацията може да остане за цял живот. Победата е важно нещо, но да имаш свой собствен стил, хората да те копират, да ти се възхищават, това е най-големият подарък.

Той нямаше методи за подготовка и се доверяваше на другите да решават как да тренират, но имаше метод за игра. Не преминаваше към план Б, тъй като вместо това правеше план А по-силен.

Не искаме да спечелим по какъвто и да е начин. Това е холандската школа на Микелс, Кройф, Ван Гаал и Рийкард. В центъра на всяко решение е топката; ако се отнасяш добре с нея, ще бъдеш възнаграден. Ние сме глобален клуб, уважаван и възхищаван, с мисията да забавляваме. Когато съм в чужбина, хората ми казват: „Не съм фен на Барселона, но те ме завладяват“.

Кройф винаги се е съобразявал с естетическите и моралните аспекти на играта; не става дума просто за победа, а за победа с „правилен“ стил.

Подобно на холандския футбол като цяло до средата на 60-те години на ХХ в., ранната кариера на Кройф е значително повлияна от треньорската философия на британските

Дуалността между ума и тялото винаги играе важна роля в неговата футболна философия. По думите на Кройф, цитирани в автобиографията на Денис Бергкамп „Спокойствие и скорост: моята история“: „…Защото играеш футбол с главата си, а краката ти са там, за да ти помагат. Ако не използваш главата си, използването на краката ти няма да е достатъчно. Защо играчът трябва да гони топката? Защото е започнал да тича твърде късно. Трябва да внимавате, да използвате мозъка си и да намерите правилната позиция. Ако стигнете до топката късно, това означава, че сте избрали грешна позиция. Бергкамп никога не е закъснявал.“ За Кройф футболът (т.нар. красива игра) е в голяма степен артистична игра, ориентирана към ума и тялото, а не атлетично физическо състезание. Както той казва: „Всеки треньор говори за движение, за много тичане. Аз казвам: не тичайте толкова много. Футболът е игра, която се играе с мозъка. Трябва да си на правилното място в правилния момент, не прекалено рано, не прекалено късно.“ Креативността винаги е ключов елемент в неговата футболна философия, както като играч, така и като мениджър. Веднъж Кройф сравнява своя по-интуитивен и индивидуалистичен подход с по-механизирания и строг треньорски стил на Луис ван Гаал: „Ван Гаал има добра визия за футбола. Но тя не е моята. Той иска да сглобява печеливши отбори и има милитаристичен начин на работа с тактиката си. Аз не съм такъв. Искам отделните играчи да мислят сами за себе си и да вземат решението на терена, което е най-добро за ситуацията… Нямам нищо против компютрите, но футболистите се преценяват интуитивно и със сърцето. Въз основа на критериите, които сега се използват в Аякс, щях да се проваля на теста. Когато бях на 15 години, едва успях да ритна топката на 15 метра с лявата ръка, а с дясната може би на 20 метра. Нямаше да мога да изпълня и корнер. Освен това бях физически слаб и сравнително бавен. Двете ми качества бяха страхотна техника и проницателност, което се оказа, че са две неща, които не могат да се измерят с компютър.“

Любимият световен XI на Кройф

В посмъртно издадената си автобиография „Моят ред“: Кройф разкрива своята мечтана XI за всички времена в любимата си схема 3-4-3

14-те правила на Кройф

В автобиографията си Кройф обяснява защо е създал набор от 14 основни правила, които са изложени във всеки съд на Кройф по света: „Веднъж прочетох статия за строежа на пирамидите в Египет. Оказа се, че някои от числата съвпадат напълно с природните закони – положението на луната в определени моменти и т.н. И това те кара да се замислиш: как е възможно тези древни хора да са построили нещо толкова сложно от научна гледна точка? Сигурно са имали нещо, което ние нямаме, въпреки че винаги си мислим, че сме много по-напреднали от тях. Вземете Рембранд и Ван Гог: кой може да се сравнява с тях днес? Когато мисля по този начин, все повече се убеждавам, че всъщност всичко е възможно. Ако те са успели да направят невъзможното преди почти пет хиляди години, защо ние да не можем да го направим днес? Това се отнася както за футбола, така и за нещо като игрищата на Кройф и училищните спортни площадки. Моите четиринадесет правила са определени за всеки корт и всяка училищна спортна площадка, които трябва да се спазват. Те са създадени, за да научат младите хора, че спортът и игрите могат да се пренесат и в ежедневието.“

Той изброява своите 14 основни правила, които включват:

Може би в историята на играта е имало и по-добри играчи, но се съмнявам, че можете да ги преброите на пръстите на едната си ръка. А може би е имало и по-добри мениджъри, дори само защото треньорската му кариера продължи само 10 години и половина (през които спечели 14 трофея, което не е никак лошо). Но е трудно да се твърди, че някой човек е оказал по-голямо влияние – на терена и на скамейката – върху играта, каквато я познаваме днес.

Кройф е широко възприеман като емблематична и революционна фигура в историята на Аякс, Барса и „Оранж“. Дейвид Уинър, автор на книгата „Брилянтният портокал“, пише за влиятелната кариера на Кройф в света на футбола: „През годините е имало много гениални футболни фигури, но никоя не е била толкова значима, колкото Йохан Кройф. Като играч на „Аякс“, „Барселона“ и Холандия той се нарежда в пантеона на велики личности като Пеле, Диего Марадона, Ференц Пушкаш, Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Зинедин Зидан. Като треньор в Аякс и Барселона той изгражда вълнуващи отбори, възпитава забележителен брой гениални играчи и оказва влияние върху много от най-важните отбори в света. Всепобеждаващите Испания и Барселона на Хави и Андрес Иниеста, блестящите Байерн Мюнхен и Германия днес, Милан от края на 80-те години и много други запомнящи се шампиони биха били немислими без Кройф. Някога радикални и революционни, принципите на Кройф се превърнаха в стандарт в съвременната игра. Неговият проект за развитие на млади играчи е копиран по целия свят.“

Позовавайки се на влиянието на стила му на игра в „Аякс“, „Барселона“ („Дрийм тийм“) и в Холандия („Тотален футбол“), както и на 200-те „Кройфови двора“, които той създава по света за деца, за да усъвършенстват уменията си, футболният журналист Греъм Хънтър заявява: „Йохан Кройф е най-важният човек в историята на футбола.“ В книгата си от 2011 г. „Барса: Създаването на най-великия отбор в света“ Хънтър пише,

Ако 175 000 членове на ФК „Барселона“ се редяха на опашка вечер след вечер, за да масажират уморените му крака, да му приготвят вечеря и да го сложат в леглото; ако носеха стиковете му за голф по 18-те хълмисти дупки на Монтания; ако му отделяха 50 процента от годишната си заплата… това пак нямаше да е достатъчно, за да изплатят дълга, който обичащите този клуб имат към Йохан Кройф. Ако той не беше установил култура, философия на „Ноу Камп“, тогава Лионел Меси щеше да бъде отхвърлен и изпратен у дома като недоразвито 13-годишно дете. Андрес Иниеста нямаше да бъде избран.

Дитрих Шулце-Мармелинг, автор на немската биография на Кройф („Der König und sein Spiel: Johan Cruyff und der Weltfußball“ или „Кралят и неговата игра: Йохан Кройф и световният футбол“), заключава, че холандецът е най-влиятелната фигура в историята на футбола, заявявайки, че никой не е оказал по-голямо влияние и като играч, и като мениджър.

Понякога Кройф е описван като типичен „художник-футболист“ или „футболист-мислител“, който смята, че футболът, така наречената „красива игра“, не е чисто атлетичен спорт.

Вярвам, че целта на всяко нещо в живота трябва да бъде да го правиш толкова добре, че да се превърне в изкуство. Когато четеш някои книги, те са фантастични, писателят докосва нещо в теб, което знаеш, че не би извадил от себе си. Той ви кара да откриете нещо интересно в живота си. Ако живеете като животно, какъв е смисълът да живеете? Това, което прави ежедневието интересно, е, че се опитваме да го превърнем в нещо, което е близко до изкуството. И футболът е такъв. Когато гледам Барселона, това е изкуство.

Шериф Гемур, авторът на френската биография на Кройф, го нарича „най-великият актьор в историята на футбола“, защото Кройф е изключение (може би единственото), тъй като е човек, който „играе“ изключително добре няколко роли в света на футбола: играч, мениджър и мислител. За много хора Кройф е не само велик футболист или спортист, но и забележителна културна личност. Извън футбола имаше много статии за приложимостта на принципите и възгледите на Кройф в света на футбола в други области, като например бизнес мениджмънта и образованието.

Не е имало и разумна причина холандският футбол да създаде човек като Кройф по времето, когато той започва да рита топка в планирания квартал Бетондорп в Източен Амстердам… До момента, в който той облича фланелката на „Оранжевите“, холандският национален отбор не е успявал да се класира за голям турнир отпреди Втората световна война. Нито един холандски отбор не е печелил европейски сребърни отличия. Страната беше много изостанала във футбола и нямаше шансове да роди човек, който да промени спорта завинаги, както Ямайка нямаше шансове да излъчи най-добрия скиор в света.

Смятан от мнозина за първата истинска футболна суперзвезда в Европа, Кройф често е споменаван редом с двойката, смятана за най-добрата, която е играла тази игра – Пеле и Марадона. Като играч той значително помага за превръщането на изостаналия и неясен дотогава холандски футбол (както на клубно, така и на международно ниво) в сила от световна класа през 70-те години на ХХ век. По думите на Симон Купер „без Кройф Холандия нямаше да има футболни традиции“. Кройф винаги е смятан за безспорна икона в историята на Аякс, особено в златната ера на клуба (1966-1973 г.). Той има ключова роля за превръщането на Аякс от полупрофесионален клуб в доминираща сила в европейския клубен футбол. В началото на 70-те години Кройф вдъхновява Аякс да спечели три пъти последователно Купата на европейските шампиони, след което през 1973 г. преминава в Барселона и помага на клуба да спечели първата си титла в Ла Лига от 14 години насам. През 1974 г. той извежда Холандия до първия финал на Световната купа по футбол и получава „Златната топка“ като играч на турнира.

Кройф е най-известният представител на футболната школа, известна като „тотален футбол“ (Totaalvoetbal на нидерландски език), създадена от Джак Рейнолдс и по-късно развита от неговото протеже Ринус Михелс. Известен като „тоталния футболист“, той е и един от блестящите пионери на позицията „фалшива деветка“.

Никога през живота си не съм виждал играч като Кройф да решава мачове. Той беше собственикът на шоуто. Много повече от своя отбор, съдията или феновете. Той имаше невероятен поглед върху случващото се на терена. Той беше едновременно играч, треньор и съдия.

Крис Макмълън (от FootballFanCast.com) пише, че „той беше аномалия. Човек, който играеше футбол като никой друг. В крайна сметка той не играеше физически футбол, а с ума си. Едно езотерично занимание, което напълно промени играта. Визионер, отклонение, полет на фантазията – Кройф е най-добрият, защото приносът му към играта не беше просто личен. Той не чупеше рекорди, не печелеше златни обувки и само от време на време заслепяваше с умения. Причината да е велик е, че разбираше играта така, както никой друг не го е правил и вероятно никога няма да го направи. … Неговото виждане, способността му да вижда играта по начин, по който никой друг не би могъл да го направи, беше неговата дарба. Това показва таланта му, начинът, по който формулираше играта в главата си и след това успяваше да я изпълни перфектно с краката си.“ И заключава: „Няма нито един гол, нито един футболен клип, който да обобщава приноса на Йохан Кройф към футбола. Нито един видеоклип не може да направи това. Това не е изненадващо. Кройф не беше Пеле или Марадона, чиито кариери могат да бъдат обобщени с поредица от видеа и клипове, планини от голове и умения един след друг. При Кройф трябва да мислиш, за да можеш да го разбереш. Той не се случва просто пред очите ти, а е нещо съвсем по-обмислено и в крайна сметка по-възнаграждаващо.“

Един от малкото играчи, чието име носи дрибълът, Кройф също така усъвършенства и популяризира финта, известен днес като „обръщане на Кройф“ (или „обръщане на Кройф“). Със своята простота, ефективност и непредсказуемост завъртането на Кройф остава едно от най-често използваните дрибльорски движения в съвременния футбол. Той е първият играч, който печели Златната топка три пъти – през 1971, 1973 и 1974 г. Рекордното му преминаване от Аякс в Барселона през 1973 г. го превръща в първия играч, който струва повече от два милиона щатски долара.

През 1999 г. Кройф е избран за европейски играч на века в изборите, проведени от Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS), и заема второ място след Пеле в анкетата за световен играч на века. Той заема трето място в гласуването, организирано от френското списание „Франс Футбол“, което се консултира с бившите си носители на Златната топка, за да избере техния Футболист на века. Избран е за третия най-добър футболист на XX век в анкетата на списание World Soccer. Кройф също така е избран в Световния отбор на 20-ти век през 1998 г., в Дрийм тийма на Световното първенство по футбол през 2002 г., а през 2004 г. е включен в списъка на ФИФА „100-те най-велики живи футболисти в света“.

В едно интервю през 2011 г., когато треньорът на Аржентина, спечелил Световната купа през 1978 г., Сезар Луис Меноти обсъжда мястото на Лионел Меси в пантеона на футболното величие, той споменава Кройф на един дъх с Пеле и Марадона: „Има четирима крале на футбола – Ди Стефано, Пеле, Кройф и Марадона – и петият все още не се е появил. Очакваме петия и той със сигурност ще бъде Меси, но засега той не е сред кралете. Не можеш да му дадеш короната след пет години.“ Няколко видни фигури в света на футбола като Арсен Венгер, Мишел Платини, Марко ван Бастен, Емилио Бутрагеньо и Жоан Лапорта веднъж разкриха, че смятат Кройф за свой „герой от детството“, „идол“ или „вдъхновение“. Сред големите почитатели на вдъхновената от Кройф холандска школа на тоталния футбол са Арсен Венгер, Карлос Алберто Торес, Теле Сантана и Марсело Биелса. През последните години няколко футболни звезди бяха наречени „новият Йохан Кройф“, включително Кака, Шинджи Кагава,

Ако погледнете най-великите играчи в историята, повечето от тях не са можели да тренират. Ако погледнете най-великите треньори в историята, повечето от тях не са били велики играчи. Йохан Кройф се справяше и с двете – и то в такъв вълнуващ стил.

Можете да разделите историята на Барса на BCE (преди ерата на Кройф) и CE (ерата на Кройф). И да, близо 20 години след последния му мач за клуба, Барса все още е в ерата на Кройф.

Мнозина смятат, че Кройф е един от малкото наистина велики играчи, които са успели да се превърнат и в отлични мениджъри. Неговото величие е обобщено от бившия холандски национал Йохан Неескенс: „Ако погледнете най-великите играчи в историята, повечето от тях не са могли да бъдат треньори. Ако погледнете най-великите треньори в историята, повечето от тях не са били велики играчи. Йохан Кройф правеше и двете – и то в такъв вълнуващ стил.“ Кройф безспорно е смятан за един от най-великите и влиятелни мениджъри в историята на играта, въпреки че треньорската му кариера на най-високо ниво продължава само 11 години с два клуба. През юли 2011 г. уебсайтът Football Pantheon го включва в списъка си с 50-те най-велики мениджъри на всички времена. Треньорското наследство на Кройф обаче не е свързано само с трофеи и рекорди, а и със стила и идентичността.

Като мениджър на АФК Аякс Кройф успява да приложи любимата си отборна формация (плюс още един, който покрива пространството – на практика става дефанзивен полузащитник, двама „контролиращи“ полузащитници със задължения да захранват атакуващите играчи, един втори нападател, две крила на тъчлинията и един универсален централен нападател. Тази система е толкова успешна, че през 1995 г. „Аякс“ печели Шампионската лига, играейки по системата на Кройф. Отправната точка на неговата система винаги е била доктрината за тотален футбол – доминиране в играта с притежание на топката. Когато Манчестър Юнайтед губи от Барселона в турнира за Купата на европейските шампиони през 1994 г. с 4:0, сър Алекс Фъргюсън отбелязва системата, която Кройф използва:

Това беше голям урок за мен. Те ни показаха колко е важно да владеем топката. Дотогава не го бях разбрал. Научих колко е важно да владееш топката в европейските мачове.

Като мениджър на Барселона в продължение на почти десетилетие той помогна за създаването на една от най-големите династии в историята на клуба и континенталния футбол, както по отношение на трофеите, така и на стила на игра. Когато Кройф поема мениджърския пост през 1988 г., Барселона се намира в ситуация на тежка криза (т.нар. „бунт в Хесперия“) и дългове. Само за шест години (1988-1994 г.) мениджърът Кройф, благодарение на своите лидерски и управленски умения, превръща Барса от бореща се за оцеляване в страната и постоянно изоставаща в истинска постоянна сила на Ла Лига и европейския клубен футбол като цяло. Между 1960 и 1990 г. клубът печели само две титли в Ла Лига. В началото на 90-те години на ХХ век възходът на Барса на Кройф официално бележи и края на ерата на смазваща доминация на Реал Мадрид (1960-1980 г.) в историята на Ла Лига. Джонатан Уилсън пише, че „той беше прекрасен, блестящ и вдъхновяващ играч и само това би го поставило твърдо в пантеона, но това, което направи като треньор, е несравнимо. Когато пое Барселона през 1988 г., те бяха спечелили две титли в продължение на 28 години. Кризата следваше криза. За 27 години оттогава те спечелиха 13 титли и пет Шампионски лиги… И всичко това с футбола на Кройф.“ В Барселона той събира така наречения Дрийм тийм с блестящи възпитаници на Ла Масия, както и чуждестранни играчи от световна класа. Той използва комбинация от испански играчи като Пеп Гуардиола, Хосе Мари Бакеро и Тксики Бегиристайн, като същевременно подписва договори с международни играчи като Роналд Куман, Михаел Лаудруп, Ромарио и Христо Стоичков. Под ръководството на Кройф Барселона печели четири последователни титли в Ла Лига от 1991 до 1994 г. и по-специално първата европейска купа на клуба. Те побеждават Сампдория както на финала за Купата на носителите на купи на УЕФА през 1989 г., така и на финала за Купата на европейските шампиони през 1992 г. на „Уембли“ с гол от пряк свободен удар на холандския национал Роналд Куман. Те печелят също така Копа дел Рей през 1990 г., Суперкупата на Европа през 1992 г. и три трофея от Суперкопа де Еспаня. Със своите 11 трофея Кройф става най-успешният мениджър на клуба към онзи момент. Той също така става най-дългогодишният последователен мениджър на клуба, който работи осем години.

Ла Масия, младежката академия на Барса и фабриката за таланти, е сред трайното наследство на Кройф. Тя е рожба на Кройф. През 1979 г. той иска да създаде копие на младежката академия на Аякс в Барселона. Предложението му е прието от президента Хосеп Нуньес. Десет години след създаването на младежката програма „Ла Масия“ младите играчи започват да завършват и да играят за първия отбор. Един от първите възпитаници, който по-късно получава международно признание, е предишният треньор на Барселона Пеп Гуардиола. На 11 юли 2010 г. Испания печели финала на Световната купа с осем играчи от Барселона; седем от тях са от „Ла Масия“, а шестима са в стартовия състав: Жерар Пике, Карлес Пуйол, Андрес Иниеста, Хави, Серхио Бускетс и Педро. Това постави рекорд за най-много играчи, осигурени от един клуб за отбор на финал на Световно първенство. На 10 януари 2011 г. „Ла Масия“ постига рекордна чест, като става първата младежка академия, подготвила и тримата финалисти за „Златната топка“ в рамките на една година – Андрес Иниеста, Лионел Меси и Хави. На 25 ноември 2012 г., за първи път в историята на клуба, при гостуването на Леванте на „Естадио Сиутат де Валенсия“, Барселона играе с единадесет играчи, сформирани в Ла Масия. В английската биография на Пеп Гуардиола Гилем Балаге пише: „Кройф въведе някои упражнения за пасове в „артериалната“ система на Барса. И оттогава рондосите са не просто метод, а символ на стила на игра на клуба: да доминираш и никога да не губиш топката. Кройф съчетава няколко идеи и концепции и ги превръща във философия, чиито семена са засадени в целия клуб, който спешно се нуждае от футболна идентичност. Дотогава първият отбор на Барселона живееше удобно в свят на оправдания и врагове, доволен от ролята си на жертва, когато се изправяше срещу Реал Мадрид – институция, която се възприемаше от Каталуния като клуб на истаблишмънта“, и добавя: „Хави Ернандес описва стила в най-чистата му форма: „Подавам топката и се движа или подавам топката и оставам на мястото си. Оказвам се на разположение, за да ви помогна; гледам ви. Спирам, държа главата си изправена и гледам, и най-вече отварям терена. Който държи топката, той води играта. Това идва от школата на Йохан Кройф и Пеп Гуардиола. Това е Барса.“ Относно наследството на футболната философия на Кройф и пасивния стил на игра, който той въведе в клуба, бившият мениджър на Барселона Гуардиола заяви: „Кройф построи катедралата, нашата работа е да я поддържаме и ремонтираме.“ Един от най-известните възпитаници на „Ла Масия“, Шави, казва: „Той промени идиосинкразията на клуба. Той въведе философията да се държи топката, да се играе в триъгълници, да се атакува. Тази философия остава вярна и до днес. Всички ние сме ученици на Кройф и на неговата школа на мислене.“

Кройф създаде много ясна философия в Барселона, той роди тази философия, той създаде ДНК-то на Барса.

Преобладаващият стил е този, който поддържа Барселона от пристигането на треньора на Аякс Ринус Михелс през 1971 г. Той донесе със себе си Total Football, вяра във футбола на притежанието, вкоренена във високата офанзивна линия, пресата и смяната на играчите на терена, а през 1973 г. и великия холандски нападател Йохан Кройф. Когато Кройф става мениджър на Барселона през 1988 г., той затвърждава тази философия и въпреки че смята, че версията на играта, практикувана от неговия наследник Луис ван Гаал, е прекалено механизирана, отправната точка е същата. Това е може би най-великият треньорски семинар в историята, а философията, която преподава, е тази, която в продължение на три десетилетия преминава от „Аякс“ в „Барселона“, която вярва в същите неща, но разполага с повече пари: това, което може би можем да наречем школа „Барсаякс“.

Повече от велик играч или мениджър, Кройф е смятан и за блестящ мислител, който е основал и представлявал своеобразна школа във футбола и стил.

Аз съм футболен романтик като Кройф. Харесваме атрактивен, атакуващ и приятен за гледане футбол. Когато печелиш, играейки по този начин, това е двойно по-удовлетворяващо. (…) Винаги съм играл атакуващ футбол: моите футболни идеали са много ясни и добре дефинирани. Израснах в Барселона с този стил и той ми харесва. Мисля, че е добре да печелиш по този начин, като поемаш инициативата още от самото начало.

Запознах се с него, играх срещу него и разменихме няколко мнения. Споделяхме много идеи и аз лично бях повлиян от Йохан Кройф и това холандско футболно поколение. (…) Като цяло изпитвам голямо уважение към холандската школа и особено към Йохан Кройф, защото нека не забравяме, че той е продукт на школа в Холандия, която е съществувала преди него. Хора като Ринус Михелс, който също е повлиял на своите играчи, защото това не е изолиран начин на мислене. Йохан Кройф също го притежаваше – тази личност, характерът, който казваше „да, аз вярвам в тази игра и съм достатъчно силен и смел, за да я прилагам на терена“. На това се възхищавах.

Футболните принципи на Кройф оказват значително влияние върху кариерата на много играчи и мениджъри, сред които Франк Рийкард и Пеп Гуардиола – двама предани ученици и последователи на футболната школа на Кройф (Барса-Аякс). Без Кройф, действащ зад кулисите като духовен баща на Барса, нямаше да има президентство на Жоан Лапорта и никога нямаше да бъдат назначени Рийкард и Гуардиола, двама до голяма степен недоказани мениджъри. Гуардиола, типичен продукт (възпитаник) на школата на Кройф, който беше мениджър на Барселона между 2008 и 2012 г., заяви: „През цялата си кариера просто съм се опитвал да внуша това, което съм научил от Йохан Кройф. Той е оказал най-голямо влияние върху футбола от всички в света, първо като играч, а след това и като треньор. Той ме научи на много и това се вижда от факта, че много от бившите му играчи сега са треньори“. Гуардиола добави: „Йохан Кройф построи катедралата, нашата работа е да я поддържаме и ремонтираме.“ По отношение на това как футболният свят ще запомни посмъртното наследство на Кройф, той каза: „Като играч и като мениджър той спечели много титли, но това не е неговото наследство. Титлите само помагат. Йохан промени два клуба. Той промени не само Аякс, но и Барселона – а след това и националните отбори на Холандия и Испания. Забравете за титлите. Аз съм спечелил повече титли от него. Меси, например, е с някой тираж по-малко и в това отношение е най-добрият от възпитаниците на Кройф. … Аз не бих бил способен да направя това, което той направи в Барселона. Той промени всичко. Той направи всичко. Това, което Кройф е направил за футбола, не може да се сравни. Статуетката е нещо повърхностно. Той ни накара да обичаме този спорт толкова открито, че няма как да го забравим“.

Юрген Клинсман, бивш старши треньор на националния отбор на САЩ, казва за цялостното влияние на Кройф върху съвременния футбол: „Кройф беше не само спортист, но и велик мислител, който преоткри спорта… Кройф ни напусна, но се надяваме, че неговата визия и философия ще живеят вечно. Можете да го видите в начина, по който Барселона – един от двата клуба, които Кройф революционизира, заедно с Аякс – продължава да играе всяка седмица. Това е стил, който има почитатели по целия свят. Мисля, че много хора споделят това с него. Искате да виждате този тип игра, в която задавате тона, контролирате играта, правите я бърза, атрактивна и атакуваща. Той винаги е бил известен със своята версия на 4-3-3 с широки крила, всички технически много надарени и бързи. Това е неговата марка.“

Националният отбор на Германия, който спечели Световната купа през 2014 г., имаше дълбоки влияния от страна на Кройф (чрез Пеп Гуардиола). След като напусна Барселона, Гуардиола внедри визията на Кройф в Байерн Мюнхен. Вратарят на Германия и Байерн Мануел Нойер, който на Световното първенство през 2014 г. направи повече пасове, отколкото Лионел Меси от Аржентина, въплъщава вратаря, за когото Кройф мечтае през 60-те и 70-те години на миналия век: футболист с ръкавици. Кройф винаги се е притеснявал от това, че вратарите просто спират удари. Той смяташе, че това е загуба на играч. Както веднъж каза Кройф: „В моите отбори вратарят (голмайсторът) е първият нападател, а нападателят – първият защитник.“ Той искаше вратар, който да се включва и в подаванията. Така вратарят на практика се превръща в 11-ия играч, като Едвин ван дер Сар в „Аякс“ или Виктор Валдес в „Барселона“.

Футболните идеи на Кройф оказват значително влияние и върху треньорската революция в белгийския футбол, ръководена от бившия национален технически директор Мишел Саблон в началото на 2000-те години, с въвеждането на младежката система, вдъхновена от Барсаякс, която развива талантите на новото златно поколение на Белгия.

Освен тактическата си философия за футбола Кройф се застъпва за елегантен и уважителен тип футбол, който контрастира на старата школа на английския футбол и други агресивни стилове на игра, които насърчават използването на груба игра. През 2010 г. Кройф критикува тактиката на собствената си страна на финала на Световната купа, заявявайки, че „те играят много мръсно“ и описва стила им на игра като „антифутболен“. Кройф дори стига дотам, че твърди, че холандците е трябвало да бъдат съкратени до 8 души, ако съдията е бил по-авторитетен.

В популярната култура

През 2018 г. Кройф е добавен като икона в Ultimate Team във видеоиграта FIFA 19 на EA Sports, като получава оценка 94. В книгата на британския спортен писател Дейвид Уинър от 2000 г. за нидерландския футбол „Брилянтен портокал“ Кройф се споменава често. В книгата идеите на нидерландския футбол (в частност тези на Кройф) са ефективно свързани с използването на пространството в нидерландската живопис и нидерландската архитектура.

През 1976 г. Сандро Чоти режисира документалния филм на италиански език „Il profeta del gol“. Документалният филм разказва за успехите на футболната кариера на Йохан Кройф през 70-те години на миналия век. През 2004 г. документалният филм „Johan Cruijff – En un momento dado“ („Йохан Кройф – във всеки един момент“) на режисьора Рамон Гилинг представя годините, които Кройф прекарва в Барселона – клуба, в който има най-силно влияние както във футболен, така и в културен план. През 2014 г. на каталунски език е заснет документалният филм „L’últim partit: 40 години от подписването на договора на Йохан Кройф с Барселона през август 1973 г., режисиран от Жорди Маркос.

През 2007 г. британската рок група The Hours записва песен със заглавие „Love You More“. В нея вокалистът Антъни Джен описва партньора си като „По-добър от Елвис при завръщането му през 68-а, по-добър от Кройф през 74-а…“, В интервю за германския вестник Sueddeutsche Zeitung през 2008 г., когато германският канцлер Ангела Меркел обсъжда предстоящото Евро 2008, тя хвали представянето на Кройф на Световното първенство през 1974 г: „Кройф наистина ме впечатли. Мисля, че не бях единствената в Европа.“ Кройф се откроява на Световното първенство по футбол през 1974 г. в Западна Германия, което Меркел наблюдава от тогавашната си родина Източна Германия.

През февруари 2014 г. президентът на Израел Шимон Перес в резиденцията си в Йерусалим приветства Кройф и похвали неговата фондация за мир: „Хората много добре помнят, че ти не само беше изключителен футболист, но и че придаде на футбола социално съдържание, превърна го в образователен процес. Вие сте пример за подражание. Футболът е един от най-добрите начини за постигане на мир между хората. Когато играч като вас пристигне в нашата страна, очите на децата светват – евреи, араби или мюсюлмани.“

В Холандия, а донякъде и в Испания, Кройф е известен със своите реплики, които обикновено са на границата между блестящото прозрение и очевидното. Те са известни с амстердамския си диалект и неправилната граматика и често съдържат тавтологии и парадокси. В Испания най-известното му изказване е „En un momento dado“ („Във всеки един момент“). Цитатът е използван за заглавие на документален филм от 2004 г. за живота на Кройф: Йохан Кройф – En un momento dado. В Нидерландия най-известната му едносрична реплика е „Ieder nadeel heb z’n voordeel“ („Всеки недостатък си има предимство“), а начинът му на изразяване е наречен „Cruijffiaans“. Кройф обаче рядко се ограничава с една реплика и в сравнение със също толкова оракулния, но сдържан футболен мениджър Ринус Михелс, Кеес Фенс оприличава монолозите на Кройф на експериментална проза, „без тема, само опит за пускане на думи в море от несигурност … няма точка“.

Той има малък хит (номер 21 в класациите) в Нидерландия с „Oei Oei Oei (Dat Was Me Weer Een Loei)“. При пристигането си в Барселона испанският клон на Polydor решава да издаде сингъла и в Испания, където той е доста популярен.

В началото на 40-те си години Кройф получава инфаркт (както и баща му, който умира от инфаркт на 12-годишна възраст). Преди да се подложи на операция за двоен сърдечен байпас през 1991 г., когато е треньор на Барселона, той пуши по 20 цигари на ден. Кройф е принуден незабавно да се откаже от пушенето и прави реклама срещу тютюнопушенето за каталунското министерство на здравеопазването. В телевизионния спот Кройф е облечен като мениджър в дълъг тренчкот, комбиниран с риза с яка и вратовръзка. Той изпълнява „keepy-uppies“ с кутия цигари, като жонглира с нея 16 пъти – използвайки стъпалата, бедрата, коленете, петите, гърдите, рамото и главата, както при задържането на топка – преди да я запрати. По време на цялата реклама той говори на каталонски за опасностите от пушенето.

През ноември 2003 г. Кройф завежда съдебно дело срещу издателството Tirion Uitgevers заради фотокнигата му Johan Cruyff de Ajacied („Йохан Кройф, играчът на Аякс“), в която са използвани снимки на Гус де Йонг. Кройф работи върху друга книга, в която също са използвани снимки на Де Йонг, и безуспешно твърди, че книгата на Tirion нарушава правата му върху търговската марка и портрета.

През 2004 г. в публично допитване в Нидерландия за определяне на най-великия холандец („De Grootste Nederlander“) Кройф е обявен за шестия най-велик холандец на всички времена, като Кройф се нарежда над Рембранд (9-о място) и Винсент ван Гог (10-о място). През 2010 г. на негово име е наречен астероидът (малка планета) 14282 Cruijff (2097 P-L). На 23 септември 2010 г. Международният астрономически съюз (IAU) официално ратифицира наименованието на Кройф. След Йозеф Бикан и Ференц Пушкаш, Кройф е третият футболист, на когото е кръстен астероид.

В Нидерландия и Испания Кройф е наричан с много прякори, сред които „Джопи“, „Nummer 14“ (Номер 14), „Het orakel van Betondorp“ (Пророкът от Бетондорп), „El Salvador“ (Спасителят) и „El Flaco“ (Хубавецът). Един от най-известните му прякори е „Ел Салвадор“ или „Спасителят“ – прякор, който получава през сезон 1973-74 г. и отново през 1988 г., когато помага за прекратяването на кризисни епохи в историята на Барса. Въпреки това, противно на общоприетото схващане, прякорът „Салвадор“ е холандско, а не испанско изобретение.

Хобита

Извън футбола любимият спорт (и хоби) на Кройф е голфът. През 70-те години на миналия век Кройф обича да колекционира автомобили. В документалния филм на Сандро Чоти „Професорът на гола“ (1976 г.) Кройф казва: „Обичам да шофирам 20-те километра, които делят тренировъчния лагер от дома ми, това ме отпуска. Обичам колите.“

Бизнес начинания

През 1979 г. Кройф е в залеза на кариерата си в Барселона. Започва да си представя, че сам ще създаде гама обувки, които да оспорят техническите и луксозните качества на предлаганите преди това на пазара. След няколко години на опити и неуспехи да насърчи големите марки за спортни облекла да възприемат сериозно идеята му, все пак това е доста необичайна амбиция на професионален спортист по онова време. В крайна сметка той се обединява с близкия си приятел, италианския дизайнер Емилио Лазарини, и използвайки неговите знания, се заема да създаде техническа обувка, която успява да балансира между функционалност и елегантност. Първоначално гамата е изпълнена с „луксозни“ обувки за футбол на закрито, но те бързо започват да се използват като модни обувки поради атрактивния си външен вид. Така се ражда марката Cruyff Classics.

Писане

Кройф е автор

Кройф владееше няколко езика; британският футболен писател Брайън Гланвил пише: „интелигентността му извън терена, както и на него, беше доста забележителна. Спомням си как през 1978 г. видях Кройф, заобиколен от журналисти от цял свят, на чиито въпроси той отговаряше почти непринудено на множество езици. Не само на холандски, но и на английски, френски, испански и немски.“

Фондация „Йохан Кройф“ е осигурила над 200 игрища „Кройф“ в 22 държави, включително Израел, Малайзия, Япония, САЩ и Мексико, за да могат деца от различни социални слоеве да играят заедно уличен футбол. УЕФА похвали фондацията за положителния ѝ ефект върху младите хора, а Кройф получи наградата на УЕФА за активност на местно ниво при откриването на 100-ното игрище в края на 2009 г. През 1999 г. той основава Института „Йохан Кройф“ с програма за 35 спортисти като част от Университета „Йохан Кройф“ в Амстердам, който оттогава се е превърнал в глобална мрежа.

Роден в силно пострадалата след Втората световна война Нидерландия, Кройф произхожда от скромна среда и губи баща си още като дете. Това оказва голямо влияние върху бъдещата му кариера и характер. Той е известен със силната си личност. Характерът му, както в света на футбола, така и извън него, е описван като сложна комбинация от идеалист, индивидуалист, либертарианец, колективист, романтик, пурист, прагматик, бунтар. Холандският спортен писател Йохан Дерксен, близък приятел на Кройф, веднъж казва за него: „Йохан е абсолютно религиозен, макар че никога не ходи на църква.“

През август 1973 г. футболистите на Аякс гласуват тайно за Пиет Кейзер като капитан на отбора, изпреварвайки Кройф. Кройф решава, че времето му в Амстердам е приключило. Присъединява се към Барселона само няколко седмици по-късно, две години преди смъртта на испанския диктатор Франсиско Франко, като по пътя заявява пред европейската преса, че е избрал Барселона пред съперника Реал Мадрид, защото никога не би могъл да се присъедини към клуб, „свързан с Франко“. Както си спомня той в документален филм по канал TV3: „Спомням си, че преместването ми в Испания беше доста спорно… Президентът на Аякс искаше да ме продаде на Реал Мадрид, … Барселона не беше на същото ниво като Мадрид във футболно отношение, но за мен беше предизвикателство да играя за каталунски клуб. Барселона беше нещо повече от клуб.“ В края на сезон 1982-83 г. „Аякс“ решава да не предлага нов договор на Кройф. Това разгневява Кройф и той реагира, като подписва за съперника на Аякс – Фейеноорд. Сезонът на Кройф във Фейеноорд е успешен и клубът печели Ередивизи за първи път от десетилетие насам, което е част от дубъл в първенството и Купата на KNVB.

Силната личност на Кройф изиграва важна роля в борбата между Puma и Adidas – двете конкурентни марки, които се раждат от разрива между двамата братя Даслер. Кройф е фен на ботушите King на Puma и до 1974 г. подписва договор за спонсорство с германския доставчик на спортно облекло и екипировка. По време на Световното първенство по футбол през 1974 г. той има договор с Puma, който му забранява да рекламира други спортни марки. С наближаването на турнира Кройф категорично отказва да носи запазената марка на Adidas – трите черни ленти на фланелката си с № 14. Националната футболна асоциация на Нидерландия нямаше друг избор, освен да изпълни желанието на най-добрия си играч, и в крайна сметка холандските служители убедиха Adidas да изработи отделна фланелка само за Кройф, със само две ленти по ръкавите.

Джърси номер 14

До 90-те години на миналия век играчите не са имали фиксирани номера – с изключение на някои кратки състезания като Световната купа или Европейското първенство, където играчите са имали определен номер. Обикновено стартовите играчи носеха фланелки от 1 до 11, а резервите – от 12 до 16. Обичайният номер на Кройф беше 9.

На 30 октомври 1970 г. Кройф се завръща след дълготрайна контузия, за да играе срещу ожесточения съперник на Аякс – ПСВ. В съблекалнята преди мача обаче съотборникът му Гери Мюрен не може да намери фланелката си с номер 7. Кройф предлага фланелката си на Мухрен и отива до коша, за да избере друга на случаен принцип. Тя се оказала с номер 14. Аякс спечелил с 1:0 и Кройф предложил да запазят същите номера и за следващия мач – според Мухрен в интервю за Voetbal International това било форма за предизвикване на Холандската футболна асоциация. От този момент нататък Кройф продължава да използва номер 14 за Аякс и националния отбор на Нидерландия, когато му е позволено.

По време на Световното първенство по футбол през 1974 г. треньорът на Холандия Ринус Михелс иска отборът му да носи номера по азбучен ред. Тъй като Кройф е първият играч в състава, той би трябвало да е с номер 1, но той отказва и настоява да носи щастливия си номер 14. Нападателят Рууд Геелс в крайна сметка получава фланелката с номер 1, докато вратарят Ян Йонгблуд играе с номер 8.

Въпреки че номер 14 се е превърнал в запазена марка за Кройф, той може да бъде видян да носи стария си номер 9 в други случаи, като например през по-голямата част от кариерата си за ФК Барселона, тъй като лигата изискваше стартовите играчи да са с номера от 1 до 11, или за Холандия на Европейското първенство през 1976 г. През 2007 г. Аякс пенсионира номер 14 на Кройф.

Отношения с другите

През целия си живот Кройф остава противоречива личност. Връзките му с Аякс, Барса и KNVB (Кралската холандска футболна асоциация) са бурни за известно време, особено в по-късните му години. В родната му Нидерландия между Кройф и сънародниците му винаги е имало отношения на любов и омраза. Между Кройф и Луис ван Гаал съществува дългогодишна вражда, която обаче никога не е потвърдена публично от двете страни. Той също така често критикуваше Жозе Моуриньо за неговата треньорска философия, основана на дефанзивата, и заяви: „Жозе Моуриньо е негативен треньор. Той се интересува само от резултата и не се грижи много за добрия футбол.“ Както отбелязва Дейвид Уинър, „през годините Кройф е имал много врагове и критици“. Обвиняван е, че е арогантен, алчен, нетолерантен, деспотичен, „твърде идеалистичен, твърде упорит, недостатъчно заинтересуван от защитата и просто твърде трудна личност. Той обича споровете и неговият метод на работа, основан на конфликтния модел, може да бъде накърняващ“. И Уинър заключава: „С вярата си в „конфликтния модел“ – идеята, че най-доброто от хората се извлича, като се провокират битки и по този начин се повишава нивото на вълнение и адреналин – Кройф си създава врагове почти толкова лесно, колкото и възторг. Битките с президенти на клубове и съотборници доведоха до разриви, особено в Аякс и Барселона – двата клуба, които определиха кариерата му.“

Критика

Кройф също така е известен със своите гласовити критики и безкомпромисно отношение. Перфекционист, той винаги е имал твърдо мнение за нещата и е бил верен на принципите си дори повече от всичко друго в света на футбола. Като откровен и критичен визионер той остро критикува стила на игра на Нидерландия на Световното първенство по футбол през 2010 г. „Кого подкрепям? Аз съм холандец, но подкрепям футбола, който играе Испания. Стилът на Испания е стилът на Барселона… Испания, реплика на Барса, е най-добрата реклама за футбола“, пише Кройф в седмичната си колонка за базирания в Барселона вестник El Periodico преди финалния мач.

До началото на 2010 г. Барселона имаше все по-големи дългове, натрупани през предходните няколко сезона – ситуация, която принуди клуба да поиска спешен спасителен заем в размер на 150 млн. евро. Фондация „Катар“, управлявана от шейха Моза, стана първият спонсор на фланелки в 111-годишната история на Барселона. Преди това клубът използваше логото на УНИЦЕФ върху предната част на фланелките си. През 2011 г. бъдещият президент на Барселона Сандро Росел договори сделката за период от пет сезона, като клубът ще получава по 30 млн. евро всяка година, считано от 1 юли 2011 г. и до 30 юни 2016 г., плюс бонуси за спечелени трофеи, които могат да възлизат на 5 млн. евро. В колонката си в El Periodico Кройф заклеймява сделката: „Ние сме уникален клуб в света, никой не е запазил фланелката си непокътната през цялата си история, но въпреки това е останал толкова конкурентен, колкото и останалите… Ние продадохме тази уникалност за около шест процента от нашия бюджет. Разбирам, че в момента губим повече, отколкото печелим. С продажбата на фланелката обаче ми показва, че не сме креативни и че сме станали вулгарни“.

В интервю за Доналд Макрей от The Guardian през 2014 г. Кройф говори за изгубените ценности на футбола и за това как парите са нарушили чистотата на играта: „Сега футболът е изцяло за пари. Има проблеми с ценностите в играта. Това е тъжно, защото футболът е най-красивата игра. Можем да я играем на улицата. Можем да я играем навсякъде. Всеки може да я играе, независимо дали е висок или малък, дебел или слаб. Но тези ценности се губят. Трябва да ги върнем.“

На сватбата на съотборника си от Аякс Пиет Кейзер на 13 юни 1967 г. Кройф се запознава с бъдещата си съпруга Диана Маргарета „Дани“ Костер (родена през 1949 г.). Двамата започват да се срещат и на 2 декември 1968 г., на 21-годишна възраст, той се жени за Дани. Баща ѝ е холандският бизнесмен Кор Костер, който е и агент на Кройф. На него се приписват и заслугите за преминаването на Кройф в Барселона през 1973 г. Твърди се, че бракът им е бил щастлив в продължение на почти 50 години. Противно на добре известната си силна личност и статут на суперзвезда, Кройф води сравнително спокоен личен живот извън света на футбола. Изключително принципен, силен и отдаден на семейството човек, футболната кариера на Кройф, както като играч, така и като мениджър, е значително повлияна от семейството му, по-специално от съпругата му Дани. Двамата с Дани имат три деца: Шантал (16 ноември 1970 г.), Сусила (27 януари 1972 г.) и Жорди (9 февруари 1974 г.). Семейството живее в Барселона от 1973 г., с шестгодишно прекъсване от декември 1981 г. до януари 1988 г., когато живеят във Винкевеен, Нидерландия.

През 1977 г. Кройф обявява решението си да се оттегли от международния футбол на 30-годишна възраст, въпреки че все още е слаб и жилав, след като помага на страната да се класира за Световното първенство през 1978 г. Този ход, забулен в мистерия и посрещнат с недоверие в края на 1977 г., е окончателно освободен от мистиката си едва през 2008 г., когато Кройф обяснява решението си в интервю за радио „Каталуния“. В края на 1977 г., докато все още живее в Барселона като играч, Кройф и семейството му стават жертва на въоръжен нападател, който нахлува в апартамента му в Барселона. И човекът, който по това време е най-голямата футболна суперзвезда, е изправен пред избора между семейните ценности и многообещаващата слава на Световната купа в края на международната си кариера. Но за Кройф семейството е на първо място. В интервюто за радио „Каталуния“ той казва, че опитът за отвличане е причината да реши да не отиде на Световното първенство по футбол в Аржентина през 1978 г. Както си спомня той: „Трябва да знаете, че имах проблеми в края на кариерата си като играч тук и не знам дали знаете, че някой пушка в главата ми и ме завърза и завърза жена ми пред децата в апартамента ни в Барселона. Децата отиваха на училище, придружени от полиция. Полицаите спаха в дома ни в продължение на три или четири месеца. Аз ходех на мачове с бодигард. Всички тези неща променят гледната ти точка към много неща. Има моменти в живота, в които има други ценности. Искахме да спрем това и да бъдем малко по-разумни. Това беше моментът да напусна футбола и след това не можех да играя на Световното първенство“.

Кройф кръщава третото си дете на светеца покровител на Каталуния – Свети Жорди, известен на английски като Saint George of Lydda. Това се възприема като провокативен жест към тогавашния испански диктатор генерал Франко, който е обявил всички символи на каталунския национализъм за незаконни. Кройф е трябвало да върне сина си в Нидерландия, за да регистрира раждането му, тъй като името „Жорди“ е било забранено от испанските власти. Решението на Кройф да положи толкова усилия, за да подкрепи каталунския национализъм, е една от причините той да бъде герой за привържениците на Барселона и каталунските националисти.

Жорди Кройф е играл за отбори като Барселона (докато баща му Йохан е бил мениджър), Манчестър Юнайтед, Алавес и Еспаньол. Неговият внук, Йешиуа Ангой, играе в „Дейтън Холандски лъвове“. По-младият Кройф носи „Жорди“ на фланелката си, за да се разграничи от известния си баща, което отразява и разпространената испанска практика играчите да се наричат само с имената си или с прякори. Пеп Гуардиола, Роналд Куман и Жоан Лапорта са сред най-близките приятели на Кройф. Естел Кройф, племенница на Кройф, е омъжена за Рууд Гулит в продължение на 12 години (2000-2012 г.), а синът им Максим Гулит играе за Йонг АЗ.

Веднъж Кройф определя себе си като „нерелигиозен“ и критикува практиките на вярващите католици испански играчи: „В Испания всички 22 играчи правят кръстния знак преди мач; ако това действаше, всеки мач щеше да е равен.“ Това широко цитирано изказване му донесе място в списъците на най-добрите спортисти атеисти в света. Но през 90-те години на ХХ век Кройф казва пред холандската католическа радиостанция RKK

Футболът загуби човек, който е направил повече от всеки друг в историята за красивата игра.

Кройф винаги е бил страстен пушач – от детството си до 1991 г., когато му е направена спешна операция на байпас. След като се отказва от пушенето след операцията, той започва да смуче близалки, когато гледа мачове. Той участва в реклама на каталунското здравно министерство, в която казва: „Футболът ми даде всичко в живота, а тютюнът почти ми го отне.“ След нови сърдечни проблеми през 1997 г. той се зарича никога повече да не тренира (до 2009 г.), въпреки че остава яростен футболен критик и анализатор.

През октомври 2015 г. е диагностициран с рак на белия дроб. След като новината се разчува, Кройф е почитан, като във всички мачове от Ередивизие се аплодира на 14-ата минута – бившият номер на фланелката на Кройф. Преди мача от първенството срещу Ейбар на „Камп Ноу“ (25 октомври 2015 г.) играчите на Барселона изразиха подкрепата си за Кройф, като носеха оранжеви фланелки с надпис „Ànims Johan“ (на каталунски „Оздравей скоро, Йохан“). Пишейки в седмичната си рубрика в De Telegraaf, Кройф признава: „Често медиите са допълнителен данък, но през последната седмица това беше различно. Начинът, по който се публикува отговор чрез различни медии в моята ситуация, беше емоционален и стоплящ сърцето. Изключително съм горд от признателността, която показаха всички отговори“. Относно състоянието си Кройф добави: „Междувременно трябва да изчакаме. Наистина е дразнещо, че всичко изтече толкова бързо, защото единственото, което знам сега, е, че имам рак на белия дроб. Не повече. Защото разследването продължава.“

В средата на февруари 2016 г. той заявява, че реагира добре на химиотерапията и че „печели“ битката с рака. На 2 март 2016 г. той присъства на втория ден от зимните тестове на пистата Каталуня край Барселона и посещава холандския пилот от Формула 1 Макс Верстапен. Кройф изглеждаше в добро настроение и се смята, че това е бил последният път, когато е бил видян публично. На 24 март 2016 г. сутринта в клиника в Барселона Кройф умира на 68-годишна възраст, заобиколен от съпругата, децата и внуците си. Ракът на белия му дроб има метастази в мозъка и седмица преди смъртта си той започва да губи способността си да говори, както и движенията на лявата си страна. Той е кремиран в Барселона в рамките на 24 часа след смъртта си. На частна церемония присъстваха само съпругата му (Дани), децата му (Шантал, Сусила и Жорди) и внуците му.

Днес футболът загуби един от най-добрите си играчи и посланици. Много ми е тъжно, защото Йохан беше герой от детството ми, мой идол и приятел.

Смъртта на Кройф шокира футболния свят. В рамките на една седмица след смъртта му много хора (включително играчи и мениджъри) и организации (включително клубове) му отдадоха почит, особено в социалните мрежи. Хиляди фенове на Барселона преминаха през мемориала на Кройф, открит на стадион „Камп Ноу“, за да отдадат почит. Величието на Кройф беше уважавано дори от неговите съперници. Бившият президент на Барселона Сандро Росел, който не беше в добри отношения с Кройф, беше сред първите посетители на мемориала. Президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес води делегация на Реал Мадрид, включваща бившите играчи Емилио Бутрагеньо и Амансио Амаро. Бившият президент на Реал Мадрид Рамон Калдерон казва за Кройф: „Той може да бъде разглеждан като революционер, мечтател, визионер и новатор, който промени идеята за игра, в която силата беше основното съображение, към друга, основана и фокусирана върху способностите и техниката, като даде началото на това, което се нарича „тики-така“. Той казваше, че футболът трябва да се играе с мозъка… Срещах го няколко пъти, след като напусна футбола, винаги играеше голф – спорт, който обичаше. Винаги говореше за футбола по същия начин, както когато играеше и тренираше – с много страст и вълнение. Една легенда си отиде, но остави важно наследство.“

В деня след смъртта на Кройф се провежда приятелски мач между Холандия и Франция. Играта (на стадион „Амстердам Арена“) беше спряна в 14-ата минута, когато играчите, персоналът и привържениците аплодираха с минута за Кройф, който носеше фланелката с номер 14 за своята страна. Талисманите на двата отбора излязоха на терена с фланелки на националния отбор на Нидерландия, украсени с номера 14 на Кройф отпред, а на трибуните за зрители имаше многобройни плакати с простото послание: „Johan Bedankt“ („Благодаря ти, Йохан“).

Преди „Ел Класико“ срещу Реал Мадрид (2 април 2016 г.) Барселона обяви плановете си за пет специални церемонии в памет на покойната клубна легенда:

Играч

Ajax

Барселона

Фейеноорд

Международен

Индивидуално

Играч

Мениджър

Ордени и други отличия

Източници

  1. Johan Cruyff
  2. Йохан Кройф
  3. ^ Appearances in KNVB Cup and Copa del Rey
  4. ^ Appearances in European Cup and Fairs Cup
  5. ^ Appearances in Intertoto Cup, UEFA Super Cup, Intercontinental Cup and NASL Play Offs
  6. a b Johan Cruyff – Trainerprofil – DFB. dfb.de. Gearchiveerd op 4 juni 2022. Geraadpleegd op 7 juni 2022.
  7. „The Best of The Best“ Rec.Sport.Soccer Statistics Foundation
  8. «FIFA : Cruyff, le plus grand maestro néerlandais» (στα Γαλλικά). Αρχειοθετήθηκε από το πρωτότυπο στις 3 Μαΐου 2020. Ανακτήθηκε στις 12 Δεκεμβρίου 2020.
  9. «Johan Cruijff» (στα Ιταλικά). Αρχειοθετήθηκε από το πρωτότυπο στις 3 Ιουλίου 2022. Ανακτήθηκε στις 3 Ιουλίου 2022.
  10. «Top 5 Greatest Players In The History Of Football» (στα Αγγλικά). Αρχειοθετήθηκε από το πρωτότυπο στις 19 Οκτωβρίου 2019. Ανακτήθηκε στις 22 Ιουνίου 2021.
  11. «UEFA : Remembering Johan Cruyff, the people’s player» (στα Αγγλικά). Αρχειοθετήθηκε από το πρωτότυπο στις 6 Ιουλίου 2022. Ανακτήθηκε στις 6 Ιουλίου 2022.
  12. «Murió el fútbol» (στα Ισπανικά). Ανακτήθηκε στις 3 Ιουλίου 2020.
  13. https://m.imdb.com/name/nm1095991/
  14. a b c d e f g h «Johan Cruyff». Soccer Legends. 2005–2008. Consultado em 3 de fevereiro de 2011. Arquivado do original em 24 de fevereiro de 2010
  15. a b c d e SETTI, Daniel (janeiro de 2011). Quem trai seu estilo nunca pode obter sucesso. ESPN n. 15. Editora Spring, pp. 44-47
  16. a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z aa ab ac ad ae af ag ah ai aj ak al am an ao ap aq ar as at au av KUPER, Simon (setembro de 2009). Cruyff. FourFourTwo n. 9. Editora Cádiz, pp. 42-53
  17. Os grandes solos (novembro de 2008). FourFourTwo n. 1. Editora Cádiz, p. 39