Ермак Тимофеевич

Резюме

Ермак Тимофеевич (роден между 1532 и 1542 г. – 5 или 6 август 1585 г.) е казашки атаман и днес е герой в руския фолклор и митове. По време на управлението на цар Иван Грозни Ермак поставя началото на руското завладяване на Сибир.

Търговските интереси на руснаците в областта на търговията с кожи подхранват желанието им да се разширят на изток в Сибир. Татарското ханство в Казан се утвърждава като най-добрия вход към Сибир. През 1552 г. модернизираната армия на Иван Грозни срива ханството. След превземането на Казан царят се обръща към влиятелната и богата търговска фамилия Строганови, за да оглави експанзията на изток. В края на 70-те години на XV в. Строганови набират казашки бойци, за да нахлуят в Азия от името на царя. Тези казаци избират Ермак за водач на въоръжените си сили и през 1582 г. Ермак тръгва с армия от 840 души, за да нападне Сибирското ханство.

На 26 октомври 1582 г. Ермак и войниците му сриват татарската империя на Кучум хан при Кашлик в битка, която бележи „завладяването на Сибир“. Ермак остава в Сибир и продължава борбата си срещу татарите до 1584 г., когато набег, организиран от Кучум хан, устройва засада и убива него и отряда му.

Спецификите от живота на Ермак, като например външният му вид, произходът му и датите на събитията, остават предмет на спорове между историците, тъй като текстовете, които документират живота му, не са надеждни. Въпреки това животът и завоеванията му оказват огромно влияние върху отношенията в Сибир, като предизвикват руския интерес към региона и утвърждават Руското царство като агресивна имперска сила на изток от Урал.

За Ермак има по-малко информация, отколкото за повечето други забележителни изследователи и исторически личности. Голяма част от това, което знаем за Йермак, произлиза от фолклора и легендите. Няма съвременни описания на Ермак и всички портрети са само приблизителни. В една от сибирските хроники, Ремезовската хроника, написана повече от сто години след смъртта на Ермак, той е описан като „с плоско лице, черна брада с къдрава коса, среден ръст, дебел и широкоплещест“, но дори този подробен разказ не е надежден, защото разказвачът никога не е виждал Ермак.

Освен че не са известни физическите му характеристики, подробностите за живота на Ермак и обстоятелствата, довели до екскурзията му в Сибир, са неясни. Руският писател Валентин Распутин се оплаква от липсата на информация за Ермак, като се има предвид огромният му принос за руското общество. Знанията ни за възпитанието и пътешествията на Ермак бледнеят в сравнение с тези за други прочути изследователи като Христофор Колумб. Историците срещат сериозни трудности, когато се опитват да съберат подробности за живота и подвизите на Ермак, тъй като двата основни, първични източника за Ермак може да са пристрастни или неточни. Тези източници са Строгановският летопис, друг от сибирските летописи, и Синодикът. Строгановският летопис е поръчан от самата фамилия Строганови, поради което в него се преувеличава участието на фамилията в завладяването на Сибир. Синодикът е разказ за похода на Ермак, написан четиридесет години след смъртта му от архиепископа на Тоболск Киприан (Киприян). Текстът е оформен въз основа на устни предания и спомени за експедицията, но почти сигурно е повлиян от желанието на архиепископа да канонизира Ермак. Комбинацията от забравени с времето детайли и разкрасяване или премълчаване на факти, за да може Ермак да бъде приет за светец, предполага, че Синодик може да е погрешен. Въпреки че Киприан не успява да канонизира Ермак, той полага усилия да увековечи воина, когото смята за „великия инквизитор“ на Сибир.

Тези документи, както и различни други, които описват експедициите на Ермак, са изпълнени с противоречия, които затрудняват разкриването на истината за живота на Ермак. Въпреки че съществуващите източници за Ермак са погрешни, тези сведения, заедно с фолклора и легендите, са всичко, на което историците могат да базират знанията си; затова те са широко приети и се смятат за отражение на истината.

Родословие

Донският казашки войвода Ермак Тимофеевич е роден край река Чусовая в източните покрайнини на московските земи. Единствената информация за възпитанието на Ермак идва от източник, наречен Черепановска хроника. Тази хроника, съставена от тоболски кочияш през 1760 г. – дълго след смъртта на Ермак – никога не е публикувана в пълен обем, но през 1894 г. историкът Александър Алексеевич Дмитриев стига до заключението, че тя вероятно представлява копие или перифраза на автентичен документ от XVII век. Според частта от хрониката, озаглавена „За Ермак и къде е роден“, дядото на Ермак, Афонасий Григориевич Аленин, е родом от Суздал, североизточно от Москва. За да избегне бедността, той се премества на юг във Владимир, където става кочияш в муромските гори. В муромските гори воеводата го арестува за това, че возил недобросъвестни пътници – разбойници, които го били наели. Синът на Афонасий (баща на Ермак) Тимофей се преселва в земите на Строганов на Чусовая, за да печели пари. Там спекулациите локализират родното място на Василий Тимофеевич Аленин, по-късно известен като „Ермак“.

Професия

Ермак работи в речния флот на Строганови като носач и моряк, превозващ сол по реките Кама и Волга. Уморен от работата си, той събира банда, напуска работата си и се премества в Донския регион, за да стане речен пират. Сред колегите си казашки разбойници получава прозвището Ермак.

Преди завладяването на Сибир бойният опит на Ермак се състои в ръководене на казашки отряд за царя в Ливонската война от 1558-83 г. и ограбване на търговски кораби. Въз основа на легенди и народни песни, в продължение на години Ермак участва в грабежи и плячкосване по Волга заедно с хетмана Иван Колзо и още четирима казашки водачи. Историкът Валери Кивелсон нарича групата на Ермак „неговата банда от главорези“. Подобно на много други казаци, бандата на Ермак се занимава с търговия с „разбойници“ Характерно за казаците е да се занимават с пиратство в Азовско или Каспийско море и да ограбват различни пратеници и руски или персийски търговци. Макар и разбойник, Ермак си спечелва репутацията на изтъкнат и лоялен руски боец. Благодарение на опита си в сраженията в Ливонската война той усвоява военната тактика и превъзхожда по умения останалите хетмани.

В края на 1500 г., преди експедициите на Ермак, руснаците се опитват да навлязат на изток в Сибир в търсене на кожи. По времето на Иван Велики руснаците навлизат в Северозападен Сибир, но „приближаването до Сибир от тази посока се оказва твърде трудно и тежко дори в най-добрите времена“. Руснаците решават, че южният маршрут през Казанското татарско ханство ще им позволи да проникнат по-лесно в Сибир, но първо ще трябва да бъде свален Казан. Първата външна цел на Иван Грозни след идването му на власт е да превземе Казан. Модернизираната армия на Иван Грозни се оказва успешна в началото на октомври 1552 г. и Иван пристъпва към отваряне на Изтока за предприемчиви руски личности като Строганови. Аника Строганов използва бившето Казанско ханство като вход към Сибир и създава частна империя в югозападния край на Сибир.

След руското завоевание по времето на Иван Грозни татарското Казанско ханство става руска Пермска област. Иван Грозни има огромно доверие в предприемаческите способности на семейство Строганови и им предоставя Пермската област като финансова инвестиция, която със сигурност ще донесе ползи на Русия в бъдеще. Царят също така разрешава на Строганови да разширят дейността си на територията по поречието на реките Тобол и Иртиш, която принадлежи на мюсюлманския водач Кучум хан. Строганови продължават да предприемат експедиции на изток в неруски територии. Те навлизат в Сибирското ханство, сестринската държава на бившето Казанско ханство, тъй като то поддържа контрол над кожите на Сибир на запад.

По време на руското завладяване на Казан през 40-те и 50-те години на XV в. Сибир преживява собствени конфликти със съперничещи си кланове. Ханството се намира на несигурна почва до възхода на Кучум хан, потомък на прочутия Чингис хан, през 60-те години на XV в. Кучум хан създава съюзници сред съседите си и кримските татари, за да попречи на експанзията на Строганови през Урал. През юли 1572 г. Кучум предприема първия си набег срещу строгановските селища, в резултат на който загиват почти сто души. През 1573 г. татарската армия се разраства и сменя ръководството си. Племенникът на Кучум, Махмет-Кул, поема контрола над татарската армия. Строгановци осъзнават, че вече не могат да очакват заселниците им да останат в земите около Перм, ако водят само отбранителна битка. Царят дава разрешение на семейство Строганови да нахлуе в Азия. Скоро обаче царят променя мнението си и казва на Строганови да се оттеглят от Сибир, опасявайки се, че Русия не разполага с ресурси и жива сила, за да срине империята на хан Кучум.

Строганови решават да пренебрегнат заповедта на царя и в края на 70-те години на XV в. внуците на Аника Строганова Никита и Максим набират казашки бойци, които да водят война от тяхно име. Те избират казашкия вожд Ермак Тимофеевич за водач на казашките дружини. Според Строгановския летопис на 6 април 1579 г., след като научили за „смелостта и храбростта“ на Ермак и другарите му, Строганови изпратили писмо до мъжете с молба да дойдат в родовите им имения в Чусовая и ги призовали да се бият срещу татарите в името на царя. Тъй като Ермак бил най-прочутият от новобранците, той станал капитан (атаман) на „завладяването на Сибир“. Остава обаче въпросът дали в действителност Ермак е решил да се бие във войната по собствено желание, без да бъде преследван от Строганов. Този въпрос възниква поради разминаването между разказите на Строгановския летопис и един друг сибирски летопис – Еспиовския летопис. Строгановският летопис представя семейството като движеща сила за похода на Ермак, докато Есиповският летопис дори не споменава семейството. Може би Строганови са разказали историята по начин, който би вдъхновил руския народ да се чувства задължен както на тях, така и на Ермак за завладяването на Сибир. Сибирските историци са разделени по този въпрос, като някои смятат, че Строганови стоят зад похода на Ермак, а други – че не са играли никаква роля в него.

През пролетта на 1582 г. Ермак е официално привлечен от Строганови. Задачата му била „да завладее де факто страната по поречието на Тобол и Иртиш, която вече де юре била във владение на Строганови по силата на царската грамота от 1574 г.“. Крайната цел на Строганови била да отворят южен проход към Мангасея, за да имат достъп до нейните кожи. Сибирското ханство блокирало пътя от Урал до Мангасея. След като свалил ханството, планираната крайна дестинация на петте хиляди мили на пътуването на Ермак бил Беринговият проток. Ермак повежда малка армия от 840 души, съставена от 540 негови последователи и триста души, снабдени от Строганови. Армията му е съставена от „руснаци, татари, литовци и германци“. Литовците и германците от екипажа идват от литовския фронт. Никита и Максим Строганови похарчили двадесет хиляди рубли от богатството си, за да снабдят армията с най-добрите налични оръжия. Това било особено в полза на руския отряд, защото татарските им противници не разполагали с промишлени оръжия. Според специалиста по руска история У. Брус Линкълн „лъковете, стрелите и копията“ на татарите се изправили срещу „мускетите с мачле, сабите, пиките и няколко малки оръдия“ на отбора на Ермак. Според руския автор Юрий Семьонов обаче „Ермак не е имал оръдие и само малка част от хората му са носели огнестрелно оръжие. Казаците нямали нито един кон, докато Кучум и хората му били конни. Неговата кавалерия можеше да се придвижва бързо във всяка посока, докато казаците бяха вързани за саловете си, които бяха натоварени с всичките им припаси“.

За първи път Ермак тръгва на пътешествие из Сибир от граничната крепост в Перм на река Чусовая на 1 септември 1582 г., макар че според други източници е възможно да е започнал похода си през 1579 или 1581 г. При плаването по реките екипажът използвал лодки с високи бордове, които произхождали от Русия. По време на пътуването си те се сблъскват с яростна съпротива от страна на местните съюзници на Кучум хан, но високите бордове на лодките им служат като щит. Когато прекосяват Урал, казаците трябва да носят имуществото си на гръб, защото нямат коне. След два месеца армията на Ермак най-накрая прекосява Урал. Те последвали река Тура и се озовали в покрайнините на империята на хан Кучум. Скоро стигнали до столицата на царството – Кашлик. На 23 октомври 1582 г. армията на Ермак води битката при Чувашкия нос, която поставя началото на тридневни боеве срещу племенника на Кучум, Мехмет-кул, и татарската армия. Пехотата на Ермак блокира татарската атака с масиран мускетен огън, който ранява Махмет-кул и не позволява на татарите да дадат нито една руска жертва. Ермак успява да превземе Кашлик и битката се превръща в „завладяването на Сибир“. Строгановският летопис разказва за реакцията на Кучум хан при нападението над Кашлик и успеха на Ермак:

Хан Кучюм, като видял своята гибел и загубата на царството и богатствата си, казал на всички свои хора с горчив плач: „О, мурзилки и князе, да бягаме, без да се бавим… Строгановци изпратиха срещу мен хора от простолюдието от крепостите си, за да ми отмъстят за злото, което им бях причинил; изпратиха атамани и казаци, Ермак и другарите му с не много свои хора. Той ни нападна, победи ни и ни нанесе толкова голяма вреда“.

Въпреки че Ермак успява да превземе Кашлик, битката намалява казашката му войска до 500 души. Ермак се сблъсква и с проблем със снабдяването. Макар че в татарския град армията е открила съкровища като кожи, коприна и злато, не са останали никакви храни или провизии. Жителите също са избягали от града, което е попречило да бъдат привлечени за помощ. Четири дни след като Ермак превзема Кашлик обаче, хората се завръщат и Ермак скоро се сприятелява с остяките. На 30 октомври остяките официално обявяват верността си към Ермак, като допълват обещанието си, донасяйки на града хранителни дарове.

Ермак използвал остяшките дарове, за да изхранва своята казашка дружина през цялата зима. Тези запаси обаче се оказали недостатъчни и скоро казаците се отправили към пустинята, за да ловят риба и да ловуват. Задачата на казаците не била безпроблемна, тъй като въпреки че Ермак победил татарите, те продължили да тормозят казаците, което попречило на Ермак да установи пълен контрол над региона. Татарите нанасят решителен удар на 20 декември, когато откриват и избиват казашка група от двадесет души. След като те не се завръщат, Ермак напуска града, за да разследва, като в крайна сметка установява, че Махмет-кул се е възстановил от предишната битка и е отговорен за убийството на казаците. След това Ермак влиза в битка с Махмет-Кул и силите му и отново го побеждава.

Разгромът при Махмет-Кул дава кратък отдих на казаците. През април 1583 г. обаче той се завръща в региона. По злощастно стечение на обстоятелствата Махмет-Кул бързо попада в засада и е пленен от малка група казаци, чийто брой варира от едва 10 Няколко дни след залавянето му Махмет-Кул изпраща пратеник до Кучум, който заявява, че е жив и в добро здраве. Той също така поискал от хана да прекрати нападенията срещу казаците и тези, които носят данък на Ермак. Ермак, възползвайки се от това затишие във военните действия, тръгва по реките Иртиш и Об, за да довърши подчиняването на местните племенни князе. Скоро той се сблъсква с остякския княз Демиан, който се е укрепил в крепост на брега на Иртиш с 2000 верни бойци. Съобщава се, че на Ермак и хората му е отнело доста време да пробият защитата им, тъй като Демиан притежавал позлатен идол. В крайна сметка силите на Ермак надделяват, но при влизането в крепостта не е намерен идол. След като разпръснал група жреци и воини, размахвайки огнестрелни оръжия, Ермак решил да подчини най-влиятелния остякски княз в региона, Самар, който бил обединил сили с осем други князе. Ермак забелязва, че Самар не е поставил охрана около лагера си, и предприема изненадваща атака, като убива Самар и разпуска силите му. След това Ермак успява да получи данък от останалите осем князе. След това завоевание той продължава по реката и успява да превземе ключовия остякски град Назъм. В битката загиват приятелят на Ермак, атаман Никита Пан, и няколко казаци. След това Ермак насочва силите си надолу по река Об, като превзема няколко малки крепости. След като достигнал до място, където реката се разширявала до три или четири версти, Ермак спрял експедицията и върнал силите си в Кашлик.

След като се връща в Кашлик, Ермак решава да съобщи на Строганови и на царя за завоеванията си. Въпреки че причините за това са неясни, експертите смятат, че освен желанието да изчисти името си от предишни прегрешения, Ермак отчаяно се е нуждаел и от доставки. За тази цел той изпраща своя доверен лейтенант Иван Колцо с петдесет души, две писма (по едно за Строганови и Иван Грозни) и голям асортимент от кожи за царя. Точната сума, изпратена на царя, е спорна, тъй като описанията варират от 2500 кожи. Пристигането на Козо при Строганови е навреме, тъй като Максим Строганов току-що е получил писмо от Иван, в което изобличава Ермак и заплашва него и последователите му със смърт. Така Кольо, носещ новината за поражението на Кучум, пленяването на Махмет-кул и покоряването на татарските земи, бил добре приет от облекчения Максим. Максим осигурил на Колзо подслон, храна и пари, преди да го изпрати по пътя му.

След като пристига в Москва, Колцо получава аудиенция при Иван, въпреки че за главата му е обявена московска награда. В ущърб на интересите на Москва Ливонската война току-що е приключила и Иван започва да получава съобщения за набези на местни племена в Перм, което го поставя в лошо настроение. След като прочита новината, родена от Колцо относно разширяването на владенията му, Иван се зарадва, незабавно помилва казаците и провъзгласява Ермак за герой от първа степен. Триумфалната атмосфера се разпространява из целия град, а църковните камбани в цяла Москва бият в прослава на Ермак. След това Иван подготвил много подаръци за Ермак, включително личната му кожена мантия, чаша, две брони, украсени с бронзови двуглави орли, и пари. Иван също така заповядал да бъде изпратен отряд стрелци, които да подкрепят Ермак. били изпратени мъже. На Строганови също беше наредено да подкрепят тази група с още петдесет мъже при пристигането им в Перм. Ермак бил удостоен с титлата „княз на Сибир“ от Иван, който също така заповядал да изпратят Махмет-кул в Москва.

След като се върнал в Кашлик, Колцо съобщил на Ермак за заповедта на царя да му бъде предаден Махмет-кул. Ермак, съзнавайки, че по този начин ще премахне единствения мотив на Кучум за мир, все пак се подчинява на царя и урежда транспортирането му. Не е изненадващо, че силите на Кучум започват да увеличават честотата на набезите си. Сега Ермак се оказал в затруднено положение, тъй като дългата зима попречила на събирането на припаси и дарения, а подкрепленията на царя все още не били пристигнали. По заповед на царя Строганови са предоставили петдесет кавалеристи за подкрепление. Въпреки това конете забавили движението на групата през сибирския пейзаж и те дори не преминали Урал до пролетта на 1584 г.

През септември 1583 г. един татарски водач на име Карача донася на Ермак призив за помощ, в който моли за помощ срещу ногайските татари. Ермак, който се опасява от Карача, но въпреки това е готов да помогне, изпраща Колзо с 40 казаци. На Карача обаче не можело да се вярва, тъй като Колзо и хората му попаднали на засада и всички били убити. Сега без Колцо Ермак остава с малко повече от 300 души. Усетили отслабващата власт на Ермак, племената, които преди това били под негов контрол, се разбунтували и скоро Кашлик бил обсаден от колективна армия от татари, вогули и остяки. Те умело обграждат града с редица от коли, като по този начин не позволяват преминаването към и от града и същевременно предпазват нападателите от огнестрелните оръжия на руснаците. Въпреки ограничените си запаси Ермак успява да издържи блокадата в продължение на три месеца. Казаците обаче не можели да издържат вечно и в облачната нощ на 12 юни 1584 г. Ермак решил да действа. Прониквайки незабелязано през линията от обози, хората на Ермак успяват да изненадат събраните в съня им сили, убивайки голяма част от тях. Тъй като силите на Карачаево били хванати в пълна неизвестност, Ермак успял да възстанови значително количество провизии от барикадата. След като Карача се провалил в мисията си, бил наказан от Кучум, който осъдил на смърт двамата му сина. Карача, подтикнат от загубата на синовете си, прегрупира местните племена и се връща, за да нападне Ермак на следващия ден. Силите на Карача обаче са категорично победени, тъй като казаците успяват да убият стотина мъже, а самите те дават само две дузини жертви.

Победен и опозорен, Карача бяга на юг към степите на Ишим, където го чака Кучум. Освободен от заточението, Ермак преминава в настъпление, завладявайки много градове и крепости на изток от Кашлик и разширявайки владенията на царя. След като вече си е възвърнал лоялността на разбунтувалите се племена, Ермак продължава да плава по Иртиш през цялото лято на 1584 г., за да подчинява племената и да изисква данък. Въпреки че се опитва да търси Карача, Ермак в крайна сметка не успява в това начинание. Освен това, въпреки че Ермак успява да си възвърне лоялността на племената, хората му вече са почти без пушек. Още по-лошо е, че когато пристигат подкрепленията му, те са напълно изтощени и изтощени от скорбут. Всъщност много от мъжете, включително техният командир, не бяха оцелели по време на пътуването. Така, освен че се сблъскват с проблема на ескалиращите военни действия, недостигът на храна се увеличава с пристигането на още хора. В крайна сметка, както се съобщава, ситуацията станала толкова тежка, че хората на Ермак се обърнали към канибализъм, изяждайки телата на починалите.

Точните подробности за смъртта на Ермак са изгубени в историята, но легендата е запазила множество варианти на разказа. С настъпването и задълбочаването на недостига на храна народът на Ермак навлязъл в период на глад. Знаейки това, Кучум заложил капан. Най-разпространеният разказ е, че Кучум умишлено изнесъл информация на Ермак, в която се твърдяло, че бухарските търговци от Централна Азия, пътуващи с големи количества храна, били възпрепятствани да се придвижат от хората на Кучум. През август 1584 г. Ермак тръгва с група мъже, за да освободи търговците. След като установява, че съобщенията са фалшиви, Ермак нарежда да се върнат в Кашлик. Дали заради продължаващата буря, или защото мъжете били уморени от гребането нагоре по течението, войската на Ермак спряла на малък остров, образуван от два ръкава на Иртиш, и се разположила на лагер през нощта на 4 срещу 5 август 1584 г. Убедени, че реката предлага защита, хората на Ермак заспиват без охрана. Кучум обаче е следвал групата на Ермак и е дебнел. Силите на Кучум пресекли реката около полунощ; приближаването им било скрито от силната буря и тъмнината на нощта. Татарите на Кучум се нахвърлили върху хората на Ермак толкова бързо, че те не успели да използват нито пушките, нито оръжията си, и последвало клане. В настъпилия хаос се съобщава, че всички мъже от руската страна, включително и Ермак, са били убити, с изключение на трима. Легендата разказва, че след като се преборил с нашествениците и бил ранен в ръката от нож, Ермак, след като установил, че лодките им са отнесени от бурята, се опитал да премине реката. Заради тежестта на подарените му от царя доспехи Ермак потънал на дъното и се удавил. Поне един от оцелелите, който не бил обременен от тежките доспехи, успял да преплува реката и да се върне в Кашлик с новината за смъртта на Ермак.

Тялото на Ермак било отнесено в реката, където седем дни по-късно го намерил татарски рибар на име Яниш. Лесно разпознаваем по орела на доспехите му, трупът на Ермак бил съблечен и окачен на рамка, направена от шест пръта, където в продължение на шест седмици стрелците използвали тялото му за стрелба. Твърди се обаче, че животните не се хранели с него и тялото му не произвеждало миризма, а трупът предизвиквал страх и кошмари у хората. Вслушвайки се в тези предзнаменования, татарите го погребали като герой, като убили тридесет вола в негово име. В крайна сметка ценните му доспехи били раздадени на татарските вождове.

След като получават новината за смъртта на Ермак, казаците веднага се деморализират. Първоначалният отряд е намалял до 150 бойци, а командването е поверено на Глухоф, водач на първоначалната група подкрепления, която царят е доставил на Ермак. Скоро казаците решават да изоставят Кашлик и да се оттеглят в Русия. Преди да изминат голямо разстояние, те се сблъскват с група от стотина подкрепления, изпратени като допълнителна сила от царя. След този обрат в съдбата групата на Ермак решава да се върне в Кашлик и да укрепи позицията си в съответствие с волята на царя. Бързодействащите и проницателни татари обаче са били информирани за бягството на групата и са превзели града почти веднага, предотвратявайки всякакво мирно завземане на бившата им крепост. Въпреки че татарските позиции изглеждаха силни, те вече не бяха водени от Кучум, който беше загубил властта си, и поради това не бяха толкова стабилни, колкото преди. Освен това скоро пристигнали още триста подкрепления от царя, за да се присъединят към руснаците. Начело с Чулков, тази нова сила осигурила значително увеличение на бойната сила на страната. Въпреки бурното състояние на татарското ръководство и новоприетите новобранци обаче руснаците не предприемат нов опит за превземане на Кашлик. Вместо това, като кулминация на събитията непосредствено след фаталния погром на Ермак, те основават ново селище през 1587 г. на мястото на бъдещия Тоболск, на 12 мили от Кашлик. Макар че татарите бързо започват набези срещу познатия си враг, след кратък период от време те спират, оставяйки руснаците в новия им град.

Героичните начинания на Ермак в руския Изток поставят основите на бъдещата руска експанзия и заселване. Скоро след като Ермак и неговата първа група се отправят към Сибир, търговци и селяни ги следват, надявайки се да се възползват от богатството на кожи, което е в изобилие в тази страна. Тази тенденция се разраства експоненциално след смъртта на Ермак, тъй като легендата за него бързо се разпространява из областта, а заедно с нея и новината за една богата на кожи и уязвима за руското влияние земя. Скоро след това са направени опити за колонизация и през 1586 г. е основан Тюмен – първият известен град след смъртта на Ермак. Заселването на тази територия улеснява създаването и развитието на сибирското земеделие. Повечето от тези земеделци всъщност били войници, които отглеждали сами прехраната си по необходимост.

Ермак създава прецедент за участието на казаците в сибирската експанзия, а проучванията и завоеванията на тези мъже са причина за много от разширенията на Руската империя на изток. След първоначалното завръщане на казаците малко след смъртта на Ермак започва амбициозен проект за укрепване под ръководството на Борис Годунов. Постиженията му, включително разширяването на защитата на руснаците в региона, ще накарат още по-голям брой предприемачи да се отправят към Сибир. През 1590 г. Тоболск получава значителен тласък в известността си, тъй като е обявен за главен град и административен център на региона. Търговията с кожи също продължава да се развива, подпомогната от казаците, които през 1593 г. основават търговския център Березоф на река Об на шестдесет и четвърта географска ширина. Продължава да се разпространява практиката да се събират дарения от кожи от местните жители и през XVII в. тези кожи съставляват 25-33% от приходите в царската хазна. Така още петнадесет години след смъртта на Ермак басейнът на река Об наистина се превръща в регион на руско влияние. Въпреки това руснаците не почиват на лаврите си и отношението и темпото на експанзия, започнати от Ермак, продължават и през XVII век. Всъщност през първата половина на века през 1619 г. е създадена крепостта Енисейск, през 1632 г. е основан град Якутск, а през 1639 г. е извършен важният подвиг – достигането на Охотско море на тихоокеанското крайбрежие. По време на тези походи влиянието на Ермак е неоспоримо, тъй като темпото, което той установява за постиженията си за сравнително краткото време, прекарано в Сибир, възвестява нова ера на руското пионерство.

Животът и завоеванията на Ермак оказват значително влияние върху руската политика спрямо Сибир и последвалите я опити за колонизация. Преди споразумението на Ермак със Строгонови руската нагласа към сибирските простори е била свързана предимно с отбрана, а не с агресия. Най-важният приоритет е отблъскването на татарските орди и, както се вижда от писмото на Иван до Строгонов, централното правителство рядко се включва, освен ако племената не успеят да навлязат на руска територия. Това, разбира се, се променя с Ермак, чиито триумфи показват, че татарите могат да бъдат поставени в отбранителна позиция и че Русия вече може да се утвърди като агресивна сила на Изток. Ермак променя и участието на царя в сибирските дела. Обръщайки се към царя с молба за помощ, Ермак получава подкрепата на правителството; всъщност именно подкрепленията от царя затвърждават руското присъствие в региона веднага след смъртта на Ермак. Тази нова ангажираност и ангажираност в района се обобщава най-добре от приемането от Иван на титлата, дадена му от Ермак: „Цар на Сибир“. Пионерството на Ермак допълнително дава възможност за съществуването на тази система, защото тя зависи от успеха, който той постига в събирането на данък от покорените народи. Подобно на Ермак, бъдещите войски били изпращани с разбирането, че ще бъде необходимо да допълват основното си заплащане със съкровища и дарове, получени от завоеванията. Без наличието на тази система е малко вероятно подобно споразумение да се осъществи.

Бъдещите изследователи също ще забележат стратегията на Ермак да се приближи до сибирските земи, които, за разлика от много други опити за колонизация, вече са имали установена имперска власт. Въпреки това Ермак мъдро осъзнава, че териториите на Кучум не са единни. Ермак отбелязва, че много от тези народи не са нищо повече от васали и че са доста разнообразни по отношение на раса, език и религия. За разлика от Кучум и неговите татари мохамедани, много от тези групи са били езичници. Поради съвкупността от тези различия много от тях просто плащали данък, за да избегнат неприятности, и нямало голямо значение на кого се плаща данъкът. Така уникалната сила на Ермак се състояла в това, че разпознал цялостната картина и я използвал в своя полза, като първо набелязал, а след това приложил бързи и ефикасни начини за установяване на влияние в региона.

Действията на Ермак също така преосмислят значението на думата „казак“. Макар да не е сигурно дали групата на Ермак е била свързана по някакъв начин с Яикските или Уралските казаци, известно е, че тяхната компания преди това е била забранена от руското правителство. Въпреки това, изпращайки писмото си и своя доверен лейтенант Иван Колцо до Иван Грозни, Ермак за една нощ променя образа на казака от разбойник във войник, признат от московския цар. Сега казаците на Ермак ефективно са включени във военната система и могат да получат подкрепа от царя. Това ново споразумение действа и като своеобразен клапан за намаляване на натиска върху казаците, които в миналото са били проблемни на руската граница. Изпращането на възможно най-много от тях на изток в незавладените земи дава възможност за отдих на процъфтяващите и изключително доходни земи по границите на руската територия. По този начин призивът на Ермак за помощ поражда нов тип казаци, които поради връзката си с правителството ще се радват на значително благоволение от страна на бъдещите руски владетели. Независимо от тази нова промяна в ориентацията, заслужава да се отбележи, че името казак се запазва в Сибир и че войниците, изпращани като подкрепление, често приемат тази титла. Освен това това преориентиране не минава без критики и някои смятат Ермак за предател на казашкото име. Такива критици виждат в смъртта на Ермак наказание за това, че се е отклонил от казашкия кодекс и е станал пионка на царя. Подобаващо е, че именно неговите доспехи, самият символ на царя, го повличат към съдбата му.

Реликвите на Ермак продължават да се ползват със значителна власт и престиж и години след смъртта му. По-специално, търсенето на неговите доспехи се отразява на поне един елемент от сибирските отношения. Десетилетия след смъртта на Ермак един монголски лидер, който оказвал съдействие на руското правителство, се обърнал към воеводата на Тоболск и поискал съдействие за получаване на притежаван от татарите предмет, за който се смятало, че е бронята на Ермак. Причината, поради която той се обърнал към воеводата, била, че преди това татарите му отказали търговия, след като им предложил десет робски семейства и хиляда овце. Татарите, въпреки че били убедени, че доспехите имат божествени свойства, се съгласили на продажбата след участието на воеводата. Скоро след това монголът, убеден в силата на бронята на Ермак, отказва да служи на руското правителство, защото вече не се страхува от тяхната мощ.

Руският народ отдава почит на легендата за Ермак по различни начини.

В негова чест в цяла Русия са издигнати множество статуи и паметници. V. А. Беклемишев започва проекта си за изграждане на паметник, посветен на Ермак, през 1903 г. на Катедралния площад в Новочеркаск, столицата на Донската казашка държава. На паметника Ермак е изобразен с полковото си знаме в лявата ръка и с парадната шапка на съперника си хан Кучум в дясната. На гърба на паметника е изписано: „На донския казашки атаман Ермак Тимофеевич, завоевател на Сибир от благодарното потомство. В чест на 300-годишнината на Донското казашко войнство. Той почина в Иртишските вълни на 5 август 1584 г.“ Някои смятат, че Ермак е роден в село Качалинская на Дон. Въпреки че този регион отдавна твърди, че Ермак е един от тях, няма доказателства, че той е роден там или някога го е посещавал.

Статуя на Ермак има и в Тоболск, както и в Държавния руски музей в Санкт Петербург, изработена от Марк Антоколски.

Два ледоразбивача са кръстени на Ермак. Първият, построен в Нюкасъл, Англия, през 1898 г., е един от първите големи кораби от този тип, а вторият, влязъл в експлоатация през 1974 г., е първият впечатляващ кораб от нов тип.

В памет на Ермак в горното течение на Иртиш има град, наречен на негово име. По същия начин планината в Пермския край, съставена от три скални масива, се нарича Ермаков камък в чест на Ермак. Легендата разказва, че Ермак и неговата бригада са преминали една от суровите сибирски зими на скалите.

Ермак е важна героична фигура в руската история, представена във филми, литература, поезия, песни и картини.

Филм

Ермак се появява във филма „Приказка за сибирската земя“ (1947 г.) на режисьора Иван Пирьов. Филмът разказва историята на пианист на име Андрей, който се премества в Сибир, за да работи в завод за преработка на хартия, след като е ранен през Втората световна война и губи вярата си в музиката. След като пристига в Сибир, Андрей се среща отново с певица, в която е бил влюбен в Москва. Когато от втората им среща не излиза нищо, той се отправя далеч на север в Сибир и е толкова влюбен в мощта на съветските строителни проекти, че композира хорова симфония, озаглавена „Приказка за сибирската земя“. След това Андрей се среща отново с любимата си, която го намира в дълбините на Сибир. Двамата пътуват до Москва, където симфонията на Андрей се изпълнява в Консерваторията. Симфонията разказва историята на живота му, като същевременно представя на публиката „тайнствения, див, сребристосив“ пейзаж на Сибир. Показвайки „изключителната мощ на земята“, той предава „изключителния героизъм на руското и съветското завладяване на Сибир“. Симфонията представя Ермак като могъща фигура, която „си проправя път през мъглата и мъглите, за да води битка със Сибир“. След това филмът започва визуален монтаж, който проследява руската история и представянето на руския пейзаж във времето. Ермак е показан като „пантомимен герой“, който води войските си в битка. Саймън Франклин и Ема Уиддис описват, че „тук режисьорът се докосва до народното въображение и пейзажът, който предизвиква, е очевидно пейзажът на епоса. Когато битката приключва, самият природен свят изразява величието на постижението на Ермак. Огънят се превръща в мълния, а след това започва и дъждът: завладяването на стихиите е пълно, природата се прекланя пред руската сила, а Сибир е покорен.“ След това монтажът се сменя, за да покаже пейзажа като по-мек, по-равнинен и по-нежен. Андрей продължава да описва процеса, чрез който потомците на Ермак продължават да доминират в Сибир. В крайна сметка Ермак е представен като герой, започнал завоеванието, което оформя цяла Русия.

През 1996 г. режисьорите Владимир Краснополски и Валери Усков продуцират филма „Ермак“ – историческа драма за завладяването на Сибир, в която участват Виктор Степанов, Ирина Алфьорова и Никита Джигурда.

Народни песни и поезия

За Ермак има много народни песни и поезия, които допринасят за представата ни за героя. Проследявайки трансформацията на народните песни и поезията за Ермак след смъртта му, може да се види как статутът му на легендарна фигура се е променял във времето.

От XVIII в. насам в цяла Русия са събрани и разпространени над 150 песни за подвизите на Ермак. Цели 35 от тези песни са събрани в текста на В. Милер, озаглавен „Исторически песни на руския народ от XVI-XVII в.“. В една от песните се описва как „хората на Ермак убиват московския посланик в Персия, наречен Семен Константинович Карамишев“, а в други се говори за пиратските и грабителските действия на Ермак с неговата казашка бригада. Въпреки че повечето народни песни не съответстват напълно на историческите сведения за живота на Ермак, между различните песни има много прилики и много съвпадения. Често има няколко версии на една и съща песен, които споделят някои детайли, но се различават в други.

I. И. Дмитриев (1760-1837) написва драматичната поема „Ермак“, а К. П. Рилеев (1795-1826) през 1821 г. написва поемата „Смъртта на Ермак“.

Картини

В тази статия е включен текст от Голямата съветска енциклопедия

Източници

  1. Yermak Timofeyevich
  2. Ермак Тимофеевич
  3. ^ a b Lincoln, p. 30
  4. ^ a b c d Lincoln, p. 40
  5. ^ a b c d e f Lincoln, p. 41
  6. ^ a b Lincoln, pp. 42–43
  7. ^ a b c d e Wright, p. 131
  8. «Identifiants et Référentiels». (Γαλλικά) IdRef. Agence bibliographique de l’enseignement supérieur. Ανακτήθηκε στις 11  Μαρτίου 2020.
  9. Ανακτήθηκε στις 17  Ιουνίου 2019.
  10. 3,0 3,1 Lincoln, p. 30
  11. 4,0 4,1 4,2 Lincoln, p. 40
  12. Карамзин Н. М. История Государства Российского. — Т. 9. — Кн. IV. — М.: Книга, 1989. — С. 225.
  13. Баньковский Л. В., 2014, с. 2778—2779.
  14. Павлов-Сильванский Н. П. Ермак Тимофеевич // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1894. — Т. XIa. — С. 673—674.
  15. Булатов В. Н. Русский Север // Поморский государственный университет им. М. В. Ломоносова. – Москва : Гаудеамус : Академический проект. 2006. С. 262—264
  16. Окладников А. П. Младший брат Ильи Муромца // Советская Россия. 1985. 11 августа
  17. a b Wright, p. 131.
  18. Lincoln, pp. 42-43.
  19. Curtin, p. 12.
  20. Tolstoi, p. 49.
  21. Qtd. in Lincoln, p. 41.
Ads Blocker Image Powered by Code Help Pro

Ads Blocker Detected!!!

We have detected that you are using extensions to block ads. Please support us by disabling these ads blocker.