Жак дьо Моле

Резюме

Жак дьо Моле, също Якоб дьо Моле и Якоб от Моле (* между 1240 и 1250 г. в Моле, днешен департамент От-Сан в Свободното графство Бургундия († 11 или 18 март 1314 г. в Париж), е двадесет и третият и последен Велик магистър на Ордена на Храма. По времето, когато е Велик магистър, Орденът на Храма е потиснат от френския крал Филип IV и официално разпуснат от папа Климент V на Виенския събор (1312 г.). Две години по-късно Жак дьо Моле е екзекутиран на клада заедно с Жофроа дьо Шарне.

Произход

Малко се знае за живота на Жак дьо Моле преди да стане Велик магистър на Ордена на храма. Дори годината на раждането му не може да бъде установена със сигурност. Въпреки това може да се предположи, че дьо Моле е роден около 1244 г. Въз основа на 1265 г. (влизане в Ордена на Храма) това се дължи на факта, че правилникът на Ордена предвижда приемане на възрастни, т.е. приемане след рицарско звание, което обикновено се извършва на 20-годишна възраст. Въпреки това, тъй като има документирани случаи на по-ранно приемане в Ордена, това е възможно и в случая с дьо Моле, а не може да се изключи и година на раждане няколко години по-късно.

Що се отнася до произхода му, сигурно е, че той произхожда от свободното графство Бургундия, днешен Франш-Конте. Тъй като дьо Моле е трябвало да бъде благородник, за да стане рицар тамплиер, произходът му може да бъде сведен до две общности: Жак дьо Моле произхожда или от село Моле в областта Шемън, която по това време е част от лена Раон, или от Моле в Горна Саона в областта Витрей, която по това време е част от деканството Травес в епархията Безансон. Въз основа на някои косвени доказателства може да се предположи, че дьо Моле произхожда от село Моле във Витрей. Семейство дьо Моле от селското, по-ниско благородническо съсловие е документирано там от 1138 г. Жак вероятно е син на Жерар дьо Моле, който е споменат в документ като васал на сеньора на Ла Рошел през 1233 г.

По това време свободното графство Бургундия е част от Свещената Римска империя, така че дьо Моле са поданици на римско-германския император. Жак дьо Моле израства по време на кръстоносните походи на френския крал Луи IX. За детството и младостта му не се знае нищо друго. Може да се предположи, че сведенията и разказите за завръщащите се кръстоносци от съседна Франция също са повлияли на младия дьо Моле.

Дьо Моле като тамплиер

През 1265 г. Жак е приет в Ордена на Храма (според собствения му разказ) от Хумбер дьо Пайру, генерален визитатор на Ордена във Франция и Англия, и от Амори дьо ла Рош, магистър на провинция Франция, в параклиса на командерията в Боне. За мотивите за влизането му не се знае нищо. В съответствие с обичайното по онова време може да се предположи, че социалният или икономическият натиск е довел младия благородник в редиците на кръстоносците или че е бил предопределен от баща си за църковна кариера (Орденът на Храма се е считал за духовен орден). Но е възможно и феодалът да се е присъединил към кръстоносния поход и всички васали да са го последвали.

По-късно Дьо Моле твърди, че е бил в Ориента като млад рицар при великия магистър Гийом дьо Божо. Божо е избран за велик магистър през 1273 г. От това можем да заключим, че дьо Моле е пристигнал в Светите земи някъде между 1270 и 1282 г. По това време управлението на кръстоносците в региона вече е към своя край. Според Grandes Chroniques de France жадният за битки млад рицар изглежда се е разбунтувал срещу Великия магистър, защото първоначално не е искал да подкрепи неговата линия за търсене на мирно решение по време на периода на примирието със султана на мамелюците.

Велик магистър на Ордена

През септември 1291 г. – след падането на Акра и съответно края на кръстоносните държави – дьо Моле участва в Генералния капитул на Ордена в Кипър и е избран за маршал на Ордена, наследявайки Пиер дьо Севри, който е паднал при Акра. През 1292 г., вероятно през февруари, умира великият магистър Тибо Годен. Тогава Жак дьо Моле е избран за Велик магистър на Ордена. Това трябва да е станало преди 20 април 1292 г.: писмо до магистъра на провинция Арагон с тази дата, подписано от дьо Моле в качеството му на велик магистър, се намира в Archivo General de la Corona de Aragón в Барселона.

През 1293 г. той се отправя на продължително пътуване към Запада, което първо го отвежда в Прованс. През август 1293 г. участва в генералния капитул на ордена в Монпелие. През 1294 г. пътува до Англия и до Италия по повод избирането на папа Бонифаций VIII. В началото на 1296 г. той пристига в Арл за поредния генерален капитул на Ордена. През есента той се връща в Кипър. Първоначалната цел на това пътуване е да се постигнат споразумения с европейските владетели, за да се предотврати планираното отнемане на привилегиите на тамплиерите (тамплиерите са освободени от всички налози, данъци и феодални задължения). Между тамплиерите и арагонския кралски дом също се водят интензивни преговори за размяна на земи. В Англия той постига намаляване на глобата, наложена на местния магистър на ордена. С неаполитанския крал Карл II той договаря премахването на специалния контрол върху тамплиерските кораби. Преди всичко обаче ставаше въпрос за получаване на подкрепа за Светите земи. След падането на Акра през 1291 г. това означава защита на останалите християнски държави в Кипър (където тамплиерите също се оттеглят) и в Армения. Освен това трябва да се попълнят значително намалелите резерви от бойци и материали на Ордена. Така в преговорите си с отделните владетели дьо Моле лобира за това целият износ от отделните тамплиерски имения за Кипър да бъде освободен от всякакви мита. В крайна сметка трябвало да се подготви почвата за желаното повторно завладяване на Светите земи, тъй като това оставало основна грижа на рицарските ордени.

Лимасол в Кипър е седалището на тамплиерите. Дьо Моле се опитва да постигне споразумение с крал Хенри II от Кипър. Последният искал да ограничи доходите на ордените – това се отнасяло не само за тамплиерите, но и за рицарите на Свети Йоан и цистерцианците – и да им забрани да придобиват повече земя. Дьо Моле се обръща към папа Бонифаций VIII с молба да посредничи в преговорите.

От 1299 г. нататък дьо Моле провежда мащабна кампания за отвоюване на Светите земи заедно с други християнски сили и в съюз с монголите. Първото нападение на персийския хан Газан в края на 1299 г. е осъществено с участието на арменски войски, както и на арменски тамплиери и рицари на Свети Йоан. Газан изпраща две писма до рицарските ордени в Кипър с молба за подкрепа. Той обаче изпраща тези писма едва след като вече е на терен от седмици. Контингентите, базирани в Кипър, вече не бяха в състояние да се намесват. Газан за първи път завладява Алепо през декември. На 24 декември 1299 г. ханът и арменските му съюзници печелят славна победа над мамелюците при Хомс; поради лошото снабдяване на монголската конница обаче скоро се налага да спрат да преследват бягащите врагове и така пропускат шанса за траен успех. Въпреки това през първите месеци на 1300 г. те успяват да завладеят почти изцяло Сирия. В същото време ханът активизира дипломатическите си усилия. Той обяви нова кампания за ноември 1300 г.

През пролетта на 1300 г. малък флот, съставен от делегации на тамплиерите, рицарите на Свети Йоан, кипърския крал и хана, напада Египет; Росет и Александрия са разграбени. След това те се насочват на север към Акра и Тартус, но опитът им да превземат пристанището Мараклея се проваля. Моле координира действията си със съюзниците и ръководи участието на тамплиерите в операциите от Кипър. В края на септември Газан потегля от Тебриз, а тамплиерите, рицарите на Свети Йоан и кипърският крал разполагат силите си на остров Руад край Тартус. Но необичайно суровата зима спира монголското настъпление и Газан трябва да отложи нападението срещу мамелюците за по-късна дата. Междувременно тамплиерите държат острова и многократно предприемат набези оттам към континента. През 1302 г. те са прогонени от острова и претърпяват тежки загуби (вж. Обсада на Аруад). Монголските нападения се провалят през 1303 г. и Газан умира през следващата година. Това бележи края на усилията на християните да постигнат успех чрез съюзи с монголите.

През следващите години Дьо Моле остава в Кипър. През 1306 г. в Кипър избухва въстание, по време на което братът на краля, Амалрих Тирски, завзема властта на острова. Дьо Моле и Фулк дьо Виларе, велик магистър на рицарите на Свети Йоан, не се намесват във въстанието, което е подкрепено от част от местните благородници, но впоследствие се опитват да постигнат споразумение между враждуващите братя.

През октомври 1306 г. дьо Моле заминава за Франция. По това време папа Климент V пребивава в Поатие. Той е поканил лидерите на рицарските ордени, за да обсъди с тях два въпроса: обединението на рицарските ордени и подготовката на нов кръстоносен поход. Двамата магистри на ордените са представили меморандуми по този въпрос, които сега ще бъдат обсъдени (запазен е меморандумът на дьо Моле). Поради заболяване на папата обаче датата на срещата е отложена от ноември 1306 г. за следващата година.

Твърди се, че между френския крал Филип IV и дьо Моле е имало разногласия. Една от причините за това е, че ковчежникът на Ордена (вж. също Тамплиерско съкровище) е бил и ковчежник на краля, тъй като тамплиерите са управлявали държавните финанси във Франция. Касиерът на Ордена е дал назаем огромна сума пари на Филип IV, но за това е било необходимо одобрението на Великия магистър. Освен това дьо Моле яростно се противопоставя на обединението на кръстоносните ордени, от което Филип IV така или иначе би спечелил, тъй като смята, че има добри шансове да стане велик магистър на обединения орден.

Във Франция, Англия и Испания се разпространяват най-различни слухове за предполагаеми нарушения на тамплиерите. Обвиненията са свързани с еретични практики като идолопоклонство, отричане на Христос в церемонията по посвещаване и светското опрощение, както и с липса на милосърдие, алчност и високомерие. Гийом дьо Ногаре, довереник на френския крал, започва разследване срещу тамплиерите още през 1305 г., за да събере уличаващи материали. Целта е била най-вече да се изнудва папата, на когото е бил подчинен Орденът на тамплиерите. На среща с краля дьо Моле се опитва да оправдае някои от практиките на Ордена на тамплиерите, като например светското опрощаване. Дьо Моле поискал от самия папа да разследва обвиненията. Папата се съгласява и си запазва правото да ръководи разследването. Той обявява, че тези разследвания ще започнат през втората половина на октомври 1307 г.

На 24 юни 1307 г. дьо Моле присъства на свикания от него генерален капитул на Ордена в Париж. След това се връща в Поатие. На 24 август папа Климент V информира краля за започването на разследване срещу Ордена на храма. Навярно поради сериозността на обвиненията Филип решава да поеме разследването незаконно и първо извиква инквизитора на Франция Гийом дьо Пари. През септември Жил I Айселин дьо Монтание, архиепископ на Нарбон, подава оставка от поста си на канцлер на краля в знак на протест срещу нарушаването на каноничното право. Той е наследен от Гийом дьо Ногаре. В началото на октомври дьо Моле се връща в Париж. На 12 октомври той присъства на погребението на Катрин дьо Куртене като член на почетния караул.

Арест, съдебен процес и смърт

На следващия ден, петък, 13 октомври 1307 г., тамплиерите са арестувани по заповед на краля. Сред арестуваните в замъка на тамплиерите в Париж („Храмът“) е и Великият магистър Жак дьо Моле. Само няколко тамплиери успяват да избягат.

На 24 октомври дьо Моле е разпитан за първи път от инквизиторите. Той признава, че когато е бил приет в ордена, от него е било поискано да се отрече от Христос и да плюе на кръста. Той неохотно се подчини и дори се изплю до кръста. Той категорично отрича рицарите да са били карани да прибягват до хомосексуални действия в случай на сексуални желания, когато са били приемани. Признанията на други тамплиери по време на първите разпити през октомври и ноември също дават желаното потвърждение на подозренията за ерес. Ногарет веднага използва изповедите за пропагандна атака, целяща да дискредитира не само тамплиерите, но и папата. Филип IV призовава европейските владетели да предприемат действия срещу тамплиерите, но първоначално призивът му е без резултат. Едва когато папата нарежда арестуването на тамплиерите с булата Pastoralis praeeminentiae от 22 ноември 1307 г., тамплиерите са арестувани и в Англия, Кипър, Италия и Арагон. Никъде обаче преследването на тамплиерите не придобива такива размери, както във Франция. Папата се опитва да прехвърли арестуваните тамплиери под опеката на Църквата, но Ногарет прави всичко възможно, за да предотврати това.

Кралят настоява пред папата да издаде указ за премахването на Ордена на храма, но папата иска да се увери сам. Той изпраща двама кардинали при дьо Моле. Едва когато папата заплашва краля с отлъчване, им е позволено да се видят с дьо Моле. Дьо Моле се отказва от признанията си и се оплаква от лошото отношение. Вероятно е бил измъчван. Впоследствие той разчита на подкрепата на папата, тъй като е убеден, че Орденът не може да бъде обвинен в еретически простъпки. Внимателно подбрани затворници са предадени на папата, за да продължи разследването в Поатие. Според кралските разследващи органи обаче сановниците на ордена, сред които и дьо Моле, са твърде слаби, за да пътуват до Поатие. Твърди се, че поради изтощението си те са приети от краля в замъка Шинон. През август 1308 г. дьо Моле е разпитан отново, също в присъствието на кардинали. Там той повтаря първата си изповед.

В крайна сметка папата трябваше да се съгласи на двустепенна процедура. Разследванията срещу отделните рицари остават в ръцете на френската кралска администрация, а само производствата срещу Ордена са под юрисдикцията на Курията. Папата лично си запазва правото да отсъди за ръководството на Ордена. На 26 ноември 1309 г. дьо Моле е изправен пред папската анкетна комисия в Париж. Той отказва да прави допълнителни изявления и иска да защити себе си и Ордена лично пред папата. Дори по време на последния си разпит през март 1310 г. той настоява на позицията си. Папата и дьо Моле обаче не се срещат повече.

Скоро папската анкетна комисия стигна до резултати, които се различаваха от тези на кралските комисии. Така въпросът отново заплашва да се изплъзне на краля. Тогава Ногаре и Филип използват архиепископа на Сенс Филип дьо Марини като свой инструмент. Марини е брат на Енжеран дьо Марини, един от най-близките довереници на краля. Сега той е председател на колегията на съдиите в Париж, която отговаря за съденето на тамплиерите в тази епархия (тогава парижката епархия е под управлението на архиепископа на Сенс). Тамплиерите, които свидетелстват пред папската комисия в защита на Ордена, отново са обвинени от Марини като отстъпчиви еретици и незабавно са изпратени на клада: На 12 май 1310 г. в Париж са изгорени 54 тамплиери. Това окончателно сломи бавно нарастващата съпротива на тамплиерите в процеса.

На 22 март 1312 г. папата обявява Ордена на тамплиерите за разпуснат на събора във Виена. Ръкописен документ от онова време, намерен от историчката Барбара Фрале в тайните архиви на Ватикана, доказва, че папа Климент не е бил убеден във вината на Ордена. Когато постановява разпускането на Ордена, той не го прави поради доказано неправомерно поведение от страна на Ордена, а защото репутацията на Ордена е толкова силно накърнена, че за възстановяване не може да става и дума.

Когато папата най-накрая назначава комисия, която да осъди останалите началници на ордена, те са затворени в замъка Жисорс от около четири години: Освен Жак дьо Моле, това са магистърът на Нормандия Жофроа дьо Шарне, както и Юг дьо Пайро и Жофроа дьо Гонневил. Тримата кардинали, назначени от папата, Никола Канье дьо Фрьовил, Арно д’Ош и Арно Новели, се срещат в Париж през март 1314 г. На 18 март 1314 г. на площада пред църквата Нотр Дам е произнесена публично присъдата за доживотен затвор. Когато дьо Моле и дьо Шарне чуват присъдата, те се чувстват предадени от папата. Те протестират яростно и се отказват от всички свои предишни признания. Останалите двама мълчаха. Докато папската съдебна комисия се оттегля за по-нататъшно обсъждане, Филип, който не присъства на произнасянето на присъдата, решава да екзекутира незабавно Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне: ново нарушение на закона от страна на краля, тъй като той действа, без да изчака присъдата на Църквата, което е отбелязано и от присъстващия инквизитор Бернар Гуи. Вечерта на същия ден Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне са изгорени на клада.

Днес малка паметна плоча от западната страна на Понт Ньоф на остров Сите в Париж указва мястото на екзекуцията. Плочата се намира в подножието на моста, на стената срещу входа на парка в западния край на острова.

От 1258 г. положението на кръстоносните държави в Светите земи е белязано от монголските нашествия и конфликтите с египетския султанат на мамелюците. Бохемунд VI, граф на Триполи и княз на Антиохия, и Хетум I, крал на Малка Армения, се споразумяват с монголите и плащат данък от 1247 г. Те разчитат на монголите като поддръжници срещу мамелюците. Йерусалимското кралство се колебаело дали да клони повече към мамелюците или към монголите. Въпреки че първоначално Йерусалимското кралство е неутрално и позволява на мамелюците да преминават през територията му, то не може да предотврати нападенията на султан Байбар I, насочени и срещу кръстоносните държави. През 1268 г. Антиохия пада заедно с други крепости. Когато Луи IX, който искал да нападне султаната от запад, умира в Тунис през 1270 г., Байбарс нахлува в графство Триполи и превзема множество крепости на тамплиерите, рицарите на Свети Йоан и Тевтонския орден. През април 1272 г. английският престолонаследник Едуард успява да сключи примирие с мамелюците. Мамелюците обаче нарушават примирията по свое усмотрение.

Нападенията на мамелюците водят до падането на Триполи през 1289 г. и до падането на Акра през 1291 г. След това кръстоносните държави окончателно се разпадат. Папата и бароните-кръстоносци, които са били изтласкани обратно в Кипър, както и рицарските ордени, сега все по-често търсят сътрудничество с Персийско-монголското ханство с цел да си поделят териториите, които ще бъдат отвоювани от мамелюците. През 1300 г. хан Газан успява да завладее по-голямата част от Сирия. В крайна сметка обаче той е победен от мамелюците. Когато умира през 1304 г., наследникът му се опитва да намери решение на масата за преговори. По този начин западната тактика на съюзяване с монголите се проваля.

След падането на кръстоносните държави двата големи кръстоносни ордена – на тамплиерите и на рицарите на Свети Йоан, както и по-малките ордени, се настаняват на остров Кипър, където вече притежават имения. Независимите ордени с техните закалени в битките войски и обширните им владения де факто ограничават властта на кипърския крал над острова. От друга страна обаче, кралят се нуждаел от рицарите за защита срещу евентуални нападения от страна на ислямските воини. Затова Дьо Моле трябва да разубеди краля на Кипър да обложи тамплиерите с данък и да забрани по-нататъшното им придобиване на собственост. С този проблем се сблъскват и другите ордени на острова.

Дьо Моле се занимава и с реформирането на Ордена. Когато след оттеглянето си в Кипър тамплиерите вече не воюват постоянно, той иска да затегне правилата на ордена по някои въпроси. Репутацията на рицарските ордени е намаляла, защото те са били отговорни за загубата на Йерусалимското кралство. Тамплиерите например са обвинявани, че предпочитат да сключват примирия, вместо да се бият с враговете си. Фактът, че отделните ордени често са били в противоречие помежду си, също е нанесъл трайни щети на репутацията на рицарските ордени.

Дьо Моле се стреми да осигури на своя орден икономически условия, за да може да изпълнява задълженията си за благотворителност. По време на Втория събор в Лион през 1274 г. тамплиерите вече трябвало да се защитават от обвиненията в липса на милосърдие. Още по това време е изразено искането за обединяване на рицарските ордени. Това искане се засилва след загубата на кръстоносните държави. Надявали се, че обединяването на ордените ще направи по-ефективни по-нататъшните кръстоносни походи за възвръщане на Светите земи. Дьо Моле, от друга страна, иска да осигури по-нататъшното съществуване и независимост на своя орден.

От 1305 г. нататък основен фактор са амбициите на френския крал Филип IV.От различни страни се чува предложение начело на обединения Орден на кръстоносците да застане крал. Кралят на Сицилия предлага френския крал, докато арагонците, например, се противопоставят на предложенията. Филип IV не се интересувал от кръстоносен поход, дори само заради финансовите разходи, но властта да разполага с най-добре обучените и опитни в битките кръстоносни войски и достъпът до техните активи му се стрували примамливи. Филип не възнамерява да разруши Ордена на Храма от самото начало, а по-скоро иска да го наследи. Църковните рицарски ордени били подчинени изключително на папата, те били освободени от всички светски и църковни данъци. Техните имения, които те притежавали в голям брой във всички европейски кралства, де факто били екстериториални територии. Смята се, че рицарските ордени разполагат с огромно богатство. Силните им бойни единици са възприемани от някои владетели като заплаха за тяхната власт.

Филип IV постоянно се опитва да оказва натиск върху папите. Той влиза в конфликт с Бонифаций VIII, защото иска да получи данъчните приходи на Френската църква за себе си. След като довереникът му Гийом дьо Ногаре и двама кардинали от римската благородническа фамилия Колона извършват покушение, в резултат на което папата умира, той изисква от своя приемник Климент V да осъди Бонифаций.

Зрелищното унищожаване на Ордена на Храма и екзекуцията на Великия магистър, както и многобройните мистерии, които сякаш заобикалят Ордена на рицарите, пораждат безброй легенди. Въпреки това съвременните доклади и хроники от онова време почти не споменават личността на дьо Моле. Единствено De casibus virorum illustrium на италианеца Джовани Бокачо, който е разпространен в многобройни копия, отделя много място на Великия магистър, без обаче да предлага никакви улики за легендарна украса. Бащата на Бокачо, флорентински търговец, е бил очевидец на събитията в Париж. В хрониките от XIV и XV в. на други събития, свързани с тамплиерите, се обръща повече внимание, отколкото на смъртта на Великия магистър: преди всичко на изгарянето на тамплиерите през 1310 г., на цялостния съдебен процес и на разпределянето на имуществото на Ордена в полза на рицарите на св. Само трима летописци от XV в. споменават за екзекуцията на дьо Моле, като в една хроника от Фландрия дьо Моле е объркан с Гийом дьо Божо, а в Chronographia Regum Francorum екзекуцията от 1314 г. също е объркана с изгарянето на тамплиерите през 1310 г.

Проклятието на Жак дьо Моле, за което се твърди, че е произнесъл срещу краля и папата, заема специално място в легендите. Ако се следват съвременните сведения – т.е. продължението на Хрониката на Нангис, написано от анонимен автор – и хроникьорът Жофроа дьо Пари, както и докладът на Джовани Вилани, Моле се изказва първо пред кардиналите, където потвърждава чистотата на Ордена, а след това и на кладата. Преди да бъде подпалена кладата, той се обявява за добър християнин и призовава Бог за помощ. Във всички тези разкази не се споменава за проклятие или за подробни речи. Въпреки това тамплиерската историография винаги е била съпътствана от слуха, че дьо Моле е произнесъл добре написана реч на кладата, в която призовал крал Филип IV и папа Климент V да се явят на Божия съд в рамките на една година и че обявил скорошното изчезване на Капетингите. Папа Климент V действително умира на 20 април 1314 г., вероятно от рак. Смъртта на Филип на 29 ноември 1314 г. след злополука по време на лов е възприета от поданиците му като освобождение от тиранията.

Както разследва историчката Колет Боне, Капетингите са смятани за прокълната династия независимо от дьо Моле. Тогава проклятието се е смятало за вик за помощ към небесната справедливост, а викът за помощ се е смятал за откликнат, ако насилствена смърт е сполетяла този, върху когото е легнало. Греховете на кралския дом, които съвременниците на Филип IV посочват като основание за проклятие, са: Прелюбодеянието на кралските снахи, високите данъци и икономическата криза, причинена от влошаването на монетосеченето, които донесли мизерия на много хора, в допълнение към преследването на папа Бонифаций VIII и нападението на Анани. В разказа на Вилани един епископ изрича проклятието след покушението срещу папата. Други летописци дори приписват проклятието на самия Бонифаций.

В крайна сметка проклятието се разпростира върху Климент V по време на процесите срещу тамплиерите. През 1330 г. един летописец от Виченца, Ферето де Феретис, съобщава след разказа си за Виенския събор за неизвестен тамплиер, който се явил пред папата и неуспешно протестирал срещу смъртната си присъда. Твърди се, че този тамплиер е проклел папата и краля на кладата и е обявил смъртта и на двамата в рамките на една година.

Едва през XVI в. историята на дьо Моле се разкрасява все повече и повече, а накрая признанието му пред кардиналите е сведено до една-единствена реч. Паоло Емили, в своята хроника De rebus gestis Francorum, поръчана от крал Франциск I, поставя прочутото проклятие в устата на Жак дьо Моле – тук още преди той да се качи на погребалната клада. Всички следващи историци са приели проклятието, което сега провъзгласяват от кол.

Източници

  1. Jacques de Molay
  2. Жак дьо Моле
  3. ^ a b c d e Alain Demurger (2015) [2014]. „1 Der junge Jacques de Molay 1250. Wo und wann wurde er geboren?“. Der letzte Templer. Leben und Sterben des Grossmeisters Jacques de Molly [Jacques de Molay. Le crépuscule des Templiers] (in German). Translated by Holger Fock und Sabine Müller. C.H.Beck. ISBN 978-3-406-68238-4. Das Geburtsjahr läßt sich also nicht eindeutig bestimmen. Wir beschränken uns auf eine ungefähre Schätzung. Demnach wurde Jacques de Molay im fünften Jahrzehnt des 13. Jahrhunderts in der Zeitspanne von 1244/45 bis 1248/49 geboren. … Wenngleich zu dieser – wohl eher unbedeutenden – Frage noch nicht alles gesagt ist, würde ich für das Molay in der Haute-Saône optieren. … Jacques de Molay stammt also aus einem vielleicht bedeutenden Adelsgeschlecht der Freigrafschaft Burgund und ist zwischen 1240 und 1250 geboren worden. Dieser räumliche und zeitliche Zusammenhang ist wichtig, denn die Freigrafschaft Burgund gehörte nicht zum französischen Königreich, sondern zum Deutschen Reich: Jacques de Molay war insofern kein Untertan des französischen Königs. …
  4. ^ a b c Alain Demurger (2018) [2015]. „14 The Council of Vienne and the Burning of Jaques de Molay (1311-1314)“. The Persecution of the Templars. Scandal, Torture, Trial [La Persécution des templiers: journal (1305–1314)]. Translated by Teresa Lavender Fagan. Profile Books. ISBN 978-1-78283-329-1. The date given in the chronicle of Guillaume de Nangis was the day after the Feast of Saint Gregory, or Monday 18 March (the feast day fell on 12 March); this is the date most often retained by historians of the Temple trial. But other chroniclers, such as Bernard Gui, have proposed the Monday before the Feast of Saint Gregory, or 11 March. We tend to agree with Bernard, since the chronology he proposes is most often very accurate.
  5. (de) Alain Demurger (trad. Holger Fock und Sabine Müller), Der letzte Templer. Leben und Sterben des Grossmeisters Jacques de Molly, C.H.Beck, 2015 (1re éd. 2014), 404 p. (ISBN 978-3-406-68238-4, lire en ligne), « 1 Der junge Jacques de Molay 1250. Wo und wann wurde er geboren? » « Das Geburtsjahr läßt sich also nicht eindeutig bestimmen. Wir beschränken uns auf eine ungefähre Schätzung. Demnach wurde Jacques de Molay im fünften Jahrzehnt des 13. Jahrhunderts in der Zeitspanne von 1244/45 bis 1248/49 geboren. … Wenngleich zu dieser – wohl eher unbedeutenden – Frage noch nicht alles gesagt ist, würde ich für das Molay in der Haute-Saône optieren. … Jacques de Molay stammt also aus einem vielleicht bedeutenden Adelsgeschlecht der Freigrafschaft Burgund und ist zwischen 1240 und 1250 geboren worden. Dieser räumliche und zeitliche Zusammenhang ist wichtig, denn die Freigrafschaft Burgund gehörte nicht zum französischen Königreich, sondern zum Deutschen Reich: Jacques de Molay war insofern kein Untertan des französischen Königs. … »
  6. (de) Alain Demurger (trad. Holger Fock und Sabine Müller), Der letzte Templer. Leben und Sterben des Grossmeisters Jacques de Molly, C.H.Beck, 2015 (1re éd. 2014), 404 p. (ISBN 978-3-406-68238-4, lire en ligne), « Nachwort zur dritten Auflage » « Sein Scheiterhaufen wurde auf einer Seine-Insel unterhalb des Parks des Königspalasts in Höhe des heutigen Pont-Neuf errichtet, und nicht auf der Spitze des Vert-Galant, der im Mittelalter noch nicht existierte. Eine sorgfältige Studie der Chroniken, die von dem Ereignis berichteten, läßt den 11. März 1314 (den Tag vor Sankt Gregorius) als wahrscheinlicheres Datum der Vollstreckung des Urteils erscheinen als den 18. März, der üblicherweise angegeben wird (S. 269, 273). »
  7. (en) Alain Demurger (trad. Teresa Lavender Fagan), The Persecution of the Templars Scandal, Torture, Trial, Profile Books., 2018 (1re éd. 2015) (ISBN 978-1-78283-329-1, lire en ligne), « 14 The Council of Vienne and the Burning of Jaques de Molay (1311-1314) » « The date given in the chronicle of Guillaume de Nangis was the day after the Feast of Saint Gregory, or Monday 18 March (the feast day fell on 12 March); this is the date most often retained by historians of the Temple trial. But other chroniclers, such as Bernard Gui, have proposed the Monday before the Feast of Saint Gregory, or 11 March. We tend to agree with Bernard, since the chronology he proposes is most often very accurate. »
  8. Elizabeth A. R. Brown, « Philip the Fair, Clement V, and the end of the Knights Templar: The execution of Jacques de Molay and Geoffroi de Charny in March », Viator, vol. 47, no 1,‎ 2015, p. 229-292 (DOI 10.1484/J.VIATOR.5.109474) :« Abstract: This article revisits the generally accepted account of the execution of the Templar leaders Jacques de Molay and Geoffroi de Charny in March 1314, which derives from the continuation of the Latin Universal Chronicle of Guillaume de Nangis. Other contemporary chronicles, non-narrative evidence, and papal pronouncements cast light on the proceedings conducted by the three cardinal legates Clement V appointed to judge four Templar leaders in Paris, and suggest that the executions occurred on 11 rather than 18 March (the date given in the continuation) and, rather than being ordered by King Philip the Fair (as the continuation alleges), were the direct result of the cardinal legates’ decisions and actions. »
  9. Demurger 2002, p. 189.
  10. https://ensinarhistoria.com.br/a-queda-dos-templarios-e-a-maldicao-de-jacques-de-molay/. Consultado em 18 de agosto de 2022
  11. https://www.demolaybrasil.org.br/institucional/Nosso-Patrono. Consultado em 18 de agosto de 2022
  12. 1 2 Alain Demurger. Der letzte Templer: Leben und Sterben des Grossmeisters Jacques de Molay (англ.). — München: C.H.Beck, 2004. — P. 20. — ISBN 3-406-52202-5.
  13. 1 2 Alain Demurger. The burning of Jacques de Molay (March 1314) // The Persecution of the Templars: Scandal, Torture, Trial (англ.) / translation Teresa Lavender Fagan. — London: Profile Books, 2018. — ISBN 978-1-78283-329-1.
Ads Blocker Image Powered by Code Help Pro

Ads Blocker Detected!!!

We have detected that you are using extensions to block ads. Please support us by disabling these ads blocker.