Гулиелмо Маркони

Резюме

Гулиелмо Джовани Мария Маркони (25 април 1874 г., Болоня – 20 юли 1937 г., Рим) е италиански изобретател, предприемач и политик.

Той е отговорен за разработването на ефективна система за телекомуникация на големи разстояния чрез радиовълни, а именно безжична телеграфия или радиотелеграф, която е била много популярна, чието развитие е довело до развитието на радиото и телевизията и като цяло на всички съвременни системи и методи за радиокомуникация, използващи безжични комуникации, и която му носи Нобелова награда за физика през 1909 г., споделена с Карл Фердинанд Браун, „като признание за приноса му за развитието на безжичната телеграфия“.

Ранни години

Гулиелмо Маркони е роден в Болоня на 25 април 1874 г. на улица IV Novembre 7 (тогава Via delle Asse 1170). Баща му Джузепе Маркони, роден в Капуняно на 8 юли 1823 г. и починал в Болоня на 26 март 1904 г., бил земевладелец, живеещ в провинция Понтекио, и имал втори брак. Вдовец с един син, той се запознава с млада ирландка, Ани Джеймсън, племенница на основателя на историческата дестилерия Jameson & Sons, която посещава Италия, за да учи белканто, и се жени за нея на 16 април 1864 г. в Булон-сюр-Мер, Франция. Година след брака им се ражда Алфонсо, а девет години по-късно – Уилям.

Майката на Маркони е ирландка, което му помага да разбере по-добре многобройните дейности на Маркони във Великобритания и Ирландия. Той е можел да избере британско гражданство по всяко време, тъй като е син на двамата си родители с такова гражданство. Когато малкият Гулиелмо е на три години, на 4 май 1877 г., Джузепе Маркони всъщност решава сам да приеме британско гражданство.

Експериментите

Още в началото на двадесетте си години Маркони започва първите си експерименти като самоук техник, подпомаган от камериера си Миняни. През лятото на 1894 г. той конструира детектор за гръмотевична буря, състоящ се от батерия, кохезор (известен още като кохерер, тръба с никелови и сребърни стърготини, поставени между две сребърни капачки, устройство, изобретено от Темистокле Калцеки Онести от Фермо) и електрическа камбана, която издава звън в случай на мълния.

След това той успява да натисне телеграфен ключ на брояч и да позвъни на звънец от другата страна на стаята. Една нощ през декември Маркони събужда майка си, кани я в тайното си скривалище и ѝ показва експеримента, който е провел. На следващия ден баща му също става свидетел на експеримента. Когато се убеждава, че камбаната звъни без жична връзка, той дава на сина си пари, за да купи нови материали. Младият Маркони продължава експериментите си и на открито. В провинцията той увеличава мощността на излъчването и разстоянието между предавателя и приемника, способен да приема сигнали от морзовата азбука.

В края на лятото или началото на есента на 1895 г. (датата не е сигурна), след няколко експеримента на все по-големи разстояния, устройството доказва, че е годно за предаване и приемане на сигнали на разстояние повече от една миля, но също така и за преодоляване на естествени препятствия (в този случай хълмът Челестини зад Вила Грифон). Изстрелът с пушка, който камериерът Миняни изстрелва във въздуха, за да потвърди успеха на експеримента (устройството вибрира и пее като щурче три пъти), се смята за кръщението на радиото. Всъщност основната характеристика на радиоразпръскването, която позволи развитието на мобилните телефони и радиоразпръскването, се състои именно във възможността, за разлика от светлинните лъчи, да се осъществяват връзки при липса на пряка видимост. Това прави работата на Маркони иновативна и уникална. Паралелно с Маркони работят няколко изследователи, сред които Никола Тесла, който обаче не възнамерява да разчита на вълните на Херц, и руснакът Александър Попов, който разработва приемник на радиовълни, свързани с появата на гръмотевични бури, концептуално подобен на този на Маркони, но много по-малко чувствителен и неспособен да приема Морзови сигнали.

През 1896 г. Маркони разговаря със семейния си приятел Карло Гардини, консул на САЩ в Болоня, за идеята да напусне Италия и да отиде в Обединеното кралство. Гардини пише писмо до италианския посланик в Лондон, своя познат Анибале Фереро, за да представи младия мъж и неговите необикновени открития. В отговор посланик Фереро го съветва да не разкрива постиженията си пред никого, докато не бъде подаден патентът. Той също така го насърчава да замине за Обединеното кралство, където според него ще му бъде по-лесно да намери необходимия капитал за практическото използване на изобретението си. На 12 февруари 1896 г. Маркони заминава с майка си за Обединеното кралство. На 5 март същата година в Лондон той подава първата си предварителна заявка за патент с номер 5028 и заглавие „Подобрения в телеграфията и свързаните с нея апарати“. Трябва да се отбележи, че тази заявка е подадена 21 дни преди датата на първото радиопредаване, осъществено от руснака Попов.На 19 март Маркони получава потвърждение от Патентното ведомство, че първата заявка е приета. На 2 юни същата година той подава в Лондонското патентно ведомство окончателна заявка за система за безжична телеграфия под № 12039, озаглавена „Усъвършенстване на предаването на електрически импулси и сигнали и на свързаните с тях апарати“. По този начин Marconi се отказва от тримесечен приоритет върху изобретението. На 2 юли 1897 г. той получава искания патент от Лондонското патентно ведомство.

Успех

Междувременно Маркони прави публични демонстрации в присъствието на политици и индустриалци: например поставя предавател на покрива на сградата на пощата и приемник в къща на кея на Темза, на четири километра. За нуждите на Адмиралтейството той установява контакт през широкия 14 км Бристолски канал. Сътрудничи на Daily Express за състезанията в Кингстаун. Журналистите проследяват състезанията в открито море на борда на влекач, след което предават новините на Маркони, който ги препраща към станция на брега, откъдето те бързо се предават по телефона на вестника.

През юли 1897 г. Маркони основава Wireless Telegraph Trading Signal Company в Лондон (по-късно преименувана на Marconi Wireless Telegraph Company), която открива първия си офис на Hall Street в Челмсфорд, Англия, през 1898 г. и наема около 50 души.

През 1898 г. Маркони осъществява първото безжично предаване по море от Баликасъл (Северна Ирландия) до остров Ратлин. Той установява радиовръзка между лятната резиденция на кралица Виктория и кралската яхта, на която се намира принцът на Уелс, бъдещият Едуард VII, възстановяващ се от тежка травма на коляното. През декември същата година от оборудвана с радиостанция лодка е подаден сигнал за бедствие. На 29 май сигналите пресичат Ламанша, като изминават разстояние от 51 км.

Впоследствие Маркони насочва изследванията си към Атлантическия океан, убеден, че вълните могат да пресичат океана, следвайки кривината на Земята. През ноември 1901 г. в Полдхю, Корнуол, той инсталира голям предавател, чиято 130-метрова антена се състои от шестдесет жици, разположени между две мачти, високи 49 метра и отдалечени една от друга на 61 метра. След това заминава за Сейнт Джон в Нюфаундленд с помощниците си Кемп и Пагет. Двете места, разделени от Атлантическия океан, се намират на повече от 3000 километра едно от друго. На 12 декември 1901 г. е осъществена комуникацията, която представлява първият трансокеански радиосигнал. Полученото съобщение се състои от три точки – буквата S в морзовата азбука. За да достигне до Нюфаундленд, то трябва да се отбие два пъти от йоносферата. Наскоро д-р Джак Белроуз представи спор: въз основа на теоретични съображения и опити за повторение на експеримента той смята, че Маркони е чул само атмосферен шум, погрешно приет за сигнал. Факт е, че Маркони е успял да повтори предаванията си по-късно, като е подобрил тяхната надеждност.

През 1903 г. Маркони инсталира подобен искров предавател в Радиоцентъра в Колтано, близо до Пиза, който се използва до Втората световна война, първо за връзка с колониите в Африка, а след това и с корабите по море. По-късно предавателят е разширен и модернизиран, за да се превърне в една от най-мощните радиостанции в Европа.

През същата година, както припомня тогавашната преса (La Gazzetta della Spezia), Маркони е в Ла Специя, във военноморското съоръжение Сан Бартоломео, разположено между столицата и Леричи. Тук Маркони работи за оптимизиране на предаванията и приемането, като издига антени, окачени на балони, надути с хелий, на дъските на лодки, изпращани все по-далеч от брега на залива Ла Специя.

На 25 септември 1912 г., около 12:30 ч., Маркони преминава с автомобила си Fiat 50 HP през село Боргето Вара в посока Генуа, за да премине през прохода Брако. Точно до село Боргето Вара, близо до остър завой, колата му се сблъсква челно с друг автомобил, Isotta Fraschini, и попада между ламарините на последния. Ударът е много силен и дясното око на Маркони е наранено от парчета стъкло от предното стъкло на автомобила му, което се разбива при сблъсъка. Приет във военната болница в Ла Специя на улица „Фиески“, Маркони е опериран след консултации с различни светила, тъй като състоянието му се влошава; лекарите са принудени да отстранят нараненото око. След това Маркони е принуден да премине през дълъг период на рехабилитация в същата болница.Завоят край село Боргето Вара, където е станал инцидентът, все още се нарича от старите жители завой на Маркони.

През 1904 г. провежда експерименти на Капуцинския хълм в Анкона, за да изследва влиянието на Слънцето върху предаването на радиовълни, като показва, че те се разпространяват по-добре през нощта.

На 3 август 1904 г. е осъществена първата радиовръзка през Адриатическо море, която свързва град Бари с град Бар в Черна гора.

На 16 март 1905 г. се жени за Беатрис О’Брайън, дъщеря на Едуард О’Брайън, 14-и барон Инчикин. Двойката има три дъщери: Лучия, която преживява само три седмици, Дегна и Джоя, и син Джулио. Развеждат се през 1924 г.

До 1907 г. Маркони провежда експерименти за постигане на надеждни трансокеански комуникации и основава корпорацията „Маркони“, която през октомври 1907 г. открива първата редовна обществена радиотелеграфна услуга през Атлантическия океан, позволявайки на трансатлантическите кораби да изпращат SOS по безжичен път (през 1907 г. все още се използва кодът CQD, а не SOS).

Полезността на радиоспасяването в морето е демонстрирана на 23 януари 1909 г. с първата гръмка спасителна акция в морето, която довежда до спасяването на повече от 1700 пътници на американския лайнер „Republic“, който е на път да потъне, след като е блъснат от италианския параход „Florida“. Радиооператорът Бинс, който работел за компанията „Маркони“, продължил да подава SOS в продължение на четиринадесет часа, докато един от тях не бил приет от оператора на парахода „Балтик“, чийто командир наредил да се промени курсът и започнал спасителната операция. На следващия ден в пристанището на Ню Йорк всички пътници са спасени, Бинс е прославен като герой, а благодарността включва фигурата на радиооператора, което ускорява популярността на Маркони.

Същата година, на 10 декември 1909 г., Гулиелмо Маркони получава Нобелова награда за физика в Стокхолм, която е споделена с германския физик Карл Фердинанд Браун. Маркони е бил номиниран и преди, но тази година спасяването на пътниците от „Република“ и „Флорида“ улеснява работата на Густав Гранквист, негов номинатор и поддръжник в Кралската академия. Вътрешните дебати обаче са разгорещени и се стига до споразумение за поделяне на наградата между Маркони и Браун, който е академик и може да балансира индустриалните интереси на Обединеното кралство и Германия. Мотивацията на Шведската кралска академия на науките за двамата гласи: „… в знак на признание за приноса им за развитието на безжичната телеграфия“. Във вътрешните протоколи Маркони е описан като „без съмнение създател на безжичната телеграфия“, но въпреки това Браун е велик учен, на когото дължим, наред с други неща, изобретяването на електронно-лъчевата тръба.

През есента на 1911 г. Маркони посещава италианските колонии в Африка, за да експериментира връзки на дълги разстояния със станцията Coltano. По-специално той е в Триполи, който наскоро е окупиран от италианските войски, където в сътрудничество с Луиджи Сако, командир на местната радиостанция, провежда някои експерименти за радиовръзка с Coltano, които дават тласък на създаването от Инженерния корпус на първата широкомащабна военна радиотелеграфна служба.

Когато през 1912 г. корабът „Титаник“ потъва след изпращане на SOS сигнал по радиото, Маркони е в Съединените американски щати и бърза към пристанището на Ню Йорк, за да приеме 705-те оцелели. Той трябваше да бъде на борда, тъй като беше поканен на първото плаване с цялото си семейство, но по различни причини нито той, нито съпругата му Беатрис се качиха на кораба. В интервю за пресата в Ню Йорк той казва: „Струва си да живея, за да дам на тези хора шанс да бъдат спасени“. Преди да се завърнат в Италия, е организирана официална церемония, по време на която оцелелите преминават в редици по улиците на Ню Йорк, носейки златна плоча, изработена от скулптора Паоло Трубецкой, в знак на благодарност към Гулиелмо Маркони. Изобретателят връчи наградата на радиооператора на „Титаник“ Харолд Брайд, който остава на поста си, за да изпраща съобщения за бедствие, дори когато водата е достигнала горната палуба. Вместо това колегата му Харолд Филипс загива при корабокрушението.

Матурификационният лист, съхраняван във военния окръг в Болоня, също показва, че младият Маркони е избрал да бъде войник в армията за една година; вместо това той служи в Regia Marina, въпреки че е роден във вътрешен град (записан е в Кралския инженерен корпус като работник). Притежаването на лодка в Ливорно беше полезно за това постижение.

От 1 ноември 1900 г. той отбива военната си служба в посолството в Лондон. Прехвърлен е в Италия и е демобилизиран на 1 ноември 1901 г., но поради възрастта си е прехвърлен в армията на 31 декември 1906 г.

На 19 юни 1915 г. Маркони постъпва като доброволец в Кралската армия с чин лейтенант от Инженерния корпус, след което е повишен в капитан на 27 юли 1916 г. и, въпреки че е офицер от армията, служи в Радиотелеграфния институт на Военноморските сили; след редовна молба с дата 14 август 1916 г. в Легорн, представена на министъра на военноморските сили, е назначен за лейтенант-командир на Regia Marina с кралски указ от 31 август 1916 г., освободен е от този чин на 1 ноември 1919 г. и е повишен в капитан на фрегата в отпуск с кралски указ от 28 март 1920 г., а след това в капитан на Военноморските сили с кралски указ на Военноморските сили. D. от 31 август 1916 г., уволнен с този чин на 1 ноември 1919 г., повишен в капитан на фрегата в отпуск с кралски указ от 28 март 1920 г. и след това в капитан на флота с кралски указ от 7 юли 1931 г. И двете повишения са част от правилата за повишение на допълнителни офицери в отпуск.

Военният период с всички експерименти, които провежда, довежда Маркони до убеждението, че дългите вълни трябва да бъдат изоставени в полза на късите. Тази втора революция в областта на безжичните технологии дава възможност за разработване на множество радиосистеми, като например микровълнови радиовръзки, радиопомощници, RADAR и др.

На 30 декември 1914 г. Маркони е назначен за сенатор на Кралство Италия и придобива политическо значение. Предприема различни мисии за италианското правителство, което се възползва от популярността му. Може би най-значимото е участието му в Парижката мирна конференция. Разочароващите резултати за Италия, които той не успява да избегне, го бележат за по-късни времена. Това обяснява поведението му, когато е изпратен на мисия във Фиуме през 1920 г. с яхтата си „Елетра“ от Габриеле Д’Анунцио. Вместо да го убеди да се откаже, той изпраща радиосъобщения с него от кораба „Елетра“.

През 1920 г. в завода на Маркони в Челмсфорд се излъчва първото публично обявено аудиопредаване в Обединеното кралство – концерт на австралийската певица Нели Мелба. През 1922 г. от изследователския център „Маркони“ в Уитъл, близо до Челмсфорд, започва първото редовно излъчване на развлекателни предавания.

През 1927 г. е назначен за председател на Consiglio Nazionale delle Ricerche, а на 19 септември 1930 г. – за председател на Regia Accademia d’Italia (днешната Accademia Nazionale dei Lincei), с което автоматично става член на Големия съвет на фашизма, въпреки че присъства само на едно заседание.

Фигурата на Маркони е използвана от италианското правителство, за да се повиши ролята на италианците в чужбина. В трудните години на Първата световна война министър-председателят Босели предлага да назначи Маркони за комисар, който да се грижи за италианското дипломатическо представителство в Съединените американски щати, но проектът не е осъществен поради съпротивата на дипломатите от кариерата.

Въпросът за привързаността на Маркони към фашизма е много сложен и все още се проучва. Със сигурност от самото начало той е бил силно ухажван от режима, както и от предишните правителства, и решава да се присъедини, не толкова заради важните постове в националните органи, които идват по-късно, а заради патриотичния дух, който изглежда е представлявал в началото. Фашистите, повлияни от футуризма, възвеличават фигурата и творчеството на Гулиелмо Маркони като израз на италианския гений дотолкова, че Мусолини в речта си в Триест на 6 февруари 1921 г. вече заявява: „Италия е трикольорното крило на Ферарин, магнитната вълна на Маркони, палката на Тосканини, завръщането към Данте на шестата стогодишнина от неговото заминаване.“ През 1923 г., по инициатива на правителството, се създава Unione Radiofonica Italiana (предшественик на EIAR и RAI) от сливането на италианските клонове на британската компания Marconi (Radiofono) и американската Marconi (SIRAC). За президент е назначен Енрико Маркези от FIAT, а за вицепрезидент – Луиджи Солари, човек, който е много близък до интересите на Гулиелмо Маркони.

Изказвания като „Претендирам за честта да бъда първият фашист в радиотелеграфията, първият, който осъзна полезността на обединяването на електрическите лъчи, както Мусолини беше първият, който осъзна в политическата област необходимостта от обединяване на здравата енергия на страната за по-голямото величие на Италия“ натежават негативно върху имиджа на Маркони. В речта си пред Сената на 9 декември 1937 г. Бенито Мусолини заявява: „Нищо чудно, че Маркони е приел доктрината на „черните ризи“, които се гордеят, че го имат в редиците си“. На 19-ата среща на Италианското дружество за развитие на науката, проведена съвместно в Болцано и Тренто от 7 до 15 септември 1930 г., той започва встъпителната си реч с думите: „Поздравът ми е ликуващ от удоволствието, че се намирам сред братята от региона Трентино в едно голямо чисто италианско събитие, което се случва на земята, отвоювана за Великата Майка под ръководството на победоносния Крал, докато знакът на Отечеството се вее сигурно над прохода Бренер, а бдителният и буден ум на Дуче ръководи и осигурява изпълнението на нашите съдби“.

Освен тези публични изявления обаче отношенията между Дуче и изобретателя не са лесни, особено към края, когато Маркони напразно се опитва да го убеди да не мисли за война срещу Великобритания. Маркони умира в навечерието на среща с Дуче по този въпрос. Освен това, предвид използването на радиото във военната пропаганда от фашистките и тоталитарните режими, Маркони казва за своето изобретение: „Направих ли добро на света или добавих заплаха?“

На 15 юни 1927 г. се жени за Мария Кристина Беци-Скали. Дъщеря им е кръстена Мария Елетра Елена Анна. Панфилът, в който се провеждат много изследвания в различни части на света, също е наречен Елетра. Експериментите, проведени в залива Тигулио, имат за наземна станция кула на полуостров Сестри Леванте, която по-късно получава името „Кула Маркони“, а в официалните карти на италианския флот заливът Тигулио е наречен „Залив Маркони“. В тези години към него се присъединява помощникът му Аделмо Ландини.

На 17 юни 1929 г. Виктор Емануил III присъжда на Маркони наследствената титла маркиз.

През 1929 г., по молба на Пий XI, му е възложено да ръководи изграждането на първата радиостанция във Ватикана. Откриването на това, което през следващите десетилетия ще приеме името Радио Ватикана, става в следобеда на 12 февруари 1931 г. Маркони иска лично да представи първото радиопредаване на понтифика Пий XI, като обявява в микрофона: „С помощта на Бога, който предоставя на разположение на човечеството толкова много тайнствени природни сили, успях да подготвя този инструмент, който ще осигури на вярващите по целия свят утехата да чуят гласа на Светия отец“.

В 16,49 ч. Пий XI произнася първото си радиопослание на латински език, а Маркони, в пряка връзка с Ню Йорк, Мелбърн, Квебек и други градове по света, представя думите на папата, като заявява, наред с другото: „В продължение на почти двадесет века римският папа е направил така, че словото на неговия божествен магистрат да се чува по целия свят, но това е първият път, когато живият му глас може да се чуе едновременно по цялата земна повърхност.

В края на церемонията Пий XI го награждава с инсигниите на Големия кръст на ордена „Пиано“, като му връчва и дипломата на член на Папската академия на науките. През този период той разработва и поръчва радиоуправление, с което папа Пий XI за първи път може да управлява осветлението на вотивната стела, посветена на Мадона делла Литера в Месина.

От центъра на Колтано, но по поръчка на Маркони от Рим, през 1931 г. идва сигналът, който запалва светлините на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, като нова демонстрация на ефективността на радиото в трансокеанските комуникации.

От 1933 г. до смъртта си е президент на института „Трекани“. През 1934 г. е назначен за първия председател на CIRM, която е създадена по негова инициатива и по инициатива на неговия лекар д-р Гуидо Гида.

Също така през 1933 г. той показва на високопоставени офицери от армията радиоапарат в околностите на Кастел Гандолфо, който може да открива метални предмети в близост (преминаващи автомобили) – всъщност това е първата скица на радара, за който Маркони се застъпва още през 1922 г. Въпреки че офицерите били впечатлени, те не разбрали стратегическото значение на това изобретение, което поради това не получило инвестиции от държавата. През следващите години Маркони се отказва от тези изследвания, които обаче са продължени от морския офицер Уго Тиберио. Той пръв теоретично разработва уравнението RADAR и създава негова ранна версия. Но италианският генерален щаб не намира това за интересно.

На 28 октомври 1934 г. в студиото на Италианската корпорация за радиоразпръскване (Ente Italiano per le Audizioni Radiofoniche) Маркони открива радиопредаванията със Съединените щати с исторически разговор с президента на Американската радиокорпорация Д. Сарноф.

Първата в света редовна телевизионна услуга е открита в Лондон от Би Би Си на 2 ноември 1936 г.; след кратък експеримент с две системи (механичната система за сканиране на шотландеца Джон Логи Бейрд и електронната система на Marconi-EMI Television), Би Би Си окончателно приема електронната система на Marconi-EMI от 1 февруари 1937 г. Самата Би Би Си е забранила на Маркони да излъчва по политически причини през 1935 г. след италианското нахлуване в Етиопия.

Удостоен е с 16 почетни степени (включително две по право), 25 висши почетни звания и 13 почетни граждански титли. С кралски указ от 18 юли 1936 г. Маркони е повишен в контраадмирал от запаса за изключителни заслуги.

Смърт

Сутринта на 19 юли 1937 г. в Рим Гулиелмо Маркони придружава до гарата съпругата си, която отива във Виареджо, за да отпразнува седмия рожден ден на дъщеря им Елетра. След това се връща в дома на тъста си на улица Кондоти, където получава сърдечен удар. След като неговият личен лекар д-р Чезаре Фругони го информира за сериозността на състоянието му, Маркони изпраща свещеник, приема екстрено миропомазване и умира в 3,45 ч. на 20 юли. В знак на траур същия ден радиостанциите по целия свят едновременно прекъсват предаванията си за две минути.

На държавното погребение, състояло се в Рим на 21 юли, присъстват повечето представители на политическите и академичните среди, включително ръководителят на правителството Бенито Мусолини, както и внушителна тълпа от 500 000 души.

По време на погребалните почести в Болоня на 28 юли тялото е положено в Чертоза в очакване на окончателното погребение в присъствието на херцога на Генуа, представляващ владетеля, и Джузепе Ботаи, представляващ правителството.

Понастоящем тленните му останки се съхраняват в Сасо Маркони в мавзолей, разположен в къщата на баща му във Вила Грифоне, където има и музей и фондация, посветени на него.

В Италия с указ на председателя на Съвета на министрите от 30 май 1991 г. е създаден Комитет за първата стогодишнина от изобретяването на радиото. В преамбюла на декрета се посочва:

Съществува ясно изразена позиция относно приписването на изобретяването на радиото на Маркони.

Закон № 156 от 14 февруари 1992 г. за честване на първата стогодишнина от изобретяването на радиото обаче използва различна формулировка:

Поради това се подчертава необходимостта от насърчаване на международното сътрудничество, което се посочва като средство за преодоляване на спора, в който са въвлечени научните среди на много нации: необходимостта от изучаване на работата на Гулиелмо Маркони на международно равнище е освободена от приписването на изобретяването на радиото на този или онзи експеримент.В рамките на тези законодателни мерки RAI създава музей, съпътстван от по-малки инициативи на различни места.

Твърдението на Маркони за изобретяването на радиото винаги е било оспорвано от Никола Тесла. През 1943 г. Върховният съд на САЩ признава бащинството на Никола Тесла върху патента за радио.

Много преди това, през 1911 г., британският Върховен съд, в лицето на г-н Паркър, се произнася по подобно дело относно валидността на патентите на Маркони, а в годините преди 1943 г. са постановени много други решения с възходи и падения за участващите страни. Делото във Върховния съд на САЩ е критикувано и поради факта, че по това време компанията Marconi води съдебно дело с армията на САЩ и решението на Върховния съд прави невалидни претенциите на компанията Marconi за предполагаеми нарушения на интелектуалните права от страна на армията. Всъщност това не е съвсем вярно, тъй като по онова време правителството на САЩ плаща сумата от около 43 000 долара плюс лихвите на компанията на Маркони за патент, който Оливър Лодж е купил от нея.

Маркони винаги е твърдял, че не е знаел за работата на Тесла, преди да получи първия си патент. Добре известно е, че патентните въпроси са нещо различно от анализа на реалните научни приноси.

През март 1900 г. Никола Тесла патентова система за пренос на електрическа енергия, която може да се използва и за пренос на радиосигнали (доставена през 1897 г.). През 1898 г. той патентова многоканално радиоуправление, което позволява управление на плавателни съдове на къси разстояния и чиято основна система за управление се състои от четири вериги, настроени на една и съща честота.

Чуждестранни отличия

Източници

  1. Guglielmo Marconi
  2. Гулиелмо Маркони
  3. ^ Atto originale di nascita.
  4. ^ Allora l’Irlanda era ancora compresa nel Regno Unito di Gran Bretagna e Irlanda.
  5. ^ „Guglielmo Marconi | Italian physicist“.
  6. ^ „This week in tech“. The Telegraph. 28 April 2017. Archived from the original on 11 January 2022.
  7. Accademia di scienze (Hrsg.): Atti della Accademia di scienze, lettere e arti di Palermo: Scienze. Presso l’accademia, 1974, S. 11.
  8. Patent GB189612039A: Improvements in Transmitting Electrical Impulses and Signals, and in Apparatus therefor. Angemeldet am 2. Juni 1896, veröffentlicht am 2. Juli 1897, Erfinder: Guglielmo Marconi.‌
  9. Bernd Januschke, Dr. Karl-Friedrich Warner: Die Chronik des 20. Jahrhunderts. 14., ergänzte und aktualisierte Auflage 1995. Weltbild Verlag GmbH, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-130-9, S. 33.
  10. a b c FredF. Gardiol FredF., YvesY. Fournier YvesY., Marconi in Switzerland True story or fairy tale?, [w:] 2008 IEEE History of Telecommunications Conference, 1 września 2008, s. 12–19, DOI: 10.1109/HISTELCON.2008.4668706 .???
  11. a b c Leonid Kryzhanovsky, James P. Rybak, Recognizing some of the many contributions to the early development of wireless telegraphy, Antentop 1, 2003, s. 76–85.
  12. P.A. Kinzie, Marconi was not alone, Arizona Antique, s. 4–13.
  13. a b c L.S. Howeth: History of Communications-Electronics in the United States Navy. Washington: Bureau of Ships and Office of Naval History, 1963.