Боби Мур

Резюме

Робърт Фредерик Челси Мур OBE (12 април 1941 г. – 24 февруари 1993 г.) е английски професионален футболист. Той играе най-вече за Уест Хем Юнайтед, като е капитан на клуба в продължение на повече от десет години, и е капитан на националния отбор на Англия, който печели Световната купа по футбол през 1966 г. Считан е за един от най-великите защитници в историята на футбола, а Пеле го посочва като най-великия защитник, срещу когото някога е играл.

Считан за най-великия играч на Уест Хем, Мур изиграва над 600 мача за клуба в продължение на 16 години, като печели Купата на Англия през 1963-64 г. и Купата на носителите на купи на УЕФА през 1964-65 г. По време на престоя си в клуба печели наградата за футболист на годината на FWA през 1964 г. и наградата за играч на годината на West Ham през 1961, 1963, 1968 и 1970 г. През август 2008 г. Уест Хем Юнайтед официално пенсионира фланелката му с номер 6, 15 години след смъртта му.

През 1964 г., на 23-годишна възраст, Мур става капитан на Англия, а през 1966 г. вдига трофея за Световната купа. Той печели общо 108 мача за страната си, което към момента на оттеглянето му през 1973 г. е национален рекорд. По-късно този рекорд е подобрен от Питър Шилтън. Общият брой на 108-те мачове на Мур продължава да бъде рекорд за играч на терена до 28 март 2009 г., когато Дейвид Бекъм печели своята 109-та мачове. Мур е член на Световния отбор на 20 век. Икона на националния отбор, бронзова статуя на Мур стои на входа на стадион „Уембли“.

Сдържан централен защитник, Мур е известен най-вече с това, че чете играта и умее да предугажда движенията на противника, като по този начин се отдалечава от образа на твърдия и скачащ защитник. Получавайки наградата „Спортна личност на годината“ на Би Би Си през 1966 г., той е първият футболист, спечелил тази награда, и остава единственият такъв в продължение на още 24 години. Мур получава Орден на Британската империя в новогодишния списък с почести. През 2002 г. е включен в Залата на славата на английския футбол като признание за влиянието му върху английската игра като играч, а през същата година е включен в списъка на Би Би Си със 100-те най-велики британци.

Ранни дни

Мур е роден в Баркинг, Есекс, син на Робърт И. Мур и Дорис (родена Бъкъл). Учи в началното училище Westbury Barking, а след това в училище Tom Hood, Leytonstone, като играе футбол и в двете училища.

През 1956 г. Мур се присъединява към Уест Хем Юнайтед като играч и след като преминава през младежкия състав на клуба, изиграва първия си мач на 8 септември 1958 г. срещу Манчестър Юнайтед. Слагайки фланелката с номер 6, той замества своя наставник Малкълм Алисън, който страда от туберкулоза. Заедно с Джеф Хърст и двамата играят във финалния отбор за Младежката купа на ФА през 1959 г., който губи от Блекбърн Роувърс (1:2), но и двамата са в отбора, който печели Южната юношеска купа с осветление (1:0 срещу Челси) по-късно същата година. Мур играе и крикет за младежкия отбор на Есекс заедно с Хърст.

Малкълм Алисън никога повече не изиграва мач за първия отбор на Уест Хем, тъй като Мур става редовен играч. Сдържан централен защитник, Мур се възхищаваше на умението си да чете играта и да предвижда движенията на противника, като по този начин се отдалечаваше от образа на твърдия и скачащ защитник. Способността на Мур да насочва топката или да поддържа темпото беше в най-добрия случай средна, но начинът, по който четеше играта, ръководеше отбора си и преценяваше времетраенето на схватките, го отличаваше като играч от световна класа. По време на кариерата си в Уест Хем Мур е изгонен веднъж – за фаул срещу Дейв Уагстаф в последния момент на мача срещу Манчестър Сити през ноември 1961 г. Съдията надува свирката едновременно за нарушение и за пълно време. Тъй като по това време червени картони не се издават, отстраняването става ясно едва след края на мача.

Звезда на Англия, европейски победител

През 1960 г. Мур получава повиквателна за отбора на Англия до 23 години. Формата му и влиянието му върху Уест Хем като цяло му спечелват късна повиквателна за пълния състав на Англия от Уолтър Уинтърботъм и селекционната комисия на Футболната асоциация през 1962 г., когато тече последната подготовка за финалите на Световното първенство по футбол в Чили през лятото. Мур не е картотекиран, тъй като лети за Южна Америка заедно с останалата част от състава, но дебютира на 20 май 1962 г. в последната приятелска среща на Англия преди турнира – победа с 4:0 над Перу в Лима. В този ден дебютира и защитникът на Тотнъм Хотспър Морис Норман. И двамата се оказват толкова впечатляващи, че остават в отбора за цялото участие на Англия в Световното първенство, което завършва с поражение от крайния победител Бразилия на четвъртфиналите във Виня дел Мар.

На 29 май 1963 г. 22-годишният Мур става капитан на страната си за първи път в едва 12-ата си среща след оттеглянето на Джони Хейнс и контузията на неговия наследник Джими Армфийлд. Той е най-младият човек, който някога е бил капитан на Англия на най-високо ниво. В този мач Англия побеждава Чехословакия с 4:2 и след това Армфийлд се връща в ролята на капитан, но новият треньор Алф Рамзи дава на Мур постоянната работа по време на поредица от летни приятелски мачове през 1964 г., организирани поради неуспеха на Англия да достигне до последните етапи на Европейското първенство.

1964 г. се оказва доста богата на събития година за Мур. Освен че става капитан на Англия, той вдига и Купата на Англия, когато Уест Хем побеждава Престън Норт Енд с 3:2 на финала на „Уембли“ с гол в последната минута на Рони Бойс. В личен план Мур успешно се лекува от рак на тестисите и е обявен за футболист на годината от Асоциацията на футболните журналисти.

Успехът за Купата на Англия става първият от трите успешни финала на Уембли в рамките на много години за Мур. През 1965 г. той вдига Купата на носителите на европейски купи, след като на финала Уест Хем побеждава 1860 Мюнхен с 2:0, като и двата гола са дело на Алън Сили. По това време той вече е първият капитан на Англия с 30 мача и около него Рамзи изгражда отбор, който да докаже верността на прогнозата му, че ще спечели Световната купа през 1966 г.

Началото на 1966 г. е смесено за Мур. През януари той вкарва първия си гол за Англия при равенството 1:1 с Полша на „Гудисън Парк“, но два месеца по-късно е капитан на Уест Хем на финала за Купата на лигата – в последния ѝ сезон преди да бъде преместена на „Уембли“ като еднократен финал – който те губят с 5:3 от Уест Бромич Албиън. За Мур, който вкарва гол в първия мач, и за неговите съотборници от Уест Хем Джеф Хърст и Мартин Питърс предстои значителна утеха. Мур вкарва втория си и в крайна сметка последен гол за Англия в приятелски мач срещу Норвегия, две седмици преди началото на Световното първенство.

Световна купа 1966 г.

На прага на най-големия си триумф, в началото на 1966 г. в пресата се появява информация, че Мур иска да напусне Уест Хем. Мур е оставил договора си да бъде прекратен и едва след намесата на сър Алф Рамзи и осъзнаването, че технически няма право да играе, той преподписва с Уест Хем, за да може да бъде капитан на английския отбор през 1966 г. Рамзи е извикал мениджъра на Уест Хем Рон Грийнууд в хотела на Англия и е казал на двамата да разрешат различията си и да подпишат договор. Мур беше лидер на отбора, спечелил Световната купа, и се утвърди като играч от световна класа и спортна икона. С всичките си мачове на „Уембли“ Англия преминава без особени проблеми през своята група, след което побеждава Аржентина на четвъртфинала и отбора на Португалия, воден от Еузебио, на полуфинала. На финала ги очакваше Западна Германия.

Според автобиографията на Джеф Хърст английският защитник Джордж Коен чул Рамзи да разговаря с треньорския щаб за възможността да се откаже от Мур за финала и да използва на негово място по-каления в битките Норман Хънтър. В крайна сметка обаче те се спират на запазването на капитана в отбора. Мур не е играл лошо, нито пък е създавал впечатление, че е бил разсеян от спора за договора си преди състезанието. Единствените възможни обяснения бяха, че германците разполагаха с доста бързи атакуващи играчи, които можеха да разкрият липсата на бързина на самия Мур, и че Хънтър – който беше на сходна възраст с Мур, но имаше само четири мача – беше клубен партньор на съотборника на Мур в Англия, Джак Чарлтън.

На финала Англия губи с 1:0 чрез Хелмут Халер, но съобразителността и бързата мисъл на Мур помагат на Англия бързо да изравни. В средата на германското полувреме той е фаулиран от Волфганг Оверат и вместо да се разпише или да се върне в защита, той се вдига бързо, гледайки напред, и изпълнява мигновено свободен удар с глава на Хърст, по начин, практикуван в Уест Хем. Хърст отбеляза гол.

Връзката на „Уест Хем“ с най-големия ден на Англия стана още по-силна, когато Питърс вкара за 2:1, но германците изравниха в последната минута на редовното време чрез Волфганг Вебер – след като Мур неуспешно обжалва решение за игра с ръка – и мачът влезе в продължения.

Рамзи беше убеден, че германците са изтощени, а след като Хърст вкара спорен и силно дискутиран гол, мачът изглеждаше приключил. В оставащите секунди, когато Англия бе подложена на натиск от поредната германска атака, топката стигна до Мур на границата на собственото му наказателно поле. Съотборниците му извикаха на Мур просто да се отърве от топката, но той спокойно избра крака на Хърст на 40 ярда (36 м) нагоре по терена, който вкара, за да намали резултата на 4:2.

Сред многото запомнящи се кадри от този ден е този на Мур, който избърсва ръцете си от кал и пот върху кадифената покривка, преди да стисне ръката на кралица Елизабет II, която му връчва трофея „Жул Риме“ (Световната купа). Вестник „Гардиън“ пише: „Мур е най-спокойният човек на стадиона, докато води английските играчи към кралската ложа“.

Вследствие на успеха на Англия Мур се превръща в национална икона, като заедно с другите двама играчи на Уест Хем изнасят Световната купа на терените, които Уест Хем посещава през следващия сезон. В края на 1966 г. той получава престижната титла „Спортна личност на годината“ на BBC, като е първият футболист, който я получава, и остава единственият такъв в продължение на още 24 години. В новогодишния почетен списък е удостоен и с Орден на Британската империя.

Имиджът и популярността на Мур му позволяват да започне редица бизнес начинания, включително спортен магазин до стадиона на „Уест Хем“ – „Ъптън Парк“, а освен това той се появява със съпругата си Тина, заедно с Питърс и съпругата му Кати, в телевизионна реклама на кръчмарския бранш, в която призовава хората да „погледнат към местните“.

Продължава да играе за Уест Хем и Англия, като печели 50-ата си шапка при победата с 5:1 над Уелс в края на 1966 г. в мач от домашното първенство, който е и квалификация за Европейското първенство през 1968 г. В крайна сметка Англия достига до полуфиналите (турнирът е само от четири отбора), където играе с Югославия във Флоренция и губи с 1:0. Като шампиони Англия не трябваше да се класира за следващото световно първенство и Мур остана първото име в тимовия лист на Рамзи, като спечели 78-ата си капитанска лента преди отпътуването на отбора за Южна Америка за кратък период на височинна аклиматизация, преди да продължи към финалите в Мексико.

1970

1970 г. е сладко-горчива, смесена и изпълнена със събития година за Мур. Запазен като капитан за Световното първенство по футбол през 1970 г., подготовката обаче е силно нарушена, когато е направен опит Мур да бъде замесен в кражба на гривна от бижутер в Богота, Колумбия, където Англия участва в подгряващ мач. Млад асистент е заявил, че Мур е взел гривната от хотелския магазин, без да я плати. Въпреки че Мур е бил в магазина (влязъл е заедно с Боби Чарлтън, за да търси подарък за съпругата на Чарлтън, Норма), не е представено никакво доказателство в подкрепа на обвиненията. Мур е арестуван и след това освободен. След това той пътува с отбора на Англия, за да изиграе още един мач срещу Еквадор в Кито. Играе, печелейки 80-ата си капитанска лента, а Англия побеждава с 2:0, но когато самолетът на отбора спира в Колумбия на връщане към Мексико, Мур е задържан и поставен под четиридневен домашен арест. Дипломатическият натиск, както и очевидната слабост на доказателствата, в крайна сметка довеждат до пълното прекратяване на делото и оправданият Мур се завръща в Мексико, за да се присъедини отново към отбора и да се подготви за Световното първенство. При пристигането си в хотела на отбора той получава почетен караул от своя отбор.

Мур играе водеща роля за напредъка на Англия в групата. На 2 юни той е капитан на Англия, която печели с 1:0 срещу Румъния. Във втория мач срещу фаворита Бразилия Мур преживява решаващ момент, когато се справя с Жайрзиньо с такава прецизност и чистота, че това е описано като перфектната намеса. Това продължава да се показва по телевизията в цял свят. Бразилия все пак печели мача с 1:0, но Англия преминава през групата. След мача Мур си разменя фланелките с Пеле. Тениската е изложена в Националния музей на футбола в Манчестър с любезното съдействие на колекцията Priory. Победата с 1:0 над Чехословакия позволява на Англия да завърши на второ място в групата и да премине в елиминационната фаза.

На четвъртфиналния етап, реванш от Световната купа през 1966 г. срещу Западна Германия, Англия повежда с 2:0, но губи с 3:2 в допълнителното време. В края на годината Мур е избран на второ място (след Герд Мюлер от Западна Германия) за наградата „Европейски футболист на годината“ за 1970 г.

Последни години на върха

На 10 август 1970 г. Мур получава анонимна заплаха да отвлече съпругата му и да поиска откуп от 10 000 лири. Това го кара да се откаже от предсезонните приятелски мачове срещу Бристол Сити и Борнемут. Въпреки това заслугите му към Уест Хем са възнаградени с прощален мач срещу Селтик в края на 1970 г.

Макар че Мур е смятан за икона и има огромно влияние върху играта, той не е лишен от грешки и противоречия. На 7 януари 1971 г. той и трима негови съотборници от Уест Хем – Джими Грийвс, Брайън Диър и Клайд Бест – са глобени от мениджъра на Уест Хем Грийнууд, след като излизат да пият в нощен клуб до ранните часове на сутринта преди мача от третия кръг на Купата на Англия срещу Блекпул. Нощният клуб в Блекпул е собственост на приятеля на Мур, боксьора Брайън Лондон. Уест Хем губи двубоя с 4:0. Всички те са глобени с по една седмична заплата. По това време Блекпул са на дъното на първа дивизия и в края на сезона изпадат. По стечение на обстоятелствата Мур е показан по телевизията като обект на предаването „Това е твоят живот“ предната вечер. Брайън Гланвил заявява, че не е било необичайно Мур да пие много, но на следващия ден често е бил виждан да тренира с Уест Хем, като се е отървал от алкохола, който е употребил предната вечер. На 12 юни 1972 г. играе и за гръцкия отбор Олимпиакос, като негов капитан, в приятелски мач срещу бразилския клуб Коринтианс.

През 1973 г. Мур подобрява рекорда за участия на Уест Хем, когато играе за клуба за 509-и път. Три дни по-рано, на Деня на влюбените 1973 г., той печели 100-ната си капитанска лента за Англия при категоричната победа с 5:0 над Шотландия на „Хемпдън Парк“ На този етап само Питърс и Алън Бол от състава през 1966 г. също все още участват в английския отбор. По-късно същата година Мур се излага в защитен план срещу Полша в квалификационен мач за Световното първенство по футбол през 1974 г. в Хожув, като отклонява свободен удар покрай вратаря Питър Шилтън, за да изведе домакините напред, а след това губи владението на Влоджимеж Любански, който вкарва втория гол.

Формата на Мур е спаднала дотолкова, че Рамзи решава да не го избере за ответния мач на „Уембли“, който Англия трябва да спечели, за да се класира. Всеки друг резултат би изпратил Полша напред. Тъй като за този мач Мур е бил заменен от Норман Хънтър в защита и Питърс като капитан, се предполага, че е попитал Рамзи дали това означава, че вече не е необходим, на което Рамзи е отговорил: „Разбира се, че не. Ти ми трябваш като капитан на Световното първенство догодина.“ Това така и не се случи, тъй като Англия успя да постигне само равенство 1:1. По време на мача на „Уембли“ Хънтър се опита да направи нарушение, но вместо това стъпи върху топката и я загуби – грешка, подобна на загубеното владеене на топката от Мур в Хожув, което позволи на Полша бързо да контраатакува и да отбележи гол благодарение на грешката на Шилтън. Алън Кларк изравнява с дузпа, но Англия не успява да отбележи отново, тъй като вратарят Ян Томашевски блокира множество английски шансове. По-късно Мур разказва, че е седял до Рамзи на скамейката и постоянно го е убеждавал да направи смяна, но Рамзи се е колебаел дали да го направи. Когато Кевин Хектор най-накрая влиза на мястото на Мартин Чийвърс след 85 минути, по телевизията се вижда как Мур дърпа долнището на анцуга на Хектор, докато Рамзи седи неподвижно. По-късно Мур казва на Дейвид Милър: „Чувстваше се, че минутите бягат. Казах на Алф, че имаме нужда от някой, който да мине през центъра. Той само кимна. Не можехме да изведем Кевин достатъчно бързо. Почти го хвърлихме на терена.“ Хънтър беше в безутешно състояние, когато беше изведен от терена от Харолд Шепърдсън и от Мур, чието място в отбора беше заел. Неуспехът на Англия да се класира за Световното първенство по футбол през 1974 г. бележи края на управлението на Рамзи като мениджър на националния отбор, когато той е уволнен шест месеца по-късно.

Мур печели 108-ата си и последна шапка в следващия мач – приятелска среща с Италия, загубена с 1:0 на 14 ноември 1973 г. Той става най-титулуваният играч на Англия, като подобрява рекорда на Боби Чарлтън с две участия, и изравнява рекорда на Били Райт от 90 участия като капитан. Оттогава Питър Шилтън, Дейвид Бекъм и Стивън Джерард изпреварват рекорда по брой попадения, но рекордът за съвместен капитан остава.

След West Ham и Англия

Последният си мач за Уест Хем Мур изиграва в двубоя за Купата на Англия срещу Херефорд Юнайтед през януари 1974 г. По време на мача той се контузва. На 14 март същата година той напуска Уест Хем след повече от 15 години, като отнася със себе си клубния рекорд по участия (след това изпреварен от Били Бондс) и най-много международни мачове за играч на терена.

Той се присъединява към лондонския съперник Фулъм, който е във втора дивизия, за 25 000 паунда. През първия сезон на Мур те побеждават Уест Хем в мач за Купата на лигата, а след това достигат до финала за Купата на Англия, където отново се изправят срещу Уест Хем. Този път Фулъм губи мача с 2:0 и Мур се появява за последен път на „Уембли“ като професионален играч.

Мур изиграва последния си професионален мач в Англия за Фулъм на 14 май 1977 г. срещу Блекбърн Роувърс. Играе за два отбора в Северноамериканската футболна лига – San Antonio Thunder през 1976 г. (24 мача, 1 гол) и Seattle Sounders през 1978 г. (7 мача). През 1976 г. има и последна поява на международния терен за отбора на САЩ в мачовете срещу Италия, Бразилия и отбора на Англия с капитан Джери Франсис. Това е турнирът за Двухилядната купа на САЩ, който се възползва от факта, че NASL и по-важното – Англия и Италия не успяват да се класират за Европейското първенство през същата година.

През април 1978 г. подписва последния си договор като професионален играч, когато се присъединява към датския отбор Herning Fremad, за да насърчи новия преход на датския футбол към професионален футбол, като изиграва 9 мача за клуба, преди да се пенсионира. През следващата година Мур играе за базирания в Хайгейт клуб Краковия за турне в Малайзия. През 1983 г. Мур се появява в 8 мача за вече несъществуващия отбор Каролина Лайтнин’, след като контузии оставят клуба без покритие.

През 1978 г. Мур прекратява професионалната си кариера и има кратък, сравнително неуспешен период на футболен мениджмънт в Eastern AA в Хонконг, Oxford City и Southend United.

През 1984 г. става мениджър на Southend United. През първия му пълен сезон, 1984-85 г., Саутхенд едва избягва да кандидатства за преизбиране във Футболната лига на фона на сериозни финансови затруднения. Постепенно обаче отборът е възстановен и през сезон 1985-86 г. Саутхенд започва добре и до нова година е в надпреварата за промоция, като в крайна сметка завършва на 9-о място. Наследникът му Дейвид Уеб надгражда върху тези основи и печели промоция през следващата година. Мур се съгласява да бъде член на управителния съвет на клуба и заема тази длъжност до смъртта си. През 1990 г. Мур се присъединява към лондонската радиостанция Capital Gold като футболен анализатор и коментатор.

Животът му след края на футболната кариера е изпълнен със събития и трудности, свързани с лоши бизнес отношения и разпадане на брака му. Поддръжниците на Мур твърдят, че Футболната асоциация е можела да му даде роля като на единствения англичанин, който е бил капитан на отбор, спечелил Световната купа на ФИФА, или да му даде посланическа роля.

Мур е привърженик на Консервативната партия по времето на Маргарет Тачър.

На 12 април 1977 г., на 36-ия си рожден ден в Стратфорд, Мур е глобен със 150 GBP и му е забранено да шофира за 12 месеца за шофиране в нетрезво състояние. На 15 декември 1983 г. е арестуван в Бигълсуейд, Бедфордшър, и му е наложена забрана за шофиране за три години и глоба от 175 GBP за шофиране в нетрезво състояние на 11 януари 1984 г.

Първото раково заболяване на Мур е през 1964 г., две години преди първата победа на Англия на Световното първенство по футбол – диагноза рак на тестисите, лекувана чрез орхидектомия на единия; ракът не се е разпространил. През април 1991 г. Мур претърпява операция по подозрение за рак на дебелото черво. По онова време за нея се съобщава като за „спешна операция на стомаха“.

На 14 февруари 1993 г. той обявява, че страда от рак на дебелото черво и черния дроб; по това време ракът вече се е разпространил. Три дни по-късно той коментира мача на Англия срещу Сан Марино на „Уембли“ заедно с приятеля си Джонатан Пиърс. Мур присъства на вечерята след мача и прави презентация. Това е последната му публична изява; седем дни по-късно, на 24 февруари, в 6:36 ч. сутринта, той умира на 51-годишна възраст.

Той е първият загинал член на отбора, спечелил Световната купа на Англия, а 14 години по-късно това е Алън Бол. Мур е надживян от треньора на отбора Харолд Шепърдсън, който умира през септември 1995 г., и от мениджъра Алф Рамзи, който умира през април 1999 г. Джон Конели през октомври 2012 г., Рон Спрингет през септември 2015 г., Джери Бърн през ноември 2015 г., Джими Армфийлд през януари 2018 г., Рей Уилсън през май 2018 г., Гордън Банкс през февруари 2019 г., Мартин Питърс през декември 2019 г., Питър Бонети и Норман Хънтър през април 2020 г., Джак Чарлтън през юли 2020 г., Ноби Стайлс през октомври 2020 г. и Рон Флауърс през ноември 2021 г. Погребението на Мур се състои на 2 март 1993 г. в крематориума Putney Vale, а прахът му се съхранява в парцела на баща му Робърт Едуард (починал през 1978 г.) и майка му Дорис Джойс (починала през 1992 г.) в City of London Cemetery and Crematorium.

Първият домакински мач на Уест Хем след смъртта му е на 6 март 1993 г. срещу Уулвърхемптън Уондърърс. Теренът на „Болейн Граунд“ е обсипан с цветя, шалове и други футболни сувенири от фенове на „Уест Хем“ и на други клубове. Преди мача съотборниците им, носители на Световната купа през 1966 г., Джеф Хърст и Мартин Питърс поставиха на централното място цветна реплика на фланелка на Уест Хем с номера на Мур – 6 на гърба. Уест Хем дава почивка на номер 6 за мача, а редовният номер 6, Йън Бишъп, носи номер 12. Мачът беше спечелен от Уест Хем с 3:1: Тревър Морли, Джулиан Дикс и Мати Холмс за тройката, Стив Бул за отговора.

Бившият му съотборник в Англия Джак Чарлтън в документален филм на Би Би Си, посветен на живота на Мур във и извън футбола, казва за смъртта на Мур:

Е, плакала съм само заради двама души – Били Бремнър и Боб… Той беше прекрасен човек.

На 28 юни 1993 г. в Уестминстърското абатство се провежда публична служба, на която присъстват всички останали членове на отбора от Световната купа през 1966 г. Той е едва вторият спортист, удостоен с тази чест, като първият е западноиндийският състезател по крикет сър Франк Уоръл.

В продължение на много години той радваше привържениците на Уест Хем и беше страшен противник в очите на тези, срещу които играеше. Но ще бъде запомнен най-вече с изявите си за Англия – деветдесет от тях като капитан – и най-вече с капитанството си на отбора за Световната купа през 1966 г.

Фондът „Боби Мур“ е благотворителна организация в Обединеното кралство, създадена през 1993 г. от Стефани Мур и Cancer Research UK (CRUK) в памет на покойния ѝ съпруг с цел набиране на средства за изследвания на рака на дебелото черво, както и за повишаване на обществената осведоменост за болестта. През 2013 г. е инициирана кампания „Make Bobby Proud“ (Накарай Боби да се гордее) за набиране на средства. Към февруари 2013 г. фондът „Боби Мур“ е събрал 18,8 млн. паунда за изследвания на рака на дебелото черво.

През 1996 г. комиците Франк Скинър и Дейвид Баддиел използват репликата „But I still see that tackle by Moore“ в текста на песента си „Three Lions“, която е официалната песен на английския отбор на Европейското първенство през 1996 г. и е приета от феновете вместо официалната песен на турнира „We’re In This Together“ на Simply Red. Тя се отнася до известния инцидент с Жайрзиньо през 1970 г. и е пресъздадена от Баддиел, Скинър и английския ляв бек Стюарт Пиърс за видеото. Написана е в контекста на списък с велики моменти на Англия от миналото като доказателство, че Англия може отново да спечели турнира.

През 2002 г. Мур е включен в Залата на славата на английския футбол като признание за влиянието му върху английската игра като играч. Същата година той е включен в списъка на Би Би Си със 100-те най-велики британци. През ноември 2003 г., по случай юбилея на УЕФА, той е избран за Златен играч на Англия от Футболната асоциация като най-изявен играч за последните 50 години.

На 28 април 2003 г. принц Андрю, в качеството си на президент на Футболната асоциация, открива скулптурата на Световната купа (наричана още „Шампионите“) на видно място в близост до „Болейн Граунд“, на кръстовището на „Баркинг Роуд“ и „Грийн Стрийт“. Тя изобразява Мур, който държи трофея „Жул Риме“ вдигнат нагоре, на раменете на Джеф Хърст и Рей Уилсън, заедно с Мартин Питърс. Бронзът с размер един и половина е изваян от Филип Джаксън по известната снимка, направена непосредствено след финала през 1966 г. на стария „Уембли“. Южният бряг на стадиона на Уест Хем до 2016 г., „Болейн Граунд“ на „Ъптън Парк“, е наречен „Трибуна Боби Мур“ малко след смъртта на Мур. Когато Уест Хем се премества на стадиона в Лондон през 2016 г., трибуната в северния край на стадиона е преименувана на трибуна „Боби Мур“ и е официално открита като такава преди предсезонния приятелски мач срещу италианския Ювентус. Семейство Мур е представено на официалната церемония по откриването от внука на Мур, Фредерик Мур-Хобис.

В петък, 11 май 2007 г., сър Боби Чарлтън открива статуя на Боби Мур пред входа на реконструирания стадион „Уембли“ като „финален щрих“ на проекта, а стадионът е официално открит в събота, 19 май, с провеждането на финала за Купата на Англия през 2007 г. Бронзовата статуя в два пъти по-голям размер, също изваяна от Джаксън, изобразява Мур, който гледа към Уембли.

През август 2008 г.Уест Хем Юнайтед официално изтегля фланелката с номер 6 в знак на уважение, 15 години след смъртта му.На 26 юли 2016 г.Мур става първият футболист, на когото е поставена синя плоча на английското наследство пред дома му. Плочата беше открита на тухлена стена в дома на Мур от детството му в Уейвърли Гардънс, Баркинг, на церемония, на която присъства дъщеря му Роберта.През април 2017 г. авиокомпания Norwegian обяви, че образът на Мур ще се появи на опашката на един от техните самолети Boeing 737-800. Мур е един от шестте „британски герои на опашната перка“ на компанията, заедно с фронтмена на Queen Фреди Меркюри, детския писател Роалд Дал, пилота-пионер Ейми Джонсън, писателката Джейн Остин и авиационния предприемач Фреди Лейкър. През 2018 г. Мур беше добавен като икона в Ultimate Team във видеоиграта FIFA 19 на EA Sports.

Началното и средното училище Bobby Moore Academy се намират в Олимпийския парк „Кралица Елизабет“ в Нюхам, близо до лондонския стадион, и са основани през 2017 г. Очаква се през 2024 г. академията да нарасне до капацитет от 1500 ученици, включително шести клас.

Играч

Уест Хем Юнайтед

Англия

Индивидуално

Мур се появява във филма „Бягство към победата“ от 1981 г., в ролята на Тери Брейди, и в епизодични роли, в ролята на самия себе си, в няколко епизода на „Докато смъртта не ни раздели“, включително в един от филмите от поредицата „Сага за Алф Гарнет“.

Телевизионният сериал „Тина и Боби“, посветен на връзката на Тина и Боби Мур, е излъчен по ITV през януари 2017 г. и е повторен през август 2020 г. и юни 2021 г. Ролята на Боби Мур се изпълнява от Лорн Макфадиен.

Мур среща първата си съпруга Тина през 1957 г. Двамата се женят на 30 юни 1962 г. Живеят в къща в Чигуел, Есекс, която наричат „Морландс“. Имат дъщеря, Роберта, и син, Дийн.

Разделят се през 1984 г. Връзката им със Стефани Парлейн (осем години по-млада от него) се развива – сключват брак на 4 декември 1991 г., но Мур умира на 24 февруари 1993 г., 14+1⁄2 месеца по-късно.

Синът му Дийн умира на 43-годишна възраст в апартамента си на 28 юли 2011 г., като причина за смъртта му е заболяване и естествени причини.

На парламентарните избори през 1979 г. Мур публично подкрепя Маргарет Тачър.

Източници

  1. Bobby Moore
  2. Боби Мур
  3. ^ a b Appearances in Southern Professional Floodlit Cup
  4. ^ Appearance in Charity Shield
  5. ^ a b Appearances in UEFA Cup Winners’ Cup
  6. ^ Appearance in Texaco Cup
  7. rechts unten: „Moore endgültig rehabilitiert“. In: Arbeiter-Zeitung. Wien 9. November 1972, S. 20 (Die Internetseite der Arbeiterzeitung wird zurzeit umgestaltet. Die verlinkten Seiten sind daher nicht erreichbar. – Digitalisat).
  8. «The Greatest XI Football Team». Αρχειοθετήθηκε από το πρωτότυπο στις 28 Ιουνίου 2022. Ανακτήθηκε στις 28 Ιουνίου 2022.
  9. Vincent Duluc, « Le capitaine est en prison », dans Petites et grandes histoires de la Coupe du monde, Robert Laffont, 2014 (ISBN 2221145224, lire en ligne)
  10. (en) « From the Vault: Remembering the life and football of Bobby Moore », The Guardian, 22 février 2013 (consulté le 22 octobre 2014)