Калидаса

gigatos | ноември 13, 2022

Резюме

Калидаса (буквално „Слуга на Кали“) е драматург и поет от древна Индия, който пише на санскрит. Творбите на Калидаса са символ на разцвета на класическата индийска култура. Драмата на Калидаса „Шакунтала“ е едно от първите произведения на източната литература, преведени на европейски езици, и представя източната литература в Европа.

Времето и обстоятелствата на живота на Калидаса са неизвестни. Не е запазен нито един документ от онази епоха, свързан с поета. Не се споменава и от неговите съвременници и потомци. Известни са народни легенди за него, но на съдържащата се в тях информация не може да се вярва. Единственият начин да се направи някакво предположение за живота на Калидаса е историографският анализ на произведенията му, на езика и героите му. Липсва фактическа информация за автора на произведенията му. Трудността се крие и във факта, че като цяло има много малко исторически документи за Индия от тази епоха, а броят на легендите далеч надхвърля количеството достоверна информация.

Най-ранният период, към който е отнесен животът на Калидаса, е VIII в. пр.н.е. Иполит Фош предполага, че поетът е живял по време на управлението на Агниварна от династията на Слънчевите. Именно с този владетел завършва „Рагувамша“ на Калидаса, в която се разглежда историята на царете от тази династия. От друга страна, народните предания свързват живота на Калидаса с управлението на крал Бходжа Парамара, владетел на Малава, който управлявал в Дхара и Уджайни около 1040-1090 г. Съществува дори апокрифно (по-късно) произведение на индийската литература, което описва живота на Калидаса в споменатия съд. Тази крайна рамка (VIII в. пр. Хр. – XI в. сл. Хр.) вече е стеснена до по-точна.

Драмите и другите произведения на Калидаса не съдържат преки указания за времето на създаването им. Споменаването на гръцки робини показва сравнително късно време, а пракритските форми в речите на някои от героите показват голямо хронологично разстояние, което ги дели от езика на надписа на цар Ашока или Пиядаси. Съмнително е обаче, че Калидаса е живял през XI в., тъй като произведенията на други писатели от този век ясно показват литературен упадък, докато драмите на Калидаса представляват връхната точка на индийската поезия.

По-точният диапазон се основава на следните предположения. В пиесата „Малавика и Агнимитра“ един от главните герои е крал Агнимитра. Очевидно е, че Калидаса е могъл да създаде пиеса за личния си живот едва след време. Тъй като времето на царуване на царя е известно (149-141 г. пр.н.е.), това дава долната граница на живота на Калидаса не по-рано от II в. пр.н.е. Горната граница се определя от датировката на надписите от Айхоле – 634 г. Въз основа на факта, че в него се споменава Калидаса като класик на поезията, за горна граница може да се приеме VI век.

В един индийски стих Калидаса е поставен в двора на цар Викрама или Викрамадитя в Уджайни заедно с другите „девет перли“ от неговия двор – девет известни писатели и учени. Според широко разпространената версия това време се отнася към I в. пр.н.е. Тази версия обаче се опровергава от учените: не само че тези девет знаменитости изглежда са живели по различно време, но и самата самоличност на цар Викрамадитя е съмнителна, тъй като тук най-вероятно се има предвид титлата „Викрамадитя“, а тази титла е носена от повече от един цар на древна Индия. Според хипотезата, която има най-голяма подкрепа в момента, Викрамадитя е цар Чандрагупта II, управлявал през 380-413 г. При него империята на Гупта достига своя разцвет, което в повечето случаи означава и разцвет на изкуствата. Чандрагупта II може би е бил покровител на поета, за когото разказва средновековната индийска традиция.

Отнасянето на Калидаса към I в. пр.н.е. поражда съмнения и поради факта, че тогава би могло да се очаква голяма разлика в културно-историческо отношение между неговите драми и творбите на друг индийски драматург – Бхавабхути, чиято принадлежност към VIII в. е доста категорично установена. Същевременно съдържанието и на двете показва сравнителната им близост по време на възникване. Холандският санскритски специалист Керн, въз основа на астрологични данни, налични в трудовете на предполагаемия съвременник на Калидаса, астронома Варахамихира, отнася последния към първата половина на VI век. По отношение на Калидаса това предположение е в добра хармония с вече споменатия факт на близост между Калидаса и Бхавабхути.

Южните будисти също категорично отнасят Калидаса към VI в. Фъргюсън, известен с трудовете си върху индийската хронология, също отнася Калидаса към VI в.; но в последно време съображенията на Фъргюсън относно епохата на цар Викрама са силно разколебани. Въз основа на астрологичните данни в стихотворенията, приписвани на Калидаса, Якоби стига до заключението, че авторът им не е могъл да живее по-рано от 350 г.

Така, въпреки че индийската традиция отнася живота на Калидаса към I в. пр.н.е., но общият характер на творчеството му и по-специално поетичната му техника, разкритото му познаване на гръцката астрономия от IV в. и редица други особености карат европейските учени да го отнесат към IV-V в. от н.е. – времето на династията Гупта, чиито царе носят титлата Викрамадитя.

Индийският литературовед Д. С. Упадхян, един от най-големите индийски изследователи на творчеството на Калидаса, е направил задълбочено проучване и дава почти точни дати на живота на Калидаса – 365-445 г.

Легендарната биография на Калидаса го превръща в беден и невеж пастир, който се оженил за принцеса и получил мъдрост и дар на поезията от богинята Кали, която го умилостивила (тук се наблюдава общата за Запада и Изтока цикличност на приказните „странстващи сюжети“ около известна личност в средновековните биографии. В други разкази за Калидас, като например многобройните анекдоти за поетичните му триумфи над невежи брахмани и шумни придворни поети, се оценява литературното му наследство.

Мястото на произход на Калидаса е неизвестно. Сред другите често се споменават Уджаин, Бенарес и Дхар. Според някои легенди Калидаса е родом от Бенгалия, а според други – от Цейлон или Кашмир. Д.С. Упадхяя твърди, че Калидаса е родом от Кашмир.

Освен това според някои легенди Калидаса е принадлежал към брахманските варни. В това има известен смисъл, тъй като брахманите са били високообразовани и от техните редици са произлезли много известни учени и културни дейци. Приказките за пастирството на Калидаса и за женитбата му с красива принцеса най-вероятно са народна митологема за живота на известния поет, макар че е възможно той да е трябвало сам да си проправи път, за да се нареди сред най-образованите хора на своето време.

Изискванията към един поет в епохата на Калидаса са много високи. Освен литературата и теорията на езика, както и другите изкуства (танц, пантомима, музика), поетът трябва да познава логиката, военната теория, основите на управлението, философските учения, астрономията и, което е важно за индийската култура, науката за любовта.

Творчеството на Калидаса се нарежда на върха на класическата санскритска поезия. Това, което отличава Калидаса от другите творци, е майсторството му в стила и свободата на творческия полет, които му позволяват да отрази в творбите си сложността на човешката природа в цялото ѝ богатство. Деликатността в описанието на душевните импулси е съчетана с мащабна визия за цялата му епоха. По този начин героите в произведенията на Калидаса са не само ярки личности, но и представят духа на индийския народ, свързан с културата и природата на страната.

Калидаса не е изобретател на нови техники в творчеството си; наборът от средства, които използва, е традиционен и се основава на каноните, установени в началото на класическата епоха, когато в индийската литература започват да се появяват светски жанрове. Въпреки това присъщата на Калидаса индивидуалност е толкова силна, че поезията му е по-богата на цветове от всяка друга от неговата епоха.

Именно тази яркост и колоритност запали интереса на литературна Европа към „Шакунтала“ след превода ѝ на английски език. Докато богатствата на древната и еврейската литература вече са били добре познати, откритите съкровища на индийската литература тепърва предстоят да бъдат осъзнати. Духовните ценности на Индия, също толкова важни, колкото и тези на Древна Гърция и Рим, а по сложността на вътрешната си структура понякога ги превъзхождат, се разкриват чрез творчеството на Калидаса пред европейската култура в своята несравнима оригиналност.

На Калидаса се приписват много произведения, понякога с много различен характер и достойнства. Това обстоятелство очевидно е във връзка със съществуването на няколко писатели с това име, което все още се използва сред индусите. От всички тези произведения европейската научна критика признава за несъмнено принадлежащи на Калидаса само три драми: „Шакунтала“, „Викраморваши“, „Малавика и Агнимитра“, както и три велики поеми: две епически – „Рагувамша“ и „Кумарасамбхава“, и една лирическа – „Мегадута“.

Епохата

Животът и творчеството на Калидаса са в златния век на древноиндийската класическа култура. Империята на Гупта постига своето могъщество, като обединява разпокъсаните дотогава области в едно цяло. За известно време тя е защитена от чужди нашествия и по този начин икономиката и културата получават възможност да се развиват. Епохата на Гупта е символ на прехода към феодализъм и на коренните промени в обществото.

Характерна черта на индийската култура като цяло е нейният консерватизъм. Новите тенденции не предизвикват революционни промени; те са вградени в съществуващите възприятия и живеят успоредно с тях. Древните вярвания могат да съществуват толкова дълго, колкото искат, без да изчезват с времето, което формира сложността и особеностите на индийската култура, с които тя е известна.

В епохата на Гуптите се наблюдава известно отслабване на класовата система в Индия и преминаването ѝ към кастовата система. Макар че литературата от онова време отразява йерархията на варните с безспорно уважение, известно освобождаване от догмите на древността позволява да се разгърнат най-хубавите творчески прояви на индийския народ.

Друга особеност на индийската култура от онова време, както и от други епохи, е нейната най-дълбока връзка с религията. Религията излиза на преден план навсякъде: във всекидневния живот, в държавното управление, в социалните отношения. Индийската култура е пропита с митология, както и социалният й ред е структуриран от кастовото разделение. Огромните маси от население, живеещи практически в условията на примитивна общностна система, служат като постоянен източник на архаичен светоглед и каквото и високо ниво на развитие да достигне елитът, той не може да се откъсне от тези корени. В епохата на Калидаса се формира индуизмът, който заменя брахманизма. Хиндуизмът усвоява народните вярвания, трансформира древните култове, разрушава корковия свят на брахманизма, стремейки се да се запази непокътнат от низши влияния.

Един от най-важните мотиви, които идват в индуизма от древността, е този за аскетизма. Разпространена в литературата от онова време, тя разказва за придобиването на мощни мистични сили от онези, които са поели по пътя на умъртвяването на плътта. Боговете изпращат такива праведници да съблазняват красиви девойки – това се превръща в един от най-популярните мотиви в класическата санскритска литература. Аскетизмът и еротизмът, които в индийския мироглед лесно съществуват заедно, стават широко разпространени.

Други идеи, които се развиват в религията, а оттам и в изкуството, включват концепцията за „бхакти“ (любов към Бога като начин за постигане на блаженство), цикличната природа на Вселената и кармата. В произведенията на Калидаса краят на света в края на калпата вече е налице, но идеята за вечно повтарящите се раждания и смърти тепърва предстои да бъде напълно развита в бъдеще.

Като връх на „златния век“ на класическата индийска литература, творчеството на Калидаса е и негов завършек. На империята на Гупта не било съдено да просъществува дълго. Нашествията на войнствени племена и вътрешните конфликти водят до бързия му упадък, последван от мрачната епоха на феодалния фракционизъм, войните и чуждите завоевания в Индия. Всичко това намира пълно отражение в литературата – след Калидаса санскритът показва признаци на упадък и никога повече няма да достигне предишните си висоти. Санскритската литература ще бъде заменена от литература на нови езици.

Предпоставки за творчество

През периода на Калидаса литературата става по-светска. Монументалните епични творби от миналото отстъпват място на творби, които са по-близки до реалния живот. Авторите им вече не са анонимни, както преди. Самата литература се превръща в обект на изследване и изучаване. Развитието на драмата се превръща в символ на възраждането на творческите сили на народа и е възможно само в една цивилизация на високо ниво на исторически прогрес. Драматичният жанр се ражда от ритуалните традиции на народа, от популярните публични рецитации на епоси в Индия. По времето, когато е жив Калидаса, драматичното изкуство е достигнало сериозен етап на развитие. Класическият индийски театър се е развил към средата на първото хилядолетие пр.н.е. и поетът е можел да черпи от богатия опит на своите предшественици. Вероятно Калидаса е бил запознат с „Натяшастра“ – най-стария трактат за театралното изкуство. Близо до времето на живота на Калидаса е работата на Бхамаха, първия индийски литературен теоретик, известен с трактата си Кавяланкара (Kavyalankara).

Много е трудно да се говори за пряко влияние върху творчеството на Калидаса от страна на някой индийски писател поради трудността да се определи времето на неговия живот и творчество. Приписваната на Валмики „Рамаяна“ е оказала известно влияние и следи от нея могат да се видят в произведенията на майстора, но тя е създадена векове по-рано. В увода към „Малавика и Агнимитра“ Калидаса споменава Бхаса, Кавипутра и Саумила като свои предшественици, но за живота и творчеството им се знае малко.

Може би единственият поет, писал на санскрит и живял близо до времето на Калидаса, е Ашвагоша, авторът на епичната поема за Буда „Животът на Буда“ (Buddhacarita). В творчеството на Ашвагоша езикът и стилът на класическата санскритска поезия вече са добре установени. Други творби, с които Калидаса вероятно е бил запознат, са следните: „Панчатантра“, приписвана на Вишну Шарма, Джатакамала на Арясура и проза на Ватсяна, автор на прочутата Камасутра.

„Шакунтала“

Драматургът Калидаса е по-висш от епоса и лириката на Калидаса. Начело на тях е „Учената Шакунтала“ или просто „Шакунтала“, образец на натака или висша драма. Това е историята на взаимната любов между цар Душянта и Шакунтала, дъщеря на нимфата Менака и мъдреца Вишвамитра. Влюбената и потънала в мечти Шакунтала не забелязва приближаването на свещения ведически мъдрец и поклонник Дурваса и така си навлича неговия гняв. Дурваса й поставя проклятие: цар Душянта ще я забрави и ще си спомни за нея само когато види пръстена, който й е подарил. Това проклятие, което остава скрито за Шакунтала, формира драматичния сюжет на пиесата. Царят отблъсква любимата си и едва след поредица от различни обрати и трогателни сцени вижда пръстена ѝ. Припомня си миналото и срещайки Шакунтала в небето на Индра, която междувременно му е родила син, се свързва с нея за вечни времена.

Драмите са достъпни в два списъка, наречени по името на писмеността, на която са написани – деванагари и бенгалски. Първият е по-кратък от втория. Списъкът на деванагари се основава на изданията на Бьотлинка (Мониер Уилямс’а) с английски превод (Дживананда Видясагара (Калкута, 1880 г.).

Литературни преводи от този списък: на английски: Monier Williains (Hertford 1855, луксозно издание), на френски: A. Bergaigne и P. Lehugeur (P. 1884), на немски: E. Meyer (Hildburghausen 1867), Lobedanz (7. ed. Leipzig 1884), F. Rückert (1885).

Бенгалският списък е публикуван от Ричард Пишел (от който е направен английският превод на Джоунс (L. 1789), немският на Фрице (Chemnitz 1877) и др. Fritze (Chemnitz 1877) и други. Най-добри по отношение на точността са преводите на Betlingk и Fritze. Руският превод е публикуван от А. Путята (Москва, 1879 г.), датският превод. Мартин Хамерих (Копенхаген, 1879 г.).

Известният руски историк и писател Николай Карамзин, който през 1792 г. превежда „Шакунтала“ от английски на руски език, е първият, който запознава руснаците с творчеството на Калидаса. В предговора към превода той отбелязва:

„Творческият дух не живее само в Европа, той е гражданин на вселената. Човекът навсякъде е човек, навсякъде има чувствително сърце и в огледалото на въображението си вмества небето и земята. Навсякъде природата е негов учител и основен източник на удоволствия…

„Викраморваши“ и „Малавика и Агнимитра“

Следващата драма на Калидаса, „Викраморваши“, е посветена на мита за взаимната любов на нимфата Урваши и цар Пурурава, който вече се среща във Ведите. Третата драма на Калидаса, „Малавика и Агнимитра“, е посветена на леката любовна афера между цар Агнимитра и Малавика, прислужница на съпругата му, царица Дхарини. Ревнивата кралица крие красивата си прислужница от очите на съпруга си, който обаче успява да се отвори за нея и да получи взаимност въпреки всякакви трикове и интриги от страна на Дхарини и друга кралица, Иравати. В края на пиесата кралският произход на Малавика е разкрит, така че основната пречка пред съюза на двамата любовниците се отстраняват и всичко приключва в името на общото благо.

„Малавика и Агнимитра“ на Калидаса дълго време е била оспорвана, но е доказано, че принадлежи на него. Издания: O. Tullberg (Bonn, 1840 г.), Shankar Pandit (Bombay, 1869 г., 2. изд. 1889 г.), Taranatha Tarkavacaspati (Calcutta, 1870 г.), Bollensen (St. Petersburg, 1879 г.). Преводи: английски от S. N. Tawney (немски. А. Вебер (на френски език от R. E. Foucaux, Париж, 1877 г.). Италиански превод и на трите драми: A. Marozzi, „Teatro di Calidasa“ (много малко вероятно е Калидаса да е автор на поемата Nalodaya (ib. 87), която несъмнено принадлежи към по-късен период на индийската литература. Същото трябва да се каже и за Шрутабодха, трактат по санскритска метрика (виж „Sroutabodna, traite de prosodie sanscrite“, в Journ Asiat. IV, 1854 г., отг. П. 1855).

Кратер на Меркурий е кръстен на Калидаса.

Източници

  1. Калидаса
  2. Калидаса
  3. 1 2 Czech National Authority Database
  4. «KALIDASA | artehistoria.com». www.artehistoria.com. Consultado el 11 de julio de 2021.
  5. Kālidāsa (2001). The Recognition of Sakuntala: A Play In Seven Acts. Oxford University Press. pp. ix. ISBN 9780191606090.
  6. Gopal, 1984, p. 3.
  7. ^ Kālidāsa (2001). The Recognition of Sakuntala: A Play In Seven Acts. Oxford University Press. pp. ix. ISBN 9780191606090. Archived from the original on 22 October 2020. Retrieved 14 January 2016.
  8. ^ Gopal 1984, p. 3.
  9. a b c d e f g h i j k Kalidasa Encyclopædia Britannica. Viitattu 8.6.2017. (englanniksi)
  10. a b c d e f Kalidasa: The Recognition of Sakuntala: A Play In Seven Acts. Toimittanut W. J. Johnson. Oxford: Oxford University Press, 2001. ISBN 0-19-283911-X. Kirja Googlen teoshaussa. (englanniksi)
  11. a b c Winternitz, Moriz: History of Indian Literature, s. 238–250. Delhi: Motilal Banarsidass, 1963. Kirja Googlen teoshaussa. (englanniksi)
Ads Blocker Image Powered by Code Help Pro

Ads Blocker Detected!!!

We have detected that you are using extensions to block ads. Please support us by disabling these ads blocker.