Жан Арп

Резюме

Ханс Петер Вилхелм Арп, също Жан Арп († 7 юни 1966 г. в Базел) е немско-френски живописец, график, скулптор и текстописец.

Движи се в артистичните среди на конструктивистите и парижките сюрреалисти, като през 1916 г. съосновава дадаизма в Цюрих като литературно и артистично движение в отговор на Първата световна война и срещу нейните социални конвенции. Арп работи в особено тясно сътрудничество със съпругата си Софи Таубер-Арп, а понякога и с други художници, като конструктивиста Ел Лисицки, Макс Ернст и Курт Швитерс. През 1930 г. става член на групата Cercle et Carré, а година по-късно е съосновател на новата абстрактна група на парижките художници Abstraction-Création.

Творчеството на Арп се характеризира с дадаисткия принцип на случайността, а от 20-те години на миналия век – с „езика на предметите“ от ежедневието. Особено характерна е неговата загриженост за „биоморфните“, естествени, заоблени форми, които и до днес правят творчеството му неповторимо.

Семейство

Ханс Арп произхожда от хугенотско семейство от Пробщай в Холщайн по бащина линия и от елзаскофренско семейство по майчина линия. Баща му Юрген Петер Вилхелм Арп, роден в Кил през 1853 г., се премества в Страсбург, тогава част от Германската империя, през 1877 г., където се жени за Мария Жозефина Кьоберле през 1880 г. „Джо“, дъщеря на тапицер от Обершафолсхайм, е родена в Страсбург през 1857 г., а семейството ѝ по майчина линия произхожда от Турнус в Бургундия. Бащата на Ханс е собственик на просперираща фабрика за пури – Ханс още в ранна възраст се запознава с кръглите форми под формата на дим, които са много характерни за неговото изкуство. Майка му е талантлива пианистка и певица. Ханс и брат му Вилхелм Франц Филип, наричан Вили, роден през 1891 г., израстват триезични; говорят френски с майка си, немски с баща си и в училище, а елзаски в ежедневието извън дома и вкъщи, като елзаският акцент се пренася и върху другите два езика. В младежките си години Ханс проявява особен интерес към немски поети-романтици като Новалис, Клеменс Брентано и Лудвиг Тик, както и към френски поети като Артюр Рембо и граф дьо Лотреамон.

1904 г. до 1914 г.

От 1904 до 1908 г. Арп учи изобразително изкуство в художественото училище във Ваймар и в Академията „Жулиан“ в Париж, която напуска разочарован заради традиционните ѝ методи на преподаване. От 1909 г. живее в швейцарския кантон Люцерн, тъй като през 1907 г. баща му премества фабриката си в близкия Вегис. През 1911 г. става съосновател на сдружението на художниците Moderner Bund. Запознава се с Василий Кандински и чрез него установява контакт с групата Der Blaue Reiter.

1915 г. до 1932 г.

През 1915 г. абстрактните творби на Арп са изложени за първи път в Цюрих. През 1916 г. илюстрира стихосбирката на Тристан Цара „25 Gedichte“. Чрез Цара той се запознава с Хуго Бал, Еми Хенингс, Марсел Янко и Рихард Хюлзенбек, с които основава дадаизма в Цюрих през 1916 г. От 1916 г. е приятел с художничката и текстилна дизайнерка Софи Таубер. Те започват да обменят идеи за обновяването на изкуството и да работят заедно. Арп въвежда Таеубер в кръга на дадаистите, в чиито събития тя взема активно участие. През 1919 г. Ханс Арп се премества в Кьолн и се сприятелява с Макс Ернст и Йоханес Теодор Бааргелд. Заедно с тях основава Кьолнския дадаизъм; заедно издават марксистки ориентираното списание Der Ventilator. През 1920 г. Арп участва в Първия международен панаир на Дада в галерия „Ото Бурхард“ в Берлин и с посредничеството на Курт Швитерс публикува стихосбирката Die Wolkenpumpe, чиито стихове Арп описва като текстови колажи. В тях случайността е основен принцип на дизайна.

През 1922 г. Арп се жени за Софи Таубер. Поотделно и заедно те създават много произведения. През 1923 г. Арп започва по-тясно сътрудничество с Швитерс. През 1923 г. Ханс Арп участва в групова изложба на сюрреалистите в Париж. През 1925 г. наема студио в Париж, което понякога използва и Софи Таубер-Арп. Арпс стават членове на движението на художниците Cercle et Carré, което по-късно наследява организацията Abstraction-Création. Арп поддържа тесни контакти с международни авангардисти като Казимир Малевич и Ел Лисицки. Малевич му дава няколко отпечатъка. Заедно с Лисицки публикува книгата Die Kunstismen през 1925 г.

През 1926 г. Арпс се премества в Страсбург. Те канят холандския художник и архитект Тео ван Досбург да работи по проекта Aubette в Страсбург – той включва проектиране на вътрешното оформление на голям ресторант с бар, кафене, салон и т.н. Арпс оказват важно влияние и върху стила на Hard Edge. Двойката Арп също оказва важно влияние върху стила Hard Edge. Абстрактният американски художник Елсуърт Кели ги посещава често в Париж и двамата оказват голямо влияние върху ранното му развитие на желанието да прави безлично, неиндивидуално изкуство. През същата година Арпс се преместват в Мьодон близо до Париж, където на 20 юли 1926 г. приемат френско гражданство. Първоначално живописец и график, от 1930 г. нататък Арп все повече се изявява като скулптор.

1933 до 1954 г.

Работите на Арп са смятани за „дегенеративни“ от нацистите. През 1937 г. една рисунка на Арп („Композиция“) е конфискувана от Провинциалния музей в Хановер в рамките на нацистката кампания „Дегенеративно изкуство“ и впоследствие е унищожена.

Двойката Арп се премества в неокупираната част на Франция, в Грас. Сега пише поезия предимно на френски език. Той не разполага с ателие и като художник и скулптор е принуден да работи с леки, преносими и евтини материали. Така се появяват рисунките с пръсти и намачканите хартии. Арпс са поддържани на повърхността с дарения от Мая Захер, Ерика Шлегел и други меценати. В края на 1942 г. те бягат в Швейцария, за да се спасят от настъпващия германски Вермахт.

Софи Таеубер-Арп умира от отравяне с въглероден оксид в къщата на Макс Бил в Цюрих през нощта на 13 януари 1943 г. На Арп му трябват години, за да се възстанови от тази загуба, и той посвещава много от творбите си на Софи. Заедно с Георг Шмидт работи върху монография за нейното творчество. През 1949 г. Арп заминава за САЩ, където творчеството му се радва на все по-голям успех благодарение на помощта на галериста Кърт Валентин. Тъй като повечето от купувачите му вече живеят там, Арп обмисля да емигрира, но в крайна сметка се отказва.

От 1950 г. Арп проектира няколко големи скулптури за университетите в Харвард и Каракас, както и за сградата на ЮНЕСКО в Париж. През 1952 г. Арп пътува до Рим и Гърция, където получава ново вдъхновение за скулптурни творби (например Cobra-Centaur), за които получава Международната награда за скулптура на Венецианското биенале през 1954 г.

от 1955 до 1966 г.

Първата цялостна монография е посветена на Арп, който вече е художник с международен успех, през 1957 г. През същата година става член на Германската академия за език и поезия. През 1958 г. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк организира цялостна ретроспекция. Арп участва в documenta 1 през 1955 г., documenta II през 1959 г. и documenta III през 1964 г. Изкуството му вече е толкова търсено, че той може да наеме персонал.

През 1959 г. Ханс Арп се жени за дългогодишната си приятелка Маргарита Хагенбах (1902-1994). Умира в Базел през 1966 г. на 79-годишна възраст. Гробът му се намира в кимитеро ди Санта Мария ин Селва в Локарно, кантон Тичино. В Museo comunale Casa Rusca в Локарно се помещава имението, дарено от втората съпруга на Арп. Освен творби на самия художник, имението включва и частната колекция на Арп.

Както пише германският историк на изкуството Йоханес Ян, творбите на Арп „се движат в един особен свят между дадаизма, сюрреализма и абстракцията. В своите скулптурни форми той се стреми да представи първичното покълване на органичните форми отвътре.“ Историкът на изкуството Карола Гидиън-Велкер на свой ред подчертава значението на тази визия за природата през 30-те години на ХХ век, определяйки я в творчеството на Арп като „визуализация на невидимото, търсене на оптичен език, способен да обхване духовните сфери отвъд света на видимото“. По този начин „биоморфизмът“ на Арп открива във вегетативните форми емблематичния код за духовното в изкуството. Юри Щайнер обяснява по-нататък: „Скулптурните конкреции на Арп в бял мрамор, дърво, гипс и бронз се отнасят до втвърдяването на масата в камъка, в растението, в животното, в човека. Коагулацията, втвърдяването, сгъстяването, срастването са символи на вечната трансформация в природата. Арп нарича силите на тези процеси „напрежение на слънцето“ или „напрежение на земята“, като препратка към непрестанните природни цикли. По този начин Арп създава и все нови и нови съзвездия, като черпи знания за своите „движещи се овали“ не само от наблюденията на природата, но и от философски текстове на Лао Дзъ или Якоб Бьоме. От биполяризацията на мъжа и жената – Адам и Ева – Арп, както и Константин Бранкузи, развива изследването на яйцето като символ на размножаването par excellence. Целта е била да се възстанови законното място на човека в творението. По този начин Арп обединява доминиращите течения в изкуството от междувоенния период – сюрреализма и конструктивизма.

Музеят Arp Bahnhof Rolandseck се управлява от фондация Landes-Stiftung Arp Museum Bahnhof Rolandseck със седалище в Ремаген-Роландсек. Открита на 29 септември 2007 г., тя представя творби на Ханс Арп и Софи Таубер-Арп, собственост на провинция Рейнланд-Пфалц, както и специални изложби на други художници в сградата на железопътната гара Роландек и в нова сграда на Ричард Майер.

Преди откриването на музея се водят разгорещени дискусии, тъй като за някои от изложените в музея предмети, които произхождат от фондовете на Verein Stiftung Hans Arp und Sophie Taeuber-Arp e. V., се спори дали са произведения, разрешени от самия Арп, или са по-късни реплики и копия.

Федералната провинция Райнланд-Пфалц също обвинява сдружението в нарушение на договора, тъй като е продало някои творби, предназначени за изложба. През лятото на 2008 г. държавата прекратява сътрудничеството.

Фондация Арп

Фондация „Арп“ се намира в бившето студио на семейство Арп в Кламар, проектирано от Софи Таубер през 1929 г. Софи Таубер живее в това ателие до края на живота си.

Къщата с богата колекция от творби на Ханс Арп и Софи Таубер е дарена от Маргарита Хагенбах през 1976 г. През годините колекцията е разширявана чрез допълнителни дарения. Забележително е студиото на Арп, в което той изработва гипса за отливките. Изложени са 114 скулптури и 32 релефа, конфискувани от френските митници през 1996 г. След първата изложба в Центъра Помпиду, от декември 2006 г. тази колекция се съхранява в Clamart. Библиотеката е собственост на Фондация Арп.

Fondazione Marguerite Arp-Hagenbach

Фондацията, базирана в бившата резиденция на Ханс Арп и студиото му Ronco dei Fiori в Локарно-Солдуно, е основана през 1988 г. от Маргарита Арп-Хагенбах. От 2000 г. насам Фондацията си сътрудничи с Фондация „Линер“ в Апенцел. Целта на сътрудничеството е да се запази Фондация Арп в сегашния ѝ вид, да се организират редовни изложби на творби на Арп и Софи Таубер в Апенцел и да се популяризират творбите им по целия свят. Къщата разполага с градина със скулптури.

Фондация Hans Arp and Sophie Taeuber-Arp e. V.

Фондация „Ханс Арп и Софи Таубер-Арп“ засега все още е организирана като асоциация. Тя се грижи за част от имуществото на Ханс Арп, по-специално за правата върху бронзови скулптури. Първоначално се намира в Ремаген-Роландсек, но през 2013 г. се премества в Берлин. През 2012 г. тя публикува опис на всички скулптури. Този списък дава отговор и на въпроса за оправдаността на посмъртните превъплъщения със списък на правата за кастинг от 1977 г., подписан от втората съпруга на Арп – Маргарита Арп-Хагенбах.

Конфликтите относно правата за преливане водят до прекратяване на международната изложбена дейност с творби на Арп между 2008 и 2015 г., тъй като правата върху скулптурите не се считат за сигурни.

Издание на стихотворенията

Източници

  1. Hans Arp
  2. Жан Арп
  3. Hans Arp – Sein Leben | Moderne Kunst – verstehen! Abgerufen am 5. Februar 2018.
  4. Aimée Bleikasten, Arp – repères biographiques, in: Mélusine : cahiers du centre de recherche sur le surréalisme, N° IX : Arp poète plasticien. Actes du colloque de Strasbourg présentés par Aimée Bleikasten. L’Âge d’Homme, 1987, S. 277.
  5. Greta Ströh, Biographie, in: Arp 1886–1966. Württembergischer Kunstverein Stuttgart, 13. Juli–31. August 1986 [etc.], Hatje Cantz, 1986, S. 282.
  6. Zu seinen Kommilitonen gehörten u. a. Otto Pankok, Otto Lindig und Marianne Brandt.
  7. a b Jean Arp (dán és angol nyelven)
  8. Discogs (angol nyelven). (Hozzáférés: 2017. október 9.)
  9. D’après l’acte de naissance que l’on peut voir sur geneacdn.net : https://geneacdn.net/bundles/geneanetcms/images/media//2016/08/adn-gothique-972×1500.jpg.
  10. ^ leggi on line su Enciclopedia, Arp, Hans
  11. ^ K. Schmid, Segni e Modi di un’amicizia
Ads Blocker Image Powered by Code Help Pro

Ads Blocker Detected!!!

We have detected that you are using extensions to block ads. Please support us by disabling these ads blocker.